№ 2411
гр. София, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Татяна Димитрова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100510986 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 20127752/31.05.2021 г., постановено по гр. д. № 6964/2019
г. на СРС, III ГО, 155 състав, предявеният от Р. Н. Д. срещу „ДЗИ – О.З.“ АД
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 14631,98 лв. –
главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
настъпило застрахователно събитие в периода от 14 ч. на 15.05.2017 г. до
16.30 ч. на 27.05.2017 г., в гр. София, до зала „Фестивална“, по
застрахователна полица № 440117217001752, ведно със законната лихва
върху главницата, както следва: законната лихва върху главницата от 1000
лв., считано от 04.02.2019 г. до окончателното й изплащане, и законната
лихва върху сумата от 13631,98 лв., считано от 17.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за сумата от 2071,67 лв. –
лихва за забава, дължима за периода от 10.10.2017 г. до 03.02.2019 г., и за
сумата над 14631,38 лв. до претендирания размер на главницата от 15440,99
лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество е осъдено да заплати
на ищцата сумата от 2047,42 лв. – сторени по делото разноски, а на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата
от 65,80 лв. – сторени по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ищцата Р.Д., с която първоинстанционният акт се обжалва в отхвърлителната
му част и се иска преразглеждането му в частта за разноските. Претендират се
разноски за водене на делото пред въззивната инстанция. Счита, че
решението на СРС е неправилно в обжалваната част, т.к. съдът неправилно
1
определил размера на дължимото застрахователно обезщетение, като не взел
предвид, че при увеличението размера на иска било направено признание на
възражението за прихващане на ответното дружество и размерът на
претенцията бил намален със сумата от 809,01 лв., предмет на възражението,
и отново намалил присъденото обезщетение със същата сума. Излага
съображения, че първоинстанционният съд неправилно определил периода на
дължимата върху главницата законна лихва за забава, респ. нейния размер,
приемайки, че лихва върху първоначално непредявения размер се дължи от
момента на изменението на иска. Сочи, че ответното дружество изпаднало в
забава от момента на депозиране на исковата молба, поради което и
мораторната лихвата била дължима от същия момент. Моли съда да отмени
частично обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявените искове за главница и лихва.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемото дружество. Преди откритото съдебно заседание от
„ДЗИ-О.З.“ АД е постъпила молба – становище с вх. № 22314/19.10.2021 г., в
която бланкетно се оспорва въззивната жалба. Въззиваемият счита
обжалваното решение за правилно. Претендира разноски и прави възражение
за прекомерност на разноските, претендирани от въззивницата.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ.
Първоначално искът е заведен като частичен.
Ищцата твърди, че за времето от 14.00 ч. на 15.05.2017 г. до 16.30 ч. на
22.05.2017 г. в гр. София, до зала „Фестивална“, собственото й туристическо
ремарке за лек автомобил (каравана) „Байлей Дискавъри 400“ с рег. № ****,
застрахован при ответника по силата на застраховка "Каско +" със
застрахователна полица №440117217001752 със срок на валидност 29.04.2017
г. – 28.04.2018 г., е било противозаконно отнето. Застрахователят е уведомен
за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което е образувана
щета № 44012131713724, като били представени всички изискани от
застрахователя документи. Застрахователят е отказал да изплати
застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да изплати на ищцата сума в размер на 1000 лв. (частичен
иск от 25000 лв.) – главница за застрахователно обезщетение, заедно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на дълга – сума в размер на 134,17 лв. (частичен
иск от 3354,17 лв.). Претендира разноски. В исковата молба се посочва
банкова сметка на ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗАД "ДЗИ – О.З." ЕАД, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва легитимацията на ищцата за предявяване на исковете и
получаване на обезщетение. Оспорва идентичността между превозното
средство, представено за оглед на застрахователя при сключване на
застрахователния договор и превозното средство, посочено в документите за
регистрация на същото. Оспорва настъпването на застрахователното събитие
2
кражба. Оспорва предявения иск по размер. Не оспорва, че между него и
ищцата валидно е възникнало застрахователно правоотношение по
застраховка "Каско +".
От представената застрахователна полица № 440117217001752 от
27.04.2017 г., се установява че между Р.Д. - като застрахован и "ДЗИ - О.З."
ЕАД - като застраховател, е възникнало застрахователно правоотношение, по
силата на която ремарке за лек автомобил „Байлей Дискавъри 400“ с рег. №
**** за периода от 00: 00 ч. на 29.04.2017 г. до 24: 00 ч. на 28.04.2018 г. е
било застраховано при посоченото дружество за застрахователната сума
25000 лева.
По делото е представено уведомление за щета от 23.05.2017 г. по
застрахователна полица № 440117217001752 от Р.Д., в което се сочи, че в
периода от 15.05.2017 г. до 27.05.2017 г., в гр. София, до зала „Фестивална“, е
настъпило застрахователно събитие при следните обстоятелства: на
15.05.2017 г. заявителката е паркирала застрахованото ремарке на улица зад
зала „Фестивална“, а на 22.05.2017 г. е установила, че го няма. Към
уведомлението са приложени документ, озаглавен „Подробно описание на
действията от Р. Н. Д.“, Допълнителни пояснения във връзка със заявена
кражба/грабеж/ на МПС, попълнена бланка Приложение 2 – Необходими
документи в случай на кражба или грабеж на МПС.
От въззиваемото дружестно е изпратено до Р.Д. писмо с изх. № 92-
12995/10.10.2017 г., с което се отказва изплащане на застрахователно
обезщетение.
На 28.09.2017 г. въззивницата е изпратила жалба до председателя на
КФН относно неизплащането на застрахователно обезщетение. Във връзка с
жалбата на Р.Д. е изпратено писмо от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с изх. № 92-
15076/09.11.2018г., с което се потвърждава становището на
застрахователното дружество за неоснователност на претенцията за
обезщетение.
От Р.Д. е подадена Молба от 24.08.2018 г. до директора на „Управление
на щети О.З.“, „ДЗИ – О.З.“ АД, с която е поискано преразглеждане на отказа
за изплащане на обезщетение.
Представени са актове, изготвени от органи на МВР и Прокуратурата на
РБ, по повод отнемането на процесното МПС от владението на ищцата.
От заключението на авто-техническата експертиза, изготвена от вещото
лице инж. И.Т., се установява, че стойността на процесното ремарке
(оборудвана каравана) с време на експлоатация 6 м. е 25000 лв. При
изслушването на вещото лице, инж. Тодоров е посочил, че цената на същото
ремарке без оборудване е с 35 % по-ниска от посочената стойност от 25000
лв. уврежданията по автомобила могат да бъдат получени в паркирано
състояние, но не от едно и също събитие, като са налице четири различни
вида увреждания като характер, форма и разположение.
С молба с вх. № 5026863/17.02.2020 г. ищцата е поискала допускане на
изменение на иска чрез увеличаване на размера му от 1000 лв. на 15 440,99 лв.
– главница, и от 134.17 лв. на 2071,67 лв. – лихва.
Пред СРС е разпитан свидетелят А.М., който излага, че караваната била
паркирана извън охраняем паркинг в средата на месец май. След около
3
седмица Р.Д. посетила мястото, където била паркирана караваната, но
установила, че същата липсва. За инцидента бил подаден сигнал на телефон
112 и било извършено разследване. Караваната било необорудвана.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание е
чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата над 14631,98 до предявения размер от 15440,99 лв.,
както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва върху главницата от
13631,98 лв. считано от 04.02.2019 г. В останалата част решението на СРС е
влязло в сила.
Наличието на застрахователно правоотношение в периода 29.04.2017г.
– 28.04.2018 г. не е спорно между страните. От събрания доказателствен
материал се установява настъпването на застрахователно събитие, за което не
се спори пред въззивната инстанция.
Спорен по делото е въпросът относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Първоначално с исковата молба искът е предявен като частичен за
сумата от 1000 лв. от пълен размер от 25 000 лв. С отговора на исковата
молба е направено евентуално възражение за прихващане с вземане на
ответника за 809,01 лв., представляващи неплатени от ищцата 2-ра, 3-та и 4-
та вноски от дължима застрахователна премия. В първоинстанционното
производство е изслушано и прието заключение на вещото лице Тодоров по
назначена САТЕ, от което е установено, че цената на оборудвано ремарке
(каравана) като процесното е 25000 лв., а на необорудвано – с около 35 % по-
ниска (около 16250 лв.). С молба Вх. № 5026863/17.02.2020 г. ищцата-
въззивница е поискала изменение в размера на предявения иск във връзка с
приетото експертно заключение. Поискано е осъждане на ответното
дружество за сумата от 15440,99 лв. – застрахователно обезщетение, и за
сумата от 2071,67 лв. – лихва върху главницата за периода от 10.10.2017 г. до
04.02.2019 г. В молбата действително е посочено, че изменението е „изцяло
съобразено със заключението на изготвената по делото САТЕ, съгласно което
действителната стойност на оборудвана каравана от същия модел е
определена на 25000 лв., а необорудваната е с 35% по-малко или 16250 лв.“.
Посочено е още, че е „взето предвид и направеното от ответника възражение
за прихващане на неплатените от ищцата втора, трета и четвърта премийни
вноски по процесния договор за застраховка „Каско +“ в общ размер на
809,01 лв.“. С първоинстанционното решение е прието, че размерът на
предявения иск след изменението е равен на 15440,99 лв. Тази сума е
намалена с размера на сумата, за която е направено възражение за
4
прихващане – 809,01 лв., като искът е уважен за сумата от 14631,98 лв. и
отхвърлен за сумата над 14631,98 лв. до 15440,99 лв.
Настоящият състав намира жалбата за неоснователна в тази й част.
С молбата от 17.02.2020 г. ищцата е поискала да бъде допуснато
изменение на иска чрез увеличаването му. В молбата изрично е посочено, че
се иска искът за главница за застрахователно обезщетение да се счита
предявен изцяло за сумата от 15440,99 лв. Върху така определения от ищцата
размер е изчислена и внесена държавна такса. С оглед на изложеното,
първоинстанционният съд правилно е съобразил обективираната в молбата
воля на страната да предяви иска си за сумата от 15440,99. В практиката на
ВКС /Решение №103/01.08.2017 г. Върховният касационен съд, Четвърто
гражданско отделение, гражданско дело № 61 323/2016 г./ се приема, че „в
случаите, когато при предявен иск ответникът по него направи възражение за
прихващане на претендираното от ищеца вземане със свое вземане към ищеца
съдът ще трябва да разгледа това възражение и да се произнесе по отношение
на него“. Това задължение на съда за произнасяне по възражението не се
отменя от факта, че в молбата за изменение на иска ищецът сочи, че е взел
предвид възражението за прихващане без експлицитно да го е признал за
основателно. В тази хипотеза съдът дължи произнасяне по възражението, с
което е сезиран, поради което следва да се приеме, че първоинстанционният
съд законосъобразно е упражнил правомощията си и се е произнесъл както по
иска, с които е бил сезиран, за сумата от 15440,99 лв., която ищцата изрично е
заявила, че претендира, така и по възражението за прихващане, което е
основателно.
Вторият спорен въпрос във въззивното производство е за началният
момент, от който ответното дружество е изпаднало в забава, респ. от който се
дължи законна лихва за забава. Изводът на първоинстанционният съд, че
лихва за забава върху увеличения размер на главницата се дължи от датата на
изменението на иска, следва да бъде споделено. В практиката на ВКС
(Решение № 60141/ 25.11. 2021 г., ВКС, ТК, Първо отделение, по т.д. №
2022/2020 г.) се приема, че „при увеличаване в хода на процеса на частично
предявен иск, моментът от който следва да се присъди законната лихва върху
увеличения размер е от датата на подаване на молбата по чл.214, ал.1, изр.3,
пр.1 ГПК за увеличаването на иска“.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се
потвърди в обжалваната част.
По разноските пред СГС:
Въззиваемото дружестви претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че такова не следва да бъде присъждано, тъй като
процесуалният представител на дружеството не е осъществявал активно
представителство пред въззивната инстанция. Подаден е единствено
бланкетен отговор на исковата молба, в който не са формулирани доводи по
конкретния спор, а са направени общи възражения за правилност на
първоинстанционното решение и неоснователност но жалбата.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20127752/31.05.2021 г., постановено по
гр. д. № 6964/2019 г. на СРС, III ГО, 155 състав, в частите, в които са
отхвърлени иск с правно основание е чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата над 14631,98
до предявения размер от 15440,99 лв., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
законната лихва върху главницата от 13631,98 лв. считано от 04.02.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6