Р Е Ш
Е Н И Е
№ 487
гр.Бургас, 18.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 5735 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на И.А.И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. З.М., против Наказателно постановление № /12.09.2018
г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222,
ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение
на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
С жалбата се
иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено
при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Посочва се, че жалбоподателят не е нито
собственик, нито ползвател, нито участник в строителството, нито е извършител
на констатирания строеж, поради което и няма качеството на „възложител”.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. М. – БАК, която
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълнително посочва, че неправилно АНО е определил период на
извършване на нарушението 03.10.2012г. до 19.02.2018г., при положение, че няма
каквито и да е доказателства, които да водят до извод за извършен строеж точно
в този период.
За
административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт *, надлежно упълномощена,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител АНО посочва, че
деянието и неговия автор са безспорно установени в лицето на жалбоподателя.
Прави анализ на приобщените материали, като застъпва, че в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че НП
е обосновано, поради което моли за неговото потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху самото НП (л.9) същото е било връчено на жалбоподателя на 16.10.2018г., а жалбата е депозирана по куриер с дата на изпращане 23.10.2018г. (л.7). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 19.02.2018г. в
РДНСК – Югоизточен район бил получен сигнал с вх. № ОС-1434-00-634 от Валери
Симеонов – зам. министър-председател на Република България, в който се
посочвало, че в четири поземлени имота, попадащи в територията на бившия
къмпинг „Златна рибка”, общ. Созопол, наемателят – „Скорпион груп” ООД извършва редица нарушения на ЗУТ и нормативните
актове по неговото прилагане, изразяващи се най-общо в незаконно строителство. Въз
основа на сигнала била образувана проверка в хода, на която работна група в
състав: св. М.Ч. *** и инж. *– началник РО„НСК” - Бургас, извършили проверка на
място и по документи в Община Созопол. Длъжностните лица, констатирали
множество нередности, за които съставили Констативни протоколи от 19.02.2018г.
В частност, служителите на РО„НСК” - Бургас установили, че в поземлен имот № *, местността „*”, гр. Созопол е
извършен незаконен строеж, представляващ „Едноетажна сграда №1“, /строеж №1.
Въпросният строеж бил изпълнен без разрешение за строеж в имот с отреждане –
горска територия и представлява едноетажна постройка с площ приблизително 16
кв.м., с приблизителни размери в план 4,5м./3,5м. и височина 3.00м. Сградата
била масивна с двускатен покрив. Същата била електрифицирана,
водоснабдена и включена към площадковата
канализационна мрежа. Св. Ч. не установила кога точно и от кого точно е
извършен въпросният строеж, но констатирала, че на 21.09.2012г. жалбоподателят И.
е придобил по силата на договор за доброволна делба поземлен имот с № *, в
който е констатиран незаконния строеж, поради което и преценила, че И., в
качеството му на участник в строителството – възложител, е допуснал извършването
на незаконния строеж в нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ. Относно времето на
извършване на нарушението свидетелката решила да посочи периодът от придобиване
на собствеността върху имота до датата на проверката – т.е. от 21.09.2012г. до
19.02.2018г.
Св. Ч. изпратила до жалбоподателя
И. покана за явяване в РО „НСК” – Бургас
при РДНСК – Югоизточен район за съставяне на АУАН.
В определения срок жалбоподателят
се явил, като свидетелката съставила АУАН с № Б-31/02.04.2018г., квалифицирайки
нарушението като такова по чл. 148, ал.1, вр. с чл.
12, ал.2 ЗУТ. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като в
предоставения срок същият депозирал възражения посочвайки, че той не е
извършвал, възлагал или допускал изграждането на строеж в собствения му
поземлен имот. Посочил е, че всички строежи, находящи се в ПИ № * са извършени
през 80-те години на миналия век - т.е. много преди да придобие право на
собственост върху земята.
След
връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта,
пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението,
а също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и
издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр.
с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя Вълчев било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, съгласно чл. 239 ЗУТ, а АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 238, ал.2 ЗУТ. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:
С нормите на чл. 42, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН, като по принцип, както посочва и процесуалният представител на АНО, може да бъде посочен и период на извършване на нарушението. В конкретния случай актосъставителят и АНО се посочили, че деянието е извършено в период от 21.09.2012г. /датата на придобиване на ПИ */ до 19.02.2018г. – датата на извършване на проверката от контролните органи. По мнение на настоящия състав този подход за очертаване на датата на деянието е крайно порочен и незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението на АНО да установи точният момент на извършване на нарушението, респективно цели отбягване на задължението за иницииране и провеждане на производството в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В конкретния случай не се касае до деяние, което да може да се окачестви като т.нар. „продължено противоправно поведение”, когато нарушението се извършва непрекъснато във времето, докато не бъде преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В случай въпросният незаконен строеж е изпълнен (довършен) в точно определен момент от действителността – т.е. на точно определена дата или период от време (който може да бъде установен), като в тежест на актосъставителя и АНО е било да проведат разследване (ако преценят - да разпитат свидетели, ако е нужно да ангажират експертно мнение и т.н.) и да установят кога точно се е случило това. В съдебно заседание св. Ч. заяви, че въобще не знае дали строежът е изпълнен преди 2012г. или след това– т.е. посочването на началната дата на нарушението е напълно машинално и не се базира на това, кога действително е извършено нарушението и от кого, а на това кога жалбоподателят е придобил части от имота, което самостоятелно е ирелевантно. Машиналното очертаване на един период (в случая около пет години и половина) от придобиване на части от имота до извършване на проверката, в комбинация с обстоятелството, че видно от показанията на актосъставителката – въобще не е ясно дали строежът не е бил изпълнен дори преди това - не изпълнява задължението за посочване на датата на извършване на нарушението и по мнение на настоящия състав следва да се приравни на липса на посочване на такава дата.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно съдебната практика – Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г., на основание чл. 84, вр. с чл.11 от ЗАНН вр. с чл.81 ал.3 НК – в административнонаказателното производство намира приложение институтът на „абсолютната давност”, който е 4,5 години от извършване на нарушението. В случая началната дата, на която се твърди, че е било „допуснато” извършването на незаконен строеж е 21.09.2012г. Прилагайки правилата за абсолютната давност се достига до извод, че дори да се приеме, че И. действително някога в периода 21.09.2012г. – 19.02.2018г. е допуснал извършване на нарушение – то, ако това нарушение е извършено примерно през 2013г., то вече е изтекла абсолютната давност за реализиране на отговорността на нарушителя. Именно поради строго формалния характер на производството по налагане на административни наказания, законът вменява на АНО задължение безпротиворечиво и еднозначно да посочи датата, на която приема, че е извършено нарушението, а не просто да посочи, че то е извършено все някога от дата в миналото (примерно 2012г.) до датата на извършване на проверката.
На следващо място съдът следва да посочи, че формата на изпълнителното деяние „допустителство” е изключение от общия принцип за ангажиране на административна отговорност на субектите, доколкото съгласно чл. 10 ЗАНН допустителите се наказват само в определените от закона случаи. Действително в чл. 232, ал.2 ЗУТ е предвидено наказание и за участник в строителството, който допусне извършването на незаконен строеж – т.е. принципно може да се ангажира отговорността и на допустителя, но това не отменя общото задължение за доказване на субективната страна на нарушението – т.е. на „вината”. Казано по друг начин само фактът, че в нечий имот е извършен незаконен строеж не означава автоматично, че собственикът е „допуснал” извършването на този строеж. Не е налице обективна отговорност, при която всеки път, когато се установи незаконен строеж, при всички случаи собственикът на терена (който може и да е държавата или общината) следва да носи отговорност за допустителство. Следва да се ангажират доказателства, че собственикът е възложил или най-малкото, че е знаел или поне предполагал, че се извършва такъв строеж, но въпреки това е бездействал и не се е противопоставил, като по този начин и е „допуснал” друг да извърши строежа. В тази връзка АНО е следвало да посочи кога и от кого е изпълнен строежът и какво отношение има към жалбоподателя, за да може да се провери дали собственикът действително е „допуснал” това лице да извърши нарушението или то е извършено без неговото знание/допускане. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителката – контролните органи не са установили нито кога, нито кой е изпълнил строежа, поради което и изводът им, че И. е „допуснал” този неизвестен извършител да построи незаконна постройка са останали недоказани. Както е прието в Решение № 1982/24.11.2014г. по к.н.а.х.д. № 1196/2014г. на АдмС-Бургас:„ ... собственикът на един недвижим имот, ако не притежава едно от качествата, изрично указани с нормата на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ не може да бъде определен като участник в строителството...”. В тази връзка АНО следваше изрично и изчерпателно да посочи в НП на база на какви факти гради своя извод, респективно – по този начин да даде възможност както на нарушителя, така и на съда да провери, дали неговите изводи са верни или не. Липсата на посочване на такива факти, не може да се преодолее с обобщения извод, че жалбоподателят е „участник в строителството - възложител” без да се посочат обстоятелствата, които евентуално го правят такъв, поради което и това е самостоятелно основание за отмяна на НП, като противоречащо на изискването на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.
С оглед всичко изложено, доводите на процесуалния представител на АНО, че в договора за доброволна делба не била включена изрично съответната сграда, са ирелевантни. Освен това, от приложения договор се установява, че преди неговото сключване - 21.09.2012 г., общият имот, който е бил разделен, е бил съсобствен между жалбоподателя и търговско дружество (именно затова е и поделен) по силата на съдебно решение №756/10.05.2012 год. по гр.д.№5683/2011 год. по описа на БРС, влязло в законна сила на 11.06.2012 год., с което е развален нотариален акт за покупко-продажба №68, том 8, рег.№ 7460, дело 1385 от 06.10.2008 год. на *, Нотариус с рег.№285, като след развалянето му всеки един от съделителите (жалбоподателят и дружеството) става собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 67800.34.5. Иначе казано, четири години преди договора за доброволна делба имотът е станал собственост на търговско дружество, като е също толкова вероятно това дружество да е допуснало извършването на незаконен строеж през този период. Също така, в практиката и теорията съществуват две основни виждания относно това какви са последиците от непосочването на постройка при договор с вещно-прехвърлителен ефект, касаещ поземления имот, в който се намира постройката. Според първото, непосочването означава, че се прилага правилото на чл. 92 ЗС и приобретателят става автоматично собственик и на построеното. Според второто виждане, волята на страните трябва да се тълкува в смисъл, че досегашният собственик запазва правото на собственост върху построеното, въпреки прехвърлянето на собствеността върху земята. Независимо кое от тези виждания бъде възприето, не може да се направи несъмнен извод, че преди 21.09.2012 г. въпросната сграда не е съществувала в имота, тъй като тя може или автоматично да е преминала в патримониума на жалбоподателя (т.е. няма как същият да е допуснал строителство на нещо вече построено), или може да е останала собственост на посоченото в делбения договор дружество (като очевидно след като е съществувала няма как да се търси отговорност за изграждането й от новия собственик на терена). Приемането на противното би влязло в противоречие с разпоредбата на чл. 303 НПК, съгласно която признаване на вина може да има, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати
съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че незаконосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло,
без да е необходимо да се обсъждат останалите наведени доводи.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № № */12.09.2018 г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което
на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239,
ал.1, т.2 ЗУТ на И.А.И. с ЕГН: **********, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.