Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V- 183 Година 2020, 05.08 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесети юли две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с. Александър МУРТЕВ
Секретар Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1448 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по
повод въззивна жалба вх.№619/26.02.2020, подадена от Главна дирекция ,,Гранична
полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез
пълномощника- юрисконсулт Янка Табакова, с адрес на призоваване:гр.Елхово,
ул.,,Морава“№1, срещу Решение №19/10.02.2020г., постановено по гр.д.№142/2019г.
по описа на Районен съд-Малко Търново.
С посоченото решение, Районен
съд-Малко Търново е осъдил ГД ,,Гранична полиция“-МВР на РБ :да заплати
на К.П.К.,
ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, офис 2- адв. Веселина Балбазанова, АК
- Бургас, сумата от 1522.89лева
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.09.2016г. до 25.07.2019г. - разликата между положения нощен
труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 189.93лева за периода от 30.10.2016г. до
25.07.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.07.2019г. до
окончателното изплащане; сумата от 121.20лева, представляваща равностойността
на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 202
нощни дежурства за периода от 25.07.2016г. до 25.07.2019г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.07.2019г. до
окончателното изплащане, като за сумата от 80.80лева до пълния претендиран размер
от 202.00лева искът е отхвърлен.
Със същото решение страните са осъдени да заплатят сторените от тях
разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете, както и ответникът е
осъден да заплати по сметка на РС гр.
Малко Търново сумите от 104.04лева за изготвената експертиза и 160.92лева
държавна такса.
С
жалбата срещу решението в частта, с която исковете са уважени се изразява
недоволство от него и се иска отмяна му. Жалбоподателят счита, че същото е
постановено при съществено нарушение на материалния закон, не е съобразено с
приложимите към изплащането на претендираното възнаграждение норми, не е
мотивирано.
Подчертава, че при изчисляване времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима
нормативната уредба в специалния закон-ЗМВР. Заявява, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло, както и
на тези от тях, работещи в МВР, тъй като нито в ЗДС, вито в ЗМВР има непряко
препращане към нормите на КТ, че за неуредените в тези закони случаи КТ се
прилага съответно. Счита, че тъкмо напротив, във всички случаи в които
законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ,
препращането е пряко, чрез посочване на конкретни правни норми.
Посочва, че по законова делегация на съответните норамативни
актове са приети подзаконови такива-наредби, които съгласно чл.7,ал.2 ЗНА се
отнасят до норамтивния акт от по-висока степен, чиито разпоредби детайлизира.
Счита,
че основният спорен въпрос по делото е точното прилагане на закона и тълкуване
на правните норми, относими към нормалната продължителност на нощния труд и
заплащането на допълнителното възнаграждение за него на лицата, работещи по
служебно правоотношение в системата на МВР с оглед приетото от съда, че е
налице празнота в правната уредба, изразяваща се в липса на норма за
преобразуване на часовете, положен нощен труд и налагащо запълването й с друга
норма, регламентираща сходна материя.
Навеждат
се доводи, че за
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г /обн. ДВ 60 от 2 август 2016, изм. и доп. ДВ бр.99 от 13.12.2016/ и
Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г /обн.Дв бр.67 от 14.08.2018г./. Счита, че
посочените наредби изчерпателно уреждат основанието и ридът на изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и са неприложими
разпоредбите на НСОРЗ, издадена на основание КТ, която се прилага единствено и
само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е за
процесния период.
Посочва
също така, че защитата на служителите на МВР се изразява в по-високо заплащане
и по-висока степен на социална закрила, намиращи приложение в компенсирането на
извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в
сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата работещи по
трудово правоотношение по КТ.
Излага доводи, че разпоредба идентична на тази на
чл.9,ал.2 НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187,ал.9 ЗМВР, защото за
държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощен труд съвпада
и коефициентът би бил 1.
По отношение на иска за присъждане на равностойността
на непредоставените ободрителни напитки за периода 2016-2019г. посочва, че са
действали заповеди, изрично посочени, за определяне размера на сумите за
безплатна храна на служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със
специфичния характер на труда и на ободряващи напитки на служителите, полагащи
труд през нощта от 22,00ч.-06,00ч.Съгласно същите сумите за ободряващи напитки
са в размер на 0,60 лв., като точната сума не е конкретизирана. Подчертава, че
изрично е регламентирано, че ободряващите напитки не могат да се компенсират с
пари, поради което счита, че съдът неправилно е уважил иска. Иска се, атакуваното решение да бъде отменено
и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират
се направените в производството пред двете инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Представя списък на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, подаден от адв.Балбазанова,
с който оспорва въззивната
жалба изцяло по изложени съображения. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваните части. Претендира разноски.
Страните не ангажират нови доказателства пред
въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемия
К. срещу въззивната ГД "Гранична полиция" МВР, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца (след извършено изменение на иска), сумата от 1522,89 лв, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 25.07.2019 г. -
разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, сумата
от189,93 лв – сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
30.10.2016 г. – 25.07.2019 г., както и
съдебни разноски. Твърди се, че в процесния период ищецът е
работил при ответника като „полицай/ младши инспектор“ в ГПУ гр.М.Търново със статут
на държавен служител, което е на структурно подчинение към РД“Гранична полиция“
гр.Елхово към ГД „Гранична полиция“ при МВР, като процесните часове, за които се претендира
заплащане на възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на
положения за периода от 15.02.2016 г. до 25.07.2019 г. г. нощен труд в дневен съобразно чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди
се, че в същия период, за процесния период на ищеца е следвало да се предоставят ободряващи
напитки при полагане на труд от 22.00 ч. до 6.00 ч. съгласно действащите към
процесния период Наредба № 8121з-792 от 29.10.2014 г. за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители на
МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и на
ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00
ч., и Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна за държавните служители на МВР, извършващи
дейности, свързани със специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за
служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., каквито напитки
не са били предоставяни на ищеца, поради
което се претендира тяхната парична равностойност.
Предявеният иск е с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Ответникът е
оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата молба са
изложени
съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните
протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от
министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба №
8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на
часовете положен нощен труд, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно
преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава
непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен
е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. По отношение на претенцията
за стойността на непредоставените ободряващи напитки, съдът е приел, че
регламентираната в двете наредби забрана да се компенсират тези напитки с пари,
касае само реда, по който работодателят следва да ги предоставя – в натура, но
при липсата на изпълнение на задължението да се предоставят в натура, искът е
основателен за паричната им равностойност по правилата на ЗЗД.
При извършената проверка по реда на чл.269
от ГПК съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Не се спори между страните, а
е
видно и от представените по делото доказателства, че ищецът е служител на МВР като през исковия период е заемал длъжността „полицай/мл.инспектор“
в ГПУ М.Търново при РДГП - Елхово към ГД „Гранична полиция“ при МВР. Установява се от събраните
доказателства, че за процесния период, ищецът е положил общо 1616 часа нощен
труд, за което въззивникът му е начислил и изплатил по 0,25 лв на час съобразно заповеди № 8121з-791 от
28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи.
Установява се още, че положеният от въззиваемия нощен труд – общо 1661 часа, преизчислен в дневен с
коефициент 1,143, възлиза на 1847 часа, като разликата от 231 лв
часа между преизчисления и отчетения труд не е отчетена в протоколите за
положен труд, не е начислена и не е изплатена въззиваемия, а
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 1522,89 лв.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че
предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването
на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете,
положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че за процесния период ищецът има 1616 отработени часове нощен труд.
Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането
му в дневен такъв. Съобразно заключението, часовете нощен труд приравнени с
коефициент 1,143, се равняват на 1847 часа. Разликата между двете величини (1847-1616)
е 231 часа-положен извънреден труд, за което се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 1522,89 лв.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Текстът на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г /действала през процесния период/ сочи, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407
от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Такава изрична разпоредба за
преобразуване на часовете положен нощен труд липсва в Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, (каквато
изрична забрана би поставила в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.с. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе коментирано
по-горе, 1616 часа нощен труд,
положен от ищеца през исковия период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат
на 1847 часа и разликата между
двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени –231 часа.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание / след
направеното и прието изменение/. Основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за
служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното
служебно правоотношение.
По отношение на
иска за стойността на дължимите на въззиваемия-ищец за процесния период
ободряващи напитки, съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд,
към които препраща на основание чл.272 ГПК.
Следва да се
добави, че всяка от наредбите, уреждащи предоставянето на ободряващи напитки на
лицата, полагащи нощен труд, съдържа разпоредба, съгласно която ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари - чл. 11 от Наредба
№ Iз-1681 от 21.08.2012 г., чл. 12 от Наредба
№ 8121з-792 от 29.10.2014 г. и чл. 10 от сега
действащата Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. Съдът споделя
изводите на първоинстанционния съд, че забраната следва да бъде тълкувана в
смисъл, че не може задължението на работодателя за предоставянето на
ободрителните напитки за конкретни дежурства да бъде изпълнено чрез заплащане
на тяхната левова равностойност вместо чрез реалното им предоставяне, както и
не може служителят да откаже да получи своевременно предоставени ободрителни
напитки и да претендира от работодателя заплащане на тяхната парична
равностойност. Тази забрана обаче не означава, че когато работодателят не е
изпълнил своевременно задължението си да осигури ободрителни напитки,
служителят не може да получи обезщетение вместо изпълнение по общото правило на
чл.79 ЗЗД, равняващо се на
паричната стойност на непредоставените напитки. Липсата на възможност както за
реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение вместо
изпълнение в полза на кредитора би довело до това, че длъжникът би се освободил
от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
С оглед
постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер
на 300 лв за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. В този смисъл възражението за прекомерност е
неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№19/10.02.2020г., постановено по гр.д.№142/2019г. по описа на Районен съд-Малко
Търново в обжалвана част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, да заплати на на К.П.К.,
ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, офис 2- адв. В.Б., АК сумата от 300 /
триста /, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: