Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 408
гр.
Русе, 10.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
при
секретаря Т. Ф. и с участието на прокурора Георги Георгиев, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 341 по описа за 2017г., за да се
произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът
И.И.И. твърди, че на 26.04.2013г. Русенската районна
прокуратура му повдигнала обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр.
1 и 2 вр. чл. 194,
ал. 1 от НК. С Постановление от 03.06.2013г. по отношение на него била
взета мярка за неотклонение „ ПОДПИСКА „. Досъдебното производство приключило с
изготвянето на обвинителен акт, който бил внесен за разглеждане в Русенския
районен съд. По образуваното НОХД № 1661/2013 г. съдът постановил присъда, с
която ищецът / в качеството на подсъдим/ бил признат за невинен и оправдан
по обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1
от НК. Присъдата била потвърдена с
Решение № 30/26.02.2014 г. по ВНОХД № 44/2014г. по описа на РОС.
Твърди,
че в воденото срещу него дело се
отразило изключително тежко на емоционално му състояние, бил подложен на
постоянен стрес, недобронамерени коментари, интриги и сплетни от околните. Притеснявал се за бъдещето на семейството си
и да не загуби работата си. Това дело, заради незаконното обвинение, станало
повод за разрешаване в негов ущърб на други дела, по които е страна.
Счита, че посочените обстоятелства
обуславят извод, че незаконно
повдигнатото му обвинение му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в негативна обществена
оценка, стрес, напрежение, публични обиди и клевети от страна на негови
опоненти по изборите. Прокуратурата на РБ незаконно го обвинила в извършването
на тежко умишлено престъпление за деяние, което не съставлява такова по смисъла
на НК и срещу него неоснователно е водено наказателно производство. С оглед на което предявява иск за обезщетение
на претърпените от него в причинна връзка с воденото наказателно дело неимуществени вреди в размер на 50 000
лв., ведно със законната лихва, считано
от 26.04.2013 г. , до окончателното изплащане.
В
отговора си, и допълнението към него, ответникът - Прокуратурата на Република България застъпва становището,
че искът е допустим, но неоснователен, тъй като не се доказват нито наличието
на твърдените от фактическа страна неблагоприятни за ищеца последици,
вследствие на водено срещу него наказателно производство, нито наличието на
причинна връзка между последното и тези негативни последици. Сочи се, че претендираният
размер за обезщетение е прекомерен,
не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Излагат се фактически
данни относно хода на досъдебното производство и последвалото съдебно такова,
като се уточнява, че с цитираната в
исковата молба присъда ищецът не е оправдан относно деянието, което е извършил,
а само досежно първоначално повдигнатото обвинение, по
което е бил предаден на съд, като Русенският районен съд е
преквалифицирал извършеното деяние от престъпление по чл. 195 ал.1 от НК на
такова по чл. 346б от НК, признал е ищеца, в качеството му на подсъдим, за
виновен в извършването на това престъпление и с оглед императивната норма на
чл. 78 а от НК го освободил от наказателна
отговорност, като го санкционирал с административно наказание „глоба“.
Последното сочи, че съдът е приел с
влязъл в сила съдебен акт,
че ищецът е извършил престъпление, извършил го е виновно и затова е бил
наказан. По отношение на продължителността на досъдебното производство се изразява
становище, че тя не е несъразмерно дълга, а във връзка с приключването на
наказателното производство с постановяване на съдебен акт на основание
чл. 78 а от НК се излагат доводи, че липсва друг процесуален ред да бъде
наложена такава санкция, освен
образуването на досъдебното производство,
повдигането на обвинение с
възможност за вземане на мярка за неотклонение, в случая „ПОДПИСКА“, и съответно внасяне на
делото в съда за произнасяне по същество.
Прави
се и възражение за дължимост на лихвите – не от
момента на повдигане на обвинение, както се претендира, а от влизане в сила на
съдебния акт, както и че се дължат за срок от 3 години, съобразно датата на
предявяване на иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
се спори от страните по делото, че с Постановление от 26.04.2013г. И.И.И. бил привлечен към наказателна отговорност, като му
било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1 и пр.2 вр. чл. 194 ал.
1 от НК – за това, че на 18.03.2013г. в гр.Русе, в условията на посредствено извършителство чрез използване на лицето Б. И. ***, чрез
използване на МПС и на технически средства, отнел чужда движима вещ – л.а. „
Фолксваген Голф -3 „, с ДК № ***, на стойност 1 300 лева, от владението на
В. Д. А. от гр. Русе, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои.
Със
същото Постановление по отношение на него била взета мярка за неотклонение „
ПОДПИСКА „.
Досъдебното
производство приключило с изготвянето на обвинителен акт, който бил внесен за
разглеждане в Русенския районен съд. По образуваното НОХД № 1661/2013 г. съдът
постановил присъда, с която ищецът / в качеството на подсъдим/ бил признат за
невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1
и 2 вр. чл. 194,
ал. 1 от НК, като бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 346 б от НК – за това, че на 18.03.2013г. в гр. Русе противозаконно
проникнал в чуждо МПС, без съгласието на собственика му, и на основание чл. 78
а от НК му било наложено административно наказание „ Глоба „ в размер на 1 000 лева .
Присъдата била потвърдена с Решение № 30/26.02.2014
г. по ВНОХД № 44/2014г. по описа на Русенския окръжен съд.
От представеното от ищеца и прието като
писмено доказателство по делото писмо от
ВКП на Р България / вх.№ 4011/16.06.2017г. / се установява, че молбата на И. за
изготвяне от главния прокурор на искане за възобновяване на наказателното
производство е оставена без уважение.
От
показанията на св.С. Р. Р. се установява, че се познават с ищеца от деца, срещат се всеки ден и той знае
за воденото срещу него наказателно производство, по което е бил и свидетел. Сочи,
че по време на делото ищецът „
се съсипал „, дистанцирал се от него и от компанията им, избягвал контакти, а
преди това бил общителен – „ център на вниманието „. Още след съдебното
заседание му било прилошало, а впоследствие постъпил в болница, където бил
откаран по спешност, заради болки в главата, проблеми с кръвното, оплаквания за
„ нещо психическо“, като преди това не бил имал такива оплаквания, а бил
психически здрав. Твърди, че промяната в ищеца настъпила след самото съдебно
заседание, че делото го променило.
В
с.з. ищецът заявява, че преди постановяването на съдебното решение постъпил в
болнично заведение заради прединфарктно състояние, имал повишено кръвно
налягане и проблеми със зрението. Уточнява, че има проблеми с ретината,
глаукома, като твърди, че има предписание от очна клиника, но не представя
документи. В с.з. представя документ - резултат от преглед в Комплексен
онкологичен център - Русе, с дата 22.12.2016г., подписан от д-р П., за извършване на служебна справка от
съда.
Изложените
факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени
доказателства – приложените НОХД 1661/2013г. на РРС и ВНОХД 14/2014г. РОС, към
които са приложени НЧХД 1927/2016г.
РРС, НЧХД 2305/2015 г. РРС, ВНЧХД 361/2016г. ВХЧХД
132/2017г. РОС ВНОХД 44/2014. РОС, ВНЧХД 207/2017г. РОС, писмо от ВКП, както и
от показанията на св. Р... Последните са логични и последователни, сочат
непосредствено възприети факти, поради което съдът ги кредитира.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Производството
по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, съгласно
който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. Нормата на чл.4 от ЗОДОВ регламентира задължението на
Държавата да обезщети всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Прокурорът е държавният орган, който съгласно
НПК проверява съставлява ли деянието престъпление
и правилна ли е квалификацията, има ли основание за
прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство,
събрани ли са доказателствата по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението
от доказателствата по делото и пр.
Ако намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт, който внася
за разглеждане от съда.
В
конкретния случай по внесения обвинителен акт съдът не е постановил
оправдателна присъда, с която подсъдимият да бъде изцяло оневинен, а е преквалифицирал
извършеното
от него деяние от един вид престъпление – по чл. 195 ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд, в друго престъпление –
по чл. 346 б от НК, като по първоначалното е оправдал подсъдимия, а по приетата
от него правна квалификация на деянието го е признал за виновен. Решаващият наказателен съд е упражнил това си правомощие,
след като е установил, че доказаните по делото факти сочат на деяние, чиято
правна квалификация е различна от приетата от прокурора.
Ето
защо, фактическият състав на чл. 2 ал. 1
т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата в лицето на
Прокуратурата на РБ е налице само досежно оправдаването
на ищеца с влязъл в сила съдебен акт по
първоначално повдигнатото му обвинение.
Извършените
в хода на наказателното производство процесуално – следствени действия, вкл.
постановена мярка за процесуална принуда, каквато се явява мярката за
неотклонение „ Подписка „, безспорно са засегнали неимуществената сфера на ищеца.
В тежест на същия е да докаже по какъв начин
те са се отразили на живота му.
Видно
от разпита на свидетеля, по време на наказателното дело ищецът бил притеснен, дистанцирал се от приятелите си, странял от
околните, влошило се, без да се излагат конкретни данни, здравословното му
състояние, и психическото му такова.
За
последното твърди пред съда и самият ищец, без да представя доказателства за
това – нито за постъпването му в болнично заведение, заради прединфарктно
състояние, нито за наличието на заболяване глаукома, нито за проведени
изследвания и констатациите от тях в КОЦ - Русе. Представеният за служебна
справка документ от последното по
никакъв начин не допринася за изясняването на здравословното състояние на
ищеца, и дали е налице причинно -следствена връзка с воденото срещу него
наказателно производство, както той твърди.
Не
се установиха заявените в исковата молба „ негативна обществена оценка,
публични обиди и клевети от страна на опоненти на ищеца на изборите“, тъй като
по делото последният не е ангажирал доказателства за съпричастността му с
проведени избори, съответно негативни реакции на негови опоненти, провокирани
от воденото срещу него наказателно производство.
Не
се доказа, че заради воденото срещу него наказателно производство други дела се
разглеждали в негов ущърб и това също му причинило неимуществени вреди -не се
сочат каквито и да било факти - за
конкретни дела и как са приключили. Доколкото към изисканото от съда НОХД 1661/2013г.
РРС са приложени и други дела, е видно, че те касаят други отношения, не
конкретното деяние, предмет на наказателното производство, и по тях съответният
решаващ съд е постановил съдебен акт.
Неимуществените вреди нямат паричен еквивалент
и следва да се оценят по справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която цели в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице в
пряка причинна връзка с вредоносното
действие, и се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
В
случая следва да се отчете, че наказателното производство е протекло в срок,
отговарящ на критерия за разумен, както и че не се касае за изцяло оправдателна
присъда, а само за промяна на правната квалификация на деянието.
Последното
е довело до налагане на административно наказание, но след като е прието от
съда, че подсъдимият е извършил деянието, за което е обвинен от прокуратурата,
но квалифицирано като друго по вид престъпление, извършил го е виновно, и
следва да бъде санкциониран. Доколкото производството е приключило с прилагане
на императивната норма на чл. 78 а от НК, следва да се приеме и възражението на
прокуратурата, че при всички случаи едно административно– наказателно
производство започва именно с образуване на досъдебно производство и привличане
към наказателна отговорност, с възможност за вземане на мярка за неотклонение,
т.е. дори и прокурорът да беше дал на деянието правната квалификация, приета от
съда, срещу лицето щеше да се води досъдебно производство и се повдигне
обвинение. Разликата е, че при квалификация на деянието, налагаща приложение на
чл. 78 а от НК, прокурорът следва да внесе делото в съда с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, съответно – съдът да образува и разгледа делото по друг процесуален
ред - като административно – наказателно.Следва да се отчете, че макар и
съдебното производство по делото да е било разгледано по общия ред, цялото наказателно
производство е приключило в срок, отговарящ на критерия за разумен / образувано
на 22.03.2013г., приключило на 26.02.2014
г. с постановяване на Решение на РОС, с което се потвърждава присъда по НОХД 1661/2013г. на РРС /.
Обичайно,
едно наказателно производство се отразява негативно на живота на лицето, срещу
което се води и е привлечено към наказателна отговорност. Доказа се, че ищецът
е преживял притеснения, безпокойства, тревоги, редуцирал е социалните си
контакти. Чисто житейски и от гласните доказателства по делото съдът приема, че
воденото дело се е отразило негативно и на здравословното му състояние.
Т.е. ищецът е търпял неимуществени
вреди.
Съдът намира, че в настоящия случай в исковата
молба предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по
чл. 2 от ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, а се
претендира обезщетяване на увреждания над обичайните като интензитет и
вид. Твърдения за претърпени други неимуществени вреди над обичайните обаче не
са конкретно формулирани в исковата молба, а по делото не се доказаха такива.
Съдът
намира, че справедливото обезщетение на доказаните от ищеца неимуществени вреди,
пряка последица от воденото срещу него наказателно производство, което би
репарирало адекватно тези вреди, е в размер на 500 лева.
Съдът
намира за основателен довода на ответната страна досежно
лихвата и такава следва да се присъди, считано от влизане в сила на съдебния
акт - присъда по НОХД 1661/2013г. на
Русенския районен съд, на 26.02.2014 г.
По тези
съображения съдът намира предявения иск за основателен и доказан до размер на 500
лева, а над тази сума до претендирания размер от 50 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съобразявайки
нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, направените от ищеца разноски – 10 лв. за
д.т., уважената част на иска – 500 лева при претендирани
50 000 лева, съдът намира, че в
тежест на ответника са разноски в размер на 1 лев.
Мотивиран
от изложеното, Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И.
, ЕГН ********** *** сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение по чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди вследствие обвинение в извършване на престъпление по чл. 195
ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 вр. чл. 194 ал.1 от НК по
досъдебно производство - Следствие № 50/2013г. по описа на РРП, по което И.И.И. е оправдан, като е признат за виновен, след преквалифициране
на деянието, в извършване на престъпление по чл. 346 б от НК, за което на
основание чл. 78 а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба от 1000 лева - с влязла в сила присъда по НОХД
1661/2013г. на Русенския районен съд, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2014
г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска над сумата от 500 лева до 50 000 лева, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И.
, ЕГН ********** *** сумата от 1 лев –
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: