№ 9700
гр. С., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станисл.
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станисл. Гражданско дело №
20241110131466 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С..................,
срещу Е. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.......... с която е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за
установяване в отношенията между страните, че С. И. Г. е титуляр на правото на
собственост на ½ идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект с
идентификатор ................. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на ИД
на АГКК, представляващ апартамент с адрес: гр. С.................., ет. ............. на основание
давностно владение, осъществявано в периода от 14.08.2008 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 31.05.2024 г.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че въз основа на Нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по делба № 147, том XXV, дело № 4476/1961 г.
на I нотариус при СНС, .............. е била призната за единствен собственик на процесния
недвижим имот. Последната е починала на 09.05.1969 г., като е оставила за свои наследници
по закон следните лица: ............ – преживял съпруг, и Е. Г. – дъщеря. С Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка ........., том
LLXXXII, дело № 26533/1994 г. на нотариус ................. с район на действие СРС, ............ се е
разпоредил със своята ½ идеална част от процесния апартамент в полза на Т. И. – дъщеря от
брака на ............ и С. Г., с оглед на което Т. И. е титуляр на ½ от правото на собственост на
имота. Ищцата по делото твърди, че е придобила по давностно владение, осъществявано в
периода от 14.08.2008 г. – датата, на която е починал съпругът й ............, до датата на
сезиране на съда, останалата ½ идеална част на имота. В тази насока посочва, че след
навършване на пълнолетие през 1989 г. ответницата Е. И. Г. е напуснала процесния
апартамент, като от 2005 г. живее в чужбина. При редките си завръщания в Б.тя не
посещавала спорния имот, вкл. не предявявала претенции спрямо него. Същевременно,
считано от 14.08.2008 г. ищцата полагала всякакви действия за поддръжката и ремонта на
апартамента, плащала консумативни разходи за него, както и начисляваните за имота данъци
и такси, като осъществяваното от нея давностно владение по никакъв начин не било
1
оспорвано или отблъсквано от ответницата. При тези фактически твърдения ищцата моли да
бъде признато за установено, че е собственик на ½ идеална част от имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излагат се съображения, че
ищцата е обитавала и ползвала процесния имот, но това е сторено на основание на
учреденото й право на ползване с Нотариален акт ........., том LLXXXII, дело № 26533/1994 г.
на нотариус ................. с район на действие СРС. Оспорва фактическите твърдения на
ищцата, че се е дезинтересирала от вещните си права върху имота, като сочи, че неведнъж е
правила опит за уреждане на отношенията по повод на него с другия съсобственик – Т. И., а
през 2023 г. е завела иск за делба на апартамента. Моли за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по делба № 147, том XXV, дело № 4476/1961 г.
на I нотариус при СНС (л. 14-15), с който В. Ал. П. е призната за изключителен собственик
на процесния недвижим имот, представляващ апартамент от една стая, хол, кухня, б.-клозет
и входно антре, находящ се на първия етаж вляво на стълбището, при съседи: ул. „...............
стълбище, двор и калкан към В........ д-р Г., с обща квадратура от 60 кв. м., ведно с
прилежащото му таванско помещение под № 4, избено помещение под ......... и 6.5/100
идеални части от общите части на сградата и на мястото, цялото от 379.50 кв. м., находящо
се в гр. С...................
Видно от Удостоверение за наследници изх. № ........... г., издадено от Столична
община – район „С..............“ (л. 18-19) е, че В. Ал. П. е починала на 09.05.1969 г., като тя е
оставила за свои наследници по закон следните лица: .................. – преживял съпруг, и Е. И.
Г. – дъщеря.
При така събрания писмен доказателствен материал и с оглед на изричното
признание, направено в исковата молба, че процесният недвижим имот е бил придобит от В.
Ал. П. преди сключване на граждански брак с .................., следва извод, че след смъртта на
В. Ал. П., по силата на наследственото правоприемство, съсобственици на имота са станали
.................. и Е. И. Г., при равни квоти от по ½ идеална част за всеки един от тях.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Удостоверение за
граждански брак № ................... г., издадено от ..................... (л. 16), от което се установява,
че на 24.02.1973 г. .................. е сключил граждански брак със С. И. Ст., която след брака е
приела фамилното име Г..
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт
запрехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка ........., том
LLXXXII, дело № 26533/1994 г. на нотариус ................. с район на действие СРС (л.12-13),
от който се установява, че на 30.12.1994 г. .................. се е разпоредил със своята ½ идеална
част от процесния апартамент, като е прехвърлил правото на собственост върху нея в
полза на Т. И. Г. – дъщеря от брака на ............ и С. Г., срещу задължението на
приобретателката да гледа и издържа .................. докато той е жив и му осигури спокоен и
нормален живот лично или чрез трето лице, като прехвърлителят запазва за себе си и за
съпругата си С. И. Г. правото на ползване на прехвърления имот.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РЛЦ24-УГО1-3689-(1)24.04.2024 г.,
издадено от Столична община – район „Л. (л. 17) е, че .................. е починал на 14.08.2008
г., като той е оставил за свои наследници по закон следните лица: С. И. Г. – преживяла
съпруга, Т. И. И. – дъщеря, и Е. И. Г. – дъщеря.
2
По делото са представени с исковата молба и приети като писмени доказателства
приходни квитанции и фискални бонове (л. 20-41), удостоверяващи извършени през 2010
г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022
г., 2023 г. и 2024 г. плащания на местни данъци и такси, дължими за апартамент .............
находящ се в гр. С.................., ........., с посочени задължени за имота лица Т. И. И. и Е. И. Г..
По делото са представени с исковата молба и приети като писмени доказателства 6
броя квитанции (л. 42-43), удостоверяващи извършени от С. Г. 5 броя плащания през 2008
г., 2009 г. 2023 г. и 2024 г., в полза на ЕС ............. за ремонт на покрив, двор и таван, и вноски
за поддръжка и обновяване, както и 1 брой плащане от Т. И. през 2022 г. на сума в размер на
104,00 лева в полза на ЕС ............. за вноски за ремонт и обновяване.
От ответната са представени и и приети като писмени доказателства приходни
квитанции (л. 117-119), удостоверяващи извършени през 2022 г., 2023 г. и 2024 г. плащания
на местни данъци и такси, дължими за апартамент ............. находящ се в гр. С..................,
........., с посочено задължено за имота лице Е. И. Г..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима
свидетели – .......................
От разпита на В. Н. Д. се установява, че тя познава ответницата Е. от 5 клас, когато
семейството на свидетелката заживяло в кв. „Л.. Двете с Е. израснали в кв. „Л. и посещавали
едно и също училище. Свидетелката разказва, че Е. й е споделяла, че има жилище в кв. „Л.,
половината от което е нейно по наследство от майка й, която е починала отдавна и която
свидетелката Т. не познава, вкл. се е случвало да минават покрай жилището и Е. да й е
посочвала прозореца за дома си. Свидетелката Т. признава, че документи за собствеността на
имота не е виждала, но знае от Е. и други техни общи познати от квартала, че имотът е неин
и е живяла в него по време на ученическите им години. Свидетелката си спомня за случай
от преди 5-6 години спрямо разпита й пред съда през м. март 2025 г., при който с Е. отивали
заедно на кафе и случайно засекли непозната й до този момент жена в кв. „Л., която Е. й
представила като С. Г.. При тази среща С. отправила към Е. въпроса „не смята ли, че е
крайно време да уредят отношенията си със сестра си по повод на апартамента“, без да
прави други уточнения. За свидетелката Т. ситуацията била странна. Последната знае, че
понастоящем Е. живее в К. но всяка година след 2009-2010 г. се прибира поне по веднъж в Б.
Не й е известно Е. да има друго жилище в С.. От 2002-2003 г. свидетелката живее в ж. к.
„Т.“.
От разпита на П. Ф. Т. се установява, че тя познава С. Г. от момичешките им години.
Свидетелката посочва, че от повече от 54 г. живее на ул. „А.“, а С. живее на ул. ............., като
домове им се делят от един двор и от апартамента на едната има видимост към този на
другата. Двете са много близки, като съпругът на свидетелката бил и домашен лекар на
семейството на С.. Апартаментът, в който С. живее, е на втория етаж, от лявата страна на
стълбището. Свидетелката описва, че когато влезнеш в апартамента на С., вдясно се намира
холът, като от него има малко коридорче и до него се намира кухнята. Холът на апартамента
гледа към ул. „........... Заявява, че С. ползва апартамента откакто починал съпругът й през
2008 г., като след неговата смърт тя сменила дограмата на жилището, направила ремонт на
б.та, заплатила припадащата се част на апартамента за ремонта на общите части на
жилищната сграда, плащала данък за него, вкл. се случвало свидетелката да я придружава до
общината за плащане на данъци. Свидетелката разказва, че С. винаги се е отнасяла грижовно
към апартамента, вкл. полагала грижи и за дворната площадка. С. лично била споделяла на
свидетелката, че апартаментът е неин и на Т.. Свидетелката разказва пред съда, че познава Е.
Г., като знае, че тя е осиновена дъщеря на ........... и първата му съпруга В.. След смъртта на
В., ........... се оженил за С., която поела грижите за Е.. Откакто се оженили, С. и ...........
заживели заедно в апартамента в кв. „Л., в който С. живее и до момента. Свидетелката
последно била виждала Е., когато тя е била направила абитуриентския си бал в дома на С. и
3
........... в кв. „Л.. След това не я е виждала, но знае, че е заминала да живее в К.. С. й била
споделяла, че от бала не е виждала Е.. Наскоро свидетелката разбрала, че Е. е завела дело
срещу С., но не знае с точност за какво е делото. Доколкото е известно на свидетелката,
апартаментът принадлежи на С., но тя не й е споделяла точно основанието, на което е
собственик на имота.
От разпита на В. Н. Ен. се установява, че тя познава С. от повече от 10 години от кв.
„Л., където свидетелката работи. Двете са близки и си споделят. Свидетелката заявява, че С.
живее на ул. „.........., в апартамент, ½ от който е собственост на С., а другата половина
принадлежи на дъщеря й Т.. Когато влезеш в апартамента, има коридор, в дясната част има
спалня и хол, а отляво е кухня. На свидетелката й е известно, че С. участва в ремонтните
дейности в сградата, когато такива се правят от етажните собственици. С. се грижела за
апартамента откакто починал съпругът й, от около 15 г. Всичко, което трябва да се плаща
във връзка с апартамента, С. го плащала. Свидетелката не познава лице с имена Е. Г., но е
чувала за лице с тези имена от С.. Последната й била споделяла, че от първия си брак
съпругът й ........... има осиновено дете Е.. Знае, че С. и Е. са живеели заедно, като някъде по
време на завършването и бала на Е., тя е напуснала апартамента. На свидетелката не й е
известно някой да има претенции за собствеността на апартамента. Преди около една година
С. й споделила за заведено от Е. дело за делба срещу Т.. Доколкото е известно на
свидетелката собственици на имота са С. и Т., съответно С. е по нотариален акт, а Т. по
наследство на баща си.
От разпита на Е. В. А. се установява, че тя познава Е. Г. от 1970 г., тъй като двете
посещавали една и съща детска градина – ДГ ....... Свидетелката заявява, че й е известно, че
Е. има апартамент в гр. С., който се намира в кв. „Л., ул. ............., ет. 1, над парт........, където
тя е живяла до началото на 90-те. Около средата на 70-те години бащата на Е. – ........... Гр. се
оженил за С. И., която в този период се преместила да живее при ........... и Е. в апартамента в
кв. „Л.. В края на 79 г. се родила полусестрата на Е. – Т., която също заживяла в апартамента.
Свидетелката заявява, че тя живее на около 60 метра от процесния апартамент и от много
години познава Т. И. и С. И.. Нейният апартамент се намира на ул. „.................. Знае, че от
2005 г. и до днешна дата Е. живее в М. Когато се завръща от К. в Б. Е. живее на адреса на
свидетелката А., вкл. това е адресът й по лична карта от 90-те години насам. Свидетелката
заявява, че знае, че Е. е посещавала апартамента на „.......... преди около 2-3 г., тъй като я е
придружила тогава. Двете искали да се качат да го видят, тъй като Е. е собственик на ½ от
него по наследство от майка й. Извън описания случай Е. избягвала да ходи в апартамента
поради емоционални причини, тъй като в него последователно били починали майка й и
баща й, и понастоящем в него живеела мащехата й С.. Свидетелката заявява, че никой не е
възпрепятствал посещението на апартамента от Е.. Докато бил жив баща й, Е. и
свидетелката редовно били посещавали апартамента и никой не бил възразявал срещу това.
На свидетелката й е известно, че Е. плаща данък за нейната част от апартамента, вкл. лично
я била придружавала да плати данък през 2022 г., когато Е. платила данъци и за стар период.
От 2022 г. насетне Е. ежегодно заплащала данъка за имота. Свидетелката А. посочва, че
знае, че за кратък период от време Т. е заплащала дължимата от Е. част от данъка, като това
обстоятелство й станало известно, защото присъствала на среща между Т. и Е., на която Т.
споменала на Е. за това, при което Е. я попита за заплатената стойност и пред свидетелката й
заплатила някаква сума пари. Свидетелката разказва, че ежедневно засича С., тъй като тя
често се разхожда в квартала. Лично била присъствала на 2-3 срещи между Е. и С., които
случайно са се засичали в квартала. Имало е и други случаи, в които само отдалеч са се
засичали със С. и са си помахвали, без да се заговарят. Въпросните срещи се случили преди
периода на „К.“ пандемия, някъде между 2014 г.-2017/2018 г., но не помни с точност. На
свидетелката не й е известно С. някога да е заявявала претенции за собствеността на Е., а
дори напротив, няколко пъти е препоръчвала да уредят отношенията си с Т., във връзка със
собствеността на апартамента.
4
Преценявайки показанията на всички разпитани свидетели по вътрешно убеждение,
след извършване на съпоставка помежду им и със събраните писмени доказателства, съдът
намира, че следва да им се довери, тъй като те са последователни, житейски логични и
добросъвестно дадени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията между страните, че С. И. Г. е
титуляр на правото на собственост на ½ идеална част от следния недвижим имот: имот с
идентификатор ................. по КККР, одобрени със Заповед № .............. г. на ИД на АГКК,
представляващ апартамент с адрес: гр. С.................., ет. ............. на оригинерно придобивно
основание – изтекла в полза на ищцата придобивна давност, считано от 14.08.2008 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 31.05.2024 г.
Ищцата черпи своето материално субективно право на собственост върху процесния
имот, позовавайки се на придобивна давност като правопораждащ юридически факт. При
конкретно наведените в исковата молба фактически твърдения за придоб...........е на вещно
право на собственост върху ½ идеална част от процесния жилищен имот и с оглед на
изричното правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в доказателствена тежест на ищцовата страна е
кумулативното позитивно установяването при условията на пълно и главно доказване на
следните материални предпоставки: че е собственик на процесния имот на посоченото
придобивно основание, като установи, че е упражнявала фактическа власт върху имота в
процесния период – от 14.08.2008 г. до 31.05.2024 г., както и да докаже осъществяваното
непрекъснато, спокойно и явно владение върху имота за посочения период; да докаже
манифестиране на намерението за своене върху имота спрямо неговия собственик.
В доказателствена тежест на ответната страна е да докаже при условията на насрещно
доказване възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици – че е
собственик на спорната 1/2 идеална част от процесния имот по силата на наследствено
правоприемство от своята майка и че ищецът упражнява фактическа власт върху него само
като негов вещен ползвател.
В нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС е регламентирано, че правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по чл. 79 ЗС е оригинерен способ на придоб...........е на правото на
собственост, който изключва права на други правни субекти. Осъществяването на
владението е свързано с прекратяване на правото на предишния собственик – чл. 99 ЗС.
В чл. 68, ал. 1 ЗС владението е дефинирано като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Според втората
алинея на същата норма държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
лицето не държи като своя.
Предвид легалната дефиниция на владението и съобразно правната теория и съдебна
практика, владението по чл. 68, ал. 1 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен
– упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – намерението да се държи
вещта като своя.
Обективния елемент на владението – упражняването на фактическа власт върху
вещта включва извършването на такива фактически действия, които трябва да се изразяват в
недвусмислено манифестиране на власт върху имота, а по съдържание те трябва да са като
действията на собственик. Владението следва да се осъществява постоянно, спокойно, явно
и да е несъмнително. Да е постоянно владението означава друго лице да не е завладявало
имота за период от шест месеца, като е започнало само да извършва владелчески действия,
защото тогава то ще има право на владелческа защита. Владението трябва да не е прекъснато
5
чрез действия, посочени в чл. 116 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, които прекъсват придобивната давност.
Владението трябва да е несъмнително, т. е. да са ясни и двата му елемента, да са изявени
чрез действия като на собственик, които не са двусмислени и да разкриват желание на
владелеца да държи вещта като своя. Владението следва да е явно, което означава всеки
заинтересован, включително и собственикът да може да разбере, че фактическата власт се
упражнява от владелец, който владее за себе си, а не от държател, който държи имота за
другиго. Скритостта на владението изключва придобивната давност, защото не могат да се
черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност да
разбере, че се засягат правата му и да защити правото си на собственост поради това, че не е
ясно дали някой упражнява владение върху вещта му.
Субективният елемент на владението – намерението за своене за себе си е психическо
състояние, което е трудно доказуемо, поради което за него е установява законова оборима
презумпция в разпоредбата на чл. 69 ЗС. Тя обаче е установена в полза на владелеца, а не на
държателя – „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я дължи за другиго“. Тежестта за оборването й е за този, който счита, че
владелецът не държи вещта за себе си. Намерението за своене се изразява външно чрез
различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на
собственика. Без правно значение е дали владелецът знае кой е собственик на вещта.
Действията, манифестиращи намерението за своене обаче следва да могат стигнат до
собственика /когато това е възможно/.
Трайна и непротиворечива е практиката на Върховната инстанция – така Решение №
41/26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г. по описа на ВКС, I ГО, Решение № 12/19.02.2014 г.
по гр. д. № 1840/2013 г. по описа на ВКС, I ГО, и др., която настоящият съдебен състав
споделя, че ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху
недвижим имот към момента на установяването й /допускане от собственика/,
презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира
приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си. За да се приеме, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическата
власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота. Ако
собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице, упражняваната от
последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС – налице
е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За да се трансформира така
установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира
промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като, за да се придобие по давност правото на собственост, фактическата
власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. В този смисъл е и Решение №
270/20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, което е прието, че след като
веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да
продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придоб...........е на собственост по давност и само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече
придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин. Прието е, че в такава хипотеза, в тежест на този, който се
позовава на придобивната давност, е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна
промяна на държането във владение. В Решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г.
по описа на ВКС, І ГО, е прието още, че общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по
6
време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.
Според приетото в Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. по описа на
ВКС, I ГО, в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на
правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липсва
уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането
му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение.
В разглеждания случай, между страните по делото не е спорно, а и се установява по
категоричен начин от изслушаните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. Т.,
В. Ен. и Е. А., които като последователни и взаимно допълващи се в тази им част съдът
изцяло кредитира, че през 70-те години на миналия век ........... Гр. и С. И. са сключили
граждански брак и оттогава последната е заживяла заедно със съпруга си и неговата дъщеря
от първия му брак (ответницата Е. Г.) в процесния апартамент, находящ се в кв. „Л., ул.
.............. В тази насока свидетелките П. Т. и В. Ен. добросъвестно изнасят пред съдебния
състав данни за обстоятелства, които те са възприели лично от С. И., а именно, че считано от
70-те години на миналия век ищцата и ответницата са живеели заедно в процесното жилище,
като някъде по време на завършването на училище и бала на Е., тя е напуснала апартамента.
Последното обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелката Е. А., чиито
показания като детайлни и отразяващи лични и непосредствени впечатления на разпитаното
лице съдът кредитира.
От приетите по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по делба № 147, том XXV, дело № 4476/1961 г. на I нотариус при СНС, и Удостоверение за
наследници изх. № ........... г., издадено от Столична община – район „С..............“, се
установи, че момента на откр...........е на наследството на В. Ал. П. – 09.05.1969 г.,
съсобственици на процесния жилищен имот, при притежавани равни квоти от по ½ идеална
част от него, са били .................. и Е. И. Г.. От приетото Удостоверение за граждански брак №
................... г., издадено от ....................., се установи, че на 24.02.1973 г. .................. е сключил
граждански брак със С. И. Ст., която след брака е приела фамилното име Г.. Следователно,
към средата на 70-те години на миналия век, когато С. И. се е преместила да живее в
апартамента на ул. ............., негови съсобственици са били съпругът й .................. и неговата
дъщеря от първия му брак – ответницата Е. Г.. Като тримата съвместно, а от 1979 г. – заедно
и с Т. И., са пребивавали в процесния апартамент, до неговото напускане от Е. в края на 80-
те – началото на 90-те години на миналия век. Признание за настъпването на посочените
факти се съдържа и в сезиращата съда искова молба. При тези безспорни между страните
обстоятелства, настоящият състав, противно на доводите на ищцата, намира, че в
разглеждания случай не намира приложение установената в чл. 69 ЗС оборима презумпция.
Мотивите за това са следните:
Началният момент на установяване на фактическа власт върху процесния имот от
страна на ищцата С. И. датира от началото на 70-те години на миналия век – когато същата
се е преместила да живее в съсобствения на съпруга й ........... Гр. и неговата дъщеря Е. Г.
апартамент. При този безспорен по делото факт, настоящият съдебен състав приема, че С. И.
е била допусната фактически да живее в процесното жилище като съпруга на единия от
неговите съсобственици. Страните не спорят, че считано от този момент и до датата на
сезиране на съда ищцата С. И. е продължила да живее в апартамента. От събрания по делото
доказателствен материал се установи, че през 1994 г., по силата на сключения между ...........
Гр. и Т. И. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, ........... Гр. се е разпоредил със собствената си ½ идеална част от процесния
недвижим имот в полза на дъщеря си от втория брак, като е запазил за себе си и за съпругата
си С. И. право на ползване върху прехвър.та идеална част. Следователно, считано от
разпоредителната сделка от 1994 г., в полза на С. И. е учредено вещно право на ползване
върху ½ идеална част от процесния жилищен имот, съответстваща обаче на притежаваната
7
от дъщеря й Т. И. част от съсобствеността. Посочената разпоредителна сделка обаче не
съставлява нов юридически факт в отношенията между С. И. и Е. Г., преуреждащ
отношенията между тях, възникнали при първоначалното нанасяне на ищцата в апартамента
на ул. ............. през 70-те години на миналия век. По делото не се твърди, а и не се
установява осъществяването на подобен последващ юридически факт в техните отношения.
Ирелевантно в случая е дали тези отношения между тях формират извод за сключен
неформален договор за заем за послужване или за допускане на търпими действия от С. И.,
тъй като и в двата случая спрямо съсобственика Е. Г. към първоначалния момент на
установяване на фактическа власт върху имота ищцата С. И. не е била владелец на имота.
Това е така, тъй като по отношение на същата фактическата власт върху имота е била
предадена от неговите съсобственици за общо ползване, т. е. тя е била допусната от тях
фактически да ползва жилището и това ползване не съставлява владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС. По делото не се установява това правно положение между главните страни в
процеса да се е променило от момента на неговото възникване до датата на сезиране на съда.
В контекста на цитираната съдебна практика следва извод, че при първоначално
установена като държане фактическа власт върху недвижим имот, в полза на
упражняващото фактическа власт лице започва да тече придобивна давност само когато
държателят промени намерението и превърне държането във владение за себе си, като
намерението фактическата власт върху имота да се осъществява по този начин трябва да има
външна проява чрез действия, които недвусмислено отричат правата на досегашния
собственик или владелец, като последният следва да бъде явно уведомен, включително с
конклудентни действия, че държателят държи имота вече не за него, а за себе си. Това е така,
тъй като, ако собственикът е предоставил вещта за ползване другиму, той по установеното в
чл. 68, ал. 2 ЗС правило владее вещта чрез този, на когото я е предоставил. В такава хипотеза
владението му не е изгубено, нито застрашено до момента, в който държателят не го
уведоми, че установява самостоятелна фактическа власт за себе си – така и приетото в
Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. по описа на ВКС, I ГО.
Когато фактическата власт е установена на правно основание, т. е. като държане, тя
продължава като държане неограничено във времето и независимо от субективните
възприятия на упражняващия я. Превръщането на държането във владение чрез едностранни
действия на държателя, може да се извърши чрез словесни изрази или фактически действия,
чрез които отрича правата на собственика и му демонстрира промяната на държането във
владение. В конкретния случай, при съвкупния анализ на събрания доказателствен
материал, вкл. и на изслушаните свидетелски показания, съдът не установи, че С. И.
недвусмислено е манифестирала намерение да превърне държането на имота във владение в
нейна полза, нито установи тя да е извършвала действия, които да обективират подобно
намерение. Дори и подобно намерение да е съществувало в съзнанието на ищцата, то е
следвало да бъде обективирано чрез действие или изрично волеизявление спрямо
собственика. В тази насока следва да се посочи, че плащането на консумативни разноски за
жилището, участието в разноските за общите части на сградата и извършването на ремонт
не могат са се считат за доказване на промяна в намерението държането да се превърне във
владение, доведено до знанието на собственика Е. Г. и противопоставено на същата.
Предоставеното от собственика на имота ползване се осъществява от държателя винаги
самостоятелно, освен ако не е изрично уговорено, че се осъществява съвместно със
собственика или трето лице. Поддържането и ремонтирането на имота представлява израз
на задължението на ползвателя да се грижи за имота като добър стопанин по смисъла на чл.
244 ЗЗД, като го ползва съобразно постигнатото съгласие със собственика, включително и
ремонтирайки и подобрявайки имота според конкретните нужди, за които е предоставено
ползването. Нещо повече, в конкретния случай се установи, че ищцата С. И. е не само
допусната да ползва процесния имот, но тя е и титуляр на вещно право на ползване по
отношение на ½ идеална част от него, което обосновава възникването на задължения за
8
същата да се грижи за имота и поема текущите разходи във връзка с неговото ползване. Не
могат да аргументират различен извод и изслушаните по делото свидетелски показания на
водените от ищцата свидетелки, тъй като те нямат преки и непосредствени впечатления от
провеждани разговори между страните по делото, а установяват само извършването на
ремонтни работи и подобрения в имота, които сами по себе си при наличие на уговорка за
ползването, не обосновават извод за установяване и осъществяване на самостоятелна
фактическа власт. Изнесеното от свидетелката Е. А., че преди 2-3 години Е. е направила
опит да посети апартамента на „.......... , но той е бил заключен, също не навеждат на
различен извод, доколкото по делото липсват данни достъпът до имота да не е осъществен,
защото ищцата е отрекла правата на ответницата. Същевременно, при условията на
насрещно доказване, ответницата ангажира по делото гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите Е. А. и В. Д., които съдът кредитира като житейски логични и
дадени от непосредствени очевидци на отношенията между ищцата и ответницата през
последните години. Въз основа на тези показания се установи, че докато е бил жив баща й
........... Гр. /до 2008 г./, ответницата Е. Г. регулярно е посещавала процесния апартамент, без
някой да се е противопоставял на това или да е отричал правата й върху имота, като след
неговата смърт тя е преустановила посещенията на имота по емоционални причини,
свързани с настъпилата в него смърт на родителите й. Считано от 2005 г. ответницата живее
постоянно в чужбина, но ежегодно се прибира в Б. като при тези й прибирания неведнъж –
по спомен на свидетелката А. около 2-3 пъти лично е присъствала, се е случвало да срещне
случайно С. И., при което последната не само да не е оспорила правата й върху имота, но и
да е отправила към нея искания да уреди отношенията си с Т. И., във връзка със
собствеността на апартамента. При тази доказателствена съвкупност, настоящият съдебен
състав формира извод, че до датата на сезиране на съда, С. И. не е имала качеството на
владелец спрямо притежаваната от Е. Г. ½ идеална част от процесния имот, а качеството на
държател, поради което независимо от периода, в който е осъществявала фактическата власт
върху нея, не са налице предпоставките за придоб...........е на собствеността по давност.
При горните мотиви съдът намира предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за неоснователен.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ответникът. В случая, последният
претендира присъждане на разноски в размер на 9 000,00 лева – платен адвокатски хонорар.
Своевременно от ищцовата страна е релевирано възражение за прекомерност на така
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за частично основателно.
Съдът е задължен да определи разм........ на възнаграждението с оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в
Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато
тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан
от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
за всеки отделен случай, след извършване на прец. относно правната и фактическа сложност
на делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия. В
разглеждания случай при определяне разм........ съдът съобрази фактическата и правна
сложност на делото, опреде. от вида на предявения иск – иск за собственост, и отчете
конкретно извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия –
9
изготвяне на писмен отговор и осъществяване на процесуално представителство, и
обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на едно съдебно заседание с лично
явяване на адвоката, при което счете, че следва да редуцира разм........ на възнаграждението
до сумата от 4 750,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С..................,
срещу Е. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.......... положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията
между страните, че С. И. Г. е титуляр на правото на собственост на ½ идеална част от
следния недвижим имот: апартамент, състоящ се от една стая, хол, кухня, б.-тоалетна и
входно антре, с площ от около 60 кв. м., находящ се на първия етаж вляво на стълбището,
при съседи: ул. „............... стълбище, двор и калкан към В........ д-р Г., отдолу: апартамент на
..........., отгоре: апартамент на В........ Д. С., заедно с таванско помещение № 4, при съседи: ул.
„.........., Александър ...........чев, тавански коридор и калкан към В........ д-р Г., заедно с избено
помещение ........., при съседи: ул. „.........., В........ .......... избен коридор и В........ П. С., заедно
с 6,5/100 идеални части от общите части на сградата и на мястото, цялото с площ от 379.50
кв. м., находящо се в гр. С.................., съставляващо парцел XII в кв. 95, м. „Л. по плана на
гр. С., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ................. по действащите
КККР, одобрени със Заповед № .............. г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.
С.................., ........., на основание изтекла придобивна давност в периода от 14.08.2008 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 31.05.2024 г.
ОСЪЖДА от С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................., да заплати на Е. И.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 4 750,00 лева – сторени разноски за платен адвокатски хонорар в производството
по гр. д. № 31466/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10