Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 02.03.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова административно дело № 749 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.125, ал.1, т.4 от Закона за Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано по жалба на А.И.К.
- управител на „А ГРУП“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,
ул. „Генерал Радецки“ № 60, подадена чрез пълномощника му адв. С.Р. ***, против
Разпореждане № ПР-ПБЗН-С32-3-44 от 24.11.2020г., издадено от инспектор в група
ДПК и ПД в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.
Казанлък – В.В.М., с което, на основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР, е
разпоредено да се преустанови използването на сграда с идентификатор
35167.504.7029.1 по КККР на гр. Казанлък не по предназначение в съответствие с
чл.34, ал.1, т.1 във вр. с чл.5, т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за
ПНПБЕО.
В жалбата са изложени доводи
за нищожност и за незаконосъобразност на оспореното разпореждане, по
съображения за издаването му от некомпетентен орган и при липса на форма, както
и поради постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че макар
разпореждането да се основава на нормата на чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР, регламентираща
възможността контролните органи да издават конкретни предписания за изпълнение
на правилата за противопожарна безопасност при експлоатация на обектите, с
обжалвания акт не са дадени такива предписания, а на практика се налага
принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР във вр. с чл.25, ал.1, т.1
и т.2 от Наредба № 8121з-822/ 25.11.2014г. /“спиране на експлоатацията и
използването на обект“/, което, съгласно приложимата нормативна регламентация,
се извършва със заповед на директорите на СДПБЗН/ РДПБЗН. По тези съображения
счита, че оспореният административен акт е издаден от материално
некомпетентен орган и в нарушение на изискванията за форма, като основание за
прогласяването му за нищожен. Твърди, че неправилно е определен и адресатът
на разпореденото преустановяване използване на сградата, тъй като „А ГРУП“ ЕООД
не е собственик на сградата, съотв. А.К. няма качеството на ръководител на
обекта. Сочи, че доколкото от страна на дружеството – наемател са изпълнявани
даваните разпореждания от контролните органи на РСПБЗН – Казанлък, обжалваното
разпореждане се явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно. По подробно
изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения, е
направено искане за отмяна на оспореното Разпореждане № ПР-ПБЗН-С32-3-44 от
24.11.2020г. на инспектор в група ДПК и ПД в Районна служба „ПБЗН“, гр.
Казанлък, като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – Инспектор в
група ДПК и ПД в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“,
гр. Казанлък – В.В.М., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че доколкото при извършената контролна проверка на място
и въз основа на представените от дружеството документи по несъмнен начин е било
установено, че сградата не се използва по предназначение, което представлява
нарушение на чл.34, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за правилата
и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, е издадено
обжалваното разпореждане, като стандартна процедура за отстраняване на
несъответствията, при определянето за управителя на „А ГРУП“ ЕООД на разумен и
достатъчен срок за изпълнение.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С Договор за наем от 01.02.2019г.,
сключен между „Химическо чистене – ГМК“ АД, гр. Казанлък, в качеството на
наемодател и „А ГРУП“ ЕООД, гр. Казанлък, като
наемател, на „А ГРУП“ ЕООД е предоставен за временно и възмездно ползване
недвижим имот – складово помещение с площ от 400 кв.м, представляващо част от
производствено хале на „Тонзос“ АД, находящо се в парцел ХI – 7619, кв. 29 по
плана на гр. Казанлък, за извършване на търговска дейност /складова и др./.
На 24.11.2020г., срещу жалбоподателя
в настоящото производство - А.И.К., в качеството му на управител на „А ГРУП“ ЕООД, е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗН-С32-3-12/ 24.11.2020г.
Административнонаказателното обвинение се основава на това, че на 24.11.2020г.,
при извършена проверка на основание чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР в обект: склад за
дървени плоскости на „А ГРУП“ ЕООД, който се помещава в промишлена сграда с
идентификатор 35167.504.7029.1, находяща се в гр. Казанлък, ул. „Ивайло“ № 8, е
установено, че съгласно Нотариален акт № 37, том І, рег. № 439 от 2004г. и
Скица № 15-549111/ 26.06.2020г. на поземлен имот с идентификатор
35167.504.7029, същата представлява склад за негорими материали. „А ГРУП“ ЕООД
е наемател на част от сградата, в която се извършва разкрояване, складиране и
търговия с дървени плоскости, с което А.И.К., в качеството си на управител, е
допуснал използването на сградата не по предназначение, с което е нарушил
чл.34, ал.1, т.1 във вр. с чл.5, т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
С обжалваното в настоящото съдебно
производство Разпореждане № ПР-ПБЗН-С32-3-44 от 24.11.2020г., издадено от
Инспектор в група ДПК и ПД в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“, гр. Казанлък – В.В.М., на А.И.К. - управител на „А ГРУП“ ЕООД, е
разпоредено „да се преустанови използването на сграда с идентификатор
35167.504.7029.1 по КККР на гр. Казанлък не по предназначение в съответствие с
чл.34, ал.1, т.1 във вр. с чл.5, т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за
ПНПБЕО“, със срок за изпълнение – 30.06.2021г. Обжалваното разпореждане е
постановено на основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР, като от фактическа страна е
обосновано с необходимост от отстраняване на несъответствията с изискванията за
пожарна безопасност. Посочено е, че при извършена на 24.11.2020г. на основание
чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР проверка в обект на „А ГРУП“ ЕООД, е констатирано, че
обектът се помещава в едноетажна сграда с идентификатор 35167.504.7029.1 по
КККР на гр. Казанлък, със стоманобетонна конструкция и със застроена площ
5 997кв.м, като в сградата не са изпълнени пожарозащитни прегради,
пожароизвестителна и пожарогасителни системи, както и вентилационна система за
отделяне на дим и топлина. Съгласно изисканите и представени документи за
узаконяване и собственост на сградата -
Акт за узаконяване № 19 от 18.08.2003г., Нотариален акт № 37, том І,
рег. № 439 от 2004г. и Скица на поземлен имот № 15-549111/ 26.06.2020г.,
сградата представлява склад за негорими материали, а „А ГРУП“ ЕООД е наемател
на част от сградата, в която се извършва разкрояване и търговия с дървесни
плоскости, което е в несъответствие с чл. 34, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-647/
01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес /адресат на приложената принудителна административна
мярка в качеството му на управител на „А ГРУП“ ЕООД, гр. Казанлък/, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното
Разпореждане № ПР-ПБЗН-С32-3-44 от 24.11.2020г., е издадено от материално
компетентен орган по см. на чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.22 от Наредба
№ 8121з-882/ 25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол - инспектор в група ДПК и ПД в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“, гр. Казанлък, при упражняване на нормативно
регламентирано правомощие за издаване на писмени разпореждания за изпълнение на
правилата за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, в качеството си
на орган за ПБЗН, осъществяващ ДПК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на разпореждането
поради постановяването му от некомпетентен орган, което възражение се основава
на съображения, че с оспорения акт на практика се налага принудителна
административна мярка по чл.255 от ЗМВР във вр. с чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от
Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен
противопожарен контрол, което съставлява правомощие, включено в нормативно
установената компетентност на директорите на СДПБЗН/ РДПБЗН /чл.255 от ЗМВР и
чл. 25, ал.4 от Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г./. Противно на твърдяното от
оспорващия, нито съдържанието на обективираното волеизявление в Разпореждане №
ПР-ПБЗН-С32-3-44 от 24.11.2020г. на инспектор в група ДПК и ПД в РСПБЗН - гр.
Казанлък, нито разпоредените с акта правни последици, още по-малко определения
срок за изпълнение, се свързват с прилагането на ПАМ по чл.255 от ЗМВР във вр.
с чл.25, ал.1, т.2 от Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г. „спиране на
използването на обект“. С разпореждането не е постановено, при условията на
нормативно предвиденото в чл.25, ал.13 от Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г.
незабавно изпълнение, „спиране на използването на сграда“, а „преустановяване
използването на сграда с идентификатор 35167.504.7029.1 по КККР на гр.
Казанлък не по предназначение“, предвид приетото за установено
като нарушено правило за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
по чл.34, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО /забраната
за използване на сградите и помещенията не по предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за
безопасност при пожар/, при определен срок за изпълнение до 30.06.2021г. В този смисъл липсва твърдяното от
жалбоподателя основание „за квалифициране на разпореждането като ПАМ по чл.25,
ал.1, т.2 от Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г.“ – с разпореждането нито се
спира, нито се забранява използването на обекта, а е постановено да се
преустанови констатираното използване на обекта не по предназначение. Не води
до друг правен извод обстоятелството, че във връзка с приетото като допуснато
нарушение на чл. 34, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, срещу А.И.К.,
в качеството му на управител на „А ГРУП“ ЕООД, е съставен АУАН №
АУАН-ПБЗН-С32-3-12/ 24.11.2020г. Само по себе си наличието на образувано със
съставения АУАН административнонаказателно производство за санкциониране на
отговорното за допуснатото нарушение лице, не обуславя определянето на
разпореденото „преустановяване използване на обекта не по предназначение“, като
преустановителна ПАМ. Всъщност самият срок, определен за изпълнение /до
30.06.2021г. т.е повече от 7 месеца след издаване на разпореждането/, изключва
квалифицирането на акта като такъв за налагане на принудителна административна
мярка, целяща преустановяване на вече започнало и продължаващо правонарушение.
С оглед на гореизложеното съдът
приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че разпореждането по
своята същност представлява принудителна административна мярка, която не е наложена от материално компетентен
орган и в изискуемата от закона форма /със заповед за налагане на ПАМ/, като
основание за прогласяването нищожността на оспорения административен акт.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при издаването
на обжалваното Разпореждане № ПР-ПБЗН-С32-3-44 от 24.11.2020г. по чл.125, ал.1,
т.4 от ЗМВР във вр. с чл.22 от Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г. –
разпореждането е постановено след извършена проверка по чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.14, ал.1 от Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г., за контрол
относно спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатацията на обектите. Спазени са изискванията за форма и съдържание –
разпореждането е издадено съобразно изискванията по Приложение № 4 към чл.22 от
Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г. за реда за
осъществяване на държавен противопожарен контрол, при посочване на правното
основание за упражненото административно правомощие /чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР/
и фактическото основание за разпореденото от гл.т на възприетото като
неизпълнено правило /изискване/ за пожарна безопасност при експлоатацията на
обекта по чл.34, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г.
Оспореното Разпореждане
№ ПР-ПБЗН-С32-3-44 от 24.11.2020г. на инспектор в група ДПК и ПД в Районна
служба „ПБЗН“ - гр. Казанлък, обаче е издадено
в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие
с целта на закона, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице
ли са установените релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото
издаване правна норма, респективно -
дали се следват разпоредените с акта правни последици.
В
случая като правно основание за издаване на обжалваното разпореждане е посочена
разпоредба на чл. 125, ал.1, т.4 от ЗМВР, съгласно която при упражняване на
държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на
населението издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на
правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани. Съответно в чл.22 от Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г. за реда
за осъществяване на държавен противопожарен контрол, е регламентирано, че за
изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания
(приложение № 4).
Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че материалноправно
основание за издаване на разпореждане по чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР във вр. с
чл.22 от Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г., е констатирано по надлежния ред от
органите по ПБЗН, осъществяващи държавен противопожарен контрол, неизпълнение
на правила или норми на пожарна безопасност при експлоатация на обектите. В
случая възприетото като неизпълнено правило за пожарна безопасност при
експлоатацията на обекта, се свързва с неспазено изискване по чл.34, ал.1, т.1
от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, регламентиращо, че по време на
експлоатация не се разрешава използване на сградите и помещенията не по
предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за
безопасност при пожар. От фактическа страна неспазването на посоченото правило
е обосновано с констатацията, че съгласно изисканите и представени документи за
узаконяване и собственост на сградата, в която се намира стопанисвания от „А
ГРУП“ ЕООД обект, същата представлява склад за негорими материали, а в
проверения обект са извършва разкрояване и търговия с дървесни плоскости, без
да са изпълнени пожарозащитни прегради, пожаро известителна и пожарогасителни
системи, както и вентилационна система за отделяне на дим и топлина, което е
обусловило извода, че използването на
сградата не е по предназначение, в нарушение на нормативно установените
изисквания за безопасност при пожар.
Този извод е необоснован и
неправилен, по следните съображения:
Класификаторът
за начина на трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване и
предназначение на недвижимите имоти, е
определен с Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. С
Приложение № 4 към чл.16, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г.,
е определен класификаторът за предназначението на сградите, съоръженията на
техническата инфраструктура и на самостоятелните обекти. От посочения
Класификатор е видно, че предназначението на сградите е: 1. Сгради за постоянно
и временно обитаване, 2. Обществени сгради и 3. Производствени, складови и
инфраструктурни сгради, в т.ч: 3.1 промишлена сграда; 3.2 сграда за
енергопроизводство; 3.3 селскостопанска сграда; 3.4 горскостопанска сграда; 3.5 сграда за водоснабдяване и/или
канализация; 3.6 сграда със специално
предназначение; 3.7 складова база, склад; 3.8 хангар, депо; 3.9 гараж;
3.10 друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и 3.11 сграда
със смесено предназначение.
От представената и приета като доказателство по делото
Скица № 15-549111 от 26.06.2020г., издадена от СГКК – Стара Загора, относно
поземлен имот с идентификатор 35167.504.7029 по КККР на гр. Казанлък /л.37/, е
видно, че посоченият поземлен имот е с начин на предназначение на територията:
Урбанизирана; начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов
обект“, като в имота попадат сграда с идентификатор 35167.504.7029.1 по КККР на гр. Казанлък
със застроена площ 5 997 кв.м, с предназначение „промишлена сграда“
и сграда с идентификатор 35167.504.7029.2 по КККР на гр. Казанлък с
предназначение „сграда за енергопроизводство“, като поземленият имот и сградите
са собственост на „ТОНЗОС“ АД съгласно Нотариален акт № 171, том I, рег. №
1333, дело 600 от 16.03.2017г., издаден от Служба по вписванията гр. Казанлък. Следователно
определеното, съгласно Класификатора за предназначението на сградите,
съоръженията на техническата инфраструктура и на самостоятелните обекти по Приложение № 4 към чл.16, ал.3 от Наредба
№ РД-02-20-5/15.12.2016г., предназначение на сграда с идентификатор 35167.504.7029.1 по КККР на гр. Казанлък, е
„промишлена сграда“, а не както е прието в обжалваното разпореждане „склад за
негорими материали“. Този извод не се променя от обстоятелството, че в
Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 37,
том І, рег. № 439 от 2004г. /вписан в Службата по вписванията гр. Казанлък под
№ 171, том I, рег. № 1333, дело 600 от 16.03.2017г./, построената в имота
сграда е посочена като „склад за негорими материали /преустроен от цех ЕПЖС/
- доколкото „предназначението на сградата“ е елемент от съдържанието
на КРНИ /чл.25, ал.1, т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри/, предназначението на сградата, при липсата на
издадени официални документи след одобряването, респ. изменението на КККР,
следва да се определи въз основа на вписаните в КККР данни. Следователно в
случая релевантно за определянето предназначението на сграда с
идентификатор 35167.504.7029.1 по КККР
на гр. Казанлък, одобрена със Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение от 26.06.2020г., е предназначението на
сградата съгласно Класификаторът за предназначението на сградите, съоръженията
на техническата инфраструктура и на самостоятелните обекти по Приложение № 4 към чл.16, ал.3 от Наредба
№ РД-02-20-5 от 15.12.2016г., а именно „промишлена сграда“, от категорията
„производствени, складови и инфраструктурни сгради“, като ирелевантно за
определяне на предназначението на сградата е посоченото наименование на същата
/склад за негорими материали/ в Нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижими имот № 37, том І, рег. № 439 от 2004г.
Нито в хода на извършената проверка по чл.125, ал.1, т.1
от ЗМВР във вр. с чл.14, ал.1 от Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г. са събрани, нито
по делото са представени доказателства, че стопанисваният от „А ГРУП“ ЕООД, гр.
Казанлък въз основа на Договор за наем от 01.02.2019г. обект – складово
помещение с площ от 400 кв.м - част от производствено хале на „Тонзос“ АД, представлява обект по см. на §5, т.39 от ДР
на ЗУТ /реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР/, респ. самостоятелен
обект в сграда по см. на §1, т.1 от ДР на ЗКИР /обособена част от
сградата, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение/. След като нито е установено, нито е доказано какво е
функционалното предназначение на обекта според Класификатора за
предназначението на сградите, съоръженията на техническата инфраструктура и на
самостоятелните обекти по Приложение № 4 към чл.16,
ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г., очевидно фактически и
доказателствено необосновано контролният орган за ПБЗН е приел, че сграда с
идентификатор 35167.504.7029.1 по КККР
на гр. Казанлък, съотв. самостоятелен обект в тази сграда, се ползва не по
предназначение в нарушение на чл.34, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-647/
01.10.2014г., като основание за издаването на оспорения акт с разпореждане за
преустановяване използването на сградата не по предназначение.
В тежест на органите за ПБЗН,
осъществяващи ДПК, е да установят и докажат наличието на основание за
упражняване на правомощието по чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.22 от Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г., от гл.
т на неизпълненото правило или нормативно изискване за пожарна безопасност при
експлоатацията на обектите. Въпреки дадените от съда указания за
разпределението на доказателствената тежест, ответникът по жалбата не ангажира
доказателства за съществуването на фактическо основание и за изпълнението на
законовите изисквания при издаването на оспореното разпореждане по чл.125,
ал.1, т.4 от ЗМВР, от гл.т на наличието на неспазено изискване по чл.34, ал.1,
т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО, като основание за разпореденото
преустановяване използването на сграда с идентификатор 35167.504.7029.1 по КККР
на гр. Казанлък не по предназначение.
Следва да се отбележи и че констатираните при извършената
проверка несъответствия с изискванията за пожарна безопасност – липсата на
изпълнени пожарозащитни прегради, пожароизвестителна и пожарогасителна системи,
както и вентилационна система за отделяне на дим и топлина, по никакъв начин не
обосновават нито неспазено изискване по чл.34, ал.1, т.1 от Наредба №
8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО, като фактическо основание за постановяване
на оспорения акт, нито обуславят необходимостта от издаване на писмено
разпореждане за „преустановяване използването на сградата не по предназначение“
с цел изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация
на обектите – очевидно отстраняването на посочените по-горе несъответствия може
и следва да се осъществи с разпореждане за проектиране и изграждане на приетите
като изискуеми се прегради и системи. В този смисъл с обжалваното разпореждане е
нарушен и един от основните принципи на административния процес, регламентиран
в чл.6 от АПК, а именно принципа за съразмерност при упражняването на
правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, а чл.6, ал.5 от АПК регламентира като проявление на принципа за
съразмерността задължението за административните органи да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Това гарантира осъществяването на преследваната от закона
цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане.
В случая фактическата и доказателствената необоснованост
на упражненото правомощие по чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.22 от Наредба № 8121з-882/ 25.11.2014г. за реда
за осъществяване на държавен противопожарен контрол от гл. т на неизпълнено
/неспазено/ нормативно изискване по чл.34, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-647/
01.10.2014г. за пожарна безопасност и на необходимостта от разпоредено
преустановяване използване на сграда с идентификатор 35167.504.7029.1 по КККР
на гр. Казанлък не по предназначение за постигане на предвидената в закона цел
/отстраняване на несъответствията с изискванията за пожарна безопасност/,
обуславят извод, че оспореното Разпореждане № ПР-ПБЗН-С32-3-44 от 24.11.2020г.
на инспектор в група ДПК и ПД в Районна служба „ПБЗН“, гр. Казанлък, като
издадено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че възражението на жалбоподателя, че неправилно е определен като
адресат на разпореждането, е неоснователно. Като управител на „А ГРУП“ ЕООД, А.К.
има качеството на ръководител по см. § 1, т.8 от ДР на Наредба № 8121з-647/
01.10.2014г., отговорен съгласно чл.5, т.1 от посочената Наредба за създаване
на организация за осигуряване на ПБ в обекта и спазване на изискванията на
Наредбата. А доводите за неправилно реализиране на административнонаказателната
отговорност и за незаконосъобразно налагане на санкция, не следва да бъдат
разглеждани и обсъждани, тъй като са извън предмета на осъществявания в
настоящото производство съдебен контрол за законосъобразност.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като на основание чл. 143, ал.1 от АПК, РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Стара Загора, следва да бъде осъдена да заплати на А.И.К. сумата
от 510лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 500лв. адвокатско
възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за
правна защита и съдействие от 08.12.2020г.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на А.И.К. -
управител на „А ГРУП“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.
„Генерал Радецки“ № 60, Разпореждане № ПР-ПБЗН-С32-3-44 от 24.11.2020г.,
издадено от инспектор в група ДПК и ПД в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“, гр. Казанлък – В.В.М., с което, на основание чл.125,
ал.1, т.4 от ЗМВР, е разпоредено да се преустанови използването на сграда с
идентификатор 35167.504.7029.1 по КККР на гр. Казанлък не по предназначение в
съответствие с чл.34, ал.1, т.1 във вр. с чл.5, т.1 от Наредба № 8121з-647/
01.10.2014г. за ПНПБЕО, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара
Загора, да заплати на А.И.К., ЕГН **********, сумата от 510 /петстотин и десет/
лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: