Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 30.07.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Татяна Щерева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №10020 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от М.Л.И. срещу З. „Л.И.“ АД иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр.чл. 45, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 26000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането, по повод
възникнало на 29,09,2013год. пътнотранспортно произшествие.
Навеждат се
доводи, че на 29,09,2013год., около 16,00часа, на път І-3, в гр.Плевен-гр.Русе, около км.079+666 е
настъпило ПТП между водача на лек
автомобил марка Киа, модел Рио, с рег.№ ********и лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, с рег.№ ********,
вследствие на което е починала бабата на
ищеца –Б.Т.А., пътник в лек автомобил Фолксваген Модел Пасат, управляван
от В.
П.И.. Вина за произшествието има водачът на лек автомобил Киа-Г.С.М., чиято деликтна отговорност е
застрахована при ответното дружество по застраховка Гражданска отговорност.
Образуваното във връзка с произшествието
ДП е прекратено поради смърт на дееца. Вследствие на процесното произшествие,
ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания от
смъртта на възходящ, подлежащи на обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Л.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
която покрива деликтната отговорност на делинквента към датата на ПТП. Твърди,
че между ищеца и пострадалата не са съществували отношения, обосноваващи
изключително, дълбока емоционална връзка –предпоставка за дължимост на
обезщетение за неимуществените вреди. При условията на евентуалност излага
доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Твърди се приложение на
§96, ал.3 от ЗИДКЗ, вр.§77 от ЗИДКЗ, вр.чл.493А, регламентиращ кръга лица имащи
право на обезщетение, а в конкретния случай дължимото такова би било до 5000лв.
Релевира доводи за
недължимост на законна лихва от датата на увреждането, а при условията на
евентуалност поддържа претенцията да е погасена по давност.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства – Констативен
протокол №14781/04,10,2013год. на ОД на
МВР Плевен, се установява да е настъпило пътно транспортно произшествие на 29.09.2013год.
между лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ ********,
управляван от В.П.И. и лек автомобил Киа, модел Рио, с рег.№********,
управляван от Г.С.М.. Отбелязано е при произшествието да е настъпила смъртта на
пътник в лек автомобил Фолксваген -Б.Т.А..
Видно от постановление от 14,04,2014год. по досъдебно производство №С-221/2013 по описа на ОП Плевен, е
прекратено досъдебното производство на
основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК- поради смърт на дееца.
Безспорно между страните е обстоятелството прието
по реда на чл.146 от ГПК /определение от 19,04,2019год./, относно наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност за лек автомобил Киа, модел Рио, за релевирания период с
ответника З.Л.и. АД.
Видно от удостоверение за наследници на Община Козлодуй/стр.7/
ищецът се легитимира като низходящ на починалото лице-внук.
Не е спорно между страните по делото, че смъртта
на Б.Т.А. е в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
От заключението на СТЕ, неоспорено от страните и
прието от съда се установява механизма на ПТП, а именно: ПТП е настъпило на път
ПП І-3/гр.Плевен-гр.Русе/, км.79+666. ПП І-3 се състои от едно платно,
предназначен за двупосочно движение на автомобилите. ПТП е настъпило в
светлата част от денонощието с добра метрологична видимост. Лек автомобил
Фолксваген се е движил по ПП І-3 в дясна
пътна лента с посока от гр.Плевен към
гр.Русе със скорост от 59км.ч. Приближаваки към мястото на настъпване на ПТП в
същото време лек автомобил Киа се движил
в лентата за насрещно движение, в противоположна посока. Водачът на лек
автомобил Киа навлязъл в лентата за движение на лек автомобил Фолксваген, при
което се е реализирало ПТП. Скоростта на движение на МПС Киа преди настъпване
на ПТП е 135км.ч., а непосредствено преди удара е била 113км.ч. при разрешена
скорост за съответния участък извън населено място от 90,00км.ч. Причина за
настъпване на ПТП са субективните дествия на
водача на лек автомобил Киа с органите за управление на автомобила, който
е навлязъл в лентата за насрещно движение , в момент, в който срещу него се е
движил лек автомобил Фолксваген, водачът на който не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
По делото
са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.С. П. И. и В. П. И.,
ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват отношенията на ищеца и
починалата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателства се установява да е извършено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Киа, модел Рио, а именно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДВП, поради движение с несъобразена скорост, над разрешената за пътния участък. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно
правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното
застрахователно дружество за процесния период.
Спорно между страните е дали ищецът
е активно материалноправно легитимиран по предявения иск. В този смисъл съдът е
обвързан от задължителните указания дадени с Тълкувателно решение №1/21,06,2018год.,
по т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно
разясненията на същото материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление №
5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които за конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В конкретната
хипотеза ищецът е внук на починалата
като за изясняване на отношенията между тях съдът следва да цени ангажираните
по делото гласни доказателства. От същите се установява ищецът и Б.Т.да са били
в близки отношения, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа и
емоционална близост. Установява се поради здравословни проблеми на бащата на
ищеца, в периодите когато се е налагало болнично лечение, именно починалата да
се е грижила за внуците си като по продължителни периоди, в които
пострадалата се е грижила за децата са 5месеца при първа и 3 месеца при последваща
операция на баща им, когато съпругата –В.
И.-дъщеря на пострадалата, е била с него като придружител. В други
случаи на необходимост Б.А.също е помагала за отглеждането на внуците, а впоследствие след като са
пораснали те са помагали на баба си, при нужда в домакинството, посещение на
лекар и други. Внуците на починалата са
я наричали „мама Б.“. Установи се последните около шест години преди смъртта на Б.Т.да са заживели заедно в
една къща. От така събраните доказателства, съдът намира да не се установи
основание за прилагане на изключението от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на
ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия. Действително е била налице топла връзка и емоционална
привързаност между ищеца и починалата, но същата подлежи на изследване в
контекста на традиционните за българското общество семейни ценности, в
които възходящите на родителите са част
от близкия родствен и семеен кръг и по принцип отношенията с баба и дядо са основани
на взаимна обич, морална подкрепа, и емоционална близост. Такива
отношения се установиха и между
починалата и ищеца, но съдът
намира да не са установени такива житейски обстоятелства, сочещи на
изключително силна привързаност, при която смъртта на
единия от родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Този извод не се опровергава и от
свидетелските показания внуците на починалата да са я наричали „мама Б.“,
доколкото това обръщение се използва и
без изключителна връзка в отношенията, вкл. при родствени отношения възникнали
по сватовство. От друга страна предвид фактът, че при процесното ПТП е причинена
смъртта на трима души, а майката
на ищеца В.П. е била също в критично
състояние, /факт установен от свидетелските показания/, е обичайно ищецът да е
бил в стресово състояние, емоционално напрегнат и в състояние нарушаващо
обичаното му ежедневие. Фактът, че пострадалата системно е полагала грижи
за внуците си не сочи не сочи на изключителност в
обстоятелствата, тъй като в българското общество помощта на възходящите
традиционно се използва при отглеждане на
децата. В периода, когато починалата се е преместила да живее при
майката на ищеца, в период от около 5-6 години преди инцидента, в къща която се
обитава и от М.И. се установява, ищецът да е имал вече свое семейство, деца и
ангажименти, който факт предполага приоритетна емоционална свързаност именно
със собственото семейство. В този смисъл и с оглед принципа за справедливост
прилаган в конкретиката на отношнията, съдът намира да е справедливо
признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди само на
най-близкия кръг от родственици/деца на починалата/, които с оглед служебно
известна информация на състава по гр.д.№3457/2017год., 14 състав и
гр.д.№7625/2016год. -7 състав, по описа на СГС, са вече обезщетени за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б.
Ангелова.
С оглед горните мотиви настоящия състав намира претендиращият
обезщетение да не е доказъл по делото, че е изградил с починалата особено
близка и трайна житейска връзка, както и че търпи значителни морални болки и
страдания от нейната загуба с продължително проявление във времето
/свидетелските показания сочат 1 седмица ищецът да не е бил на себе си/, което
да обосновава обезщетение по изключение на родственици извън кръга на
най-близките роднини. Ето защо исковата претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Предвид неоснователността на исковата претенция,
неоснователна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, като е безпредметно разглеждане на релевираното
възражение за давност относно вземането за лихва.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 150,00лв., от които 100,00лв.-юрк.възнаграждение и 50,00лв.-депозит
за свидетел.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявени от М.Л.И., с ЕГН **********, със съд. адрес: ***
срещу З.„Л.и.“ АД, с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление *** иск с пр.осн.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 26 000лв., представляващи обезщетение за причинени по повод
възникнало на 29.09.2013г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на Б.Т.А., ведно
със законната лихва върху тази сума от 29.09.2013г. до окончателното изплащане
на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Л.И., с ЕГН **********, със съд. адрес: *** да
заплати на З.„Л.и.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 150,00лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: