Решение по дело №5925/2016 на Районен съд - Русе

                                  Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                 № 601

                                         гр.Русе, 18.05.2017 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски районен съд ІV граждански състав

в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            Председател: Виржиния Караджова

 

 

при секретаря Василена Жекова 

в присъствието на прокурора ...……….............................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 5925 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата В.М.К. е предявила солидарно срещу ответниците искове за заплащане на обезщетения за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 521,50 лв., подробно описани по исковата молба, и за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., изразяващи се  в претърпени болки и страдания, причинени от противоправно бездействие на кмета на Община Русе и определеното от него длъжностно лице по повод неизпълнение на задължението като орган по настойничество по чл.154 СК да се определи настойник на недееспособното лице М.Д. в изпълнение на Решение № 18/10.02.2009 г. по гр.дело № 119/2008 г. на РОС.

 Изложени са твърдения, че на 27.02.2014 г., в района на ЦГП на гр.Стара Загора, лицето М.С.Д. безпричинно нанесъл силен удар в лицето на ищцата, вследствие на което й причинил средна телесна повреда-избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говореното, както и леки телесни повреди, подробно описани по молбата.В тази връзка било образувано ДП № СЗЗМ 226/2014 г., прекратено с постановление на РП-Стара Загора по съображения, че деецът не може да носи наказателна отговорност, тъй като към момента на извършване на деянието е бил в състояние на психоза, констатирана със СМЕ.Установено било, че с влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 119/2008 г. по описа на РОС, М.С.Д. е бил поставен под пълно запрещение.

Ищцата твърди, че органът по настойничеството, въпреки постановеното съдебно решение, не е предприел нужните действия за определяне на настойник на недееспособния.Едва през 2011 г. започнало издирването на негови роднини с цел определяне на настойник на М.С.Д..

Твърди, че първият ответник, в качеството му на орган по настойничеството, както и определения от него служител на  Община-Русе, на който със Заповед № РД01/3600/01.12.2011 г. кметът възложил изпълнение на функциите за определяне на настойник на пълно запретения., не са изпълнили законовите си задължения.С това свое бездействие те направили възможно нанасянето на телесните увреждания.Счита, че настъпилия противоправен  резултат е в пряка причинна връзка с неизпълнението от страна на ответниците на произтичащите им по закон задължения, визирани в СК.Твърди се, че първият ответник не е осъществил контрол над определеното от него длъжностно лице, в качеството му на орган по настойничеството.Претендира се присъждане на посочените суми и разноски по делото. 

Ответниците оспорват исковете.

Третите лица-помагачи на страната на ответника- Б.Т.М. и С.Д.Т. не вземат становище по исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че на 27.02.2014 г., в района на ЦГП на гр.Стара Загора, лицето М.С.Д., син на Б.М. и на С.Т., последните без правни ограничения, нанесъл силен удар в лицето на ищцата, вследствие на което й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говореното, както и леки телесни повреди, подробно описани по молбата.В тази връзка било образувано ДП № СЗЗМ 226/2014 г. по описа на Първо РПУ-Стара Загора, прекратено с постановление на РП-Стара Загора по съображения, че деецът не може да носи наказателна отговорност, тъй като към момента на извършване на деянието е бил в състояние на психоза, констатирана със СМЕ.Установено било, че с влязло в сила на 04.03.2009 г. решение, постановено по гр.дело № 119/2008 г. по описа на РОС, М.С.Д. е бил поставен под пълно запрещение.

Видно от представена справка от ОД МВР-Стара Загора, към 27.02.2014 г. М.С.Д. не е бил обявен за издирване.Настоящият му адрес към него момент е бил в гр.Русе, бул.”Тутракан” № 20 (ЦПЗ-Русе).

След инцидента, на 27.02.2014 г. М.Д. бил спешно хоспитализиран в ДПБ ”Д-р Г.Кисьов”-гр.Раднево, поради проявеното от него агресивно поведение.

Приложено е уведомление от ”ЦПЗ-Русе” ЕООД, в което е посочено, че лицето М.С.Д. се води на учет при тях от 1990 г., като до 2014 г. е бил многократно хоспитализиран в отделения към центъра и други психиатрични лечебни заведения.Последното настаняване в ”ЦПЗ-Русе” до 27.02.2014 г. било през периода 28.06.-04.07.2013 г.На 19.03.2014 г. мъжът им бил предаден от социален работник от ДПБ-Раднево.След проведено лечение в ДПБ-Бяла, към 19.09.2014 г. М.Д. бил настанен в ДЛПР ”Проф.д-р Тодор Ташев”-с.Петково, общ.Смолян.

В съдебно заседание майката на М.Д. е заявила, че е в известност, че синът й от години е настанен в дома в с.Петково.Сочи, че той живеел при нея след навършване на 18 години.Двамата обитавали къща в гр.Русе по ул.”Тулово” № 7, предоставена им от ОП ”Жилфонд”, която той подпалил.Впоследствие всеки от тях живеел където намери.

ОП ”Управление на общински имоти”-Русе са удостоверили, че общински жилищен имот с административен адрес в гр.Русе, ул.”Тулово” № 7 е съборен през 1997 г.

Б.М. твърди, че синът й живеел с нея до преди пет-шест години.Последно през 2016 г. тя е подавала сигнал до полицията, за да издирват М.Д..При служебно извършена справка в личната карта на жената, издадена на 19.06.2012 г., съдът констатира, че лицето е с постоянен адрес ***.Б.М. сочи, че след като къщата, в която били настанени изгоряла, тя не е предприела действия да промени адреса на сина си, тъй като нямали установено пребиваване.Той нощувал където намери.Жената ходила да го търси, за да го прибере.Синът й обаче бил агресивен както към нея, така и към сестрите си и техните деца.Наложило се да го настанят на лечение в ”ЦПЗ”.   

Представителят на ответниците е заявил в съдебно заседание, че едва през 2016 г. майката е подала заявление за промяна на настоящия си адрес.Твърдението не се оспорва от останалите участници в процеса.

Ответната страна е посочила, че когато запретените лица постъпват в клиника за лечение, ръководството на съответното заведение има задължение да ги уведоми за настаняването.Такава информация обаче не постъпва в Община-Русе при изписване.

”ЦПЗ-Русе” ЕООД са удостоверили, че в периода 04.03.2009 г.-01.03.2014 г. М.Д. многократно е постъпвал при тях на лечение. За това от тяхна страна няма подавани уведомления към органа по настойничеството и попечителството на Община-Русе.В документа на л.189 са отразени конкретните дати на постъпване на недееспособния в ”ЦПЗ-Русе”, както и в кои лечебни заведения е бил насочван при изписване.През 2010 г. лицето два пъти е било предавано на брат му.

Представено е удостоверение, изходящо от ТП НОИ-Русе, видно от което към 04.03.2009 г. пенсията на поставеният под пълно запрещение е била изплащана в ДПБ-Бяла, от 01.08.-31.12.2009 г. на адрес гр.Русе, ул.”Тулово” № 7 (адреса на запретения), през 2010 г.-гр.Русе, бул.”Тутракан” № 3, 2011 г.- чрез ”ЦПД-Русе” ЕООД (бул.”Тутракан № 20) и ДПБ-Бяла, а от 01.07.2014 г.-на адреса на ДЛПБ ”Проф.д-р Тодор Ташев”-с.Петково, общ.Смолян.С оглед изминалия значителен период от време, липсват данни кое лице е получавало пенсията на М.Д., когато последният не е бил настаняван в специализирани институции. 

Ищцата е представила доказателства относно извършените от нея разходи за лечение и медицински изследвания, както и за ползван продължителен отпуск по болест.

Разпитаните в производството свидетели Т.Р.и П.М., познати на ищцата, изнасят данни за психичното и физично състояние на В.К. след инцидента.Същата била стресирана и уплашена, имала сериозни затруднения при хранене и не можела да изговаря думите  добре. Изпитвала болка и имала оттоци по лицето.Налагало се да приема обезболяващи.Дълъг период от време след инцидента трябвало да подбира храните, избягвала посещения на публични места.Към него момент ищцата работила в ОД МВР на длъжност ”Връзки с обществеността”.Свидетелите установяват, че  преди инцидента В.К. полагала изключителни грижи за зъбите си.Дори носила брекети.Няколко месеца след инцидента тя споделила със св.Т.Рачев, че болките й, макар и бавно, започват да отшумяват.Във връзка с нанесеният й удар, ищцата претърпяла медицинска интервенция.Към настоящия момент се налага тя да реже на парчета по-твърди продукти, като например ябълки и моркови, тъй като среща затруднения при отхапването. 

Назначената по делото медицинска експертиза, след запознаване с представените в производството доказателства и извършен преглед на ищцата, се е произнесла, че травмата, получена при инцидента на 27.02.2014 г. е причина за екструзивна луксация на първи горен ляв и първи горен десен зъб, латерална луксация на трети горен ляв зъб и алвеоларни фрактури на алвеолите на травмираните зъби.Болката от разкъсаните нерви на три зъба и счупената стеничка на костта в началото е била много силна.Според експерта проведеното във връзка с това лечение е в съответствие съвременните изисквания на МАДТ.Вещото лице е приело, че направените от ищцата разходи са пряко свързани с проведеното лечение.Към м.февруари 2017 г. дъвкателната функция в стадий отхапване на В.К. не е напълно възстановена.Според експерта, спазвайки съвременните насоки, проследяването на клиничния случай с оглед превенция на за настъпили усложнения, лечението следва да продължи 5 години след датата на репонирането на травмираните зъби.

По делото няма спор, че към момента на извършване на деянието и понастоящем кмет на Община Русе е лицето П. П.С., като със Заповед № РД01/3600/01-12-2011 г. и на основание чл.44 ал.2 във вр. с чл.44 ал.1 т.8 от ЗМСМА и чл.154 от СК същият възложил функциите на орган по настойничеството и попечителството на втория ответник-Д.Г.Г., секретар на общината.

По делото е представено писмо от 07.06.2011 г., изходящо от служител на общината, адресирано до Б.Т., с което същата, в качеството си на заинтересувано лице, била поканена да се яви при тях във връзка с влязлото в сила решение по гр.дело № 119/2008 г. по описа на РОС, като при несъгласие за учредяване на настойничество над М.Д., живущ ***, следвало да направи писмен отказ пред нотариус.Документът, изпратен с обратна разписка, бил върнат като непотърсен от получателя.Адресът на лицето е в гр.Русе, ул.”Тулово” № 7.

Писма с аналогичен текст били изпратени и през 2013 г.-на родителите,  на братята и на сестрите на поставения под пълно запрещение.В обратната разписка към писмото на Б.Т. е направено отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.На останалите адресати документите са били връчени.      

След инцидента, на 27.03.2014 г., по съображения, че родителите не полагат грижи, а роднините на М.С.Д. не желаят да участват в учредяване на настойничество, първият ответник назначил на недееспособния служебно лице, което да изпълнява временно настойнически функции с цел предприемане на подходящи мерки за защита интересите на поднастойния. Временният настойник е бил надлежно вписан в съответния регистър, воден при Община-Русе.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са за заплащане на обезщетения за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди, които ищцата счита, че са пряк резултат от проявено противоправно бездействие от страна на кмета на Община Русе, респ. и на определеното от него длъжностно лице, по повод неизпълнение на задължението като орган по настойничество по чл.154 СК да се определи настойник на недееспособното лице М.Д. в изпълнение на Решение № 18/10.02.2009 г. по гр.дело № 119/2008 г. на РОС.

Съдът намира, че исковете са неоснователни на така заявеното основание-проявено бездействие да се определи настойник на недеспособното лице в изпълнение на съдебното решение от 2009 г., респ. неоказан контрол от страна на първия ответник, възложил функциите си по чл.154 от СК на Д.Г..

По делото безспорно се установява, че на 27.02.2014 г. ищцата е претърпяла увреждания от недееспособно лице.Считано от 04.03.2009 г. М.Д. е бил поставен под пълно запрещение с влязло в сила  решение.По делото няма данни кога съдебният акт е бил получен от органа по настойничеството при Община-Русе.През 2011 г. било изпратено писмо до майката на недееспособния на адреса, на който са били регистрирани тя и М.Д..Адресатът бил уведомен, че следва да съобщи в Община-Русе, ако не желае да се ангажира с настойничеството на сина си.Писмото било върнато като непотърсено.

В хода на настоящото производство се проследи какви действия са били предприети от длъжностните лица до датата на инцидента във връзка с вменените им по закон задължения по чл.155 и сл. от СК по отношение на поставения под пълно запрещение.Те се свеждат до изпратеното писмо  от 2011 г. и писмата до родителите, братята и сестрите от 2013 г.След случая в гр.Стара Загора, на М.Д. бил назначен временен настойник.

Съдът не споделя виждането на ищцата, че в изпълнение на Решение № 18 от 10.02.2009 г. по гр.дело № 119/2008 г. по описа на РОС, ответниците са имали задължение в 30-дневен срок да назначат настойнически съвет.След извършеното проучване относно семейният статус на М.Д., към него момент пълнолетен, е станало ясно, че същият не е бил в брак.При това положение, съгласно чл.173 ал.2 от СК, родителските права и задължения се упражняват от родителите, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях.В процесния случай родителите на М.Д. нямат тези правни ограничения.В чл.173 ал.3 е казано, че в този случай не се назначава настойнически съвет и не се образуват настойнически дела.Родителите на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, са негови настойници по право.При това положение органът по чл.154 от СК не е имал законово задължение да определя настойник на недееспособния.В този смисъл задължителни разяснения са дадени в т.7 от Постановление № 5/1979 г. от 13.02.1980 г. на Пленума на ВС.Там е казано, че след влизане на решението в сила, съдът съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител.Ако същият има съпруг(а) или родител, такова съобщение също се изпраща, но настойник не се назначава.Съобщението за поставяне под запрещение на пълнолетното лице, има информативен характер само във връзка с обявяване статуса на лицето на органа по настойничеството, а не за да се учреди настойничество.Това е така, защото настойник по право е неговият дееспособен съпруг, а ако няма такъв-родителите на същия. Настойничество се учредява и се съставя настойнически съвет само ако запретеният няма съпруг или родители.

Именно разгледани в този контекст, исковете на ищцата са неоснователни.В процесния случай, изхождайки от семейния статус на недееспособния, ответниците не са имали законово задължение в изпълнение на съдебното решение да му определят настойник.Обстоятелството, че родителите не са проявили инициатива да им бъде издадено удостоверение за настойници, не променя този извод.Документът не създава права, а има само декларативно действие. 

По делото не се доказва, а не се и твърди по исковата молба, че до инцидента от 27.02.2014 г. ответниците са били в известност, че недееспособният е бил неглижиран в известна степен, но не напълно, от своите роднини.Майката на лицето, до настаняването му в дома в с.Петково, очевидно не е прекъсвала контактите си с него.Тя го търсила по улиците, за да го прибере при нея, знае, че той е бил на лечения в психиатрични заведения.Съобщава за проявен тормоз от недееспособния по отношение на нея и другите й деца.През 2010 г. пенсиите на М.Д. са били получавани на адреса по регистрация на лицето.При изписването му от ”ЦПЗ-Русе” недееспособният е бил предаван на брат му.Б.М. не е предприела нужните действия за промяна на своята и на сина й адресни регистрации.Това обстоятелство безспорно е възпрепятствало получаването на писмата от общинската администрация, но не може да се вмени във вина на ответниците, нито създава някакво задължение за тях да издирват лицето.Фактът, че никой от родителите не се е явил, за да получи удостоверение за настойник, нито по някакъв начин е счел за нужно да отговори на писмата, не означава автоматично, че недееспособният непременно е бил оставен без надзор.     

Съгласно чл.47 ал.2 от ЗЗД, за вредите, причинени от недееспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.В процесния случай, по силата на закона, задължени да упражняват надзор над М.Д. са били неговите родители.Съгласно чл.163 от СК, същият е следвало да живее при някой от тях, а при отклонение от това положение-само тяхно е било правомощието да сезират районния съд, за да поискат връщането му.          

Действително съгласно чл.173 ал.4 от СК, органът по настойничеството освобождава настойника, когато интересите на поставеният под запрещение изискват това.В процесния случай се установява, че след изписване на М.Д. от лечебното заведение в гр.Раднево, ответната страна е предприела съответните мерки и му е назначила временен настойник.Този факт обаче е извън предмета на спора-ангажиране отговорността на ответниците за проявеното от тях бездействие, че въпреки постановеното съдебно решение, не са предприели нужните действия за определяне на настойник на недееспособния.Съдът намира, че отговорността за причинените от  последния вреди, следва да се поеме от неговите родители.Исковете следва да се отхвърлят.В полза на ответниците следва да се присъдят разноски по делото.

         По изложените съображения, съдът

 

                            Р    Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ      предявените от В.М.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.А.С.А. ***, солидарно срещу П. П.С., в качеството му на кмет на Община-Русе, и  Д.Г.Г., определено въз основа на заповед длъжностно лице за орган по настойничеството при Община-Русе, за заплащане на обезщетения за претърпени от нея на 27.02.2014 г. имуществени и неимуществени вреди в размер съответно на 521,50 лв. и на 10 000 лв., изразяващи се  в направени разходи за лечение и за претърпени болки и страдания, причинени от поставеният под пълно запрещение М.С.Д., поради проявено бездействие от кмета на Община Русе и определеното от него длъжностно лице по повод неизпълнение на задължението като орган по настойничество по чл.154 СК да се определи настойник на недееспособното лице в изпълнение на Решение № 18/10.02.2009 г. по гр.дело № 119/2008 г. на РОС, като неоснователни.

Решението е постановено при участие на третите лица-помагачи на страната на ответниците-Б.Т.М., ЕГН **********, и С.Д.Т., ЕГН **********.

         Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.

 

                           

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/