Р Е Ш
Е Н И Е № 21
Сливен, 28.05.2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Сливенският окръжен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при участието на
секретаря ………Ивайла Куманова…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като
разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело № 431 по описа за 2020 год., за да се произнесе
съобрази:
Предявеният иск намира правното си основание в
чл. 432 ал.1 от КЗ.
Ищецът Г.Ф.К. твърди в исковата си молба, че
на 02.10.2019 г., около 14.35 ч. на път
ІІ-
Твърди, че гражданската отговорност на причинителя на ПТП била застрахована при
ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” към момента на ПТП.
Твърди,че в резултат на настъпилото ПТП му
били причинени множество травми, подробно описани в исковата молба, които са
пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Твърди, че е бил приет на лечение в Пирогов - София където му били извършени оперативни
процедури с много голяма сложност на таза и тазобедрената и колянната
става. За периода от 03 – 11.10.2019 г. и повторно постъпил в болницата за периода от 12-17.10.2019 г. По време на
престоя в болницата за извършените оперативни процедури и закупени консумативи
извършил разходи в размер на 18 961,66 лв. подробно описани в исковата
молба.
Твърди, че преди ПТП получавал месечно трудово
възнаграждение в размер на 630 лв., или
общо за периода на нетрудоспособност - 5040 лв., а от използваните болнични
получил сумата 3850,84 лв. или разликата между двете била в размер на 1189,16
лв.
Твърди, че
в резултат на получените увреждания и травми в периода от 02.10.2019
г. до настоящия момент е обездвижен на легло, трайно са затруднени движенията
му с двете ръце, с десния крак. Не може да се изправя сам и да се
придвижва без чужда помощ. Не му е
възможно да клекне, тъй като изпитва изключително силни болки. Не може да се
обслужва сам. Твърди, че освен физическите страдания, вследствие на преживения
ужас от падането, непрекъснато сънувал кошмари, не можел да спи, приемал e болкоуспокоителни сънотворни лекарства, като при извършен
преглед пред психиатър на 23.06.2020 г. е установено състоянието му.
Твърди, че се чувства потиснат,затворен,
изпитва постоянно чувство на страх и тревожност, безпокойство, безсъние и
отново преживява случката.
Твърди, че предявил застрахователна претенция,
а ответникът му определил обезщетение в
размер на 14 000.00лв. за неимуществени вреди, което счита за занижено.
Счита, че следва да се ангажира отговорността
на ответника, поради което моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 150 000лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането и сумата 20 150.82лв., представляваща
имуществени вреди - сбор от сумите за
лечение и тази представляваща разликата
между получаваното възнаграждение и обезщетението за временна
нетрудоспособност, ведно със законната лихва от датата на последната издадена
фактура - 26.02.2020 г. и на последния болничен 28.06.2020 г.
Претендира направените разноски и адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор,
в който оспорва предявените искове над сумата 14 000.00лв., а искът за
имуществени вреди – над 12 315.00лв. счита за недопустим, тъй като не е
бил предявен с извън съдебната
претенция. Не оспорва обстоятелството за сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност”за л.а „Сеат”. Не оспорва настъпването на ПТП, както и
че на 27.11.2019 г. пред него е предявена извън съдебна претенция.
Твърди, че застрахованият водач К. няма вина
за катастрофата, че е налице случайно деяние и няма противоправно поведение от
негова страна.
Твърди, че ищецът с поведението си е
допринесъл за настъпване на катастрофата и вредоносния резултат, като се е
движил с превишена или несъобразена скорост, като е следвало да прояви повишено
внимание и намали скоростта с готовност да спре при необходимост. Счита, че съпричиняването е в размер на 80%. Посочва кои телесни
увреждания не оспорва. Оспорва обстоятелството, че ищецът още не се е
възстановил от получените травми. Оспорва последиците от инцидента върху
психиката на ищеца и наличието на
психотравма. Оспорва размера на
претенцията за неимуществени вреди, като завишена по размер и с несъответстваща
на практиката.
Твърди, че ищецът имал съпътстващи
заболявания, които удължили възстановителния период. Оспорва факта, че
изброените имуществени вреди са в причинно-следствена връзка с получените
травми и проведеното лечение и оспорва претенцията за заплащане на лихва за
забава и от датата на увреждането. Претендира разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния
си представител поддържа иска. Допуснато е изменение по размер на предявения
иск за имуществени вреди, изразяващи се в средства за лечение, със сумата
7 480лв. или в общ размер 26 441,66лв. Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва иска изцяло. В условията на евентуалност моли размера на обезщетението
да бъде намален поради съпричиняване. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
На 02.10.2019г. около 14.35 часа, на второкласен път II- 48, край град О., на кръстовището с ул.
„Раковски“ А.К., управлявайки лек автомобил „Сеат Кордоба“ рег. № Т ***ВТ
предприел маневра завой наляво и отнел предимството на движещия се по същия път,
в посока гр. К. мотоциклет „Сузуки Бандит“ рег. № СН ***В,
управляван от ищеца Г.Ф.К..
С влязло в сила решение № 49/18.06.2020г. по
АНХД № 27/20 на Районен съд – О., А.К. е признат за виновен в това, че на
02.10.2019г. на второкласен път II- 48,
край град О., на кръстовището с ул. „Раковски“, при управление на „Сеат
Кордоба“ рег. № Т ***ВТ нарушил правилата за движение на чл. 37 ал.1 изр. първо
от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Г.Ф.К. средна телесна повреда,
представляващо престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б“ във вр. чл. 342 ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и
му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 500лв. и го
лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на
решението в сила.
Видно от събраните писмени доказателства и от
гласните такива, към 02.10.2019г. този участък от пътя е бил в ремонт, като не
е имало поставени пътни знаци, а само маркировка. Към този момент е нямало
поставени табели за начало и край на населено място, за процесния участък. В
момента, видно от представеното удостоверение такива табели са налице.
По делото е изготвено първоначално и
допълнително заключение на съдебно-автотехническа
експертиза. От двете заключения се установява, че при скорост на движение от 50
км/час водачът на мотоциклета е имал възможност да спре преди удара. Същият е
бил на около 47 метра от мястото на удара при започването на маневрата завой на
ляво от страна на „Сеат Кордоба“ и при движение с 50 км/час опасната му зона на
спиране би била 32 метра. На практика мотоциклетът се е движил със скорост 83
км/час и опасната му зона на спиране е била 71 метра т.е. ударът е бил непредотвартим. Водачът на мотоциклета е имал възможност да
възприеме навлизането на „Сеат Кордоба“ в неговата лента за движение.
Недоказани останаха от събраните доказателства твърденията, че пред мотоциклета
се е движил друг лек автомобил и водачът на лекия автомобил не е могъл да възприеме
приближаващия мотоциклетист, поради ограничена видимост. Това твърдение е
направено само от свид. К., причинил ПТП, и не се подкрепя от показанията на
другите свидетели.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил в резултат от
удара при падането след ПТП следните травматични увреждания:
Контузия на главата с наличие в лявата
половина на теменната област на разкъсно-контузни и
охлузни наранявания;
Контузия на лявата ръка, изразяваща се в
открито счупване на телата на двете кости на предмишницата
й (лакътна и лъчева), с изразена дислокация на
костните фрагменти, съчетано със счупване на лъчевата кост в долния й край, в
областта на гривнената става, наложили извършването
на оперативно лечение с прилагането на метална остеосинтезираща
техника;
Контузия на дясната ръка с клинични и от
образните изследвания данни за счупване на лъчевата кост в нейния долен край, в
областта на гривнената става с ангажиране на ставната
й повърхност, наложило имобилизирането на крайника с ригидна имобилизираща превръзка
за продължителен период от време;
Контузия
в областта на тазовия пръстен с клинични и от образните изследвания за диасхиза (скъсване и раздалечаване) на съчленението
между двете пубисни кости и счупване в областта на
лявата странична част сакрума (кръстната кост), наложили
извършването на оперативно лечение с прилагането на метална остеосинтезираща
техника
Контузия в слабинната
област, изразяваща се в оток и кръвонасядане в областта на скротума
и тестисите с развитие на хидроцеле и остатъчно
уплътнение в полюса на десния тестис;
При извършения преглед на ищеца, към момента
на изготвянето на заключението, вещото лице д-р С. е установил походка
равномерна, бавна, без накуцване и без използване на помощни средства, възстановяване
в значителна степен, но не напълно на състоянието на травмираните области и
крайници, леко до умерено изразено ограничение в движенията в гривнената става на лявата ръка. Установени са, също така и
болезненост в крайните фази на движения
на ръката в тази става, както и болезненост областта на таза при клякане и
ставане. Освен това се установяват стари оперативни белези в местата на
извършване на оперативните интервенции. През възстановителния период не е имало
усложнения. Ищецът не страда от съпътстващи заболявания, които да са повлияли
възстановяването му.
Видно от показанията на разпитаните свидетели,
веднага след катастрофата ищецът бил откаран в болницата в град Т., където под
обща анестезия му оперирали десния крак, поставили гипс на дясната ръка, обездвижили лявата, зашили и почистили раните на главата.
Тъй като в тази болница не разполагали със специалисти, които да оперират
лявата му ръка, която била счупена на няколко места, бил транспортиран в гр.
София в УМБАЛ „Пирогов“ с частна линейка, тъй като от болницата не могли да
осигурят. В линейката бил на системи и му поставяли обезболяващи, тъй като
изпитвал много силна болка. От представената фактура се установява, че
стойността на транспорта е била 650лв. с ДДС.
Една седмица, след това му направили операция
на таза, а след още една седмица – на лявата ръка. Пет месеца след операцията
можел да се придвижва с патерици. През тези пет месеца бил на легло из за него
се грижила съпругата му. Тъй като изпитвал силни болки приемал голямо
количество обезболяващи.
Преживяното се отразило зле и на психическото
състояние на ищеца. Той станал раздразнителен, карал се на децата си, изпитвал
страх да се вози в кола, не можел да спи добре. В края на м. май, началото на юни
2020г. посетил психиатър в гр. Т., който му предписал лекарства, които му
повлияли, но продължил да не спи добре.
Ищецът работил, като автомонтьор преди
катастрофата. След като свършил отпуска му по болест се върнал на работа за 2-3
часа, но се прибрал, защото не можел да работи, тъй като ръката го боляла и не
можел да кляка.
По време на лечението си ищецът заплатил
следните суми, видно от представените писмени доказателства:
По фактура № 32218/14.10.2019г. – 6 230 лв. за
реконструкция права плака; разширен остеосинтезен
пакет; канюлиран винт; сет за ортопедична операция;
По дебитно изв. към фактура № 32218/14.10.2019
г. – 1 286 лв. - доплащане за промяна на имплант;
По фактура № **********/14.10.2019г. - 900 лв.
- избор на екип;
По фактура № 32311/17.10.2019г. – 2 649 лв. -
плака с винтове; разширен остеосинтезен пакет;
По преводно нареждане по фиш за платена услуга
от 07.10.2019г. - 350 лв. –анестезия.
Ищецът твърди, че на 07.10.2019г.
заплатил и сумата 6 230лв.;
350 лв. за анестезия и 900лв. за избор на екип, която претендира, като
увеличение на предявения иск за имуществени вреди. Съдът намира, че заплатените с посочените
платежни нареждания суми на 07.10.2017г. са същите, за които са издадени
съответните фактури на 14.10.2019г. – на същата стойност и не доказват нови,
различни разходи за операция. Това се установява, както от описанията на
предоставените услуги и материали, така и от писмените доказателства, като
платежното за сумата 6 230 лв. е било представено към фактура № 32218/14.10.2019г.,
а фишовете за заплащане на избор на екип и анестезия са от 07.10.2019г.
По фактура № 945/30.10.2019г. -45 лв. -
алуминиеви патерици;
По фактура № **********/11.11.2019г.
– 1 500 лв. –за 30 денонощия за придружител;
По фактура № **********/11.11.2019г.
– 1 500 лв. – 15 нощувки в самостоятелна стая;
По фактура № **********/11.11.2019г.
– 1 100 лв. – за 11 нощувки в самостоятелна стая;
По фактура № **********/11.11.2019г.
- 800 лв. – за 8 бр. нощувки в самостоятелна стая;
По фактура
№ **********/11.11.2019г. - 1 500
лв. - кинезитерапия и рехабилитация;
По фискални касови бонове - 8 бр. на обща
стойност - 201.66 лв. - лекарства;
По фактура № **********/26.02.2020 г. - 55 лв.
- вторичен преглед.
Видно от представените епикризи
ищецът е престоял едно денонощие в МБАЛ Т. и от 03.10. до 11.210.2019г.; от
12.10 до 17.10.2019г. и от 24.10 до 11.11.2019г. в
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД или общо 34 дни.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че изписаните лекарства, за които са представени
касови бонове, че са закупени са били необходими за лечението на ищеца.
Видно от приложените към молбата Трудов
договор и Допълнително споразумение, пострадалият е получавал месечно трудово
възнаграждение в размер на 630 лева, или общ размер на дължимо трудово
възнаграждение за периода на временна нетрудоспособност в размер на 5 040 лева.
Съгласно представеното Удостоверение от НОИ
същият е получил обезщетение за временна нетрудоспособност за периода в размер на
3 850.84 лева, или с 1 189,16лв. по-малко.
Не се спори между страните, че гражданската
отговорност за лекия автомобил „Сеат Кордоба“ рег. № Т ***ВТ, управляван от А.К.
и негова собственост е била застрахована по валидна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите при ответника към 02.10.2019г.
Ищецът е отправил застрахователна претенция
към ответника на 27.11.2019г. Ответникът е уведомил на 02.03.2020г. ищеца, че
му е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000лв. и
му е превел сумата на 18.03.2020г., като е приел 80 % съпричиняване от страна
на ищеца.
Горните фактически
констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на
събраните доказателства, като кредитира изцяло заключенията на изслушаните
експертизи. Показанията на разпитаните свидетели прецени съвкупно с останалите
доказателства. По отношение на факта дали към момента на ПТП на пътя е имало
поставени знаци, съдът приема за доказано, че такива не са били поставени, тъй
като е течал ремонт, което се установи от показанията на актосъставителя
и поемните лица, които имат преки впечатления. Издаденото удостоверение от
Община О. не удостоверява състоянието към 02.10.2019г. конкретно. На основание
чл. 300 от ГПК, решението по АНХД е задължително по отношение на гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
На базата на приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ. Същият
е доказан по своето основание, но е предявен в завишен размер.
Отговорността на ответника е
ангажирана от цитираната разпоредба, тъй като е налице е валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” между
ответника и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени
уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката
отговорност на застрахователя спрямо увредения.
Събраха се доказателства, че е
налице противоправно виновно деяние от страна на лицето причинило ПТП, който е
управлявало лекия автомобил – което е
установено със задължителна сила за настоящия съд.
Налице са причинени вреди на ищеца,
изразяващи се в претърпените от него болки и страдания от причинените му
травми. Налице е и преживян стрес от събитието и травмите.
От
заключението на вещото лице се установява пряката причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и увреждането.
Доказани са и вредите, настъпили
от противоправното поведение на застрахования.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съдът намира че в конкретния случай за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 100 000 лв.
В случая съдът отчита и следните конкретни
обстоятелства:
В резултат на травмата ищецът е
претърпял множество счупвания на двата горни крайника, като тези на лявата ръка
са били много сериозни. Претърпял е и счупвания
на таза. Това е изисквало две операции, които са били извършени във
високоспециализирана болница, тъй като са били сложни. И двете са били под обща
анестезия. Възстановителният период е
бил дълъг и труден и е изисквал много грижи за ищеца, който не е можел
да се самообслужва и е трябвало да лежи за срок от пет месеца. По време на
операциите и след това ищецът е търпял силни болки. Въпреки това, към момента на прегледа, вещото
лице дава заключение, че последиците от счупванията
се почти преодолени и на са възникнали усложнения. Ищецът се движи
самостоятелно, без помощни средства, но изпитва все още известни болки. Съдът
отчита и обстоятелството, че психическото състояние на ищеца се е влошило, той
е станал изнервен, избухлив и не е можел
да спи добре. Психическата травма също не е отшумяла напълно.
Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. В отговора, ответната страна е
направила възражение, че то се състои в това, че ищецът е управлявал
мотоциклета с превишена скорост или с несъобразена такава. От събраните
доказателства се установи, че ищеца не е карал с превишена скорост, тъй като на
мястото не е имало знаци, които да ограничават скоростта, посочващи че пътя е
част от населено място. Не се установи и че пред него е имало друг автомобил и
той не е спазвал дистанция, както се твърди от ответника и сам се е поставил в
невъзможност да бъде видян. От доказателствата, обаче, може да се направи
извод, че скоростта на ищеца не е била съобразена, както с конкретната пътна
обстановка – на мястото е се е виждало, че тече ремонт, така и с факта, че
мотоциклетиста е имал възможността (видно от заключението на авто-техническата експертиза) да възприеме, че лекия
автомобил предприема маневра завой наляво и навлиза в неговото платно от
разстояние 47 метра и е следвало да намали скоростта си на движение. От
изложеното съдът намира, че съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на ищеца е в размер на 20% и обезщетението
следва да бъде намалено на 80 000лв.
Тъй като са представени
доказателства, че на ищеца е заплатена вече сумата 14 000лв., следва да
бъде осъден ответника да му заплати сумата 66 000лв.
Искът да пълния предявен размер
от 150 000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху обезщетението за
неимуществени вреди, ищецът претендирал мораторна
лихва от дата на увреждането. Искането му е неоснователно за периода от
02.10.2019г. до 26.02.2020г. и следва да бъде отхвърлено. Основателна е
претенцията за присъждане на законната лихва за забава, считано от изтичане на
тримесечния срок за поизнасяне по претенцията – 27.02.2020г.
Основателна е и претенцията за
заплащане на имуществени вреди , но и тя е предявена в завишен размер. От събраните доказателства се установиха
извършени разходи, представляващи пряка и непосредствена последица от
увреждането в общ размер от 19 955,82лв.,
от които 18 766,66 лв. за медицински разходи и 1 189,16лв. разлика между получаваното трудово
възнаграждение и обезщетението за
временна нетрудоспособност. Неоснователно е възражението на ответника, че не
дължи разходите за избор не екип и че е заплатен по-дълъг престой в болницата.
От писмените доказателства се установява, че е заплатен престоя за лечение и
разходите за заплащане на престоя на придружителя също са пряка последица, тъй
като неговото присъствие е било необходимо с оглед състоянието на ищеца. Таксата
за избор на екип, също е необходим разход, доколкото същата се дължи за да бъде
извършено адекватно лечение на пациента.
Общата сума следва да бъде
намалена с процента на съпричиняване и следва да бъде присъдена сумата от 15 013,33 лв., за медицински
разходи и сумата 951,33лв.за
разликата в трудовото възнаграждение, като
искът до пълния увеличен размер следва да бъде отхвърлен.
Основателна е претенцията за
присъждане на законната лихва за забава, считано от датата на последната
фактура за болничните разходи – 26.02.2020г. и и от дата на последния болничен
лист – 28.06.2020г. за разликата в трудовото възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса по сметка на СлОС,
върху присъденото обезщетение, тъй като ищецът е бил освободен от нея в размер
на 3 290,53 лв. и разноски в общ размер от 200 лв., 150лв. за и експертиза
а и 50 лв. разноски за свидетеля.
С оглед изхода на производството
на адвоката осъществил безплатна адвокатска защита на ищеца следва да се
изплати възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 2 990 лв., съобразно
минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в актуалната й редакция.
На ответната страна се дължат
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 443 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размерна 200лв.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС АД“ АД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „ Христофор
Колумб ”№ 4 да заплати на Г.Ф.К. ЕГН
********** ***, със съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв. М.Д., по иска с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ, сумата 66
000 (шестдесет и шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва за забава,
считано от 27.02.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 15 013,33 лв. (петнадесет хиляди и тринадесет лева и
тридесет три стотинки), представляваща
претърпени имуществени вреди – заплатени суми за лечение и лекарства, ведно със
законната лихва за забава, считано от 26.02.2020г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата 951,33лв. (деветстотин петдесет и един лева и тридесет и три
стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от разлика в трудовото
възнаграждение, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.06.20г. до
окончателното й изплащане, произтичащи от непозволено увреждане, в резултат на
претърпяно пътно-транспортно произшествие на 02.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за неимуществени вреди над 66 000лв. до 150 000лв, за имуществени
вреди над 15 013,33 лв. до 26 441,66лв.; над 951,33 до
1 186,16лв. и иска за присъждане на мораторна
лихва за периода от 02.10.2019г. до 26.02.2020г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС АД“ АД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „
Христофор Колумб ”№ 4 да заплати по сметка на СлОС
държавна такса в размер на 3 290,53 лв. и 200 лв. разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС АД“ АД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „
Христофор Колумб ”№ 4 да заплати на адвокат М.Л.Д.,***, офис 6 на основание чл.
38 ал. 2 от ЗА сумата 2 990 лв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ.
ОСЪЖДА Г.Ф.К.
ЕГН ********** *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС АД“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „ Христофор Колумб ”№ 4
направените разноски в размер на 643 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :