Р Е Ш Е Н
И Е
№ 24.04.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет и втори януари 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 597 по описа за
2018 година,
Делото е образувано по
претенция за установяване на задължение на ответника Б.И.Т. от страна на „Делта
кредит”АДСИЦ за сумата от 982,27лева главница и 299,58лева мораторна лихва.
В исковата си молба ищецът „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ излага
твърдения, че на 08.11.2017 г. било подадено заявление по чл.410 ГПК за
издаване заповед за изпълнение в полза на "Делта кредит" АДСИЦ срещу Б.И.Т..
Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. 6221/2017г. по описа на
PC- Стара Загора. В законния срок ответникът подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на основание
чл. 422, ал, 1 от ГПК предявявам настоящия иск пред Вас от името на доверителя
ми "Делта кредит" АДСИЦ. На 16.11.2004г. ответникът Б.И.Т. е сключи
договор с Българска пощенска банка АД /нова фирма "Юробанк България"
АД/ ЕИК ********* – кредитна карта BG EUROLINE. Същият е просрочил плащане на
вноски по кредита си и съгласно сключения договор остатъка е станал предсрочно
изискуем. На 15.11.2007 "Юробанк И Еф Джи" АД ЕИК ********* е
цедирало вземането си на "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК *********.
Длъжника бил уведомен за извършената цесия и на 01.04.2013 г. като е сключил споразумение с "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК *********, с
което признал задължението си и поел задължение да го изплатял на вноски.
Длъжникът впоследствие не изпълнявал точно задълженията си за изплащане по
сключеното споразумение, поради което дългът му станал предсрочно изискуем на
27.04.2013 г. С оглед на това, претенцията на "Делта КРЕДИТ" АДСИЦ
към длъжника, към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК бил в размер на 1281.85
лева, от които 982.27 лева главница и 299.58 лв. мораторни лихви (за периода от 30.10.2014 г. до
08.11.2017г.). Претендира се и съответната законна лихва, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (08.11.2017год.),
до датата на окончателното изплащане на задължението. С оглед на
гореизложеното, молят да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
установено със сила на присъдено нещо, че ответника Васил Петков Владимиров
ЕГН: ********** дължи на "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК: *********, сумата
от 1281.85 лева, от които 982.27 лева главница и 299.58 лв. мораторни лихви (за
периода от 30.10.2014г. до 08.11.2017г.), ведно със законната лихва върху
главницата считано от 08.11.2017 год. (датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на задължението; 50 лв. (петдесет лева)- заплатена
държав*** такса за подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение;
120лв.(сто и двадесет лева) - заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство в заповедно производство. На основание чл.127,
ал.4 от ГПК, посочвам следната банкова сметка на "ДЕЛТА КРЕДИТ"
АДСИЦ, по която ответникът може да заплати претендираните суми: IBAN: ***. Молят да им бъдат присъдени
разноските по настоящото производство, включително и адвокатски хонорар.Моля да
присъдите на Делта кредит АДСИЦ и разноските по настоящето производство,
включително адвокатски хонорар.
На основание чл.131 от ГПК назначения особен представител на
ответника адв.Г. представя писмен отговор в който заявява, че с оглед на факта,
че все още няма произнасяне по входирана от нея молба с вх.№ 24085/11.09.2018г.
по настоящото дело, с която искала депозираната искова молба да се остави без
движение, тъй като считала същата за нередовна, поради изложените в молбата
съображения и под угрозата да изтече дадения в закона срок за отговор на исковата
молба представя настоящия отговор, с който изразявала следното становище по
подадената искова молба от ищеца „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ, ЕИК ********* с правно
основание чл.422 от ГПК, а именно: Считала, че исковата молба
била допустима, но била неоснователна и недоказана изцяло, както по основание,
така и по размер, поради следните съображения: В исковата молба ищецът
твърдял, че притежавал качеството кредитор спрямо нейния доверител въз основа
на договор за отпускане на кредитна карта BG EUROLINE от 16.11.2004г. сключен между
„ЮробанкИ Еф Джи”АД/с предишно наименование „Българска пощенска банка"
АД/, ЕИК ********* и Б.И.Т., който поради просрочване на плащате на вноските
бил станал предсрочно изискуем и на 15.11.2007г. бил сключен договор за цесия
по силата на който „Юробанк И Еф Джи „ АД, ЕИК ********* цедирала вземането си
на ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, след което въз основа на този договор за цесия
ищцовото дружество, чрез пълномощника си „КРОНОС РИКАВЪРИ МЕНИДЖМЪНТ" ООД
бил сключил споразумение на 01.04.2013г. с ответника за изплащане на цедираното
вземане с краен срок 26.04.201 Зг., в който срок вземането не било погасено.
Заявявала, че оспорвала това твърдение, че ищецът се явявал кредитор на нейния
доверител. Считала, че ищцовото дружество не бил носител на материалното право,
което твърди, че му е нарушено и че не е активно материалноправно легитимиран
да иска признаване на съществуването му в негова полза /изпълнението му от
длъжника, защото за него то не принадлежи/несъществува. Също така, оспорвам и
обстоятелството, че длъжникът - Б.Т. е бил уведомен за извършената цесия, както
и че договорът за цесия породил правно действие спрямо третите лица и в
частност спрямо ответника. Оспорвала й твърдението, че нейният доверител бил
признал задължението си към „ДЕЛТА КРЕДИТ' АДСИЦ след като бил подписал
приложеното към исковата молба споразумение от 01.04.2013г., тъй като такова
задължение ответникът нямал към ищцовото дружество, тъй като то не му се
явявало кредитор. Несъстоятелно било твърдението, изложено в исковата молба, че
претендиралата главница, представлява задължение породено от сключен договор за
кредитна карта BG EUROLINE от 16.11.2004г. и съгласно който поради просрочване на
вноски по кредита остатъкът е станал предсрочно изискуем. От представените към
исковата молба доказателства не може да се направи изводът, че между ответникът
и „Юробанк И Еф Джи „ АД, ЕИК ********* е имало някакво валидно облигационно
отношение, както твърди процесуалният представител на ищеца, по което доверителят
ми е бил неизправна страна и е дължал заплащане на сумата в размер на 982.27
лв., което пък от своя страна води до недействителност на договора за цесия и
съответно и до недействителност и на сключеното споразумение от 01.04.2013г.
Дори и да се приеме, че между ответникът и „Юробанк И Еф Джи„ АД / с предишно
наименование „Българска пощенска Банка" АД/, ЕИК ********* е имало валидна
облигационна връзка - договор за кредитна карта BG EUROLINE от 16. 11.2004г. и че Б.Т. е бил
неизправна страна и е дължал връщане на сумата в размер на 982.27 лв., то
кредитор на ответникът се явява единствено и само „Юробанк И Еф Джи„ АД, тъй
като сключения в последствие договор за прехвърляне на процесното вземание
на,ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ не е породил действие спрямо третите лица и
ответника, тъй като не са изпълнени изискванията на закона предвидени в
разпоредбата на чл.99 от ЗЗД. Ето, защо след като основанието да се търси
главницата в размер на 982.27 лв. произтича от договор, сключен на
16.11.2004г., то считам, че това вземане е погасено по давност, съобразно
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Също така недължимо се явява и акцесорното
искане за мораторната лихва, тъй като това задължение не е възникнало, не е
уговорено в договорът за кредитна карта BG EUROLINE от 16.11.2004г., а е договорено в
споразумението от 01.04. 201 Зг., което не е породило своето правно действие,
тъй като същото бил сключен въз основа на процесния договор за цесия, който не
е произвел своето действие спрямо третите лица и ответника и съответно ,ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ не можел да се легитимира като длъжник. Също така, ако все
пак се установяло, че имало сключен договор за цесия от 15.11.2007г. по силата
на който „Юробанк И Еф Джи „ АД, ЕИК ********* е цедирала вземането си от Б.Т.
на ищеца, който е породил своето действие спрямо третите лица и в частност
спрямо ответника, както и сключеното въз основа на договора за цесия на 01.04.2013г.
споразумение, то правела възражение за погасяване по давност на основание
чл.111, б."в" от ЗЗД на акцесорното вземане в размер на 299,58лева.
Също така считам, че това искане било неоснователно и недоказано на още едно
основание, а именно видно от посочения в исковата молба период за който се
претендира мораторната лихва не било посочено как точно била определена
началната дата на задължението - 30.10.2014г., което водело до неправилно
изчисляване и конкретизиране на тази претенция. С оглед на всичко гореизложено
Ви моля да постановите решение, с което да отхвърлите предявените от ,ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ/ с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ/, ЕИК
*********- гр.София, представлявано от Галя Александрова Георгиева - изп.
директор искове, с които се искало да се признае за установено по отношение на
ответника Б.И.Т., с ЕГН **********, че дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ / с
предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ/ сумата от 1281.85 лв., от които
982.27 лв. главница и 299.58 лв. мораторни лихви за периода от 30.10.2014г. до
08.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
08.11.2017г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни и
недоказани.
Преди съдебно заседание по делото е постъпила
писмена молба от ищеца, в която поддържа претенциите чрез пълномощника си адв.Г.,
който претендира направени по делата разноски.
Ответникът Б.Т.,
представляван от назначения му особен пердставител адв.Г., оспорва изцяло основателността
на предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Молят да бъде отхвърлен иска – той е на база споразумението и по
него ответника признава дълга и с искането е извършена новация на дълга, оспорват това твърдение. В
настоящия случай няма новация на задължение, тъй като способите за
преструктуриране на парично задължение, изменение срока за плащане не представлява
обновяване по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Счита, че в настоящото производство
трябва да се изследват предходни отношения, които са били предистория на
отношенията между страните в настоящото производство, а именно сключване на
договор за кредитна карта, договор за цесия, размер на цедираното вземане и
наличие на уведомление от стария кредитор към длъжника Б.Т.. Тези обстоятелства
са важни, тъй като, както сам ищецът сочи в споразумението от 01.04.2013г.
същият се легитимира като кредитор именно на базата на тези отношения, които предхождат
споразумението.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съобразно чл.235 от ГПК, намери за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6221/2017г. на
Старозагорския районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение № 4029/13.11.2017г.,
по него е подадено заявление от 08.11.2017г., за плащане на главница от 982,27лева
и 299,58лева мораторни лихви за непогасено задължение по споразумение за
признаване и разсрочване на задължение о договор за банков кредит/кредитна
карта/ от 16.11.2004г. сключен с Българска пощенска банка АД/ „Юробанк
България”АД/ цедирано на „Делта кредит”АДСИЦ. Съдът е издал заповедта, като в
срока за възражение ответникът е възразил против издадената заповед, като е
предявен установителен иск против него за признаване дължимостта на вземането.
Видно от представеното и прието като доказателство споразумение
от 01.04.2013г., ответникът е поел задължение да заплати на ищеца – след
осъществена цесия от „ДЕЛТА кредит”АДСИЦ на вземания по отпуснат му договор за
кредит от 16.11.2004г. за кредитна карта, като ответникът е признал към ищеца
остатък от задължението си в размер на 982,27лева и е заявил, че ще го плати на
вноски. Ответникът не твърди, че е заплатил суми по това поето от него
задължение, като възражението му против заповедта за изпълнение е бланкетно. В
случая същото е и неоснователно – не е изпълнено уговореното в споразумението
задължение за плащане. Това се потвърждава и от заключението на назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза, според което след сключване на
процесното споразумение ответникът не е извършил никакво плащане по него
въпреки уговорения падеж – 26.04.2013г. Мораторната лихва за периода от
30.10.2014г. до 08.11.2017г. вещото лице е изчислило на 302,03 лева, които
надвишават размера на претенцията.
Предвид събраните по делото доказателства се установява,
че ответникът не е изпълнил изцяло насрещната престация по така посоченото
споразумение и дължи за плащане сумите по него – главница от 982,27лева и
299,58лева мораторни лихви. Към момента на завеждане на заявлението в съда - 08.11.2017г.
претендираните сума за главница и мораторна лихва са били дължими. Неоснователно
е възражението на особения представител на ответника адв.Г. за невръчване на съобщение
на ответника за извършената цесия на вземането на банката към ищеца, тъй като
вземането на „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ се основава на споразумението между страните
по делото от 01.04.2013г.,следващо договор за цесия от 15.11.2007г.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск по отношение
на дължимостта на търсените суми е основателен.
Видно от
представените доказателства за извършени разноски, ищецът е направил разноски в
общ размер от 883,68лева – по списък за направени разноски, а по заповедното
производство – още 50лева държавна такса и 120лева адвокатско възнаграждение,
които следва да му бъдат присъдени – съответно 883,68лева по настоящото и 170лева
по заповедното производство.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Б.И.Т., с последен известен адрес ***, съдебен адрес чрез назначения му
особен представител адв.Г. ***, съществуването на вземането на „ДЕЛТА
КРЕДИТ”АДСИЦ ЕИК *********, гр.София, ул.”Цар Асен” № 2, ет.1, кантора 3, чрез
адв.Г., за сумата от 982,27лева/деветстотин осемдесет и два лева и 27стотинки/-
главница, представляваща уговорено в споразумение от 01.04.2013г. между
страните задължение на ответника към ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата от 08.11.2017г. – датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до изплащането на вземането, както и мораторна
лихва от 299,58лева /двеста деветдесет и девет лева и 58стотинки/ за периода от
30.10.2014г. до 08.11.2017г., за които суми е издадена заповед № 4029/13.11.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 6221/2017г. по
описа на РС–Стара Загора.
ОСЪЖДА Б.И.Т., с последен известен адрес ***,
съдебен адрес чрез назначения му особен представител адв.Г. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕЛТА
КРЕДИТ”АДСИЦ ЕИК *********, гр.София, ул.”Цар Асен” № 2, ет.1, кантора 3, чрез
адв.Г. сумата от 883,68лева/осемстотин осемдесет и три лева и 68стотинки/ лева направени
по настоящото дело разноски, както и 170/сто и седемдесет/лева разноски по заповедното
производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: