гр. София 15.10. 2019 г.
Апелативен специализиран наказателен съд, трети въззивен състав, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
след като се запозна с докладвано от съдия Георгиева ВЧНД № 521 по описа на АСНС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.270 ал.4 от ИПК.
Делото е образувано във връзка с подадени две частни жалби от подсъдимите по НОХД11544/2018г. 3 състав по описа на СпНС против определение от 3 октомври 2019г. ,с което са оставени без уважение исканията на подсъдимите В.Ч. и В.Н. и техните защитници за изменение на мерките им за неотклонение от „задържане под стража“ в по- леки такива.
В жалбите се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт.Твърди се,че най-тежката процесуална принуда не е адекватната мярка за неотклонение и за двамата подсъдими,които според защитниците адв.Б. и адв.Т. не са се явявали в съдебните заседания след 17.01.2019г. поради обективни причини- били са задържани на о.Б., Р. И.,където са изтърпявали наказание до края на м. август 2019г.
Защитата твърди също ,че не е налична опасност от укриване и извършване на друго престъпление от поде .Н. и Ч..
Защитата на подс.Ч. твърди ,че е налице ново обстоятелство- желание да сключи споразумение с прокуратурата.
По делото не е постъпило становище на СП.
АСНС като се запозна с частните жалби и при направената служебна проверка приема следното:
Жалбите са подадени в срок и е спазена процедурата по връчване преписи на Прокуратурата. Същите са допустими,подадени от активно легитимирани лица.
По същество частните жалби на поде.Н. и Ч. са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Обвинителният акт е внесен от Прокуратурата на 19 април 2019г.Двамата подсъдими са обвинени в извършване на тежки умишлени престъпления както следва:
ПОДСЪДИМИЯТ Ч.:
-по чл.321 ал.З пр.2 и 6 т.2 във вр. с ал.2,за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години.
-по чл.246 ал.З във вр. с чл.26 ал.1 от НК5за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години.
-по чл.249 ал.4 пр.1 във вр. с ал.Звъв вр. с чл.26 ал.1 от НЕС ,за което се предвижда наказание „лишаване от свобода „ от една до осем години и глоба до двойната сума на превода.
ПОДСЪДИМИЯТ Н.:
-по чл.321 ал.З пр.2 и 6 т.2 във вр. с ал.2,за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години И
-по чл.246 ал.З за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години.
До момента първоинстанционният съд не е успял да даде ход на делото поради отсъствие на двамата подсъдими Ч. и Н..
При внасяне на обвинителния акт подсъдимите са имали мерки за неотклонение“Подписка“ за двамата.За първи път двамата не се явяват в съдебното заседание на 17.01.2019г.След направена проверка в гранична полиция и издирването им във връзка с твърдения на защитници ,че двамата са в чужбина и по-точно на о.Б. се е установило ,че поде .Ч. е напуснал страната със самолет на 13.12.2018г„а поде .Н.- на 14.12.2018г. също със самолет са отлетяли за о.Б. ,Р. И..
От справките чрез ДМОС на МВР и Дирекция консулски отношения на Министерството на външните работи е било установено ,че двамата подсъдими са били задържани на о.Б. на 22 декември 2018г.Пребивавали са с мярка за неотклонение задържане под стража в затвора Керобукан,осъдени са били от индонезийски съд?изтърпели са наказание лишаване от свобода от 8 месеца.Присъдата на индонезийския съд не е приложена по делото .Няма проведено производство по признаване на присъдата на индонезийския съд по реда на чл.463 и следващите от НПК,но по линия на международното сътрудничество чрез ДМОС на МВР и Вънпшо министерство е установен факта на осъждане и изтърпяване на наказание .Впрочем подсъдимите не отричат осъждането си в Р. И..
СпНС е изменил мерките за неотклонение на двамата подсъдими от „Подписка“ в „Задържане под стража“. Обявени са за общодържавно издирване с надлежни телеграми-№ 15776 /04.06.2019г. за подс.Н. и № 15770/04.06.2019г. за подс.Ч..Определението на СпНС не е било изпълнено от МВР .Подсъдимите сами са се явили в заседанието на 27 септември 2019г.Съдът е уведомил МВР сектор“Издирване“ за отпадналата необходимостта от издирването на тези двама подсъдими и само е поискал да изпълнят задължението си по задържане по установения ред на подс.Н. и Ч..
Едва на 27.09.2019г. адв.Д.Б. -защитник на подс.Н. е депозирал „частна жалба“ против протоколно определение на СпНС от 15.05.2019г.?в което заседание защитникът е присъствал и е бил уведомен за изменение на мярката на подсъдимия Н..Правилно ръководейки се от съдържанието ?а не от наименованието на „частната жалба“ съдебният състав в СпНС е приел същата за искане по чл.270 от НПК.Искане по реда на чл.270 от НПК е постъпило и от адв.Т. като защитник на другия подсъдим Ч..така СпНС е насрочил заседание и открил производство по искане за изменение на мерките за неотклонение на двамата подсъдими.
За да остави без уважение исканията на поде.Н. и Ч.и техните упълномощени защитници СпНС е приел, че е налична опасност от укриване и извършване на престъпление с оглед поведението на двамата за времето ?през което са пребивавали на територията на о.Б. в Р. И..Съобразил е и тежестта на обвиненията.
АСНС изцяло възприема становището на първата инстанция изразено в обжалваното определение от 3 октомври 2019г.
Преди всичко АСНС приема ,че не са налице никакви нови обстоятелства от момента на явяване на подсъдимите Н. и Ч. пред българския съд на 27 септември 2019г когато реално същите са били задържани и изпълнено определението от15.05.2019г.
Опасността от укриване е реална.Подсъдимите са пътували и променяли по същество адреса си без да уведомят съда ,пред който делото е висящо и в този смисъл са нарушили разпоредбата на чл.60 ал.1 от НПК.
Дори и да не е призната ,присъдата постановена в Р. И.то този факт е доказателство за реална опасност от извършване на престъпление.
Опасностите следва да се преценяват в контекстна на цялата общност на подсъдимите участници в ОПГ.Става въпрос за многобройна група от 12 човека,която се занимава с дейност свързана с посегателство върху паричната и кредитната система. Очевидно макар и с внесен обвинителен акт двамата жалбоподатели не са се ограничил в рамките на територията на българската държава .Естеството на престъпленията по чл.246 и чл.249 от НК позволява посегателство и върху парични кредитни системи в други държави,независимо къде се намират.В подкрепа на тези съждения на АСНС са и доказателствата за поведението на друг подсъдим от групата П. А.,който по същото време е бил задържан от полицията в Хонг Конг за държане на инструментариум за фалшифициране на банкови карти и намерени у него 114 банкови карти с оригинални данни на истинските картодържатели/ л.314 т.2 от съдебното производство по делото/.
Предвид събраните на ДП множество веществени доказателства и изготвените технически експертизи ,гласните доказателства и писмените такива АСНС не изразява съмнение относно наличието на обосновано предположение.Впрочем защитата и подсъдимите не оспорват авторството на деянията и в този смисъл няма спор за обоснованото предположение.Подсъдимият Ч. дори е поискал сключване на споразумение,което предполага пълно признание на фактите и вината.
От изложеното в мотивите на настоящото определение съдът не приема за основателни доводите на двамата подсъдими за наличие на обективни причини за неявяване в съдебните заседания,които се изразяват в това ,че жалбоподателите са задържани за извършено престъпление в чужда държава и са изтърпявали наказание“лишаване от свобода „ там.Недопустимо е престъпното поведение на подсъдимите в друга държава да се използва като извинителна и уважителна причина за неявяване в съдебно заседание,когато законът задължава подсъдимият да присъства.АСНС е на становище ,че в случая мярката за неотклонение следва да остане „задържане под стража“,защото дори и внасянето на обвинителен акт и мярка за неотклонение „подписка“ не възпират подсъдимите от извършване на престъпления и не ги мотивират да спазват реда за уведомление на съда в случай ,че напускат местоживеенето си. Още повече ,че в случая става въпрос за пътуване в чужбина в държава находяща се на друг континент и извън ЕС.
Предвид на изложеното АСНС приема за обоснован извода на първата инстанция ,че исканията за изменение на мерките за неотклонение на двамата подсъдими са неоснователни.Мярката „задържане под стража“ е съобразена с
всички факти и обстоятелства визирани в чл.56 от НПК и целите ,които законодателят е въвел в нормата на чл.57 от НПК.
Следва като обосновано и законосъобразно определението на СпНС постановено на 3 октомври 2019г.по НОХД 1144/2018г.З състав да бъде потвърдено
Водим от изложеното АСНС
О ПРЕДЕЛИ
Определението е окончателно.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |