Р Е Ш Е Н И Е № 1924/31.10.2022г.
гр. Пловдив, 31.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Пловдив, II състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА
ЦАНОВА и с участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от
съдия Дичев адм. дело № 1877 по
описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Адриа
лайт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана
от а.С.с., чрез адвокатско дружество“ В. и партньори“, представлявано от адв. П.В.,***,
срещу Национална агенция по приходите гр. София. С исковата молба са предявени
претенции за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени
вреди, претърпени от него в резултат на отменен с Решение № 22/18.01.2022 г. на
директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, административен акт –
Ревизионен акт № Р-16001620006857-091-001/08.10.2021 г., с който на дружеството
са начислени задължения по ЗДДС за ревизирани периоди: - от 01.02.2017 г. до
28.02.2017 г.; от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г.; от 01.07.2017 г. до
31.12.2017 г.; от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; от 01.01.2019 г. до 31.07.2019
г. и от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., в размер на 4 650.00 лв., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.07.2022 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че са изпълнени
условията на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за уважаване на иска, а именно: –
незаконосъобразен административен акт, който е отменен по административен ред
от горестоящия орган – директор на Д „ОДОП“ – Пловдив, вреда от този акт,
представляваща платено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването му,
причина връзка между вредоносния резултат и незаконосъобразния административен
акт.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се
представлява от адв. В., която поддържа исковата молба и претендира разноски по
делото.
Ответникът - Национална агенция за приходите - София,
чрез процесуалния си представител юриск. А., оспорва иска, алтернативно моли да
бъде намален до размера на минимално установеното възнаграждение в Наредбата за
минималното възнаграждение на адвокатите. Счита, че така допуснатите в съдебно
заседание искания за лихви са недопустими. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и по настоящото дело. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив и на
становище за основателност на исковата претенция, но счита, че същият е
прекомерен по размер и следва да бъде уважен в по-нисък такъв.
Административен съд - Пловдив намира предявения иск
допустим. Касае се за иск с правно основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е
заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, ведно
с акцесорните претенции за лихви, за които вреди се твърди да са настъпили като
резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на
административна дейност – Ревизионен акт от 08.10.2021 г., отменени по
предвидения за това административен ред.
С оглед характера на исковата претенция, съставляваща по
същество искане за обезщетяване на
имуществени вреди, равняващи се на направени разноски при административно обжалване по
ДОПК на отменен административен акт, не е налице и
ограничението за приложение на реда по ЗОДОВ, предвидено в чл.8 ал.3 от ЗОДОВ. В глава осемнадесета на ДОПК „Обжалване на
ревизионния акт по административен ред“, няма норма, която да урежда въпроса с
разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно §2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса
въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). В АПК в глава шеста „Оспорване на административните актове по
административен ред“ също
не е предвиден ред за направените от страните в това производство разноски.
Затова и съобразно с предвиденото по чл.19 ал.3 във връзка с ал.1 от ЗНАП,
както и чл.17 ал.6 от ДОПК, за направилия разноски в административното
производство по глава осемнадесета на ДОПК съществува единствено възможността
да претендира като претърпени вреди направените разноски по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, на каквото основание е предявена и разглежданата по настоящото
дело искова молба.
В насока на тези изводи са и мотивите към Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС. Определящо за квалификацията на иска за вреди именно по чл.1 ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът,
от чиято незаконосъобразност се претендират вредите, се издава от
административен орган, в резултат на административна дейност, поради което
представлява властнически акт. В случая се претендира обезщетение от
незаконосъобразен ревизионен акт, отменен във фазата на административното
му обжалване.
Следва да се отбележи също
така, че тъй като законната лихва за забавено плащане
на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на
административното производство, за ищеца не съществува друг правен способ да
претендира същата, освен по исков ред. Законната лихва има обезщетителна
функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи
на кредитора във всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки
да се предяви отделно искане за присъждане на лихви.
На второ място, съгласно чл.214 ал.1 изр. 3 предл.
първо от ГПК, до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на
предявения иск, а според ал.2 предл. първо на същия текст, не се смята за
увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви. Или иначе казано, съгласно
последно цитираната разпоредба, претенцията за лихви не представлява увеличение
на иска.
На следващо място, искът е предявен от надлежна
страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в
разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и
против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая издатели на
ревизионния акт, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди
за ищеца, са началник сектор и главен инспектор по приходите към ТД на НАП
Пловдив. Териториалните дирекции не са юридически лица и поради това и
доколкото издателите на отменения РА са част от административната структура на
Национална агенция по приходите, която е юридическо лице, съгласно чл.2 ал.2 от ЗНАП, правилно искът е насочен именно към този ответник.
По същество исковата претенция се явява основателна.
От приетите и приложени по делото доказателства се
установява от фактическа страна, че срещу ищеца „Адриа лайт“ ЕООД с ЕИК
********* е издаден РА № Р-16001620006857-091-001/08.10.2021 г., от длъжностни
лица при ТД на НАП Пловдив, с който са били установени в хода на възложена
ревизия задължения на дружеството от допълнително начислен ДДС в размер на 157 407.83
лв., ведно с лихвата за забава в размер на 54 227.05 лв. или общо 211 634.88 лв.
В законоустановения срок, 25.10.2021
г., срещу РА е подадена жалба, изготвена и подадена от адв. П.В., упълномощена
от адвокатско дружество „В. и партньори“, за което между страните е сключен
договор за правна защита и съдействие № 67/25.10.2021 г. Предмет на договора е
изготвяне и подаване на жалба срещу РА № 16001620006857-091-001/08.10.2021 г.
пред директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, както и процесуално
представителство. Договореното възнаграждение по договора е в размер на
4 650.00 лв. и същото е платено на 25.10.2021 г.
Жалбата срещу РА, ведно с приложенията
към нея, е изпратена от електронна поща: advokat_***@mail.ru на 25.10.2021 г. в 23:44 ч. по електронен път,
подписани с КЕП по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 г. и ЗЕДЕУУ и са
изпратени на електронни адреси: oui_plovdiv@ro16nra.bg и td_plovdiv@ro16.nra.bg, посочени на официалната страница на ТД на НАП – https://nra.bg/wps/portal/nra/kontakti/plovdiv/plovdiv,като контакти за кореспонденция /Приложение № 3/. Жалбата
с приложенията са изпратени и в копие до електронна поща: - office@advokat_***.com.
С Решение № 585/09.11.2021 г.,
издадена от директора на Д „ОДОП“ – Пловдив, жалбата е оставена без уважение и
производството е прекратено.
В законоустановения срок, пред
Административен съд – Пловдив, е подадена жалба срещу Решение № 585/09.11.2021
г., образувано е адм. д. №2972/2021 г. по описа на съда и с Определение №
1881/08.12.2021 г., постановено по цитираното дело, Административен съд –
Пловдив е отменил Решение № 585/09.11.2021 г. на директора на Д „ОДОП“ –
Пловдив и е върнал преписката за продължаване на производството по жалба вх. №
70-00-1111- от 26.10.2021 г. на „Адрия лайт“ ЕООД срещу РА №
Р-16001620006857-091-001/08.10.2021 г., издаден на дружеството за установени
задължения за ДДС за цитираните по-горе ревизирани периоди, ведно с начислените
лихви.
След връщане на преписката на
директора на Д „ОДОП“ – Пловдив и разглеждане на жалба вх. № 70-00-1111- от
26.10.2021 г., решаващият орган е отменил изцяло процесния РА, издаден на
„Адрия лайт“ ЕООД за задължения по ЗДДС.
Съгласно уговореното в т.III от договора за правна защита и съдействие № 67/25.10.2021 „Адрия лайт“ ЕООД се задължава да заплати на
адвокат П.В., възнаграждение в размер на 4 650.00 лв. в брой на 25.10.2021
г., което е сторено с подписването на договора.
Освен процесния РА, по делото са представени: -
договор за правна защита и съдействие № 67/25.10.2021 г.; разпечатки от
електронна поща на адв. П.В. до офиса на пълномощника и до електронните адреси
на НАП; Решение № 585/09.11.2021 г. на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив;
Определение № 1881/08.12.2021 г., постановено по адм. д. № 2972/2021 г. по
описа на Административен съд – Пловдив; Решение № 22/18.02.2022 г. на директора
на Д „ОДОП“ – Пловдив за отмяна на РА № Р-1600160020006857-091-001/08.10.2021
г.
Горното се установява от събраните по делото писмени
доказателства.
От страна на ответника се излагат аргументи за неоснователност
на иска, тъй като в договора № 67/25.10.2021 г.е записано плащане в брой, а при извършена
проверка в електронните масиви на НАП е констатирано, че дружеството няма
подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ за отчетната 2021 г., се поставя под
съмнение въпроса относно достоверността на представения договор за правна
защита и съдействие, доколкото същият, а и хонорарът действително е заплатен от
ищеца.
Следва да се има предвид, че при
съпоставка на представения договор за правна защита и съдействие от 25.10.2021
г. и неговото съдържание, с останалите събрани по делото писмени доказателства,
се установява такава взаимовръзка, която дава основание да се счете, че
договорът е бил съставен именно в хода и по повод на административното
производство, след издаване на ревизионния акт, който е вписан в договора и във
връзка с предвидените законови стъпки в ревизионното производство, свързано с
издаване, съответно обжалване на ревизионен акт и процесуално представителство.
В тази насока, от извлечението от електронна поща, с което е изпратена жалбата
и приложенията към нея, се установява, че към момента на изпращане на жалбата са
налични 2 бр. пълномощни, които не са представени по делото, както и, че
жалбата е изпратена с КЕП на адв.П.В.. Или иначе казано, налице е надлежно
упълномощаване на конкретен адвокат, страна по договора, с права, свързани с
изпълнение именно на клаузите по този договор. Определено е адвокатско
възнаграждение в размер на 4 650.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1
т.5 от Наредба № 1/2004 г. за размера на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела с определен материален интерес възнаграждението за
такъв в размер на 211 634.88 лв. е 4 646.34 лв. В случая е уговорено
възнаграждение в размер на 4 650.00 лв., т.е. с 3.66 лв. повече от така
определения минимален размер в Наредбата, което в никакъв случай не би следвало
да се приема за прекомерно.
Що се отнася до действителността на
договора и реалното плащане на сумата, съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
След анализ на събраните в настоящото производство
доказателства, съдът кредитира като автентичен оспорения частен документ –
Договор за правна защита и съдействие от 25.10.2021 г. и това е така, защото
верността на съдържанието му, предвид правната характеристика на същия, се
преценява с оглед всички останали събрани по делото доказателства. А съгласно
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №
6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението, като е мотивирано, че в договора
следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а, ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Или доколкото в договора е посочено, че е договорено възнаграждение в
размер на 4 650.00 лева, уговорен е начин на плащане в брой и е отразено,
че сумата е изцяло платена към момента
на подписване на договора, следва да се
приеме, че на посочената дата, а именно 25.10.2021 г. от „Адрий лайт“ ЕООД,
представлявано от а.С.с. е извършено плащане на адв. В. в посочения размер и по
посочения начин.
До извод в обратната насока не водят твърденията на
ответната страна, т.е. в никакъв случай не се налага извод за липса на
извършено плащане по въпросния договор за правна защита и съдействие, респ.
отхвърляне на исковата молба за присъждане на обезщетение, представляващо
обезвреда за причинени имуществени вреди, представляващи направените разходи за
адвокатско възнаграждение в административно производство по обжалване на РА №
16001620006857-091-001/08.10.2021 г.
Съдът при преценката си относно
доказаността на направения разход съобразява разрешението, дадено в
Тълкувателно решене № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, в което е посочено, че, само когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят. Посочено е още, че поради това, в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по
силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин. В случая, от представените документи, с оглед на тяхната
взаимообвързаност, както и посочени дати на издаване, съпоставени с датите на
издаване на ревизионния акт, съответно решенията на директора на дирекция „ОДОП“,
съдът формира извод, че извършеното от ищеца плащане е било действително
осъществено.
Отделно от
това, съдът намира за необходимо да отбележи, че пълномощно по този договор е
било приложено в хода на административното обжалване на ревизионния акт, което
изключва всякакво съмнение относно достоверността на отразените в договора
клаузи, в каквато насока е налице оспорване, като се има предвид, че в хода на
това производство разноски не се присъждат. Видно от Решение № 585/09.11.2021
г. на директора на Д „ОДОП“, в което е посочено, че жалбата е получена по
електронен път, а от разпечатката, каза се по-горе, е видно, че е приложено
пълномощно. Или иначе казано, горестоящия административен орган е било
представена пълномощното, удостоверяваща осъщественото представителство от
адвокат от адвокатското дружество, с което именно е сключен договорът за правна
защита и съдействие, който пълномощник, както се посочи, се явява обвързан със
съдържанието на договора и е съставен именно, когато вече е била налице
възникнала необходимост от осъществяване на процесуално представителство пред
административния орган в предвиденото по ДОПК производство по обжалване на вече
издадения ревизионен акт.
За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени
предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или
неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не
може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния
случай, както се посочи, е установена по делото
отмяна по предвидения за това административен ред, а именно отменен е
издаденият срещу ищеца ревизионен акт. В
развилото се пред надлежния административен орган производство по обжалване на
ревизионния акт се установява ищецът да е направил имуществен по своя характер
разход, понеже е заплатил адвокатски хонорар на упълномощения в това производство
адвокат. Така направеният разход се явява имуществена вреда за ищеца, която е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен ревизионен акт и е
непосредствена последица от него, доколкото ищецът не би търсил и заплащал
адвокатска защита, ако срещу него не бе издаден оспорения от него пред
административния орган ревизионен акт. В тази насока и независимо, че защитата
в административното производство по ДОПК не е задължителна, следва да се вземе
предвид и изричното разрешение, дадено в задължителното за съдилищата ТР 1/2017
г. на ВАС, според което адвокатската защита е конституционно гарантирана в КРБ
и законово регламентирана в ЗА и, в чиито мотиви е отхвърлено като абсурдно, с
конкретно изложени доводи твърдението, че направеният разход за адвокатски
хонорар, конкретно в производства по
ЗАНН, не се явява имуществена вреда за
ищеца, тъй като е платен само по силата на свободното договаряне между
страните. Мотивите на посоченото ТР са напълно относими и към процесния случай,
независимо че то е постановено във връзка със случаите на предявени пред
административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления за изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им. Макар и да липсва
нормативно задължение за процесуално представителство при обжалване на
ревизионни актове по административен ред, защитата при обжалването им се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора, поради което
и вредите, съставляващи платеното адвокатско възнаграждение, се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен ревизионен акт.
Очевидно е, че не би била търсена адвокатска помощ от страна на ищеца, ако
срещу него не бе издаден незаконосъобразен административен акт, който уврежда
законните му интереси. Затова и съдът приема, че заплатеното за адвокат
възнаграждение се явява пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт. В тази насока е налице и трайна и безпротиворечива съдебна практика на
ВАС, обективирана например в Решение № 13149/2015 г. по адм. дело № 14368/14
г., Решение № 14299/18 г. по адм. дело № 4329/18 г., Решение № 11261/2019 г. по
адм.дело № 4717/2019 г., Решение № 13179/19 г. по адм. дело № 3060/2019 г.,
Решение № 1188/20 г. по адм. дело № 4717/2019 г.
От изложеното следва, че искът е
доказан и по основание, и по размер, и като такъв следва да бъде уважен, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по
административно обжалване на незаконосъобразен Ревизионен акт, издаден против
ищеца, доколкото съгласно чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностно лице.
Неоснователно е възражението, че претендираното обезщетение
в размер на 4 650.00 лв. не е съразмерно на извършената правна защита и
съдействие, доколкото осъществената такава се е изчерпала с написването на
жалба срещу РА и надхвърля действително понесените от страната вреди. Това е
така, тъй като, на първо място, срещу така платената услуга, ищецът е получил
юридическа услуга, необходимостта от която възникнала в резултат единствено на
незаконосъобразния и отменен като такъв акт. На второ място, във връзка с
Решение № 585/09.11.2021 г. на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив е възникнала
необходимостта и от представителство пред съд, в резултат на което е образувано
адм. д. № 2972/2021 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне.
По
повод претенцията на ответната страна за намаляване на предявения иск до
размера на минимално установеното възнаграждение в наредбата за адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че не е налице несъответствие на размера на
исковата претенция с принципа на справедливостта и съразмерността. В
Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВАС изрично е отбелязано, че съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, т.е. да е обоснован и справедлив,
което означава да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да
обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от
държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите, на която и да е от страните в производството. В разпоредбата на
чл.36 ал.2 от ЗА е предвидено, че
размерът на договореното адвокатско възнаграждение следва да е обоснован и
справедлив, както и че не може да е по-нисък от предвидения в наредбата на ВСС
размер за съответния вид работа. Съгласно §1 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия.
В случая според съда приложимата разпоредба от Наредбата е именно тази по чл.8
от същата, която се отнася до процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела с определен материален интерес. В насока на това, че в
случаите при преценка размера на заплатеното адвокатско възнаграждение следва
да се има предвид именно нормата на чл.8 от Наредбата е и практиката на ВАС /
Решение № 14299/2019 г. по адм. дело № 4329/18 г., Решение № 15363/19 г. по
дело 2932/19 г. и др./. Предвидените по Наредбата размери на адвокатски
възнаграждения са само долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. В случая, съобразно с размера на установените
по ревизионния акт задължения, които определят материалния интерес, а именно 211
634.88 лв., както се посочи и по-горе, възнаграждението се
определя по реда на чл.8 ал.1 т.5 от Наредбата, където е посочено, че при
интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. минималното възнаграждение е 3530 лв.
плюс 1 % за горницата над 100 000 лв. Така определено минималното по Наредбата
възнаграждение следва да възлиза на 4 646.34 лева, както се посочи по-горе
в настоящото изложение. В случая е
видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското
дружество, което е надвишавало минимално предвидения размер в Наредбата само 3.66
лева. Въпросният минимален размер, посочен в Наредбата, не е равнозначен на
обоснован и справедлив размер по смисъла на чл.36 ал.2 от ЗА, а определянето на
размера на възнаграждението като обоснован и справедлив е в зависимост от
характеристиките и обема на конкретно оказаната правна помощ и във връзка със
спецификите, сложността, продължителността и предмета на конкретното
производство. В случая оказаната от адвокат правна помощ се е изразила в
изготвяне и депозиране на жалба срещу отменения впоследствие изцяло ревизионен
акт от решаващия орган, с което и предвидената в ДОПК защита по административен
ред е била реализирана в пълен обем. Ето защо в процесния случай уговореният и
заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който е в размер,
почти равен на минимума, определен в специалната Наредба, следва да се определи
като съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА. Съгласно §2а
от ДР на Наредбата, за нерегистрираните
по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък
върху добавената стойност, а за регистрираните, каквото положение се установява
в случая да е налице и това не е спорно между страните, дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност.
Следва
да се посочи също така, че правото на защита и правна помощ е основно
конституционно право не само на гражданите, но и на юридическите лица и
упражняването му не може да се тълкува само и единствено като акт на свободната
воля на договаряне та ищеца. Макар, действително, сключването на договор за
предоставяне на правни услуги и конкретните му клаузи да са предмет на свободно
договаряне между страните, основанието му е единствено необходимостта от защита
срещу административния акт. Да се приеме
липсата на възможност за обезщетяване на вредите от разноски за правна защита
от отменен незаконосъобразен акт, би означавало да се ограничи правото на
защита на оспорващия, което очевидно не е идеята на законодателя.
Предвид
изложеното по-горе, в тази връзка следва да се съобрази и решение от 28.07.2016
г. но дело С-57 на Съда на ЕС, където е прието, че правната уредба следва да
цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски,
като се съобразят предмета на спора, неговата цена, труда и разноските, които
трябва да понесе загубилата страна, следва да бъдат пропоционални. С оглед
изложеното съдът не установява направените разноски да са
непропорционални/несъразмерни предвид интереса от обжалване на РА, равен на
установените с него задължения – в случая 211 634.88 лв.
Не се установява от доказателствата по делото нито една от
хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които биха били основание за отхвърляне на иска
или намаляване размера на присъденото обезщетение.
С исковата молба е направено и акцесорно искане за
присъждане на законната лихва върху главницата от 4 650.00 лева от датата
на завеждане на исковата молба – 25.10.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Действително,
претендираната сума от 4 650.00 лева
се равнява на размера на заплатено възнаграждение за адвокатска защита
по договор в административното производство по обжалване на ревизионен акт,
издаден срещу ищеца. Както обаче се приема и в цитираното вече ТР №1/2017
г. на ВАС, ОСС I и II колегия „след като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е
отменен по административен или/и/ съдебен ред и след като в тези производства
гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда,
която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт.“ За посочената имуществена вреда се дължи обезщетение
съгласно чл.4 от ЗОДОВ, както вече се посочи. Следователно, и в случая, макар
размерът на обезщетението да произтича от размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение, касае се до присъждане на обезщетение за имуществени вреди, а
не за присъждане на разноски по производство, в което те са направени, поради
което и допустимо е присъждането на законната лихва върху основната искова
претенция за обезщетение. В случая не се касае до производство за присъждане на
адвокатско възнаграждение, а до такова за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди. Не е налице и неравно третиране, доколкото при сегашната
законова регламентация страните в съдебни производства биха могли в рамките на
едно и също производство да претендират и да получат осъждане и за направените
в него разноски, докато лицата, осъществяващи обжалване на административен акт
в административното производство по ДОПК, нямат такава законова възможност,
поради което и единственият път за тях остава присъждането на обезщетение за
направения вече от тях в административното производство разход по реда на
ЗОДОВ, при което те следва да водят още едно исково по характера му производство.
С оглед характера на исковата претенция, а именно обезщетение за вреди от
незаконосъобразен административен акт, е допустимо присъждането на лихва за
забава върху размера на същата. В този смисъл, неоснователно е възражението на
ответната страна, че не следва да се дължат лихви, тъй като отговорността за
разноски обхваща само действително направените разходи на спечелилата страна.
На
основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени и
сторените в настоящото производство разноски в размер на общо 550.00 (петстотин
и петдесет) лева, съгласно представения списък, от които 500.00 лева, изплатен
размер на адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие № 210/27.08.2022 г. и 50.00 лева заплатена държавна такса за
образуване на делото. Направеният разход за адвокатско възнаграждение е
доказан, като по представения по делото договор за правна защита и съдействие от
27.08.2022 г., се установява договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
лв., платени в брой на същата дата.
Що се
касае до възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, то
същото според съда е неоснователно, като възнаграждението е видно да е
определено под минималния предвиден размер по чл.8 ал.1 т.2 от Наредба №1/2004
г. във връзка с §2а от ДР на Наредбата и по никакъв начин не може да се счете,
че са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази
им част по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. В конкретния случай, оказаната от адв.
В. по настоящото дело правна помощ се изразява в изготвяне и депозиране на
исковата молба с доказателства, както и в участие на последната в проведеното
по делото съдебно заседание, в което е изложила аргументи за основателността на
претенцията. Поради това и в процесния случай заплатеният действително от ищеца
размер на адвокатското възнаграждение, който е в размера на минималния,
предвиден такъв по специалната Наредба №1/2004 г., не е несъразмерен или
несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА, нито може да бъде определен
като прекомерен.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите гр.София, да заплати на Адриа лайт“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявана от а.С.с., сумата от
4 650.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно издаден и отменен Ревизионен
акт № Р-16001620006857-091-001/08.10.2021 г., ведно със законна лихва, считано
от 25.10.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите гр.София, да заплати на Адриа лайт“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявана от а.С.с., сумата от 550.00
(петстотин и петдесет) лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: