№ 35
гр. София , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ в публично заседание на
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА Л. ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА Л. ДРАНЧОВСКА Гражданско
дело № 20201110144449 по описа за 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 162 състав, в публичното заседание на девети март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Василена Дранчовска
при секретаря Анелия Георгиева, като разгледа гр.д. № 44449 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът П. Г. И. твърди, че с решение от 16.12.2015 г. по посоченото гражданско дело е бил
осъден да плати на ответника сумата от 1168,26 лв., главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата, сумата от 286,37
лв., лихва за забава, както и разноски по делото в общ размер от 1150 лв. Поддържа, че за
1
събиране на посочените суми е образувано изпълнително дело при ЧСИ У.Д., по което е
превел общо 3973 лв. за погасяване на вземанията в пълен размер и делото е било
прекратено. Твърди, че впоследствие е било образувано друго дело при ЧСИ С.Х. за
събиране на разноските по съдебното решение, за които е бил издаден втори изпълнителен
лист на 13.03.2020 г., но счита, че не дължи претендираната по това изпълнително
производство сума, тъй като вече я е платил. При условията на евентуалност навежда
възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Ето защо моли да бъде установена
недължимостта на сумата от 1150 лв., представляваща разноски по гр.д. № 21458/2015 г. по
описа на СРС, 128 състав, за които е издаден изпълнителен лист от 13.03.2020 г.,
претендирани по изп. дело № 1068/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х..
Ответникът „Т.С.ЕАД оспорва иска, като твърди, че изпълнителното дело при ЧСИ У.Д. е
било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден само за главницата и лихвите по
делото, като в рамките на това изпълнително производство не са постъпвали суми за
погасяване на разноските по съдебното решение. Поддържа, че всички плащания от ищеца
са отнесени за погасяване на главница, лихви и такси по изпълнението, както и за
погасяване на негови публични задължения към НАП като присъединен взискател. Твърди,
че за вземането за разноски е издаден отделен изпълнителен лист и за него е образувано
изпълнителното дело при ЧСИ С.Х., по което паричното задължение не е заплатено, а и
петгодишната погасителна давност за него не е изтекла предвид предприетите действия по
принудително изпълнение, поради което сумата е дължима към настоящия момент.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведените основания за
недължимост на сумата ищецът следва да докаже, че е извършил плащания към ответника, с
които е погасил изцяло оспореното задължение за разноски в посочения размер, респ.
ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства и книжата по приложените за
послужване гр.д. № 2586/2015 г. и гр.д № 21458/2015 г. по описа на СРС, 128 състав, се
установява, че в полза на „Т.С.“ ЕАД е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу П. Г. И., като след подадено възражение в срока по чл.
2
414, ал. 2 ГПК е образувано исково производство по чл. 422 ГПК. Същото е приключило с
решение от 16.12.2015 г., влязло в сила на 19.02.2018 г., с което е признато за установено, че
П. Г. И. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1168,26 лв., стойност на потребена топлинна
енергия през периода от м. 01.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от
21.01.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 286,37 лв., лихва за забава върху
главницата за периода 29.02.2012 г. – 09.01.2015 г., като П. Г. И. е осъден да заплати и
разноски в производството в размер от 1050 лв., а с въззивното решение е осъден да плати и
разноски пред втората инстанция в размер на още 100 лв. След влизане в сила на съдебното
решение в рамките на заповедното производство по гр.д. № 2856/2015 г. по описа на СРС,
128 състав, е издаден изпълнителен лист от 02.03.2018 г. за присъдените главница и лихви, а
в рамките на исковото производство по гр.д. № 21458/2015 г. по описа на СРС, 128 състав, е
издаден изпълнителен лист от 13.03.2020 г. за присъдените разноски по двете съдебни
решения в общ размер от 1150 лв. – съобразно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, т. 12.
С оглед на изложеното, несъмнено е, че между страните е формирана сила на пресъдено
нещо за дължимостта на оспорената сума от 1150 лв., разноски по делата, като в тази връзка
и предвид доводите на ищеца в хода на устните състезания следва да се отбележи, че в
рамките на настоящото производство е недопустимо да се пререшава въпросът за
дължимостта на тази сума на основание прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение (арг. чл. 299, ал. 1 ГПК), нито да се извършва преценка за законосъобразно
издаване на изпълнителния лист от 13.03.2020 г., каквато може да бъде извършена
единствено по пътя на обжалването по реда на чл. 407 ГПК. За основателността на
предявената претенция с правно основание чл. 439 ГПК и предвид наведените фактически
твърдения е допустимо да се прецени единствено дали след приключване на съдебното
дирене във въззивното производство ищецът е извършил плащания, с които е погасил
изцяло претендираното от взискателя-ответник вземане, респ. дали същото е погасено по
давност.
От книжата по приетите копия на изпълнителни дела се установява, че за събиране на
вземането си за разноски по изпълнителния лист от 13.03.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е подало молба
на 29.05.2020 г. до ЧСИ С.Х., въз основа на която е образувано изп. дело № 20208630401068
(л. 62 – 113 от делото). В рамките на изпълнителното производство са извършени справки от
НБД „Население“, имотен регистър, НАП, а на 01.09.2020 г. е връчена покана за доброволно
изпълнение на длъжника П. Г. И.. Предприети са действия по принудително събиране на
сумата чрез налагане на запори върху вземания на длъжника по банкови сметки със запорни
съобщения от 17.10.2020 г., както и чрез налагане на запор върху вземания на длъжника за
трудово възнаграждение от работодателя „Ф.К.“ ООД на 09.10.2020 г., но по
изпълнителното дело не са постъпили суми от трети задължени лица, които да са
разпределени на взискателя, нито са извършени други плащания за погасяване на вземането
на взискателя, като с постановление на съдебния изпълнител от 27.10.2020 г.
3
изпълнителното производство е било спряно въз основа на издадената в настоящия исков
процес обезпечителна заповед.
Същевременно по делото се установява, че ответното дружество е образувало по-рано друго
изпълнително дело срещу ищеца - № 2018858040265 по описа на ЧСИ У.Д. (л. 115-211 от
делото), но същото касае събиране на други вземания на топлопреносното предприятие –
тези за главница и лихви по изпълнителния лист, издаден от заповедния съд на 02.03.2018 г.,
видно от молбата за образуване на делото, книжата по него и заключението на ССЕ. В
рамките на това производство на 06.07.2018 г. е наложен запор върху вземания на длъжника
за трудово възнаграждение от работодателя „Ф.К.“ ООД, въз основа на който в периода
01.08.2018 г. – 04.11.2019 г. по изпълнителното дело са постъпили суми от третото
задължено лице в общ размер от 3200 лв. (видно и от представените от ищеца преводни
нареждания на л. 223-238 от делото), а на 20.07.2018 г. длъжникът е наредил сумата от
326,81 лв. по сметка на ЧСИ. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение
на ССЕ и книжата по изпълнителното дело се установява, че с така постъпилите парични
средства в общ размер от 3526,81 лв. са погасени задължения на П. Г. И. към взискателя в
общ размер от 2190,88 лв., негови публични задължения към НАП в общ размер от 896,24
лв., задължения за такси към съдебния изпълнител в общ размер от 418,81 лв., а
надвнесената сума от 20,88 лв. е възстановена на длъжника, като с разпореждане от
27.11.2019 г. съдебният изпълнител е приключил производството по изпълнителното дело
поради пълното удовлетворяване на вземанията на взискателя. От експертното заключение е
видно, че с разпределената на „Т.С.“ ЕАД сума от 2190,88 лв. са погасени задълженията по
изпълнителния лист от 02.03.2018 г. за главница от 1168,26 лв., мораторна лихва от 286,37
лв., законна лихва за забава от 528,25 лв. за периода от 21.01.2015 г. до окончателната дата
на плащане 05.12.2019 г., както и разноски по изпълнителното производство за
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и такси за образуване на делото от 108 лв., които
са платени от взискателя на 15.05.2018 г. (л. 119 от делото) и съобразно разпоредбата на чл.
79, ал. 1 ГПК подлежат на възстановяване от длъжника.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и
съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият съдебен
състав намира за установено, че в периода след приключване на съдебното дирене в
исковото производство (пред въззивната инстанция) ищецът е извършил плащания, с които
не е погасил оспореното вземане от 1150 лв., а други негови валидно възникнали парични
задължения към ответника, съдебния изпълнител и държавата. Следователно, към
настоящия момент задължението на П. Г. И. по изпълнителния лист от 13.03.2020 г. не е
погасено чрез плащане, поради което отрицателният установителен иск на това основание
следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на предявената претенция на главното основание за
недължимост на вземането поради погасяването му чрез плащане, следва да се разгледа
заявеното при условията на евентуалност основание за погасяването му по давност.
4
Изпълнителният лист срещу П. Г. И. от 13.03.2020 г. е издаден на основание чл. 404, т. 1
ГПК, т.е. въз основа на влязло в сила съдебно решение, като вземането за разноски в
съдебното производство е възникнало с влизане в сила на съдебните решения, с които то е
установено, и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД от тази дата за него е започнала да тече
петгодишна погасителна давност. Следователно, за основателността на претенцията в
настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на съдебните
решения на 19.02.2018 г. е изтекъл изискуемият петгодишен давностен срок за вземането,
като е видно, че без оглед на настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или
прекъсване, е невъзможно същият да е изтекъл към датата на устните състезания в
настоящото производство – 09.03.2021 г. Без да бъде спирана или прекъсвана, давността за
оспореното вземане би изтекла едва на 19.02.2023 г., като в случая следва да се отбележи, че
в рамките на изпълнителното дело № 1068/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х. същата дори е била
валидно прекъсната с налагане на запор върху вземания на длъжника за трудово
възнаграждение от работодателя „Ф.К.“ ООД на 09.10.2020 г., както и с налагане на запори
върху вземания на длъжника по банкови сметки на 17.10.2020 г.
С оглед на изложеното, по делото се установява, че петгодишната погасителна давност за
оспореното вземане за разноски не е изтекла, поради което предявеният отрицателен
установителен иск и на това основание следва да се отхвърли.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в производството съобразно отхвърлените
искове в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„В.Л.” № 1Б, ет. 4, ап. 22, срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я.” № 23Б, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 1150 лв., представляваща разноски по
гр.д. № 21458/2015 г. по описа на СРС, 128 състав, за които е издаден изпълнителен лист от
13.03.2020 г., претендирани по изп. дело № 1068/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х..
ОСЪЖДА П. Г. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „В.Л.” № 1Б, ет. 4,
ап. 22, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я.” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
5
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6