РЕШЕНИЕ
№ 588
гр. Русе, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520104776 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” АД твърдят, че с ответницата имат
сключен договор за доставяне на топлинна енергия от 04.11.1998 г. за имот с
аб.№ *********.Сочи се, че за извършваните от дружеството услуги–
доставяне на топлинна енергия, абонатът им дължи заплащане за периода
25.11.2020 г.– 22.11.2021 г. в размер на 754,89 лв. по 19 бр. фактури.В тази
връзка и въз основа на подадено заявление по ч.гр.дело № 518 / 2022 г. по
описа на РРС, в тяхна полза била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК за посочената стойност, както и за лихва з азабава до
25.01.2022 г. В размер на 51,51 лв.В хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК
предявяват претенциите си по общия исков ред.Искат от съда да признае за
установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми по
ч.гр.дело № 518 / 2022 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете
производства.
Ответницата С. Б. Б. н есе явява в съдебно заседание.назначеният й
процесуален представител оспорва исковете по размер.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 518/2022 г. по описа на РРС в полза
на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от С. Б. Б. доставена и
разпределена топлинна енергия за периода 25.11.20 г.–22.11.2021 г. в общ
размер на 754,89 лв., с лихва за времето до 25.01.2022 г. от 51,51 лв., със
законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022 г., както и 77 лв.–
разноски за производството. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на
чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да
заяви претенциите си по общия исков ред.Актът е връчен на страната на
17.08.2022 г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 16.09.2022 г.
По делото няма спор, че между страните има сключен договор, по
силата на който ищецът извършва доставка на топлинна енергия до имот с
абонатен №*********, собственост на ответницата (л.49), като за процесния
период същата е ползвала услугите на дружеството.С Договор № 175/
26.09.2002 г., с Приложение № 1 от 18.09.2002 г. към него, Договор № Д-
279/22.10.2020 г. и Договор № Д-281/ 19.10.2021 г. са уредени условията за
дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда (л.35-л.56).
Представено е Завление от 23.10.2000 г., с което ответницата е
декларирала, че ще заплаща отопление за 89,43 куб.м, след като бъдат
изключени радиаторите в детската стая и в хола на обитаваното от нея
жилище.Представителят на ищцовата страна е пояснил, че към него момент
не са били въведени уреди за измерване на топлинната енергия.Тогава цената
за доставената услуга било изчислявано на база обема отопляема площ.
Впоследствие, с промяна на нормативната уредба (ЗЕ и Наредба № Е-РД-04-
1/ 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, издадена от Министерство на
енергетиката, обн. ДВ, бр.25 от 20.03.2020 г.), този метод за пресмятане е
отпаднал.
Назначената в производството техническа експертиза, след запознаване
с доказателствата по делото, се е произнесла, че сградата, в която се намира
имотът на ответницата, е присъединен към градската топлопреносна мрежа
чрез групова абонатна станция.Сградната инсталация е с вертикални
щрангове, преминаващи през отопляемите помещения в сградата, с
2
хоризонтални отклонения към отделните отоплителни тела в
помещенията.Измерването на топлоенергията за отопление се извършва чрез
индивидуални разпределители на топлинна енергия.Експертът е докладвал, че
през процесния период в спорния имот потреблението на битова гореща вода
е нулево.В апартамента има пет отоплителни тела.Вещото лице е посочило, че
не е открило ответницата да се е възползвала от предвидената възможност в
чл.17 ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители за временна необитаемост на жилището.Липсват данни в имота
да е имало извършена подмяна на отоплителни тела или временно
прекратяване на топлоподаването към някой от тях.Не са ангажирани
доказателства ЕС на сградата да е избрала начин за изчисляване на дял
“Сградна инсталация“, различен от описания в т.6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЕ.
Вещото лице е определило, че при спазване правилата за дялово
разпределение съобразно ЗЕ, Наредба № Е-РД-04-1/ 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия към нея, за имота на ответницата през процесния период следва да се
разпределят 6,9986 МWh на стойност от 764,43 лв., с вкл. ДДС и такса дялово
разпределение.Лихвата за забава върху тази главница за заявеното по
исковата молба време, е определен на 53,90 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 518/ 2022 г. по описа на РРС, като
актът е насочен срещу С. Б. Б. и е за заплащане на сумите, визирани по
исковата молба.В указаното от съда време заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.
Съгластно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. По делото няма спор, че
ответницата е собственик на апартамент, намиращ се в сграда-етажна
собственост, която е топлоснабдена.В тази връзка същата се явява клиент на
топлинна енергия по смисъла на закона.Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на
3
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в
ал.2 е казано, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без
да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Следователно, за да възникване на правоотношението по покупко-продажба
на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността
между страните възниква по силата на закона.
По делото безспорно се установява, че през процесния период в имота
на ответницата е била подавана топлинна енергия към пет броя отоплителни
тела.Ищецът е доказал, че е бил изправен съконтрахент.Определената от
вещото лице стойност на главницата е на по-висока стойност от заявената по
исковата молба.Искът следва да се уважи така, както е предявен.Сумата се
следва със законната лихва от подаване на заявлението.
Според чл.47 ал.1 от ОУ на дружеството, купувачът е длъжен да заплати
месечно доставката до 15-то число на следващия месец-срокът кани в
случая.Лихвата за забава за процесния период е определена от експерта в по-
висок от претендирания размер.Искът следва да се уважи така, както е
предявен.
В полза на дружеството трябва да се присъдят направените разноски за
двете производства.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Б. Б., ЕГН
**********, от гр.Русе, ***********, че дължи на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–
РУСЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул. „ТЕЦ-Изток“, сумата от 754,89 лв., представляваща цена за доставена и
разпределена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Русе, абонатен №
*********, през периода 25.11.2020 г.–22.11.2021 г. по 19 бр. фактури, с
лихва за забава за времето 15.02.2021 г.-25.01.2022 г. от 51,51 лв., със
законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022 г. до окончателното
плащане, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по
4
чл.410 от ГПК под № 267 от 27.01.2022 г. по ч.гр.дело № 518/2022 г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН **********, от гр.Русе, ***********, да
заплати на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „ТЕЦ-Изток“, представлявано от
инж.С.Ж.Ж., по банкова сметка по банкова сметка IBAN: ...............................,
BIC: ......................., “.......................” АД, сумата от 809,60 лв.-разноски по
делото, както и сумата от 77 лв.-разноски, присъдени по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5