21.04.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и пети март две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№317 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален
кодекс във вр. с чл.73 и чл.27 от Закон за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Настоящото
производство е образувано след постановено Решение №3723 от 23.03.2021г. по
а.д.№7951/2020г., с което Върховен административен съд отменя Решение №241 от
26.06.2020г. по адм.д.№603/2019г. на Административен съд Хасково, в частта, в
която съдът е отменил Решение №РД-02-36-498 от 12.04.2019г. на Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 в частта
по т.3, т.4 и т.5 за отказ на верификация и плащане на разходи, отчетени с
искане за окончателно плащане по договор № BG16RFOP001-2.001-0156-C01,
Процедура „Енергийна ефективност в периферните райони“, и е върнал преписката
на административния орган за ново произнасяне, като делото е върнато за ново
разглеждане в ХАС при спазване на задължителните указания, дадени в
обстоятелствената част на решението на ВАС.
В жалбата против Решение
№РД-02-36-498 от 12.04.2019г. на Ръководител на УО на ОП РР 2014 - 2020 Община Свиленград твърди, че административният орган приел за финансиране само СМР,
за които с предложените мерки по проекта сградата постига най-малко клас на
енергопотребление С и повече от 60% енергийни спестявания. Изискването за
повече от 60% енергийни спестявания следвало да се спазва, когато СМР не били
свързани пряко с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност,
но тези СМР били предписани в техническо
обследване. Неоснователно било прието, че процесните ремонтни дейности не били
енергоспестяващи и не били част от конструктивното възстановяване/усилване на
сградата. Относно постановеното по т.3 от оспореното решение се сочи, че извършените
СМР по покрива на ж.бл. на ***били пряко свързани с изпълнението на
задължителните мерки за енергийна ефективност. Топлинното изолиране на покрива
се явявало задължителна процедура и допустим разход, а без извършването на
ремонта не можело да се постигне процента на енергийни спестявания. Извършените
СМР били част от задължителните мерки, свързани с конструктивно укрепване на
сградата и били допустим разход, подлежащ на верифициране. От Община Свиленград
било възложено извършване на анализ на енергийното обследване на сградата, като
от него се доказвало, че тя постигнала 61,28% енергийни спестявания от първична
енергия, с което изцяло отговаряла на изискванията на програмата. Относно
постановеното по т.4 от оспореното решение – ж.бл. на бул.***, в доклада за
обследване на енергийната ефективност се сочел потенциала за намаляване на
действително необходимите разходи за отопление – 78,6%, а в сертификат било
посочено, че с изпълнение на предписаните мерки сградата щяла да постигне клас
на енергопотребление С, както и в Резюме на доклад от извършено обследване за
енергийна ефективност на сграда бил визиран дял на спестената енергия – 62,5%. Съгласно
становището на независимо компетентно лице, извършило анализ на енергийното
обследване, сградата постигнала 60,61% спестявания от първична енергия. Така и в
този случай извършените СМР били допустим разход и подлежали на верифициране. Относно
постановеното по т.5 от оспореното решение
- сграда на ул.***, се счита за постигнат процент на енергийно спестяване
на първична енергия 60,20%. Неоснователно органът счел в тези случаи, че отказаните
разходи били недопустими на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ и не
подлежали на верификация. Иска
се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение
№РД-02-36-498 от 12.04.2019г. на Ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма Региони в растеж 2014 – 2020, както бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 – 2020, оспорва жалбата и иска
да бъде отхвърлена като неоснователна.
С Решение №241 от 26.06.2020г. по
адм.д.№603/2019г. на Административен съд - Хасково съдът е отхвърлил жалбата на
Община Свиленград срещу Решение №РД-02-36-498 от 12.04.2019г. на Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 в частта
по т.1 и т.2, като в тази част решението е влязло в законна сила.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че между Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, Управляващ орган на ОПРР 2014 – 2020 – Главна
дирекция Градско и регионално развитие, и Община Свиленград – бенефициент, e
сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по Оперативна програма Региони в растеж 2014 – 2020, ИСУН BG16RFOP001-2.001-0156-C01,
№РД-02-37-151/28.09.2016г. - л.38-46, като максималният размер БФП е до 1
459 363,60 лева, по приоритетна ос 2 Подкрепа за енергийна ефективност в
опорни центрове в периферните райони, процедура BG16RFOP001-2.001 Енергийна ефективност в
периферните райони за изпълнение на Проектно предложение BG16RFOP001-2.001-0156 Енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в гр.*** – 3. Няма спор и че с оглед осъществяването на проекта Община Свиленград обявила обществена поръчка,
а на 04.07.2017г. възложителят Община Свиленград и изпълнителят ЕООД Интегрирани
строителни системи-с.Мрамор, Столична община, подписали Договор за инженеринг BG16RFOP001-2.001-0156-C01-S-01 с предмет
Изпълнение на инженеринг /проектиране, строителство, авторски надзор/ за обект Жилищен
блок, находящ се на ул.***, Свиленград; на 28.07.2017г. е сключен Договор за
инженеринг BG16RFOP001-2.001-0156-C01-S-02 между възложителя Община Свиленград
и изпълнителя Обединение Свиленград проект 2017-гр.София, с предмет Изпълнение
на инженеринг /проектиране, строителство, авторски надзор/ за обект Жилищен
блок, находящ се на бул.***, С.; на 08.08.2017г. между възложителя Община
Свиленград и изпълнителя АД БКС-Горна Оряховица-гр.Горна Оряховица, е сключен Договор
за инженеринг с предмет Изпълнение на инженеринг /проектиране, строителство,
авторски надзор/ за обект Жилищен блок, находящ се на ул.***, ***.
Безспорно установено е, че при отправеното на
28.09.2018г. от жалбоподателя Община Свиленград Искане за плащане №3 /окончателно/
административният орган е извършил проверки – документална и на място, и е
изготвен Доклад за проверка на място - 30.11.2018г. При документалната проверка
било установено, че процентът на енергийните спестявания е под 60% и във връзка
с това са поискани допълнителни документи
и становища от бенефициента. Видно от приложената кореспонденция между
страните – л.530 и сл. от делото, УО на ОПРР 2014-2020 изрично посочва за всеки
от трите обекта – на ул.***, на бул.*** и на ул.***, в приложенията към
административния договор има налични Сертификат за енергийни характеристики на
сградата, издаден от ЕООД Ес-Енерджи Проект на съответните дати - 26.02.2016г.,
на 05.04.2016г. и на 07.03.2016г., т.е. преди сключването на административния
договор. Съгласно така представените сертификати - икономията на първичната
енергия, която се очаква да се реализира след прилагането на предвидените
енергоспестяващи мерки е както следва по съответните обекти – 44,07%; 48,92%;
50,95%. Като се оспорва в настоящия процес
от Община Свиленград съдържанието на представените сертификати, са
представени допълнително доказателства – становище от ЕООД Екзакт проект
/независимо компетентно лице, извършило обстоен анализ на енергийното
обследване/, и така жалбоподателят сочи различни от установените в сертификата
показатели, като счита, че сградите са постигнали над 60% енергийни спестявания
от първичната енергия и общината била изпълнила единствено допустимите за
финансиране дейности, които били включени в искането за плащане.
В оспорения административен акт – Решение
№РД-02-36-498 от 12.04.2019г. на Ръководител на УО на ОП РР 2014 - 2020 – в
частта на т.3, т.4 и т.5 от акта, е постановено, че не се извършва
верификация и плащане на разходи –
съответно в размер на 72 965,15 лева, 11 914,48 лева и 9 933,24
лева за всеки от трите процесни обекта, представляващи БФП, поради липса на
предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условия във вр. с чл.84 и чл.82,
ал.1, т.5 от ОУ към сключения административен договор. Конкретните дейности,
които са счетени за недопустими, са описани подробно съгласно посочването им в изрично
посочени протоколи за приемане на СМР и фактури. Административният орган се е мотивирал, че
съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.001, Енергийна
ефективност в периферни райони, т.4.4.6 Допустими дейности, СМР на жилищни сгради, на
административни сгради на държавната и общинската администрация и на общински
публични сгради на образователната, културната и социалната инфраструктура (с
изключение на сгради на социални институции за деца и възрастни хора извън
националната политика за деинституционализация на този вид услуги), които обхващат ремонт и реконструкция на
различни части на сградата (покрив, стени, стълбищни клетки и площадки,
коридори, асансьори и др.), могат да бъдат финансирани само ако с предложените
мерки по проекта по ОПРР 2014-2020 сградата постигне най-малко клас на
енергопотребление С и повече от 60% енергийни спестявания. Изискването
за повече от 60% енергийни спестявания следвало задължително да се спазва,
когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните
мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предписани в техническото
обследване. Административният орган излага съображения, че в случай, когато с
изчислените спестявания на база годишен разход на първична енергия при
актуалното състояние и годишен разход на първична енергия след въвеждане на
енергоспестяващи мерки за жилищна сграда се постигат по-малко от 60% енергийни
спестявания /съгласно сертификата за енергийни характеристики на сградата/, за
съответната сграда могат да бъдат финансирани с БФП единствено задължителните
енергоспестяващи мерки, задължителните мерки, свързани с конструктивното
укрепване, и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Всички
останали мерки, включително и описаните като задължителни в техническите
паспорти на сградата извън конструктивното укрепване, не са допустими за
финансиране с БФП, и ако бъдели включени в проектното предложение, то следвало
да бъдат финансирани със собствени средства. За конкретното посочените в т.3,
т.4 и т.5 от решението СМР административният орган приема, че са позиции,
свързани с ремонтни работи по фасади и покрив, но тези изпълнени ремонтни
дейности не били енергоспестяващи мерки и не били част от мерките по
конструктивно възстановяване/усилване на сградата, поради което и били
недопустими за финасиране, като се имало предвид и установеното, че сградата не
достига 60% енергийно спестяване на първична енергия.
В резултат на установеното с решението
била определена отказана верификация и плащане на разходи по т.3 от решението -
в размер на 72 965,15 лева, по т.4 - 11 914,48 лева, и по т.5 - 9 933,24
лева.
За пълното изясняване на делото от
фактическата страна и по искане на жалбоподателя е назначена съдебна
експертиза, по която е изготвено заключение от в.л. М. – л.234-241. Вещото лице
изследва всички видове СМР, за които има постановен отказана верификация и
плащане, като посочва, че тези дейности са енергийновъзстановителни, включени
са в техническите спецификации към обявленията за обществена поръчка и в
количествено-стойностните сметки /оферти/ към проектните предложения по договорите
за инженеринг с изпълнителите на обектите. Изрично за хидроизолирането на
плосък двоен студен и плосък топъл
покрив с двупластова битумна хидроизолация за жилищната сграда на ул.***,
вещото лице сочи, че това били дейности заложени в количествено-стойностната
сметка към проектната документация и изпълнението било наложително съгласно доклада
за енергийното обследване, тъй като санирането следвало задължително да започне
с основен и качествен ремонт на покрива, за да се осигури защита на последващите
стъпки – топлоизолиране на фасадните стени и подпокривното пространство. Това
било предвидено и в задължителните мерки за поддържане и осигуряване на обекта
в техническия паспорт на сградата. Изследвана е и СМР Възстановяване на
мълниезащитна инсталация, като е установено, че била заложена в техническия
паспорт на обекта на ул.***, а Община Свиленград се задължила да изпълни
дейностите по административния договор точно, пълно. В проектното предложение
/оферта/ към сключения договор за изпълнение на обекта Мълниезащитна инсталация
на сграда – 780,00 лева, била заложена по позиция 51, както и била изпълнена и
приета с Протокол от 29.12.2017г. По назначената допълнителна експертиза е
изготвено заключение от в.л.М. – л.276-280, като са изследвани всички отделени
дейности по оспорените т.3, 4 и 5 от процесното решение. Изрично се посочва, че
дейностите са включени в техническата документация на одобрения проект за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощи представляват допустим разход
съгласно изискванията на т.4.4.6 от Насоките за кандидатстване по процедурата –
„Допустими дейности“ за жилищни сгради. Тези дейности обхващали ремонт и
реконструкция на различни части на сградата – покрив, стени, стълбищни клетки и
площадки, коридори и др. и били съпътстващи СМР, свързани пряко и непряко с
изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, които били
предписани в техническото обследване на сградите. При изслушването в с.з.
вещото лице подробно се обосновава за своите изводи, като изрично сочи, че СМР
по покрива не са във вид на промяна на конструкцията, но са във връзка с
топлоизолацията на сградата и нейното обезопасяване, като без тези дейности, то
е било невъзможно да бъдат извършени другите такива по топлоенергийната
ефективност, тъй като били предшестващи. Относно поставянето на осветителна
инсталация вещото лице сочи, че това не може да бъде определено като
конструктивна дейност, но била допустима дейност във връзка с енергоспестяващо
осветление, но пък документи за подмяната на осветителните тела, от които да се
установява, че същите са енергоспестяващи, вещото лице не установила. Със
затварянето на балконите също се подобрявало топлоенергийната ефективност.
Извършените СМР по Протокол №4 от 08.12.2017г. – за ремонт на общи части и
доставка на метални врати, определя, че не са конструктивно усилващи, не били
във връзка с топлинната ефективност, но касаели нормите на пожарообезопасяване
и без тях обектът не можел да бъде въведен в експлоатация. Решетките против птици
и холкерите също били необходими от обезопасителна гледна точка, а също и
обръщането на хидроизолацията – без тях не можел да бъде защитен топлия покрив.
Това касаело и шапките на комините, които били задължителни и навлизането на
вода в тях можело да предизвика навлажняване. Мълниезащитната инсталация била
във връзка с ремонта и подмяната на ел.инсталацията.
Във връзка с оспореното съдържание на
представените по делото сертификати от 26.02.2016г., 05.04.2016г. и от
07.03.2016г. е назначена съдебна експертиза, по която заключение представя в.л.А..
Вещото лице изчислява процента на енергийни спестявания в процесните
сертификати по посочените в тях параметри и сочи процент енергийни спестяване
за жилищен блок на ***– 68,85%, за бул.*** – 74,36 %, и за ул.*** – 75,16%.
След изслушване на вещото лице и уточняване, че работата по задачата изисква
изчисления по софтуер, който не е бил на разположение на вещото лице, а и вече
не бил актуален, по искане на ответната страна е назначена повторна тройна
експертиза със същата задача, поставена на в.л. А..
Повторната експертиза изготвя заключение –
л.437445 от делото, като сочи установените процентни показатели за енергийно
спестяване за жилищен блок на ***– 44,07%, за бул.*** – 48,92 %, и за ул.*** –
50,95%. При изслушване доклада на вещите лица в с.з. се изразява становище, че
в сертификатите е следвало да бъде включено като показател по-ефективни уреди
за отопление,а при неотчитането в параметрите на сертификатите на този елемент,
то щяло да се получи друг коефициент. Дадените от тройната експертиза проценти
отразявали посоченото в удостоверенията, но най-вероятно било да бъдат включени
и други икономии.
При така установените факти съдът достигна до следните правни
изводи относно допустимостта и основателността на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна - адресат на акта,
с право и интерес от обжалването.
Оспореният акт е издаден от компетентния орган,
тъй като съгласно чл.9,
ал.5 от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или определено от него лице, като правомощията на ръководител на
управляващия орган могат да се упражняват и от овластено от него лице.
Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на Министерството
на регионалното развитие и благоустройството предвижда, че министърът организира
дейността на управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 –
2020г. Видно от Заповед №РД-02-36-1179/26.09.2018г. - л.37 от делото, издателят
на оспореното решение – Зам.Министър на РРБ е определен от Министъра на РРБ за
ръководител на УО на ОПРР 2014-2020г., като доколкото не съществува спор
относно делегирането на тези правомощия, то съдът счита, че актът е издаден от компетентен орган.
При извършената служебна проверка съдът намира, че са
спазени и изискванията за форма на административния акт. Решението е издадено в задължителната по
закон писмена форма - чл.59, ал.2 от АПК.
От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед
изискванията на чл.59, ал.2, т.4
от АПК. Като фактическо основание за издаване на акта са посочени
констатираните конкретни обстоятелства, възприети като основание разходите да не бъдат приети за
допустими, както и да бъде отказано исканото плащане. Доколко обаче тези фактически и правни основания са
законосъобразни е въпрос на материална законосъобразност на акта. Оспореният акт е постановен след като са установени
фактите от правно значение,
поради
което е спазен принципът, установен както
в чл.35 от АПК, така и в чл.6 от АПК. Органът
е извършил пълно изясняване на обстоятелствата, събрал е доказателства въз
основа на които е постановил своето решение.
Решението е надлежно мотивирано от
административния орган, като е посочено като правно основание на отказа да се
признае направените по проекта разходи за допустими чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ
във вр. с чл.84 и чл.82, ал.1, т.5 от ОУ към сключения АДБФП на 28.09.2016г., а
съгласно посочената разпоредба разходите се считат за допустими, ако са налице
едновременно следните условия – т.2. разходите попадат във включени в
документите по чл.26, ал.1
и в одобрения проект категории разход. Съгласно чл.82, ал.1, т.5 от АДБФП УО на
ОПРР извършва проверка дали са представени доказателства за реалното изпълнение
на всяка дейност, за която е платен разхода. По отношение на произнасянето си в
т.3 от решението - за ж.бл. на ул.***, органът изрично и подробно описва
разходите за дейностите по протокола за приемане на СМР от 02.11.2017г.;
протокола от 20.11.2017г., протокола от 27.11.2017г. и протокола от
30.11.2017г., касаещи покрива на обекта и осветителна инсталация, и приема
същите за недопустими за финансиране, като излага подробни мотиви, че в
исканите за възстановяване средства са включени дейности, които не са допустими
за финансиране с БФП по проекта. По отношение на произнасянето си в т.4 от
решението - за ж.бл. на бул.***, органът изрично и подробно описва разходите за
дейностите по протокола за приемане на СМР от 03.11.2017г. и от 01.12.2017г.,
касаещи изграждане на балкони, доставка и монтаж на осветителни тела и ремонт
на общи части на обекта, и приема същите за недопустими за финансиране. По
отношение на произнасянето си в т.5 от решението - за ж.бл. на ул.***, органът
изрично и подробно описва разходите за дейностите по протокола за приемане на
СМР от 11.12.2017г., касаещи дейност по архитектурна част - фасади, и също ги приема
за недопустими за финансиране. За описаните разходи се приема, че не са свързани
със задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване на сградата или
мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда. В представените
сертификати за енергийни характеристики на сградата се установявало, че ще бъде
достигнато енергийно спестяване в размер под 60%доколкото се установя, че
ремонтните дейности не са енергоспестяващи мерки и не са част от мерките по
конструктивно възстановяне/усилване на сграда, то съгласно Насоките за
кандидатстване по процедурата тези мерки били недопустими за финансиране с БФП,
тъй като сградата не достигала 60% енергийно спестяване, а следвало да бъдат
финансирани със собствени средства на общината. В настоящия случай вещото лице М.
изготвя заключението по делото, но следва основно да бъдат отчетени нейните
изводи при изслушването в с.з., съгласно което всички описани дейности в
процесното решение по т.3-5 са описани като задължителни в техническите
паспорти на сградата извън конструктивното укрепване и са включени в проектното
предложение, но не могат да бъдат определи като задължителни енергоспестяващи
мерки, задължителни мерки, свързани с конструктивното укрепване, и мерките за
осигуряване на достъпна архитектурна среда. При оспорването на съдържанието на
сертификатите за енергийни характеристики на сградите се установи по безспорен
начин от повторната тройна експертиза, че за трите сгради ще бъде достигнато
съгласно представените сертификати енергийно спестяване в размер под 60%.
Съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.001 „Енергийна
ефективност в периферни райони“ – СМР на сградите, които обхващат ремонт и
реконструкция на различни части на сградата / покрив, стени стълбищни клетки и
площадки, коридори и асансьори и др./ могат да бъдат финансирани само ако с
предложените мерки по проекта сградата постигне най-малко клас на потребление С
и повече от 60% енергийни спестявания. Изискването за повече от 60% енергийни
спестявания следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко
свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но
тези мерки са предписани в техническото обследване. Съгласно т.5.4.6.
„Допустими дейности“ от Насоките за кандидатстване, допустими са: 1.) дейности
по конструктивно възстановяване, предписани като задължителни в техническото
обследване; 2.) мерки за енергийна ефективност, предписани като задължителни в
обследването за енергийна ефективност; 3.) строително-монтажни работи: ремонт
на покрив; подмяна на асансьори; ремонт на стълбищна клетка, площадка,
коридори, асансьори и др. – само ако сградата постигне най-малко клас на
енергопотребление „С“ и минимум 60% енергийни спестявания; 4.) съпътстващи
строителни и монтажни работи, свързани с мерките за енергийна ефективност и
възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на
обновяването.
По делото е безспорно, че процесните три жилищни сгради в гр. Свиленград нямат
прогнозен минимум над 60% енергийни спестявания съгласно Сертификатите за
енергийна ефективност, като това се установява с повторната тройна експертиза. Безспорно
се установява и че спорните дейности, описани в т.3-5 от решението, са включени
в техническата документация и одобрения проект. Преценката дали тези СМР представляват
допустим разход и дали отговарят на Насоките за кандидатстване по процедурата
следва да се извърши при отчитане на изложението на вещото лице в с.з., че описаните
ремонт на покрива, изграждане на балкони и осветителна и мълниезащитна
инсталация не са свързани със задължителните мерки, свързани с конструктивното
укрепване на сградата или мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда.
Като се има предвид, че описаните в решението – т.3-5 дейности, не
представляват енергоспестяващи мерки, а и след като сертификатите за енергийна
характеристика на сградите сочат, че не могат да бъдат достигнати 60 %
енергийни спестявания, то неизпълнението на заложеното в Насоките условие е
пречка за признаване на разходите за допустими. В случая следва да се съобрази
и че изискванията на процедурата към проектното предложение следва да бъде
представен Сертификат за енергийна ефективност, изготвен по надлежния ред, в
който трябва да бъде посочена прогнозната стойност на достигната след
изпълнението на проектното предложение енергийна ефективност за съответния
обект. Действително в случая в представените сертификати не е посочена изрично
процентната стойност, но със заключението на тройната експертиза процентните
стойности на трите сгради бяха изчислени съобразно параметрите, посочени в
сертификатите, като се установи че за трите сгради стойността е под 60%. Именно
въз основа на тези задължителни документи при кандидатстването се определя
размера на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ на база на заложените в
проектното предложение данни и цели, като УО следи за тяхното изпълнение, а
също и за правилното разходване на европейските средства. Посочените в акта
дейности са част от дейностите по обновяване на жилищните сгради, но не могат
да бъдат приети като разход, които следва да бъде финансиран по проекта, а
оттук и УО не следва да има задължение за верификация на разходите за извършените
СМР по т.3-5 от решението.
Поради изложеното съдът счита, че се
доказа относно описаните в т.3-5 от оспореното решение СМР, че не са относно задължителни
енергоспестяващи мерки, задължителни мерки, свързани с конструктивното
укрепване на сградите и мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда,
поради което правилно административният орган не е извършил верификация и
плащане на разходи съответно в размер на 72 965,15 лева, 11 914,48
лева и 9 933,24 лева за всеки от трите процесни обекта по т.3, 4 и 5 от Решение
№РД-02-36-498 от 12.04.2019г. на Ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма Региони в растеж 2014 – 2020 и поради изложеното съдът
намира жалбата за неоснователна.
При този изход на делото жалбоподателят
дължи на ответната страна и направените по делото разноски за адв.възнаграждение
в размер на 4056,95 лева – пред ХАС по а.д.№603/19г., 4049,27 лева – пред ВАС
по 7951/2020г., и пред ХАС по настоящото дело – 4049,27 лева, които се явяват
доказани с оглед представените към списък на разноски документи, удостоверяващи
извършеното плащане, както и направените разноски за експертизи – общо 2450,50
лева, представляващи извършени плащания от по 250,00 лева, 120,50 лева, 90,00
лева, 600,00 лева и 1300,00 лева. Относно искането за направени разходи за
пътни съдът намира, че не следва да бъде уважени, тъй като от представените
доказателства не се установява да са действително извършени от представляващия
страната.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Свиленград,
Хасковска област, против Решение №РД-02-36-498 от 12.04.2019г. на Ръководител
на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 в
частта по т.3, т.4 и т.5 за отказ на верификация и плащане на разходи, отчетени
с искане за окончателно плащане по договор № BG16RFOP001-2.001-0156-C01,
Процедура „Енергийна ефективност в периферните райони“
ОСЪЖДА Община Свиленград, обл.Хасково, ЕИК *********,
да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство
направените по делото разноски за адв.възнаграждение – общо 12 155,49 лева, и
за вещи лица – общо 2450,50 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
получаването му.
Съдия: