Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 30
август, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, Гражданска колегия, в публично заседание на 06.07.2021 г. /шести юли, две
хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при
участието на секретаря К.Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско
дело № 396 по описа за 2021 година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на Е. ЗЛАТKOB М. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Р.Б. от МАК, против «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ» АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. «Цариградско шосе» № 159, с която
са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника поради изтекла погасителна давност вземания за доставена и
незаплатена електрическа енергия за обект с клиентски номер № 300251762110 по
два броя споразумителни протокола от 08.02.2021г., общо в размер на 8555,43
лева, с падеж за периода от 31.07.2007г. до 07.12.2016г. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е потребител на
електрическа енергия по договор с ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с
клиентски № 300251762110. Със споразумителен протокол от 08.02.2021г. по
заявление с № 001033178946/05.02.2021г. ищецът е признал задължения за
клиентски номер № № 300251762110 в общ размер на 4995,09 лв. по 41 броя фактури
с падеж за периода от 31.07.2007г. до 07.12.2016г. С втори споразумителен
протокол от 08.02.2021г. по заявление с № 001033178946/05.02.2021г. ищецът е
признал задължения за клиентски номер № 300251762110 в общ размер на 3560,34 лв.
по 64 броя фактури с падеж за периода от 30.04.2010г. до 30.09.2010г. Твърди се
в исковата молба, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват периодичните
плащания като се прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно
чл.111, б. „в“ от ЗЗД на вземанията на ответника по гореописаните протоколи.
Твърди се, че ответникът е бездействал и не е прекъснал давностния срок като
съгласно чл.119 ЗЗД с погасяване на главните вземания се погасяват и
акцесорните вземания за лихви, включително мораторни. Заявено в исковата молба
е, че описаните задължения в процесните протоколи не съществуват. Сочи се, че
признаването на вземането на ответника с процесните протоколи не прекъсва
съгласно чл. 116, б.“а“ от ЗЗД изтеклата вече давност. Посочва се относима съдебна
практика.
В отговора на исковата молба се заявява, че исковата
молба е допустима, но неоснователна. Ищецът дължи суми по сключени два
споразумителни протокола. Видно от
приложената справка за задължения, същата обхваща период, през който ищецът е
бил титуляр по партида за доставка на ел. енергия. За посочената по - горе сума
има подписани споразумителни протоколи. Със заявление № ********** от
05.02.2021 г. Е.З.М. е поискал да сключи спогодба във вид на протокол за
разсрочено плащане /ПРП/ за задължения, натрупани по кл. № 300251762110. В тази
връзка са подписани два споразумителни протокола на 08.02.2021 г. Описаните
протоколи носят белезите на спогодба по чл. 365, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото
лицето, което е подписало ПРП, е и титуляр по партидата, може да се изведе
единствено изводът, че спогодбите са сключени единствено и само захранването в
обекта да бъде възстановено, без да са били предвидени останалите правни
последици. Вследствие на изложеното ответникът, чрез процесуалния си представител,
юрисконсулт С.Т., моли да бъде отхвърлен изцяло иска като неоснователен и
недоказан. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание по делото ищецът се представлява от адв. Р.Б. от МАК, който
поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от юрисконсулт С.Т., който поддържа писмения отговор и иска
претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз
основа на събраните по делото доказателства и закона намира следното:
От фактическа страна по делото е безспорно установено обстоятелството, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и
страните се намират в облигационни правоотношения. Този факт изрично се
признава от ищеца с исковата молба, който заявява, че е потребител на
електрическа енергия по договор с ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с
клиентски № 300251762110, както и че ищецът е сключил с ответника два споразумителни
протокола за разсрочване на задълженията, натрупани по партидата му. От
изложеното може да се заключи, че към датата на сключване на споразумителните
протоколи ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и страните се намират в облигационни правоотношения.
Ищецът е страна по 2 броя споразумителни
протокола, приложени като доказателства по делото, като не оспорва тяхното
съдържание, нито това, че е подписал същите. Ищецът и представител на ответното
дружество са подписали споразумителни протоколи, както следва:
1.Споразумителен протокол №239900119176/08.02.2021г.
по заявление № 001033178946/05.02.2021г., с който Е.З.М. е признал задължения
за консумирана в периода от 28.04.2010г. до 04.11.2016г. незаплатена
електрическа енергия, по издадени фактури с посочени падежи от 31.07.2007г. до
07.12.2016г., за клиентски номер № 300251762110, в размер на 4995,09 лв.
главница и дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко
вземане до датата на плащане /л. 28-29/.
2. Споразумителен протокол № 239900119177/08.02.2021г.
по заявление № 001033178946/05.02.2021г., с който Е.З.М. е признал задължения
за неуточнен период за консумирана и незаплатена електрическа енергия по
клиентски номер № 300251762110 в размер на 3560,34 лв. главница и дължимата
върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата на
плащане /л. 30-54/.
По споразумителен протокол №
239900119176/08.02.2021г. на обща стойност 4995,09 лв., /условно наречен
„Протокол № 1“/ ищецът е признал задълженията по посочени в същия протокол
фактури с посочени номера на издаване на всяка фактура, за консумирана в периода
от 28.04.2010г. до 04.11.2016г. електрическа енергия, с настъпили падежи на
задълженията от 31.07.2007г. до 07.12.2016г. за клиентски номер № 300251762110,
в размер на 4995,09 лв. главница и дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко вземане до
датата на плащане. Ищецът се задължава да изплаща това си задължение на ответника
на равни вноски от по 40.00 лева в продължение на 11 месеца и 1 вноска от
4555,09 лв., с първа вноска на 08.02.2021г. и последна - на 17.01.2022г.
По споразумителен протокол №
239900119177/08.02.2021г., който условно ще наречем „Протокол № 2“, ищецът е признал задълженията по посочени в
същия протокол фактури за консумирана в неуточнен период електрическа енергия за клиентски номер № 300251762110 в размер на
3560,34 лв., по фактури с падежни дати, всяка от които падежни дати се повтаря
многократно, общо в обем на 20 страници целият протокол. Задължението в размер
на 3560.34 лева е посочено като главница. Ищецът се задължава да изплаща това
си задължение на ответника на равни вноски от по 10.00 лева в продължение на 11
месеца и 1 вноска от 3450,34 лв., с първа вноска на 08.02.2021г. и последна -
на 17.01.2022г.
Ищецът не оспорва тези два споразумителни
протокола откъм тяхното съдържание, нито, че е подписал същите. Не твърди и да
има основание за тяхната недействителност. Спорът се свежда до изтекла
погасителна давност на вземанията, претендирани от ответното дружество, а видно
от отговора на исковата молба и от съдебно-счетоводната експертиза такива
претенции за дължимост на вземанията ответникът има по същите два
споразумителни протокола.
От съдебно-счетоводната експертиза, която
съдът кредитира с доверие, се установява, че претендираните от ответника суми
се основават на споразумителни протоколи, двата от 08.02.2021г., с номера №
239900119176 и № 239900119176. Сочи се в заключението, че към дата 09.04.2021г.
размерът на всички дължими суми от ищцата към ответника е 4500,81 лева за
главница и 3788,76 лева за лихви, или общо 8289,67 лева. В табличен вид от
заключението вещото лице е описало тези задължения на кои фактури се основават.
От
правна страна съдът приема, че са предявени обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
По делото е безспорно, че ответникът „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е краен снабдител и притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № А-135-11 от 29.11.2006г., като съгласно
пар.129, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката до издаване на лицензия за краен
снабдител обществените снабдители с електрическа енергия изпълняват функциите
на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи от ЗЕ и издадените
им лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия, доколкото не му
противоречат. От друга страна следва да се приеме, че ищецът е потребител с
клиентски номер № 300251762110. В този смисъл ищецът е битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на който е доставяна електрическа енергия от ответното
дружество за имот на ул. „Елха“ № 2 в гр. Лом, обл. Монтана, с посочения
клиентски номер. Същият има качеството на битов потребител по
смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от
ЗЕ тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти,
присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на
това същите трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на
присъединените към мрежата имоти. Сключването на индивидуален договор
между страните за доставка на електрическа енергия не е задължителна предпоставка,
доколкото правоотношението възниква по силата на закона.
В случая ищецът е изложил твърдения, че не
дължи на ответника посочените в исковата молба суми, защото вземанията са
погасени по давност. Основният въпрос по
делото се свежда до това какъв е характерът на сключените между страните два
споразумителни протокола, които са предмет на обсъждане според изложеното
по-горе. За да се установи характерът
им, следва да бъде изведена действителната воля на страните, като следва да се
направи разграничение между периодите и задълженията, за които е сключено всяко
споразумение и след уточнението на това обстоятелство, да се пристъпи към
обсъждане характера на споразумението.
Споразумението
по Протокол № 1 /за стойност 4995,09 лв./ обхваща задължения за консумирана
електрическа енергия в периода от 28.04.2010 г. до 04.11.2016 г., който период
е посочен в т. 1 от самия споразумителен
протокол. Но видно от таблицата по т.1 в това споразумение и от експертното
заключение са натрупани задължения за доставяна електрическа енергия в периода
16.07.2007г. - 10.11.2016г., с падежи от 31.07.2007г. – 07.12.2016г., по-голямата
част от които не са били платени. Със сключване на споразумението, видно от
съдържанието му, страните са уредили начина на погасяването на тези задължения,
макар към този момент давностният срок
за тях да е бил изтекъл. Подобно разсрочване на задължението не може в
конкретния случай да се счете за признание на дълга и/или отказ от изтекла
погасителна давност.
За
прекъсването на давността е необходимо тя да не е все още изтекла /Решение №
63/19.02.2013г. по гр.д. №1569/2011г. на 4-то ГО на ВКС/, докато за
признаването на вземането законът не поставя такова изискване. Едно вземане
винаги може да бъде признато, включително след изтичането на давностния срок.
Нещо повече - по аргумент за по-силното основание от чл. 118 ЗЗД, щом длъжникът
може да изпълни и след изтичането на давността и това да доведе до погасяване
на кредиторовото вземане, той би могъл да стори и по-малкото - да признае вземането,
т.е. своето задължение. Това признание представлява всъщност отказ от
позоваване на вече изтекла давност. След като по аргумент от чл. 113 ЗЗД е
валиден само отказът от вече изтекла давност, то няма пречка признанието да бъде направено след изтичане на
давностния срок. Всъщност ако длъжникът признае вземане, като е знаел или е могъл да узнае, че
за него вече е възникнало правото да възрази за изтекла давност, но не се е
позовал на нея, то е направил пълен отказ от цялата вече изтекла давност, за
което не съществува срок да бъде сторено. В този смисъл е съдебна практика на
ВКС, формирана с Решение № 65/03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г., І т.о. на
ВКС. Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от правото на погасителна
давност може да се направи само след изтичането й. Относно формата на
едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна
давност с Решение № 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., ІV г.о. е
прието, че няма форма за действителност, но длъжникът, като знае същността на
правото си, трябва и да иска настъпването на правните последици от
непозоваването на погасителна давност. Прието е още, че отказът може да бъде
изричен или мълчалив, но от съдържанието
му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае
да се ползва от последиците на погасителната давност – относно цялото парично задължение или част от него, а също и че
паричното задължение следва да бъде индивидуализирано.
Изложеното
дава основание да се приеме, че процесното споразумение по протокол № 1 /за
сумата от 4995,09 лв./ няма характер на признание на дълга и на отказ от
изтекла погасителна давност. Това е така, защото самото волеизявление не
съдържа ясно и категорично, а и тълкувайки го, не може да се стигне до извод,
че страната, направила го, е признала задължението или се е отказала от
изтеклия в нейна полза давностен срок. Споразумението не индивидуализира в
достатъчна степен паричното задължение - посочено е в т.1 общ размер главница
от 4995,09 лв. за консумирана в периода 28.04.2010г. – 04.11.2016г.
електрическа енергия, но в табличния вид падежите на фактурите са за период 31.07.2007г.-
07.12.2016г., т.е. налице е противоречие между вписания период в т. 1 от
споразумението и посочения период на падежи в табличния вид на споразумението. Нерезонно
е вземания за консумирана ел. енергия през 2010г. да са падежирали още през
2007г., т.е. преди консумацията. Не става ясно поради описаното противоречие
потребителят дали прави отказ от изтекла погасителна давност за натрупани
задължения с падежи, започващи след 31.07.2007г. или отказът му се отнася за
вземания от по-късна дата – с падежи
след 28.04.2010г. Не е без значение това обстоятелство, тъй като става въпрос
за признание на задължения за период на консумация от около три години. Няма
как съдът да зачете по свое убеждение за кой период се отнася признанието на
дълга - считано от 31.07.2007г. или от 28.04.2010г., като презюмира каква е
била волята на потребителя. Това обстоятелство обуславя липса на достатъчна
индивидуализация на вземането, дори напротив – налице е противоречиво описание
на вземането, което изключва възможността споразумителният протокол да се цени
като отказ от правото на погасителна давност. Налице са случаи в практиката, в
които в т. 1 от споразумението не фигурира посочен период на консумирана
електрическа енергия /вписан е като ………г. до ………г./ , а само в табличния вид са
изброени фактурите със съответни падежни дати. При тези случаи, по разбиране на
настоящия състав, при липса на други
неясни клаузи в споразумението, би могло да се приеме, че признатите вземания
са описани достатъчно ясно, за да се счита, че е налице отказ от изтекла
погасителна давност. Настоящият случай обаче не е такъв. Всяко конкретно
споразумение между страните следва да се разглежда според спецификата си.
Признанието
на вземането като основание за прекъсване на давността може да бъде направено
само до изтичане на давностния срок. В
разглеждания случай този давностен срок за задълженията за доставена
електрическа енергия – най-новото от тях с настъпил падеж на 07.12.2016г., е
изтекъл на 07.12.2019г., т.е. и към датата на сключване на споразумението /08.02.2021
г./ Ответната страна към този момент е имала главно вземане и акцесорно
вземане. Доколкото обаче не е налице надлежна индивидуализация на вземането, то
следва да се приеме, че няма валиден отказ от погасителна давност. Липсва също
изричен и мълчалив отказ по изложените по-горе съображения - не може по
несъмнен начин да се направи извод точно относно кои парични задължения -
главно или допълнително, изцяло или отчасти за всяко едно от тях, длъжникът не
желае да се ползва от последиците на погасителната давност. В тази връзка тук е мястото да се отбележи, че от съдържанието на Протокол № 2, в който според вещото лице са
включени изтеклите лихви върху дължимите главници по фактурите от Протокол № 1,
то сумите в Протокол № 2 също са именувани като „главница“. По този начин се
получава, че и в двата Протокола - № 1 и № 2 става дума за главница по издадени
фактури, като от прочита на самите протоколи не става ясно, че единият от тях
касае главници, а другият – лихви.
Със сключения споразумителен протокол №
239900119177/08.02.2021г., който условно ще наречем „Протокол № 2“, ищецът
е признал задълженията по посочени в
същия протокол фактури за консумирана в неуточнен период електрическа енергия
за клиентски номер № 300251762110,
в размер на общо 3560,34 лв., по фактури
с падежни дати, всяка от които падежни дати се повтаря многократно, т.е. една и
съща падежна дата, например 30.04.2010г., се явява падежна дата на много на
брой фактури с посочени номера. Задължението в размер на 3560.34 лева е
посочено като главница в протокола, но от съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че съставлява начислени лихви по фактурите, предмет на обсъдения
Протокол №1. Т.е. дължимата сума в Протокол №2 също е именувана като „главница“,
вероятно защото дружеството с подписване на споразумението вече я счита за
такава, но така ищецът при подписването на споразумителния протокол не е могъл да разбере, че сумата е сбор от
изтекли лихви. По този начин се получава, че и в двата протокола става дума
за главница по издадени фактури, като от прочита на самите протоколи не става
ясно, че единият от тях касае главници, а другият – лихви. Без експертно заключение не може да се добие
никаква детайлна представа за дълга, който се „признава“. Ето защо не може да
се направи извод за наличие на индивидуализация на вземанията и за ясна воля на
ищеца кои задължения съзнателно признава, сключвайки Протокол № 2. В Протокол №
2 липсват и данни за периода, за който общата сума от 3560,34 лв. се дължи –
ако тя е лихва или главница, следва да се посочи и за кой период се отнася, за
да се приеме, че е налице индивидуализация на признатото вземане. Без
експертното заключение не би станало ясно, че тази сума по Протокол № 2
всъщност съставлява сбор от начислени лихви по главниците от Протокол № 1. И в
тази връзка няма как да се приеме за достатъчно индивидуализирано вземането в Протокол № 2 /за 3560,34 лв./, след като се
разкри едва посредством съдебно-счетоводната експертиза каква е връзката между
стойностите в двата протокола, а именно главница - лихва. Няма как да се
приеме, че вземанията в протокола са индивидуализирани, след като при прочита
му това не става ясно. Ето защо по отношение на задълженията, включени в протокола № 2 /за 3560,34 лв./, следва да се
направи преценка дали задълженията са погасени по давност чрез преглед на
експертното заключение и посочените в него периоди. Задължението в размер на
3560.34 лева е посочено като главница в самия протокол, като е вписано, че се дължи върху тази сума и
лихва за забава за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане. От
съдебно-счетоводната експертиза обаче е видно, че сумите в този Протокол № 2
всъщност съставляват начислени лихви за забава в общ размер от 3788,76 лева до
21.01.2021г.. Тази сума за лихва касае издадени фактури с падежи от 31.07.2007г.-
07.12.2016г., предмет на Протокол № 1. Падежът на последното оспорено задължение
за главница е настъпил на 07.12.2016г. и то е погасено по давност до 07.12.2019г.
С погасяване на главното задължение се погасяват и акцесорните за лихви, дори
за тях давността да не е изтекла /чл. 119 ЗЗД/. Ответната страна към този
момент е имала главно вземане и акцесорно вземане. Доколкото обаче не е налице
надлежна индивидуализация на вземането в Протокол № 2, то следва да се приеме,
че няма валиден отказ от изтекла погасителна давност. Не може по несъмнен начин
да се направи извод точно относно кои парични задължения - главно или
допълнително, изцяло или отчасти за всяко едно от тях, длъжникът не желае да се
ползва от последиците на погасителната давност. Тук също следва да се приложи разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
и постановките на тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г.
на ОСГК на ВКС, че задълженията като периодични такива се погасяват с
изтичането на три години от изискуемостта им. Доколкото по делото не се
съдържат доказателства за прекъсване или спиране на давността за тези
задължения, които обстоятелства са в доказателствена тежест на ответника, то
следва да се приеме, че погасителната давност за оспорените задължения, обект
на този споразумителен протокол №2, е изтекла на 07.12.2019 г., т.е. преди
предявяване на иска и преди сключване на споразумителния протокол.
За да става ясно какви вземания обективира
този протокол № 2 би могло да се посочи в споразумението, че общата сума
съставлява сбор от начислени лихви върху изброени фактури с конкретни падежни
дати, която лихва е начислена за определен период. Подобно описание, внасящо
конкретика, липсва в протокол № 2, за да може да се приеме, че потребителят е бил
наясно за кои вземания се отказва от изтеклата погасителна давност. В обема от
20 страници с вписани стотици редове с дължими суми от порядъка на стотинки
няма как да стане ясно за ищеца какви вземания обективира този протокол. Дори
да е презюмирал ищецът при подписването му, че въпросните стотинки, вписани на
множество редове, всъщност съставляват лихви за забава, то от начина, по който
са разписани те, е било невъзможно да се добие конкретна представа за коя
фактура, с каква стойност на главницата по фактурата, за какъв времеви интервал
и с каква крайна стойност на лихвата върху главницата по тази фактура става
дума, така както е сторило вещото лице в табличен вид по един разбираем начин.
Били са извършвани плащания, видно от експертното
заключение, в размер на 310,94 лева. Следователно част от общата претенция на
ищеца в размер на 310,94 лева е погасена чрез плащане, а останалата е погасена
по давност. В случая в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че не дължи
на ответника сумата общо 8555,43 лв., защото е погасена по давност. Тези
твърдения на ищеца не представляват „основание на иска“, защото при
отрицателните установителни искове, за разлика от всички останали искове,
основанието на иска не е индивидуализиращ белег – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не
важи за отрицателните установителни искове. Силата на присъдено нещо при
отрицателните установителни искове също има по-широки обективни предели от
силата на присъдено нещо, формирана при произнасяне по положителни
установителни искове и при другите искови претенции. Когато е уважен
отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се отрича,
без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед
на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания
(разбирани като конкретни юридически факти, способни да породят това право и
които ответникът е длъжен да въведе в процеса). Тази особеност на силата на присъдено
нещо при тези искове се дължи на ирелевантността на основанието като
индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове. Затова няма пречка отрицателният
установителен иск да бъде уважен до размер от 8555,43 лв., като се приеме, че
част от сумата е погасена по давност, а друга – чрез плащане.
Всички горепосочени задълженията имат периодичен характер, който
следва както от разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, така и от постановките на
тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС,
според които задълженията се погасяват с изтичането на три години от
изискуемостта им. Доколкото по делото не се съдържат доказателства за
прекъсване или спиране на давността за тези задължения, които обстоятелства са
в доказателствена тежест на ответника, то следва да се приеме, че този срок за визираните
задължения по споразумителните протоколи е изтекъл преди датата на подаване на
исковата молба - 23.02.2021 г., поради което правото на принудително изпълнение
по отношение на тези задължения е погасено по давност. За да определи размера
на задълженията, правото на принудително изпълнение за които е погасено по
давност, съдът се позова на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която беше необходима дотолкова, доколкото следваше да се
разграничи кои фактури са включени в споразумителните протоколи, с какви точни
дати на издаване и с какви падежи.
По отношение на разноските: Предвид изхода на делото и това,
че ищецът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК
и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
РС- Лом държавна такса в размер на 342,22 лева, изчислена като сбор от 4% от стойността
на уважените обективно съединени искове, както и платеното възнаграждение от
бюджета на съда за съдебно-счетоводната експертиза в размер на 200 лв.
Чрез процесуалния си представител ищецът е
поискал присъждане на разноски, като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този
изход на спора му се дължат - такива за адвокатското възнаграждение на адв. Б.,
което ответникът следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2
от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за
МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
материален интерес минималният размер на възнаграждението в случая се определя
на 757.77 лева при материален интерес общо за двата съединени иска - 8555,43 лева.
На ответника не се
следват разноски при този изход на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че Е. ЗЛАТKOB М.
с ЕГН ********** и адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С., вземането за сумата от
8555,43 лева /осем хиляди петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и три
стотинки/, от които 4995,09 лв. /четири хиляди деветстотин деветдесет и пет
лева и девет стотинки/ по Споразумителен протокол №239900119176/08.02.2021г. по
заявление № 001033178946/05.02.2021г. и 3560,34 лв. /три хиляди петстотин и шестдесет
лева и тридесет и четири стотинки/ по Споразумителен протокол
№239900119177/08.02.2021г. по заявление № 001033178946/05.02.2021г.,
съставляващи задължения за консумирана електрическа енергия по клиентски номер
300251762110, поради погасяване на
вземането по давност съгласно чл.111, б. „в“
от ЗЗД и поради извършени плащания.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.
чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата, «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ»
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Б. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 757.77 /седемстотин петдесет и седем лева и седемдесет и
седем стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал. 6 ГПК «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, представлявано от К К, Л.В. и Д.С., да заплати по
сметка на РС- Лом държавна такса в размер на 342,22 лева /триста
четиридесет и два лева и двадесет и две стотинки/, както и 200,00 лева /двеста
лева/ за платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: