Присъда по дело №273/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260004
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 30 януари 2021 г.)
Съдия: Диана Ангелова Петракиева
Дело: 20204210200273
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

гр. Габрово, 14.01.2021 година

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

      

Габровски районен съд на четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в открито съдебно заседание,  в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА

                                                       СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: М.Г.

                                                                                                    К.Х.

 

 

на секретаря Радинка Кулекова-Атанасова, в присъствието на прокурора Маруся Д. от съдията Петракиева НОХД № 273 по описа за 2020 година, въз основа на данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Д.В., роден на *** ***,  българин, български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН  ********** ЗА  ВИНОВЕН в това, че за периода 02.01.2020 г. - 05.01.2020 г. в гр.Габрово, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след  предварителен сговор с Й.М.А. и М.М.А., в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи - 1858 кг. отпадъчно дебело желязо на обща стойност 510.55 лв., от владението на П.И.Ц., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т. 2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б."а" и "б" във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК  го осъжда  на 2 /две/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК определя по настоящата присъда и по присъда по НОХД 224/2020 г. на Районен съд – Габрово, потвърдена с решение по ВНОХД 63/2020 г. на ОС – Габрово,  влязла на 15.09.2020 г. едно общо наказание – най-тежкото от така наложените, а именно 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца  лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл.25 ал.1 от НК приспада изтърпяната част от наказанието по НОХД 224/2020 г. на РС - Габрово.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.М.А., роден на *** ***,  българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН ********** ЗА  ВИНОВЕН в това, че за периода 02.01.2020 г. - 05.01.2020 г. в гр.Габрово, при условията на продължавано престъпление, след  предварителен сговор с Б.Д.В. и М.М.А., в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи - 1858 кг. отпадъчно дебело желязо на обща стойност 510.55 лв., от владението на П.И.Ц., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т. 5, във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК  го осъжда  на 1 /една/ година лишаване от свобода

На основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, считано от датата навлизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.М.А. роден на *** ***,  българка, българска гражданка, неграмотна, неомъжена, неосъждана, безработна, с ЕГН ********** ЗА  ВИНОВНА в това, че за периода 02.01.2020 г. - 05.01.2020 г. в гр.Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Б.Д.В. и Й.М.А., в немаловажен случай, отнела чужди движими вещи - 1858 кг. отпадъчно дебело желязо на обща стойност 510.55 лв., от владението на П.И.Ц., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК  я осъжда  на 1 /една/ година лишаване от свобода

На основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, считано от датата навлизане на присъдата в сила.

 

ОСЪЖДА подсъдимите Б.Д.В., Й.М.А. и М.М.А. да заплатят направените по делото разноски в размер на сумата от по 60.98 лв. – за всеки от тях по сметка на ОД на МВР.

 

ОСЪЖДА подсъдимите Б.Д.В., Й.М.А. и М.М.А. да заплатят направените по делото разноски в размер на сумата от по 13.33 лв. – за всеки от тях в полза на съдебната власт по сметка на РС - Габрово.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Габровски окръжен съд в 15 дневен срок, считано от днес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.....................

 

           

 

                                                                                                                2.....................

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД №273/2020  ГОДИНА ПО ОПИСА НА РС ГАБРОВО

 

Срещу подсъдимия Б.Д.В., роден на *** ***,  българин, български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН  **********, е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б."а" и "б" от НК . Същият е предаден на съд, за това че за периода 02.01.2020 г. - 05.01.2020 г. в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след  предварителен сговор с Й.М.А. и М.М.А., в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи - 1858 кг. отпадъчно дебело желязо на обща стойност 510.55 лв., от владението на П.И.Ц., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

Срещу подсъдимия Й.М.А., роден на *** ***,  българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********, е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5, във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Същият е предаден на съд, затова че за периода 02.01.2020 г. - 05.01.2020 г. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след  предварителен сговор с Б.Д.В. и М.М.А., в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи - 1858 кг. отпадъчно дебело желязо на обща стойност 510.55 лв., от владението на П.И.Ц., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

Срещу подсъдимата М.М.А. роден на *** ***,  българка, българска гражданка, неграмотна, неомъжена, неосъждана, безработна, с ЕГН **********, е предявено обвинение за извършено престъпление по основание чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Същата е предадена на съд, затова че за периода 02.01.2020 г. - 05.01.2020 г. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Б.Д.В. и Й.М.А., в немаловажен случай, отнела чужди движими вещи - 1858 кг. отпадъчно дебело желязо на обща стойност 510.55 лв., от владението на П.И.Ц., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

Подсъдимите заявяват, че са получил препис от обвинителния акт и че разбират предявеното срещу него обвинение. Подсъдимите В. и А. не дават обяснение по обвинението. Подсъдимият Й.А. дава обяснения по фактическата обстановка като не признава вината си.

Чрез комплексна преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

           През месец януари 2020 г. свидетелят П.Ц. ***. Същото било бивш тъкачен цех, който не работел от години. В него, обаче се съхранявали различни метални резервни части за тъкачните машини. Намирали се в 12 броя дървени сандъци, но имало части по рафтовете в помещенията и по земята. На долния етаж на сградата се помещавало перило, което работело до пролетта на 2019 г. То също било стопанисвано от свидетеля Ц.. Достъпът до цеха бил възможен от две места - от входа от северната страна на сградата откъм пътя и от малка дървена врата на долното ниво, където се помещавало бившето перило. През тази врата се стигало по стълби до горното ниво на сградата, където се намирал бившия тъкачен цех. Между двете нива имало метален капак.

           Свидетелят Ц. периодично посещавал сградата. През годините в нея били извършени множество кражби на различни вещи. През 2019 г. Ц. посетил за последно помещенията на неустановена дата през месец ноември.

По същото време подсъдимите Й.А. и неговата сестра М.А. ***, което било в непосредствена близост до помещенията, стопанисвани от свидетеля Ц.. В началото на месец януари 2020 г. при тях отишъл да живее и подсъдимият Б.В..

           В. предхождащо бил влизал в тъкачния цех на свидетеля Ц. и познавал разположението на сградата. На 02.01.2020 г. той предложил на подсъдимите М.А. и Й.А. да отидат в цеха и да вземат метални вещи, които да предадат за скрап. Тримата решили да направят това по-късно, когато се стъмни.

           Същата вечер тримата подсъдими отишли до сградата, стопанисвана от свидетеля Ц.. Й.А. останал отвън до един счупен прозорец на цеха, а подсъдимите В. и А. проникнали вътре през малката дървена врата на долното ниво, която намерили притворена. Изкачили се по стълбите и установили, че и металният капак за горното ниво е отворен. През него проникнали в тъкачния цех. Там намерили чували, които взел подсъдимият А.. Б.В. и М.А. му подавали през прозореца металните части, които той пъхал в чувалите. Така тримата напълнили няколко чувала с общо тегло на металните части в тях 427 кг. Чувалите отнесли и скрили в задната част на сградата, в която живеели. Същата вечер подсъдимият Й.А. се обадил на свой познат таксиметров шофьор - свидетелят Л.И.. Двамата се уговорили на следващата сутрин да откарат желязото в пункт за метални отпадъци на бул. "Столетов" №23. На 03.01.2020 г. свидетелят И. отишъл с таксиметровия си автомобил до жилището на подсъдимите, където те натоварили чувалите с метални части.  В таксито се качили подсъдимите В. и А..  Те предали в пункта 427 кг. метални отпадъци като договорът за покупко-продажба бил оформен на името на М.А., която носела документ за самоличност. Свидетеля Л.И. върнал подсъдимите до жилището им, където подсъдимият Й.А. поискал от него на следващата сутрин да отиде отново, за да закарат още метални отпадъци в пункта за вторични суровини.

           Същата вечер - 03.01.2020 г.,  по описания по-горе начин, тримата подсъдими отново влезли  в тъкачния цех и взели метални части с общо тегло 817 кг. Отново ги укрили в задната част на жилищната сграда.  Детайлите предали на следващия ден в пункта на бул. "Столетов" №23. Според уговорката, свидетелят Л.И. отишъл до жилището на подсъдимите и прекарал чувалите на два пъти. С него пътувала подсъдимата М.А. като двата договора за покупко-продажба били оформени на нейно име.

           Тримата подсъдими отишли отново в тъкачния цех на свидетеля Ц. на 05.01.2020 г. По описания начин взели метални части  с общо тегло 614 кг. Същата вечер подсъдимият Й.А. се обадил на свидетеля И. да извърши курс до пункта за вторични суровини, но той отказал. Тогава А. се обадил на друг таксиметров шофьор, когото познавал - свидетеля М. С.. Последният се съгласил да направи курса и на 06.01.2020 г., с управлявания от него таксиметров автомобил откарал тримата подсъдими до пункта на бул. "Столетов" №23, където те предали металните части. Договорът бил оформен на името на подсъдимия Б.В..

           Гореизложената фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин въз основа на приобщените показания на подсъдимия Б.В., дадени в присъствието на защитник в хода на досъдебното производство, гласните доказателства - показанията на разпитаните свидетели - П.И.Ц., Л.И.И., В.П.П. и М. Г.С., писмените доказателства, имащи значение за решаване на делото - протокол за оглед на местопроизшествие - л.3-5 д., фотоалбум - л.6-11 д., приемателно-предавателен протокол - л.90 д.

           От заключението на изготвената съдебно оценъчна експертиза, което не се оспорва от страните, и което съдът възприе като мотивирано и обосновано се установява, че стойността на вещите, отнети от тримата подсъдими, е общо 510,55 лв. Същите са ценени като скрап от черни метали по средни пазарни цени за град Габрово.

           Установената фактическа обстановка се оспорва от подсъдимия Й.А..  Защитната теза, която се излага пред съда е, че същият не е участвал в описаните по-горе кражби и не е знаел за тях.  Правел услуга на близките си като се обаждал за такси и им помагал да пренесат чувалите.  Не знаел за произхода на вещите.

           Така изложената от А. защитна теза не беше възприета от съда със следните аргументи:

           На първо място са показанията на свидетеля Б.В., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане. В присъствието на защитник - адв. Р. Д., В. подробно обяснява  кога, как и кои лица са извършили кражбите от бившия тъкачен цех. "Решихме тримата да отидем като се постъмни, но да не е съвсем тъмно. Отидохме тримата същата вечер, на 2-ри като слязохме отдолу по едни стълби, до реката, има една малка дървена врата" - казва В. за първото влизане в цеха. "На същата вечер - 3ти януари 2020 г. следобед пак влязохме тримата в цепа - по съвсем същия начин - от същото място, пак оставихме Й. на прозореца, пак му подавахме частите през прозореца и той ги слагаше в чувалите"  "Последно в цеха влязохме по същия начин, същите хора - на 05 януари 2020 г., пак беше следобед" Тези показания на подсъдимия В. бяха кредитирани от съда като логични, последователни и достоверни. Детайлите и подробностите, за които съобщава В., ги правят убедителни и правдиви.

           Защитата на подсъдимия Й.А. възразява, че присъдата не може да се основава единствено на показанията на единия от подсъдимите като в случая липсвали каквито и да е други доказателства за виновното поведение на А..

           Съдът не споделя тази теза.  Безспорно е, че присъдата не може да се основава само на показанията на В., но според настоящия съдебен състав тези показания се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели.  Изложеното от В. кореспондира напълно със заявеното от свидетеля Ц.. Механизмът, който описва подсъдимият съответства напълно с описанията, дадени от този свидетел и като разположение на помещенията, и като местонахождение на вещите, и по отношение на всички детайли. Този механизъм не би бил осъществим без участието на подсъдимия А., тъй като другите двама подсъдими са подавали металните части през прозореца, а именно А. ги е слагал в чувалите. Показанията на В. кореспондират и с тези на таксиметровите шофьори - М. С. и Л.И.. Те потвърждават описания от В. начин, по който вещите са били транспортирани и предавани. Кореспондиращи са и показанията на свидетеля П., който обяснява кога и кои лица са предали металните детайли, както и вида на тези метални части.  Писмените доказателства - договори за покупко-продажба също потвърждават подробните обяснения, направени от подсъдимия В..

           Няма спор, че в случая става въпрос за косвени доказателства, но всички те в съвкупност са взаимно допълващи се, непротиворечиви и изграждат отделните компоненти на една ясна и безспорна фактическа обстановка.

           Въз основа на посочените обективни елементи няма как да не се направи и положителен извод относно субективния елемент от състава на престъплението. Както е известно, този елемент предпоставя едно вътрешно психично състояние, за което се съди по неговите външни прояви – конкретни действия или цялостно поведение. Именно цялостното поведение на подсъдимия А. в конкретния случай опровергава неговото собствено твърдение. При положение, че тримата подсъдими живеят заедно, че имат родствена връзка, че след всяка кражба именно А. се е уговарял и уреждал транспортирането на вещите, че е участвал в товаренето им, че е бил на пункта, когато са били предавани металните отпадъци, тезата, че не е знаел произходът им е неприемлива. Ако се касаеше за една кражба, би могло такова твърдение да се допусне като правдиво. Но при положение, че няколко пъти е повтарян един механизъм, няма как извършеното да е без съзнаване от всички подсъдими, включително и подсъдимият А..

           Съдът не възприе и другия довод, изложена от защитата, а именно, че липсва индивидуализация на вещите, предмет на обвинението. Свидетелят Ц. действително не е в състояние да даде пълно описание на всички липсващи части, но той дава достатъчна информация за тях. На досъдебното производство свидетелят е разпознал един от детайлите, който още е бил наличен. Освен това, предявеното обвинение е за отпадъчно желязо, което е определено на база на количествата, предадени в пункта за вторични суровини. Възраженията в тази насока са несъстоятелни, защото направената оценка е изцяло в интерес на подсъдимите. Ако вещите са били ценени като годни, в каквато насока са твърденията на собственика Ц., то стойността съобразно отнетите количества би била много по-висока.

           По изложените съображения съдът не кредитира с доверие защитната теза на подсъдимия Й.А. като прие, че същата не се подкрепя от доказателствата по делото.

           Предвид горното и установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

           По отношение на подсъдимия Б.В.:

Обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин като се подкрепя от материалите по делото. Събраните доказателства са единни и непротиворечиви. По безспорен начин са установени авторството и механизма на извършване на всяко от деянията. Кражбата е извършена при условията на продължавано престъпление като в тази насока са налице всички предпоставки на чл.26 от НК - отделните деяния са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните. Осъществен е и предварителен сговор с подсъдимите М.А. и Й.А.. Налице са както обективните, така и субективните признаци от състава на престъпленията, за които Йорданов е предаден на съд – съзнавал е общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните последици, като е целял  настъпването им.

           Съдът прие, че след като за периода 02.01.2020 г. - 05.01.2020 г. в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след  предварителен сговор с Й.М.А. и М.М.А., в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи - 1858 кг. отпадъчно дебело желязо на обща стойност 510.55 лв., от владението на П.И.Ц., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, действайки при форма на вина пряк умисъл подсъдимият Б.Д.  В. осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б."а" и "б" от НК, в извършването на което съдът го призна за виновен.

           При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид следните смекчаващи вината обстоятелства: направените признания, съдействието на подсъдимия за установяване на обективната истина, критичното му отношение към извършеното, сравнително не високата стойност на предмета на престъплението, съгласно извършената оценка.

Отегчаващо вината обстоятелства са многократните предишни осъждания на подсъдимия. Преценявайки горните обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът цени като изключително смекчаващо вината обстоятелство съдействието на В. за установяване на обективната истина по делото. Именно това съдействие в случая допринася за пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка, установена по -горе. При наличие на това обстоятелство съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК като определи наказание под предвидения минимум, а именно  две години лишаване от свобода.

Както беше отбелязано по-горе, подсъдимият В. е многократно осъждан, включително и с присъда по НОХД 224/2020 г. на Районен съд – Габрово, потвърдена с решение по ВНОХД 63/2020 г. на ОС – Габрово,  влязла на 15.09.2020 г.  С нея, за деяние, извършено на 10-20.03.2019 г., квалифицирано по чл.196 ал.1 т.2 пр.1 във вр. с чл.195 ал.1 т.3,5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б. А и Б във вр. с чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода.

           Съдът констатира, че са налице предпоставките за приложение на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК за групиране на наказанията по настоящата присъда и тази по цитираното НОХД, тъй като към момента на извършване на деянията, подсъдимият не е имал влязла присъда за което и да е от тях.На посоченото основание съдът определи общо наказание - най-тежкото от така наложените, а именно - две години и осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим.

           На основание чл.25 ал.1 от НК съдът приспадна изтърпяната част от наказанието по НОХД 224/2020 г. на Районен съд – Габрово, потвърдена с решение по ВНОХД 63/2020 г. на ОС – Габрово,  влязла на 15.09.2020 г.

           По отношение на подсъдимия Й.М.А.:

По изложените по-горе съображения и като не възприе защитната теза на подсъдимия А., съдът прие обвинението срещу него е доказано по несъмнен и категоричен начин като се подкрепя от материалите по делото. Събраните доказателства са единни и непротиворечиви. По безспорен начин са установени авторството и механизма на извършване на всяко от деянията, както и участието на подсъдимия във всяко от тях.  Кражбата е извършена при условията на продължавано престъпление като в тази насока са налице всички предпоставки на чл.26 от НК - отделните деяния са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните. Осъществен е и предварителен сговор с подсъдимите М.А. и Б.В.. Налице са както обективните, така и субективните признаци от състава на престъпленията, за които Йорданов е предаден на съд – съзнавал е общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните последици, като е целял  настъпването им.

           След като за периода 02.01.2020 г. - 05.01.2020 г. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след  предварителен сговор с Б.Д.В. и М.М.А., в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи - 1858 кг. отпадъчно дебело желязо на обща стойност 510.55 лв., от владението на П.И.Ц., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, действайки при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият Й.М.А. осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5, във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, в извършването на което съдът го призна за виновен.

           При определяне на вида и размера на наказанието съдът цени като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието - същият е реабилитиран, което обуславя ниската степен на обществена опасност на А. като деец. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани. Преценявайки горните обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът определи на подсъдимия Й.А. наказание към минимума, предвиден в закона, а именно една година лишаване от свобода.

           Като взе предвид, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК и като прие, че за постигане целите на наказанието в случая не е необходимо неговото ефективно изтърпяване, съдът отложи същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

           По отношение на подсъдимата М.М.А.:

Обвинението срещу подсъдимата А. е доказано по несъмнен и категоричен начин като се подкрепя от материалите по делото. Събраните доказателства са единни и непротиворечиви. По безспорен начин са установени авторството и механизма на извършване на всяко от деянията и конкретното участие на подсъдимата. Кражбата е извършена при условията на продължавано престъпление като в тази насока са налице всички предпоставки на чл.26 от НК - отделните деяния са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните. Осъществен е и предварителен сговор с подсъдимите Б.В. и Й.А.. Налице са както обективните, така и субективните признаци от състава на престъпленията, за които А. е предадена на съд – съзнавала е общественоопасния характер на деянията си, предвиждала е общественоопасните последици, като е целяла  настъпването им.

           След като за периода 02.01.2020 г. - 05.01.2020 г. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Б.Д.В. и Й.М.А., в немаловажен случай, отнела чужди движими вещи - 1858 кг. отпадъчно дебело желязо на обща стойност 510.55 лв., от владението на П.И.Ц., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, действайки при форма на вина пряк умисъл, подсъдимата М.М.А. осъществила, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, в извършването на което съдът я призна за виновна.

           При определяне на вида и размера на наказанието съдът цени като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата към момента на извършване на деянието, обусловената от него ниската степен на обществена опасност на същата като деец, сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани. Преценявайки горните обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът определи на подсъдимата М.А. наказание към минимума, предвиден в закона, а именно една година лишаване от свобода.

           Като взе предвид, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК и като прие, че за постигане целите на наказанието в случая не е необходимо неговото ефективно изтърпяване, съдът отложи същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът осъди подсъдимите Б.Д.В., Й.М.А. и М.М.А. да заплатят направените по делото разноски в размер на сумата от по 60.98 лв. – за всеки от тях по сметка на ОД на МВР, както и сумата от по 13.33 лв. – за всеки от тях в полза на съдебната власт по сметка на РС - Габрово.

            Съдът счете, че с така наложеното наказание ще бъдат осъществени най - ефективно целите по чл.36 от НК.

В този смисъл е произнесена присъдата.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: