Решение по дело №952/2016 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 18
Дата: 5 януари 2018 г.
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20165320100952
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               Година 05.01.2018                         Град  К.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

На седми декември                                                две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА

гражданско дело № 952 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:            

Производството е по иск за делба на съсобствени недвижими имот с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във фазата на допускането ѝ, предявен от ищците Г.Д.К. с ЕГН: ********** и В.Н.К. с ЕГН: ********** ***, представлявани от пълномощника си  адв. Е.П. против Е.Ф.К. с ЕГН: **********, Ф.Д.К. с ЕГН: ********** и П.Г.К. с ЕГН: ********** ***.

Ищците твърдят, че сключили граждански брак на ..г.. Ответниците Ф.Д.К. и П.Г.К. също били съпрузи, а ответницата Е.Ф.К. им била дъщеря. Ответникът Ф.Д.К. бил брат на ищеца Г.Д.К.. С Договор от ..г. по нотариален акт № 104, том I, дело № 222/.. г. на Карловски районен съд, майката на първия от ищците и на втория ответник – Е.Ф. А., била закупила при равни права за себе си и за трите си малолетни по това време деца К. Д.К., Ф. (Ф.) Д.К. и Г.Д.К., следния недвижим имот: западната половина от овощна градина заедно с построената в това место къща, находящи се в землището на гр. К., местността „С.“, цялата от 1,4 дка (един декар и четири ара) до съседи на тази половина: Г. Г.П., И. С.К., д. и Д. И. Н.. Към датата на закупуване на описания имот същият бил с площ, по-голяма от посочената в нотариалния акт. Поради тази причина продавачът по описания по-горе нотариален акт предоставил на майка им приложената към исковата молба нотариално заверена декларация рег. № 225/21.04... г. на Карловски районен съд, с която декларирал, че е продал имота с пространство, което е по-голямо от описаното в нотариален акт №104 от ..г., и че продадения от него имот е в границите, посочени в нотариалния акт. Поради тази причина от закупуването на гореописания имот и до сега ищците го владеели в посочените по-горе граници и с площ от около 1800 кв. м..

Ищците твърдят, че с Договор от ...г. по нот. акт № 122, том VII, дело № 1428/2001 г. на СлВп при Карловски районен съд, майката на първия от тях – Е.Ф. А., им продала при условията на СИО принадлежащата ѝ ¼ (една четвърт) идеална част от гореописаното дворно място, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда, друга паянтова сграда и други подобрения, находящи се в гр. К. при граници и съседи: от две страни улици, дере, Г. К.и И.С.К., съставляващо имот с пл. № 156 с площ по нотариален акт от 1400 кв. м., за който имот били отредени урегулирани парцели V (пети) с площ от 894 кв. м. и VI (шести) с площ от 876 кв. м. в квартал 139а по плана на града.

Ищците твърдят, че с договор от 27.08.2008 г. по нот. акт № 40, том X, дело № 2051/2008 г. на СлВп при Карловски районен съд, братът на първия от ищците и на втория ответник – К. Д. К. продал на втория и третия ответник по настоящото дело в условията на СИО принадлежащата му ¼ (една четвърт) идеална част от гореописаното дворно място, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда, друга масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж, навес с оградни стени и други строителни подобрения. С последващ Договор от 02.09.2008 г. по нот. акт № 105, том X, дело № 2121/2008 г. на СлВп при Карловски районен съд втория и третия ответник по настоящото дело били подарили на първата ответница – Е.Ф.К., общо принадлежащата им ½ (една втора) идеална част от целия гореописан недвижим имот. В резултат на така описаните сделки ищците считали, че те и първата ответница по настоящото дело станали съсобственици при следните квоти: ¼ идеална част за първия от ищците; ¼  идеална част за двамата ищци при условията на СИО и 2/4 идеални части за първата ответница по настоящото дело.

Ето защо били крайно изненадани, когато наскоро установили, че вторият ответник по настоящото дело – Ф.Д.К., бил „снабдил“ първия ищец и брат им К. Д. К., с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 174, том VI, дело № 1183/2009 г. на СлВп при Карловски районен съд, по силата на който акт, те тримата били признати за собственици с равни права на 400/1800 идеални части от описаното по-горе дворно място. С последващ нот. акт №4, том VII, дело № 1211/2009 г. на СлВп при КРС К. Д. К. бил „продал“ на втория и третия ответник по настоящото дело при условията на СИО „принадлежащата“ му 1/3  идеална част от това дворно място. Ищците считали, че вторият ответник по настоящото дело бил подвел нотариуса, съставил нотариалния акт, тъй като, както описали по-горе, имотът бил закупен в границите и с площта от около 1800 кв. м., в които съществувал към .. г.. Този имот бил владян в тези граници и с тази площ, и с тези граници и с тази площ същият бил предмет на подробно описаните по-горе три сделки. Т. е. към 31.08.2009 г., датата на съставяне на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, те – тримата братя, няма как да били собственици по наследство и давностно владение по на ⅓ идеална част от тези 400 кв. м. от гореописаното дворно място, тъй като ЦЯЛОТО дворно място с площ от 1800 кв. м., включително и тези 400 кв. м. вече били предмет на гореописаните сделки . Не по-малко абсурден бил и нот. акт от 29.12.2011 г. № 150, том XI, дело № 2091/2011г. на СлВп при Карловски районен съд, с който нотариален акт вторият ответник по настоящото дело – Ф.Д.К., бил „признат“ за собственик на сградите, половината от които на 02.09.2008 г. бил подарил на дъщеря си и първа ответница по настоящото дело с нотариален акт № 105, том X, дело № 2124/2008 г. на СлВп при Карловски районен съд.

Ето защо изцяло оспорвали описаните по-горе два нотариални акта по обстоятелствена проверка, а именно – № 174 , том VI, дело № 1183/2009 г. на СлВп при Карловски районен съд и нот. акт от 29.12.2011 г. № 150, том XI, дело № 2091/2011 г. на СлВп при Карловски районен съд. Оспорвали също така и нот. акт №4, том VII, дело № 1211/2009 г. на СлВп при КРС и считат, че същият нямал прехвърлително действие, тъй като към датата на сключване на договора по този нотариален акт прехвърлителят вече не е бил собственик на имота, предмет на сделката.

Според ищците към настоящия момент гореописаният недвижим имот съставлявал:

Поземлен имот с идентификатор 36498.504.28 по КККР на гр.К., одобрени със Заповед № ..г. на ИД на АГКК; последно изменение със Заповед: .. г. на началника на ..; адрес на ПИ: гр.?К., ул. Р. №. пл..; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: 36498.504.158; номер по предходен план: 504.156, квартал 35а, парцел: VI-156 ; съседи: 36498.504.9501, 36498.504.15 , 36498.504.9502, 36498.504.27; Сгради, които попадат върху имота: 1.Сграда 36498.504.28.1 застроена площ 85 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 2.Сграда 36498.504.28.2: застроена площ 38 кв.м., брой етажи, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 3. Сграда 36498.504.28.3: застроена площ 28  кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда; 4. Сграда 36498.504.28.4: застроена площ 15 кв.м. , брой етажи 1, предназначение:  Друг вид сграда за обитаване; 5. Сграда 36498.504.28.5: застроена площ 21 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Хангар, депо, гараж И

Поземлен имот с идентификатор 36498.504.27 по КККР на гр.К. , одобрени със Заповед № ..г. на ИД на АГКК; последно изменение със Заповед: .. г. на началника на ..; адрес на ПИ: гр.К. , п.к... , ул. „Р. №.; площ : 871 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: 36498.504.161; номер по предходен план: 504.161, квартал 35а, парцел: V-156; съседи: 36498.504.9501, 36498.504.28, 36498.504.157, 36498.504.155.

Ищците твърдят, че притежавали половината от гореописаните имоти , като ¼ идеална част от тях била лична собственост на първия от тях, а другата ¼ идеална част била собственост на двамата в режим на СИО. Считат, че другата половина , или общо 2/4 идеални части, от описаните по-горе имоти принадлежала на първата ответница по настоящото дело. В представените с исковата молба скици на процесиите имоти било налице едно абсурдно записване на квотите в съсобствеността, такова, че нито квотите дават сбор „1“ , нито сборът на площите давал площта на имотите. Затова желаели ответниците по настоящото дело, които били едно семейство, да заявят как според тях се разпределяла съсобствеността върху принадлежащата им част от описаните по-горе имоти.

Молят съда да допусне до делба описаните по-горе два имота при посочените квоти, тъй като с ответниците по настоящото дело не били в състояние доброволно да прекратят съсобствеността помежду им.

ОТВЕТНИЦАТА Е.Ф.К. с отговора си на исковата молба оспорва същата и счита, че била частично недопустима и частично неоснователна. На първо място, оспорва представителната власт на пълномощника на ищците, тъй като представеното по делото пълномощно било за завеждане на делба на недвижим имот, без да конкретизира за кой точно имот и какви точно са правата дадени с него. Исковата молба не била подписана от ищците и затова счита, че може и да не били запознати и съгласни със съдържанието й. Ищецът Г.Д.К. чрез пълномощника си твърдял, че е собственик на ¼ от 1400 ара овощна градина с построена в него къща по силата на нотариален акт № 104 том I дело 222 от ..г., но вписаното в този нотариален акт като собственик лице със същите имена като ищеца било родено на ..г., докато ищецът по настоящото дело не бил роден на тази дата. Ето защо счита, че ищецът не бил собственик и не можел да се легитимира като такъв по силата на този нотариален акт. Освен това не било вярно, че закупената овощна градина с площ от 1400 ара е била в посочените в нотариалния акт № 104 том I дело 222 от ..г. граници с площ от 1800 кв.м. към момента на закупуването ѝ през ..г. Не било вярно и това, че била владяна от ищците в тези граници и площи оттогава до днес. Несъстоятелно и юридически неиздържано било и твърдението на ищците, че трите сделки реализирани в периода 2001-2008г. били станали върху 1800 кв. м. Не можело да прехвърлиш в повече от това, което притежаваш по нотариален акт. Нотариално заверената декларация с рег.№ 225 от 21.04...г. не била титул за собственост и не удостоверявала по никакъв начин с колко в повече е било закупеното място. Доказателство затова било и Удостоверение № 94-Ф-7 от 03.09.2007 г.от О.К., от което било видно, че само ЧАСТ от поземлен имот пл. № 156, за който са отредени УПИ-У-156 и УПИ-У1-156 в кв. 139а по устройствения план на гр.К., видно от скица 628/22.08.2007г. бил идентичен с имота, описан по нот. акт № 104 том I дело 222 от ..г.. Овощната градина била закупена с построена в нея къща. Тъй като къщата била малка, били изградили и втора жилищна сграда като са ползвали едната стена от съществуващата къща. Сградите били самостоятелни и с отделни входове. В допълнително изградената сграда живеели те – ответницата, майка ѝ и баща ѝ. В момента тази полумасивна жилищна сграда и старата закупена през .. г. кирпичена паянтова жилищна сграда били заснети с един общ идентификатор 36498.504.28.1 в СГКК Пловдив, тъй като били построени с обща стена. Видно обаче от скица 628/22.08.2007г. на О.К., в имота на практика имало три жилищни сгради-една паянтова и две полумасивни. Ответницата твърди, че преди 40 години родителите ѝ си разделили с останалите съсобственици и ползването на имота по дължина на двата по-късно обособени с плана от 1997 г. парцела, като баща ѝ и майка ѝ взели западната част, за да имат достъп до къщата в която живеят. Ползваното и до днес от тях място било оградено и имали отделна врата за достъп до него, която се заключвала. Втората къща, обаче се оказала малка за нуждите на едно тричленно семейство. Останалите съсобственици се съгласили баща ѝ да си построи в двора, който ползвал и владеел от юг, още една къща, лятна кухня и гараж. Действително, в началото на 80-те години на миналия век поетапно баща ѝ с лични средства и по стопански начин си построил гаража и до него къщата и лятна кухня с външна тоалетна. Понастоящем тази къща била с идентификатор по КККР 36498.504.28.2, гаражът с идентификатор 36498.504.28.5, а лятната кухня с идентификатор 36498.504.28.4. Междувременно ищците по същото време си строили жилище в кооперация на ул. „Д.и вече повече от 32 години живеели там. От момента на построяването им до днес, родителите на ответницата владеели за себе си въпросните постройки, изградени с техни лични средства безпрепятствено, непрекъснато, явно и необезпокоявано и били манифестирали към всички намерението си за своене. Затова и се снабдили с Нотариален акт №150, том 11, рег. 3143, дело 2091/2011 г. на СВ при КРС. Това било тяхното лично, семейно и единствено жилище и ищците никога не били оспорвали този факт. Нямало и от страна на баба ѝ, нито на някой друг противопоставяне и несъгласие. Нямало и подавани сигнали за незаконното строителство по онова време, нито по време на изграждането му, нито по-късно. Всички знаели, че това била къщата на родителите на ответницата. Видно и от съдържанието на нотариален акт № 122, том VII, дело 1428/2001 г. по описа на СВ при КРС, баба ѝ не била прехвърлила на ищеца двете построени от баща ѝ къщи, а единствено припадащата ѝ се ¼ ид. част от 1400 кв. м. от дворното място със закупената паянтова жилищна сграда и паянтовата сграда – навес. Освен това в този нотариален акт нямало описана граница на имота от изток и освен това към онзи момент на прехвърлянето – 2001 г., имотът не граничел с дере, както било описано в него. Но най-вероятно ставало въпрос за пропуски и грешки и в този нотариален акт.

За ответницата била изненада исковата молба по настоящото дело, тъй като ищците никога не били оспорвали собствеността на баща ѝ върху въпросните постройки, нито били оспорвали и останалите нотариални актове за собствеността върху дворното място. Винаги искали да се разделят доброволно. Категорично заявява, че в исковата молба невярно се твърдяло, че баща ѝ „снабдил” братята си без тяхното знание с нотариален акт по обстоятелствена проверка и, че бил „подвел” нотариуса, а ищците уж наскоро били узнали затова и били „изненадани”. Това не било вярно. Лично пред нея и други хора преди повече от 7 години ищецът подписал молбата до Нотариус Р. чрез Кмета на О.К., с която било инициирано нотариалното производство. Счита, че като молител той нямал правен интерес да оспорва. В подкрепа на становището ѝ, че ищците знаели и не се противопоставяли на собствеността на родителите ѝ върху постройките и дворното място, била и промяната на ПУП, която инициирали всички заедно. Точно защото тя по силата на договор за дарение от родителите ѝ с нот. акт № 105, том X, дело 2121/ 2008 г. на СВ към КРС била собственик на ¼ ид.ч. от 1400 кв. м. от дворното място, за което са предвидени УПИ-V-156 и УПИ-VI-156 в кв. 139а по устройствения план на гр. К., а баща ѝ бил собственик по силата на давностно владение и наследство на ⅓ ид. ч. от 400/1800 ид. ч. по нот. акт № 170, том VI, дело 1183/2009 г. по описа на СВ при КРС и по силата на покупко-продажба на  ⅓ ид. ч. от 400/1800 по нот. акт № 4, том VII, дело 1211/2009 г. по описа на СВ при КРС или общо на ⅔ ид.ч. от 400/1800 кв.м. от същите имоти, бил променен ПУП и в момента ПИ с идентификатор 36498.504.28 бил с площ от 1004 кв. м. Т. е. отговарял на реално притежаваната квадратура от нея и баща ѝ по нот. актове. Разликата от 75 кв. м. били разпределили в двете ПИ, тъй като след влизане в сила на кадастралната карта се оказало, че имотът общо по скици бил заснет с площ от 1875 кв. м. Това изменение на ПУП било направено с цел доброволното ликвидиране на съсобствеността помежду им с ищците и било индикация и доказателство, че ищците никога не били претендирали, нито били твърдели, че притежават половината от дворното място. Освен това в присъствието на ищците и на ответниците бил направен на 07.09.2015 г. оглед на място в имота от вещо лице – оценител, регистриран в КНОБ, за да даде оценка на съсобствените сгради. Видно от съдържанието на изготвената експертиза, единствените съсобствени сгради между ищците и ответниците, предмет на оценка, били сграда 36498.504.28.1 и сграда с идентификатор 36498.504.28.3. Частната експертиза била изготвена за нуждите на доброволната делба и при огледа в присъствието на съсобствениците било изрично посочено от всички тях пред вещото лице, кои сгради са съсобствени помежду им. Т. е. това била още една индикация и доказателство, че ищците никога не били оспорвали собствеността ѝ и тази на родителите ѝ по представените с исковата молба нотариални актове. Едва след като се запознали с частната експертиза, ищецът не я одобрил и не се разбрали за стойността на оценените постройки. Други спорове нямали.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да допусне до делба ПИ с идентификатор 36498.504.27 по КККР на гр. К. с площ 871 кв. м. с административен адрес: гр. К. ул. „Р. №.и ПИ с идентификатор 36498.504.28 по КККР с площ 1004 кв. м. с административен адрес: гр.К. ул. Р. №., ведно със сгради, които попадат върху имота: сграда с идентификатор 36498.504.28.1 със застроена площ от 85 кв. м. с предназначение жилищна сграда и сграда с идентификатор 36498.504.28.3 със застроена площ от 28 кв. м. с предназначение селскостопанска сграда

- при квоти на ПИ: за Е.Ф.К. 210/540 ид. ч.; за Ф.Д.К. и П.Г.К. 80/540 ид. ч. в режим на СИО и за Г.Д.К. 145/540 ид.ч. и за Г.Д.К. и В.Н.К. при 105/540 ид. ч. в режим на СИО.

- при квоти на сгради: сграда с идентификатор 36498.504.28.1 и сграда с идентификатор 36498.504.28.3 за Е.Ф.К. ½ ид.ч.; за Г.Д.К. и В.Н.К. в режим на СИО ¼ ид.ч.; за Г.Д.К. ¼ ид. ч.

МОЛИ съда отхвърли иска и да не допуска до делба сградите с идентификатори по КККР 36498.504.28.2, 36498.504.28.4 и 36498.504.28.5, тъй като не били в режим на съсобственост между ответниците и ищците.

ОТВЕТНИЦИТЕ Ф.Д.К. и П.Г.К., чрез пълномощника си адв. Б., с отговора си на исковата молба заявяват, че искът бил допустим, но частично основателен. Видно от цитираните от ищците нотариални актове било, че се извършвали сделки само с имот с пл. № 156 с площ по нотариален акт от 1400 кв. м., като за разликата от 1400 кв. м. до 1800 кв. м. нямало документ за собственост и праводателите не можели да се легитимират като собственици за тази разлика в квадратурата. Това, че имало извършвани сделки на разпореждане не ги правело собственици. Това наложило да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост за тези 400/1800 ид. ч. от имота. Освен това, ищецът Г.К. лично бил сезирал нотариуса, поради което за него не бил налице правен интерес от оспорването на процесните нотариални актове. Ответниците твърдят, че към момента на разпоредителната сделка продавачът К. К. бил собственик на ⅓ ид. ч от 400/1800 ид. ч. от дворното място, цялото застроено и незастроено, находящо се в гр. К., съставляващо имот. пл.№ 156. Поради това сделката била действителна и ответниците П. и Ф. КК  станали собственици на продадената им идеална част от имота. Оспорват и иска за делба по отношение на жилищната сграда с идентификатор 36498.504.28.2 със застроена площ от 38 кв. м., друг вид сграда за обитаване с идентификатор 36498.504.28.4 със застроена площ от 15 кв. м. и гараж с идентификатор 36498.504.28.5 със застроена площ от 21 кв. м. Ответниците твърдят, че те били собственици на посочените сгради на основание давностно владение. Сградите били построили около 1980-1982 г. изцяло със собствени средства и при изричното съгласие на другите съсобственици на имота. От построяването им и до настоящия момент единствено те владеели посочените сгради. Всички знаели, че сградите са единствено тяхна собственост. За което и се снабдили с нотариален акт за собственост. Поради изложеното жилищната сграда с идентификатор 36498.504.28.2 със застроена площ от 38 кв.м., друг вид сграда за обитаване с идентификатор 36498.504.28.4 със застроена площ от 15 кв.м. и гараж с идентификатор 36498.504.28.5 със застроена площ от 21 кв.м. не следвало да се допускат до делба, тъй като не били съсобствени и искът за делба в тази си част и по отношение на тези сгради следвало да се отхвърли. Допълнително двамата ответници правели възражение за изтекла давност относно правото да се иска оспорване на нотариалните актове, а именно: Нотариален акт № 174, том VI, д. 1183/2009 г. на СП при КРС , Нотариален акт № 4,T.VII, д.1 ] 12/2009г. на СП при КРС и Нотариален акт №150, том XI, дело 2091/2011 г. на СП при КРС и констатациите в тях. Счита, че бил изтекъл срокът, в който можели да се оспорват. Освен това, след снабдяването на ответниците с нотариални актове, те били владели тези сгради и ПИ на правно основание, годно да ги направи собственици, поради което и на това основание станали собственици.

Сграда с идентификатор 36498.504.28.1 със застроена площ от 85 кв.м., с предназначение жилищна сграда всъщност винаги била представлявала две отделни сгради, с два отделни входа, без достъп от едната сграда до другата, но с обща стена. Общото между тях била само една стена. Едва от заснемане на сградите в кадастъра през 2011г. същата била посочена като една еднофамилна сграда с площ от 85 кв. м. Дотогава винаги в скиците, които им били издавали от О.К. били отбелязвани две жилищни сгради, каквото било и фактическото положение и към настоящия момент. Фактически двете сгради така и се били ползвали, като Е. А. и ищецът Г.К. ползвали северната сграда, а те – ответниците Ф. и П. КК, ползвали южната сграда. И след смъртта на Е. А. продължили по същия начин да ползват сградите. Видно от представения нот. акт от 2001 г., с който Е.Ф. А. прехвърля на първия ищец ¼  ид.ч. от имота, същата прехвърляла само ид. ч. от едната паянтова жилищна сграда, т. е. от сградата, която те ползвали. Видно и от скицата, която била приложена при изповядване на сделката, сградата с идентификатор 36498.504.28.1 всъщност били две сгради. Тъй като сградата, която те ползвали била много малка и нямало никакви битови условия, по общо съгласие на съсобствениците около 1980г. се принудили да си построят другата жилищна сграда в имота, а именно – сградата с идентификатор 36498.504.28.2. Тогава построили и гаража и лятната кухня. Твърдят, че още като започнали да строят, всички знаели, че строят само за тях и досега всички знаели, че те били собственици на тези постройки. В това число и ищците по настоящото производство. Твърдят, че  Г.К. винаги казвал, че тези сгради са техни и той никога не бил имал претенции към тях. По отношение на нотариалния акт, с който другия им брат К. К. продавал идеална част от имота и сградите, намерението на ответниците било да им продаде собствената си ид. част от поземлените имоти, както и идеалните си части от паянтова жилищна сграда, друга паянтова сграда и други подобрения. Както той, така и ответниците имали съзнанието, че се прехвърля собствеността върху сградите, които сега били посочени по кадастралната карта само като една сграда с идентификатор 36498.504.28.1. Това се потвърждавало и от пълномощно с peг. №3073/19.08.2008 г. на нотариус А. А. с район на действие PC Видин. За останалите посочени в нотариалния акт обекти, нито той имал намерение да ги продава, нито ответникът имал намерение да ги купува. Това било така, тъй като той знаел, че само ответникът и съпругата му били техни собственици.

Същото било обяснението и за дарението на дъщеря му Е.К., другата ответница но делото. Никога не били имали намерение да ѝ дарят жилищната сграда с идентификатор 36498.504.28.2 със застроена площ от 38 кв. м., друг вид сграда за обитаване с идентификатор 36498.504.28.4 със застроена площ от 15 кв.м. и гараж с идентификатор 36498.504.28.5 със застроена площ от 21 кв.м..

С ищците водили преговори за доброволна делба на съсобствения им имот. В тази връзка инициирали изменение на ПУП, като с изменението била изместена регулационната граница между двата поземлени имота и били променени площта на същите. Това направили с цел площта на ПИ да съответства на идеалните части, които имали от тях. Ангажирали и лицензиран оценител, но в крайна сметка не успели да се спогодят, тъй като не можали да се разберат за стойността на сгради номера едно и три.

МОЛЯТ съда да допусне до делба ПИ с идентификатор 36498.504.28 по КККР на гр. К., с адрес на имота: гр.К. ул. Р. №.., с площ от 1004 кв.м., със стар идентификатор: 36498.504.156 и номер по предходен план: 504.156, кв.35а, парцел: VI-156, при съседи на ПИ: 36498.504.9501, 36498.504.157, 36498.504.9502, 36498.504.27 и ПИ с идентификатор 36498.504.27 по КККР на гр.К., с адрес на имота: гр. К., ул. „Р. №., с площ от 871 кв.м., със стар идентификатор: 36498.504.161 и номер по предходен план: 504.161, кв.35а, парцел: V-156, при съседи на ПИ: 36498.504.9501, 36498.504.28, 36498.504.157, 36498.504.155 при следните квоти: за Г.Д.К. 145/540 ид. ч., за Г.Д.К. и В.Н.К. 105/540 ид. ч. в режим на СИО , за Ф.Д.К. и П.Г.К. 80/540 ид. ч. в режим на СИО и за Е.Ф.К. 210/540 ид. ч.

МОЛЯТ съда да допусне до делба и следните сгради, построени в ПИ с идентификатор 36498.504.28 по КККР на гр. К., с адрес на имота: гр. К., ул. „Р. №.., с площ от 1004 кв.м., със стар идентификатор: 36498.504.156 и номер по предходен план: 504.156, кв.35а, парцел: VI-156, а именно: 36498.504.28.1 със застроена площ от 85 кв.м., с предназначение-жилищна сграда, 36498.504.28.3 със застроена площ от 28 кв.м.5 с предназначение селскостопанска сграда при следните квоти : За Г.Д.К. ¼ ид. ч., за Г.Д.К. и В.Н.К. ¼  ид. ч. в режим на СИО и за Е.Ф.К. ½  ид.ч.

МОЛЯТ съда да отхвърли иска за делба по отношение на сграда с идентификатор 36498.504.28.2 със застроена площ от 38 кв.м. с предназначение  –жилищна сграда, сграда с идентификатор36498.504.28.4 със застроена площ от 15 кв. м., с предназначение друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 36498.504.28.5 със застроена площ от 21 кв. м. с предназначение- хангар, депо, гараж.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че двамата ищци Г.К. и В.К. са съпрузи; че ответниците Ф.К. и П.К. също са съпрузи, а ответницата Е.К. е тяхна дъщеря; че Е.Ф. А., починала на 18.11.2001 г., е майка на ищеца Г.К., ответника Ф.К. и техния брат К. Д. К..

От представения нотариален акт № 104, том I, дело № 222/.. г. на Карловски районен съд, се установява, че  Е.Ф. А. е закупила от Д.И.Н.с договор от ..г. при равни права за себе си и за трите си малолетни по това време деца Г., Ф. (Ф.) и К. (К.) следния недвижим имот: западната половина от овощна градина заедно с построената в това место къща, находящи се в землището на гр. К., местността „С.“, цялата от 1,4 дка (един декар и четири ара) до съседи на тази половина: Г. Г.П., И. С.К., д. и Д. И. Н..

По делото е приложена нотариално заверена декларация рег. № 225/21.04... г. на Карловски районен съд, с която продавачът Д.И.Н.декларира, че описаното в нотариалния акт пространство на имота е по-малко от действителното и че продадения от него имот е в границите, посочени в нотариалния акт.

От приложените нотариални актове е видно, че в периода 2001 г. – 2008 г. с процесния имот са реализирани три сделки:

С договор от ...г. по нот. акт № 122, том VII, дело № 1428/2001 г. на СлВп при Карловски районен съд  Е.Ф. А. е продала на ищците при условията на СИО принадлежащата ѝ ¼ (една четвърт) идеална част от гореописаното дворно място, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда, друга паянтова сграда и други подобрения, находящо се в гр. К. при граници и съседи: от две страни улици, дере, Г. К.и И.С.К., съставляващо имот с пл. № 156 с площ по нотариален акт от 1400 кв. м., за който имот са отредени урегулирани парцели V (пети) с площ от 894 кв. м. и VI (шести) с площ от 876 кв. м. в квартал 139а по плана на града.

С договор от 27.08.2008 г. по нот. акт № 40, том X, дело № 2051/2008 г. на СлВп при Карловски районен съд, К. Д. К. е продал на ответниците Ф.К. и П.К. в условията на СИО принадлежащата му ¼ (една четвърт) идеална част от процесното дворно място, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда, друга масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж, навес с оградни стени и други строителни подобрения, находящо се в гр. К., обл. Пловдив, съставляващо имот с пл. № 156 с площ по нотариален акт от 1400 кв. м., с площ по скица №642/21.08.2008 г. 1800 кв. м., за който имот са отредени УПИ V-156 с площ от 940 кв. м. и УПИ VI-156 с площ от 876 кв. м. в квартал 139а по плана на града, при граници и съседи: от юг и запад улици, от изток УПИ IV-157, от север имот с пл. №155.

С договор от 02.09.2008 г. по нот. акт № 105, том X, дело № 2121/2008 г. на СлВп при Карловски районен съд Ф.К. и П.К. са дарили дъщеря си Е.К., общо принадлежащата им само ½ (една втора) идеална част от процесното дворно място, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда, друга масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж, навес с оградни стени и други строителни подобрения, находящо се в гр. К., обл. Пловдив, с адм. адрес „Извън регулацията“ №29, съставляващо имот с пл. № 156 с площ по нотариален акт от 1400 кв. м., с площ по скица №642/21.08.2008 г. 1800 кв. м., за който имот са отредени УПИ V-156 с площ от 940 кв. м. и УПИ VI-156 с площ от 876 кв. м. в квартал 139а по плана на града при граници и съседи: от юг и запад улици, от изток УПИ IV-157, от север имот с пл. №155.

Съдът приема, че описаните три сделки с станали върху площ от 1400 кв. м. – толкова, колкото е площта на имота съгласно нотариален акт № 104, том I, дело № 222/.. г. на Карловски районен съд. Представената нотариално заверена декларация рег. № 225/21.04... г. на Карловски районен съд не представлява титул за собственост и същата не легитимира купувачите като собственици на площ по-голяма от отразената в нотариалния акт. Ето защо, и доколкото никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, следва да се приеме, че сделките, с които е извършено разпореждане с повече от 1400 кв. м. не са могли да породят своето вещно прехвърлително действие за размера над тази площ. В подкрепа на този извод е и представеното Удостоверение № 94-Ф-7 от 03.09.2007 г. на О.К., от което е видно, че само част от поземлен имот пл. № 156, за който са отредени УПИ-У-156 и УПИ-У1-156 в кв. 139а по устройствения план на гр.К., е идентичен с имота, описан по нот. акт № 104, том I, дело 222 от ..г.. Недоказани останаха и твърденията на ищците, че са владели имота от закупуването му през .. г. до настоящия момент в посочените в нотариалния акт граници, с площ от около 1800 кв. м.. Свидетелските показания в тази насока съдът намира за разнопосочни и противоречиви, като същите не установяват по безспорен начин владяната площ, което е и обяснимо, предвид изминалия продължителен период от време. Освен това, дори и да се приеме, че е изминал твърденият от ищците срок на давностно владение, това не е достатъчно да се легитимират като собственици. Следвало е да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка за разликата над 1400 кв. м., какъвто обаче те не представят, а и не навеждат твърдения да притежават.

Не е спорно по делото, че към настоящия момент процесният недвижим имот съставлява:

Поземлен имот с идентификатор 36498.504.28 по КККР на гр.К., одобрени със Заповед № ..г. на ИД на АГКК; последно изменение със Заповед: .. г. на началника на ..; адрес на ПИ: гр.?К., ул. Р. №. пл..; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: 36498.504.158; номер по предходен план: 504.156, квартал 35а, парцел: VI-156 ; съседи: 36498.504.9501, 36498.504.15 , 36498.504.9502, 36498.504.27; Сгради, които попадат върху имота: 1.Сграда 36498.504.28.1 застроена площ 85 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 2.Сграда 36498.504.28.2: застроена площ 38 кв.м., брой етажи, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 3. Сграда 36498.504.28.3: застроена площ 28  кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда; 4. Сграда 36498.504.28.4: застроена площ 15 кв.м. , брой етажи 1, предназначение:  Друг вид сграда за обитаване; 5. Сграда 36498.504.28.5: застроена площ 21 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Хангар, депо, гараж и

Поземлен имот с идентификатор 36498.504.27 по КККР на гр.К. , одобрени със Заповед № ..г. на ИД на АГКК; последно изменение със Заповед: .. г. на началника на ..; адрес на ПИ: гр.К. , п.к... , ул. „Р. №.; площ : 871 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: 36498.504.161; номер по предходен план: 504.161, квартал 35а, парцел: V-156; съседи: 36498.504.9501, 36498.504.28, 36498.504.157, 36498.504.155.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приложените към нея скици и след изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание, се установява, че процесния ПИ 156 е отразен за първи път в КРП от 1997 г. на гр. К.. Експертизата констатира и потвърждава, че с нотариален акт № 104, т.I, д. 222 от .. г. е закупен имот овощна градина с площ – 1440 кв. м. Същият е отразен за първи път към КРП на гр. К., одобрен със Заповед № 692/1997г. с ИД на ПИ 156 с площ от 1826 кв.м. За ПИ 156 се образуват две УПИ със Заповед №692/ 1997г. –УПИ V-156, кв.139а по КРП на гр. К. с площ от 908 кв.м и УПИ VI-156, кв.139а по КРП на гр. К. с площ от 905кв. м.. Общата им площ е 1813 кв. м. Границите и площта на двете УПИ V-156 и VI-156, проектирани с равна площ, отговарят сумарно на площта на ПИ 156 - с площ от 1826 кв.м.

КРП на гр. К. е изменен със Заповед № 1542/30.10.2014г., като са образувани две нови УПИ с различна площ – УПИ V-504.27, кв.139а по КРП на гр. К. с площ от 871 кв.м и УПИ VI-504.28, кв. 139а по КРП на гр. К. с площ от 1004кв.м. Общата им площ е 1875 кв. м.

Със Заповед №..г. на началника на СГКК-гр. Пловдив е изменена кадастралната карта и са образувани на нови обекти: ПИ 504.27 по КК на гр. К. с площ от 871 кв.м. и ПИ 504.28 по КК на гр. К. с площ от 1004 кв.м. Общата им площ е 1875 кв. м.                    

От направените изследвания и сравнения вещото лице е констатирало следното:

При одобряването на КРП със Заповед 692/1997г. двете УПИ V-156 и VI- 156 са с равна площ и при кадастралната карта, одобрена със Заповед РД - 18-52/16.11.2011г., новообразуваните ПИ са с равна площ, която отговаря сумарно при регулацията и по кадастралната карта на ПИ 156, отразен за първи път в КРП от 1997 г. А при изменението на КРП на гр.К. със Заповед № 1542 от 30.10.2014 г. се образуват две УПИ с различна площ 871 и 1004кв.м.

При изменението на КК със Заповед №18-3437/05.05.2015г. на началника на СГКК-гр. Пловдив се образуват два нови ПИ с различна площ 871 и 1004 кв.м, която площ потвърждава площта от изменението на регулацията, но се променят площта и границите на новите УПИ спрямо основния ПИ 156 при точки 45, 61, 62, при точки 6 - 23 измен. в 5 и 24 в южен край разминаване и в северозападен край / скица 1/.

Спорен между страните е въпросът за собствеността и съответно – допустимостта до делба, на част от построените в ПИ с идентификатор 36498.504.28 по КККР на гр. К. сгради, а именно: сграда с идентификатор 36498.504.28.2 със застроена площ от 38 кв.м. с предназначение – жилищна сграда, сграда с идентификатор 36498.504.28.4 със застроена площ от 15 кв. м., с предназначение друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 36498.504.28.5 със застроена площ от 21 кв. м. с предназначение- хангар, депо, гараж.

Съдът намира, че тези сгради следва да бъдат изключени от делбата, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства се установи, че същите не са съсобствени между страните, а принадлежат на ответниците Ф.Д.К. и П.Г.К. при условията на СИО. Съображенията за това са следните:

 От представения нотариален акт по обстоятелствена проверка № 174, том VI, дело № 1183/2009 г. на СлВп при Карловски районен съд се установява, че на 31.08.2009 г. тримата братя – ищецът Г.Д.К., ответникът Ф.Д.К. и К. Д. К. са признати за собственици по наследство и давностно владение, продължило повече от 40 години с равни права по 1/3 ид. част от 400/1800 идеални части от описаното по-горе дворно място с площ от 1800 кв. м., за който имот са отредени двата УПИ. Ищците оспорват нотариалния акт, но съдът намира, че в случая не е налице правен интерес от оспорването, доколкото Г.Д.К. е титуляр по него.

От нот. акт №4, том VII, дело № 1211/2009 г. на СлВп при КРС е видно, че на 03.09.2009 г. К. Д. К. е продал на ответниците Ф.Д.К. и П.Г.К. при условията на СИО принадлежащата му 1/3  идеална част от това дворно място.

Представен е по делото и се оспорва от ищците нот. акт от 29.12.2011 г. № 150, том XI, дело № 2091/2011г. на СлВп при Карловски районен съд, с който Ф.Д.К. е признат за собственик по давностно владение продължило повече от 30 години върху масивна жилищна сграда с обща ЗП около 30 кв. м., гараж със ЗП около 18 кв. м., тоалетна и лятна кухня  с обща ЗП около 12 кв. м..

Не е спорно между страните, че тези сгради се понастоящем се намират в ПИ идентификатор 36498.504.28 по КККР на гр.К. и представляват: сграда с идентификатор 36498.504.28.2 със застроена площ от 38 кв.м. с предназначение – жилищна сграда, сграда с идентификатор 36498.504.28.4 със застроена площ от 15 кв. м., с предназначение друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 36498.504.28.5 застроена площ 21 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гараж.  По делото е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че сградите са построени със собствени средства и труд от Ф.К. и П.К., което се потвърждава и от представените фактури за покупка на строителни материали – цимент, желязо, летви, цигли, тръби и др..

От показанията на тримата разпитани свидетели – Ф. Н. Т. и Я. Х. Зсе установява по категоричен начин, че сградите се владеят от Ф. и П. КК необезпокоявано, със съгласието и без противопоставянето на останалите съсобственици, от построяването им преди повече от 30 години до настоящия момент. За това свидетелства и инициираната между съделителите процедура по доброволна делба на имота, при която са възложили на вещо лице оценка на имота, изключвайки тези постройки. В крайна сметка доброволна делба не е била постигната, но е очевидно, че между съсобствениците не е имало никакво съмнение, че сградите принадлежат именно на Ф. и П. КК.

Ето защо съдът намира за неоснователно оспорването на нот. акт от 29.12.2011 г. № 150, том XI, дело № 2091/2011г. на СлВп при Карловски районен съд, като искането за допускане до делба на сгради с идентификатори 36498.504.28.2, 36498.504.28.4 и 36498.504.28.5 следва да бъде отхвърлено, тъй като същите са собственост на  Ф. и П. КК в режим на СИО.

До делба следва да се допусне ПИ с идентификатор 36498.504.27 по КККР на гр. К. с площ 871 кв. м. с административен адрес: гр. К. ул. „Р. №.и ПИ с идентификатор 36498.504.28 по КККР с площ 1004 кв. м. с административен адрес: гр.К. ул. Р. №., ведно със сгради, които попадат върху имота: сграда с идентификатор 36498.504.28.1 със застроена площ от 85 кв. м. с предназначение жилищна сграда и сграда с идентификатор 36498.504.28.3 със застроена площ от 28 кв. м. с предназначение селскостопанска сграда

- при квоти на ПИ: за Г.Д.К. 145/540 ид.ч.; за Г.Д.К. и В.Н.К. при 105/540 ид. ч. в режим на СИО; за Е.Ф.К. 210/540 ид. ч.; за Ф.Д.К. и П.Г.К. 80/540 ид. ч. в режим на СИО

- при квоти на сгради: за Г.Д.К. ¼ ид. ч.; за Г.Д.К. и В.Н.К. в режим на СИО ¼ ид.ч.; за Е.Ф.К. 2/4 ид.ч.;

            Водим от горното,  съдът   

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Г.Д.К. с ЕГН: ********** и В.Н.К. с ЕГН: ********** ***, от една страна и Е.Ф.К. с ЕГН: **********, Ф.Д.К. с ЕГН: ********** и П.Г.К. с ЕГН: ********** ***, от друга на съсобствените им недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор 36498.504.27 по КККР на гр.К., одобрени със Заповед № ..г. на ИД на АГКК; последно изменение със Заповед ..г. на началника на ..; адрес на ПИ: гр.К., п. к. .., ул. „Р. №.; площ: 871 кв. м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: 36498.504.161; номер по предходен план: 504.161, квартал 35а, парцел: V-156; съседи: 36498.504.9501, 36498.504.28, 36498.504.157, 36498.504.155 при квоти: за Г.Д.К. 145/540 ид. ч.; за Г.Д.К. и В.Н.К. 105/540 ид. ч. в режим на СИО; за Е.Ф.К. 210/540 ид. ч.; за Ф.Д.К. и П.Г.К. 80/540 ид. ч. в режим на СИО;

2. Поземлен имот с идентификатор 36498.504.28 по КККР на гр.К., одобрени със Заповед № ..г. на ИД на АГКК; последно изменение със Заповед: ..г. на началника на ..; адрес на ПИ: гр.К., п.к..., ул. „Р.“ №2; площ: 1004 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: 36498.504.158; номер по предходен план: 504.156, квартал 35а, парцел: VI-156; съседи: 36498.504.9501, 36498.504.15, 36498.504.9502, 36498.504.27; Сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда с идентификатор 36498.504.28.1 застроена площ 85 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор 36498.504.28.3, застроена площ 28  кв. м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда при квоти на ПИ: за Г.Д.К. 145/540 ид.ч.; за Г.Д.К. и В.Н.К. 105/540 ид. ч. в режим на СИО; за Е.Ф.К. 210/540 ид. ч.; за Ф.Д.К. и П.Г.К. 80/540 ид. ч. в режим на СИО и при квоти на сгради: за Г.Д.К. ¼ ид. ч.; за Г.Д.К. и В.Н.К. в режим на СИО ¼ ид.ч.; за  Е.Ф.К. 2/4 ид.ч.;

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска предявен от Г.Д.К. с ЕГН: ********** и В.Н.К. с ЕГН: ********** *** против Е.Ф.К. с ЕГН: **********, Ф.Д.К. с ЕГН: ********** и П.Г.К. с ЕГН: ********** ***, за допускане на съдебна делба на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 36498.504.28.2 със застроена площ от 38 кв.м. с предназначение жилищна сграда, сграда с идентификатор 36498.504.28.4 със застроена площ от 15 кв. м., с предназначение друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 36498.504.28.5 със застроена площ 21 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гараж, находящи се в Поземлен имот с идентификатор 36498.504.28 по КККР на гр.К., одобрени със Заповед № ..г. на ИД на АГКК; последно изменение със Заповед: ..г. на началника на ..; адрес на ПИ: гр.К., п.к..., ул. „Р.“ №2; площ: 1004 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: 36498.504.158; номер по предходен план: 504.156, квартал 35а, парцел: VI-156; съседи: 36498.504.9501, 36498.504.15, 36498.504.9502, 36498.504.27.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен  срок от връчване на съобщението до страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.