Р Е Ш Е Н И Е
№ 260737 18.05.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и осми април две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 110/2021 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на Н.Б.П. против „СОЛАРНИ СИСТЕМИ-МЕДОВО“ ЕООД, с която са предявени следните
искове: осъдителен иск за неизплатено трудово възнаграждение за периода
01.09.2020 г. – 01.12.2020 г., заедно с мораторна лихва върху трудовото възнаграждение
за месеците октомври и ноември 2020 г. и законната лихва от депозиране на
исковата молба до окончателното му изплащане; осъдителен иск за изплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, заедно с мораторна лихва
върху това обезщетение и законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното му изплащане; иск за задължаване на ответника да поправи заповед
за прекратяване на трудов договор № *** г. и допълни същата, като се впише, че
на ищеца се дължи обезщетение по реда на чл.224 от КТ; иск за задължаване на
ответника да издаде на ищеца служебна бележка, която да отразява получените от
него нетни и брутни доходи за периода на трудовото му правоотношение; иск за
задължаване на ответника да поправи и допълни данните в трудовата книжа с тези
по чл.349, ал.1, т.10 от КТ; осъдителен за обезщетение по чл.226, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното му изплащане.
С влязло в сила определение от 11.01.2021 г. съдът е върнал
исковата молба на Н.Б.П. против „СОЛАРНИ СИСТЕМИ-МЕДОВО“ ЕООД в частта й, с
която са предявени следните искове: иск за задължаване на ответника да поправи
заповед за прекратяване на трудов договор № *** г. и допълни същата, като се
впише, че на ищеца се дължи обезщетение по реда на чл.224 от КТ; иск за
задължаване на ответника да издаде на ищеца служебна бележка, която да отразява
получените от него нетни и брутни доходи за периода на трудовото му
правоотношение; иск за задължаване на ответника да поправи и допълни данните в
трудовата книжа с тези по чл.349, ал.1, т.10 от КТ, като е прекратил
производството по делото по тези искове. Със същия съдебен акт производството е
оставено без движение, като е указано на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба, с препис за ответника, да уточни фактите и петитума
на иска по чл.226 от КТ, като на 01.02.2021 г. по делото постъпва уточняваща
молба от ищеца.
На 02.03.2021 г. по делото постъпва молба от ищеца, с
която заявява, че оттегля следните искове: за изплащане на трудово
възнаграждение за периода 01.09.2020 г. – 01.12.2020 г. в общ размер на 1830
лева; за изплащане на обезщетение за неизползван годишен отпуск за 8 дни към
датата на прекратяване на правоотношението в размер на 232 лева. Със същата
молба ищецът заявява, че не оттегля исковете за присъждане на мораторна лихва
върху
претендираното трудово възнаграждение и върху
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, както и искането за
присъждане на законна лихва върху тези суми от предявяване на исковата молба до
изплащането им. С молбата се предявява и нова претенция, а именно с правно
основание чл.226, ал.1, т.1 от КТ, за присъждане на сумата от 1080 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неиздаване и непредаване на
документи – служебна бележка, която да послужи пред Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бургас, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска
до окончателното й изплащане.
На
04.03.2020 г. по делото постъпва отговор на исковата молба от ответника.
С влязло
в сила определение № 261769/09.03.2021 г. съдът е върнал исковата молба на Н.Б.П.
против „СОЛАРНИ СИСТЕМИ-МЕДОВО“ ЕООД от 02.03.2021 г., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1, т.1 от КТ, за присъждане на
сумата от 1080 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неиздаване и непредаване на документи – служебна бележка, която да послужи пред
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, ведно със законната лихва от датата на
подаване на иска до окончателното й изплащане. Със същия съдебен акт е
прекратено производството по предявените от Н.Б.П. против „СОЛАРНИ
СИСТЕМИ-МЕДОВО“ ЕООД осъдителни искове за сумата от 1830 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.09.2020 г. – 01.12.2020 г., и
за сумата от 232 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 8 дни към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, поради
оттегляне на исковете.
В
съдебно заседание, проведено на 28.04.2021 г., съдът прие на основание чл. 214,
ал. 1 от ГПК изменение на предявените искове за мораторна лихва върху дължимото
трудово възнаграждение за м. октомври 2020 г. и м. ноември 2020 година чрез
тяхното намаляване от 16.94 лева за лихвата за м. октомври 2020 г. на 7.46 лева,
дължима за периода 26.11.2020 г. – 08.01.2021 г., и от 6.61 лева на 2.37 лева
върху трудовото възнаграждение за м. ноември 2020 г., дължима за периода 26.12.2020 г. – 08.01.2021 г., като прекрати производството
по тези искове поради оттеглянето им за разликата над 7.46 лева до 16.94 лева и
над 2.37 лева до 6.61 лева, както и за периода от 01.11.2020 г. до 25.11.2020
год. по първия иск и за периода от 01.12.2020 г. до 25.12.2020 год. по втория
иск.
В
същото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
исковете, които не са оттеглени, и да заплати на страната сторените по делото
разноски. В това съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли
съда да отхвърли тези искове и да присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
14.07.2020 г. ищецът сключва с ответното дружество трудов договор № *, по силата на който приема да изпълнява длъжността „***“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на
610 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на положения труд.
Трудовият договор е сключен със срок за изпитване от 6 месеца (до 14.01.2021
г.) в полза на работодателя.
Със
заповед № *** г., издадена на основание чл.71, ал.1 от КТ от управителя на
дружеството работодател, трудовото правоотношение с П. е прекратено, считано от
01.12.2020 г., като на същата дата заповедта е връчена срещу подписа на ищеца.
На
16.12.2020 г. е съставен приемо-предавателен протокол, по силата на който
ищецът предава на работодателя трудовата си книжка за вписване на данни,
касаещи прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ, възникнало на основание трудов договор № **/14.07.2020 г. Ищецът получава обратно трудовата си
книжка на 21.12.2020 г.
Нетното
трудово възнаграждение на П. за месеците септември, октомври и ноември 2020 г.
му е изплатено по банков път на 17.02.2021 г., а обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 8 дни на 18.02.2021 г. отново по банков път.
След
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът поисква от управителя на
ответното дружество да му издаде служебна бележка за получаваните доходи, но
той отказва. Впоследствие такава служебна бележка е издадена от фирмата.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на показанията на свидетеля М. И. К..
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
По
исковете за заплащане на мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за
месеците октомври 2020 г. и ноември 2020 г. съдът намира следното:
Нетното
трудово възнаграждение за всеки един от тези месеци е в размер на 473,35 лева.
То следва да бъде изплатено до 25-число на месец ноември 2020 г., респективно
до 25-то число на месец декември 2020 г., т.е. при бездействие работодателят
изпада в забава от следващия ден.
По
делото липсват писмени доказателства за постигнато между работодателя и ищеца
споразумение за по-късно изплащане на трудовите възнаграждения. Съгласно
разпоредбата на чл.119 от КТ трудовото правоотношение
може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или
неопределено време, като формата е за
действителност, а не за доказване.
Ето
защо искът за присъждане на мораторна лихва върху дължимото нетно трудово
възнаграждение за месец октомври 2020 г. следва да бъде уважен за сумата от
5,65 лева за периода 26.11.2020 г. – 07.01.2021 г. и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 7,46 лева.
Искът
за присъждане на мораторна лихва върху дължимото трудово възнаграждение за
месец ноември 2020 г. следва да бъде уважен за сумата от 1,71 лева за периода
26.12.2020 г. – 07.01.2021 г. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер от 2,37 лева.
Мораторната
лихва следва да се присъди до 07.01.2021 г., защото исковата молба е подадена
на 08.01.2021 г. и от тази дата се дължи законна лихва, т.е. не може за една и
съща дата, а именно 08.01.2021 г., да се дължи едновременно и лихва за забава, и
законна лихва. Последната е поискана от ищеца и му се дължи, защото причината
за оттегляне на исковете за присъждане на трудовите възнаграждения за месеците
октомври и ноември 2020 г. не е липсата на
основание за плащане, а предприетото
плащане в хода на процеса – аргумент от Определение
№ 485 от 20.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3028/2015 г., II т. о. и Решение № 1010 от 20.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 214/99
г., V г. о. Същата за периода 08.01.2021 г. – 17.02.2021 г. е в
размер на 10,78 лева.
По
иска за заплащане на мораторна лихва върху обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск съдът намира следното:
Правото
на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за работника възниква, когато трудовото
правоотношение бъде прекратено. В този момент настъпва изискуемостта на
вземането, но това не води до забава на длъжника. Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението не е определен, както е в настоящия случай,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – в този смисъл
определение № 901 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 376/2010 г., III г. о. Липсват
доказателства П. да е поканил работодателя да му заплати обезщетението по чл.
224, ал. 1 КТ. Ето защо акцесорният иск за мораторна лихва върху дължимото
обезщетение в размер на 2,45 лева за периода 02.12.2020 г. – до 08.01.2021 г.
следва да бъдат отхвърлен.
Когато
липсва покана, лихвата се
дължи от деня, в който е предявен искът –
в този смисъл Тълкувателно
решение № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС. Законна лихва е поискана от ищеца и му се дължи, защото
обезщетението в размер на 219,60 лева е изплатено в хода на процеса на
18.02.2021 г. Същата за периода 08.01.2021 г. – 18.02.2021 г., изчислена върху
главница от 219,60 лева, е в размер на 2,56 лева.
По искове с правно основание чл.226, ал.1 от КТ:
Според
разпоредбата на чл.128а, ал.3 от КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който
се удостоверява прекратяването му.
Видно е, че законодателят не е предвидил конкретно съдържание на документа –
единственото условие е от него да става ясно, че трудовото правоотношение е
прекратено.
Безспорно
е, че работодателят е издал заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Липсата
на отразяване в документа, че на П. се дължи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, не представлява нарушение на трудовото законодателство от
страна на ответника, поради което не настъпват вреди за ищеца – нито имуществени,
нито неимуществени.
Ето
защо искът за присъждане на обезщетение в размер на 30 лева за неимуществени
вреди от непосочване в заповед № *** г. на управителя на ответното дружество на
дължимо обезщетение на П. за неизползван платен годишен отпуск, следва да бъде
отхвърлен.
На
следващо място, според разпоредбата на чл.128а, ал.1 от КТ по
писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и
предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, в 14-дневен срок от искането.
По делото няма доказателства ищецът да е отправил „писмено“ искане до
работодателя за издаване на служебна бележка за брутен и нетен доход. Свидетелят
К. не посочва в каква форма (устна или писмена) П. е отправил искането до
работодателя за издаване на тази бележка. Нещо повече, тя не посочва и
конкретна дата, на която е отправено това искане, за да започне да тече
14-дневният срок за отговор. Извън горното, както самият свидетел уточнява,
такава служебна бележка реално е издадена.
Ето
защо няма доказателства ответникът да е нарушил трудовото законодателство, като
не е издал своевременно поисканата служебна бележка, поради което искът за
присъждане на обезщетение в размер на 100 лева следва да бъде отхвърлен.
На
последно място, вписването на обстоятелствата по чл. 349 КТ в трудовата книжка действително е
задължение на работодателя, респ. на негови длъжностни лица – ал. 2 на текста.
При неизпълнение на това задължение отговорността им е имуществена за вреди по чл. 226, ал. 1 КТ. Според
разпоредбата на чл.349, ал.1, т.10 от КТ в трудовата книжка се вписват изплатени
обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. Към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, респективно към момента на оформяне на трудовата книжка на
21.12.2020 г., обезщетението за неизползван платен годишен отпуск не е
изплатено на ищеца (това е сторено едва през февруари 2021 г., след предявяване
на исковата молба). Следователно към 21.12.2020 г. работодателят няма основание
да впише в трудовата книжка, че е изплатил обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ или
друго обезщетение по КТ на работника, защото такива не са изплатени.
Предвид
изложеното, не е налице нарушение на трудовото законодателство от страна на
работодателя и ищецът не търпи неимуществени вреди от това. Следователно искът
за присъждане на обезщетение в размер на 170 лева от неоформяне на трудовата
книжка следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
Според
разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от
ищците – работници по искове, произтичащи от трудови
правоотношения. Исковете, предявени от ищеца,
произтичат от трудови правоотношения, поради което той не е внесъл държавна такса за тях.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на съда сумата от 100
лева, представляваща държавна такса за уважените искове за присъждане на мораторна
лихва върху трудовите възнаграждения за месеците октомври и ноември 2020 г.
Ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 979 лева. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на изплатеното от П. адвокатско възнаграждение, по
което съдът дължи произнасяне.
При
предявяване на исковата молба материалният интерес по делото е в размер на 2388
лева, т.е. минималният размер на адвокатското възнаграждение според
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 397,16 лева. Съдът намира, че фактическата и правна
сложност на делото не е голяма, поради което справедливо се явява адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, който размер следва да бъде взет предвид
при изчисляване на дължимите на страната разноски.
Макар
по отношение на исковете за присъждане на трудово възнаграждение и за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск производството да бе
прекратено поради оттеглянето им, ищецът имат право на разноски и за тях,
защото оттеглянето е в резултат на плащане от ответника в хода на процеса. Ищецът няма право на разноски само за отхвърлените
искове, респективно за оттеглената част от исковете за мораторна лихва поради
„корекция“ на размера на претенциите.
Предвид
изложеното ищецът има право на разноски в размер на 344,85 лева, част от
дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на спора.
Ответникът
също има право на разноски, които са в размер на 124,82 лева – част от
изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „СОЛАРНИ
СИСТЕМИ – МЕДОВО“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Н.Б.П., ЕГН – **********,
следните суми: 5,65 лева (пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
мораторна лихва върху нетното трудово възнаграждение за месец октомври 2020 г.
в размер на 473,35 лева за периода 26.11.2020 г. – 07.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 7,46 лева и за присъждане на
мораторна лихва за дата 08.01.2021 г.; 1,71 лева (един лева и седемдесет и една
стотинки), представляваща мораторна лихва върху нетното трудово възнаграждение
за месец ноември 2020 г. в размер на 473,35 лева за периода 26.12.2020 г. –
07.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 2,37 лева и за
присъждане на мораторна лихва за дата 08.01.2021 г.; 10,78 лева (десет лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща законна лихва върху дължимото нетно
трудово възнаграждение за месеците октомври и ноември 2020 г. за периода от
подаване на исковата молба на 08.01.2021 г. до изплащането му на 17.02.2021 г.;
2,56 (два лева и петдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва върху
дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 219,60 лева за периода
от подаване на исковата молба на 08.01.2021 г. до изплащането му на 18.02.2021
г.; 344,85 лева (триста четиридесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
осъдителните искове, предявени от Н.Б.П., ЕГН – **********, против „СОЛАРНИ
СИСТЕМИ – МЕДОВО“ ЕООД, ЕИК – *********, за следните суми: 2,45 лева (два лева
и четиридесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва върху обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ за периода от 02.12.2020 г. до 08.01.2021 г.; 30
(тридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от невписване в заповед № *** г. от управителя на „СОЛАРНИ СИСТЕМИ – МЕДОВО“
ЕООД на обстоятелството, че на П. се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 08.01.2021
г. до окончателното й изплащане; 170 (сто и седемдесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от невписване в трудовата книжка
на П. на обстоятелството за изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото
му правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 08.01.2021 г. до окончателното й изплащане; 100 (сто) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неиздаване на
служебна бележка за получаваните от П. нетни и брутни доходи за периода на
трудовото му правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 08.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Б.П.,
ЕГН – **********, да заплати на „СОЛАРНИ СИСТЕМИ – МЕДОВО“ ЕООД, ЕИК –
*********, сумата от 124,82 лева (сто двадесет и четири лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „СОЛАРНИ
СИСТЕМИ – МЕДОВО“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати по сметка на БРС сумата от 100
(сто) лева, представляваща държавни такси за уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ