Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260671
гр.
Пловдив, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито
съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3026/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № НП-13/08.04.2020 г. на Председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл. 206,
ал. 1 от ЗЕ.
Жалбоподателят моли да се отмени
НП. По спазването на процедурата аргументите са свързани с яснота в изписване
на нарушената разпоредба /дали за неспазване на стандарт по БДС, методиката или
ЗЕ/, неприложимостта на посочения в НП стандарт по БДС поради приемането на
последващ, по липсата на конкретно посочени пунктове от стандарта, които са
нарушени, липсата на компетентност за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения /АУАН/ на актосъставителя, непосочвана на датата и
конкретното място на извършване на нарушението и необсъждането в НП на
възраженията срещу акта. От материална страна се претендира, че не е извършено
нарушението, че следва първо да се дадат преписания по отстраняване на
констатирани отклонения и за приложението на маловажния случай по чл. 28 то ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния й представител моли да се потвърди наказателното постановление.
Поддържа законосъобразността на обжалвания акт, както счита нарушението за
доказано.
Съдът като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда
от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят „Електроразпределение
Юг” ЕАД с ЕИК ********* притежава издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г.
за дейността за „разпределение на електрическа енергия“.
Със заповед № З-Е-182/03.10.2019 г.
на председателя на КЕВР било разпоредено да се сформира комисия, която да извърши
планова проверка със срок до 31.01.2020 г. на трите електроразпределителни
дружества, действащи на територията на страната, относно качеството на
електрическата енергия, която дружествата доставят на клиентите си. Проверката
е инициирана от жалби на клиенти относно предоставяната услуга. Определена
комисия от държавния регулатор заедно с представители на дружеството
жалбоподател избрали 25 клиента, които са подали жалби, от общо около 600 жалби
подадени за периода януари 2018 г. – септември 2019 г., на които дружеството
само да монтира специализирани уреди, които да измерват напрежението в
продължение на най-малко 7 дни съгласно методиката, която е определена,
изготвена и приета от КЕВР. Тъй като представлявало служебна информация както
уредите (т.нар мрежови анализатори), така и софтуерът им бил собственост и
известен само на разпределителното дружество. Известното за уредите е, че
непрекъснато мерят напрежението в електрическата мрежа, като на всеки 10 мин
записват осреднената му стойност. Същите данни за определения период са вписани
в констативни протоколи и предоставени на регулатора и проверяващите. Тъй като
констативните протоколи са изготвени изцяло от проверяваното дружество
първоначалните са били върнати от проверяващия, защото съдържали не
констатации, а предположения и изводи за крайните резултата. В тях било
вписано, че „може да се приеме“, че качеството отговаря на изискванията. По
тази причина от КЕВР е предоставен примерен протокол, съгласно който да бъдат
оформени и тези необходими за текущата проверка.
За периода от 27.11.2019 г. до 05.12.2019
г. „Електроразпределение Юг” ЕАД е пренесло до обекта на РПК „Наркооп-Пловдив“
с ИТН 1068505 и с клиентски № ********** на адрес с. Крумово, обл. Пловдив,
електрическа енергия, чието качество трябвало да отговаря на стандарт БДС EN
50160:2007 (Стандарта). Съгласно изискванията му от измерване качество на
напрежението с мрежов анализатор, за всеки период от една седмица 95% от
средната ефективна стойност на напрежението за 10 минути трябва да бъдат в
обхвата на Un=±10%. Същата информация е отразена и в Констативен протокол №
20191127-3 от 27.11.2019 г., изготвен и предоставен от електроразпределителното
дружество.
Обектът е присъединен към фаза „А”
и 85,33% от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения. Съгласно
изискванията на т. 3.2.1.3.2 от Методиката за отчитане изпълнението на целевите
показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и
качество на обслужването па мрежовите оператори, обществените доставчици и
крайни снабдители (Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от
17.06.2010 г.) 95% от усреднените за 10 минути ефективни стойности на
захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една седмица
трябва да бъдат в обхвата на Un=±10%, от което следва, че всички усреднени
стойности на захранващото напрежение трябва да отговарят на 95% от Un±10%. И
тези показатели са били отразени в констативен протокол № 20191127-3 от
27.11.2019 г.
Съгласно изискванията на Стандарта,
които са отразени и в Констативен протокол № 20191127-3 от 27.11.2019 г. от
измерване качество на напрежението с мрежов анализатор, за всеки период от една
седмица всички средни ефективни стойности на напрежението за 10 минути трябва
да бъдат в обхвата на Un=+10%/-15%.
Обектът е присъединен към фаза „А“
и „99,55% от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения“,
както е отбелязано в протокола, и за фаза „С” „99,82% от регистрираните
стойности са в рамките на допустимите отклонения“, както е отбелязано в
протокола. Съгласно изискванията на т. 3.2.1.3.2 от Методиката всички усреднени
за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение, трябва да бъдат в
обхвата на Un=+10%/-15%, от което следва, че всички усреднени стойности на
захранващото напрежение трябва да отговарят на 100% oт Un=+10%/-15%.
За установеното нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Е-КРС-4 от 20.01.2020
г., в който е описано, че дружеството жалбоподател е нарушило чл. 206, ал. 1 от
ЗЕ за това, че е пренесло електрическа енергия с качество, неотговарящо на
стандарт БДС EN 50160:2007 за периода от 27.11.2019 г. до 05.12.2019 г. до
обекта на РПК „Наркооп-Пловдив“ с ИТН 1068505 и е клиентски № ********** на
адрес с. Крумово, обл. Пловдив „Електроразпределение Юг“ ЕАД в нарушение на т.
3.3.1 от лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. В акта представител на нарушителя
отразил, че възразява. Постъпило и писмено възражение вх. №
Е-13-262-13/24.01.2020 г.
За извършеното нарушение било
издадено и обжалваното НП, с което на дружеството жалбоподател била наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лв. на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Е.К. – актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително
АУАН, констативен протокол № 20191127-3 от 27.11.2019 г., констативен протокол
№ Е-19 от 19.12.2019 г., писмено възражение вх. № Е-13-262-13/24.01.2020 г.,
заповед № З-Е-182/03.10.2019 г. на председателя на КЕВР, заповед №
З-Е-258/16.12.2019 г. на председателя на КЕВР, оправомощителна заповед №
З-ОХ-34/31.03.2017 г. на председателя на КЕВР, лицензия № Л-140-07 от
13.08.2004 г. разпределение на електрическа енергия, ведно с условия за
осъществяване на лиценционната дейност, извлечение от протокол № 87/17.062010
г. на ДКЕВР, БДС EN 61000-4-15, БДС 50160:1999, БДС 50160:2010, СД CLC/TR
50422:2013, пълномощни за представителство.
Разпитан в съдебно заседание
свидетелят потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично е провел
проверката, както на място в сградата на електроразпределителното дружество,
така и по документи, в който момент е констатирал нарушението. В подробности
разказва за начина на провеждане на проверката, условията, средствата за
измерване и техния софтуер, регистрираните от електроразпределителното
дружество показатели от измерването, тяхната конкретна стойност и конкретното
измерение на Un, т.е. номинално напрежение или Uноминално. Споделя за начина на
оформяне на протоколите са данните за констатиране на нарушението и причините
за това. Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с
останалите доказателства и най вече изготвените констативни протоколи, поради
което им дава вяра като достоверен източник на информация.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното
производство.
Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е
извършено то, от компетентно лице в кръга на неговите правомощия, за което
свидетелства представената по делото заповед № З-Е-182/03.10.2019 г.,
определяща актосъставителя като член на комисия за извършване на проверката, така
и заповед № З-ОХ-34/31.03.2017 г. на председателя на КЕВР, оправомощаваща го да
съставя АУАН. Възражението в тази връзка е неоснователно. Актът е съставен от
компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43
от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът
е съставен в присъствието на свидетел и редовно упълномощен представител на
нарушителя, на когото е връчен и който е посочил, че има възражения.
Предоставена е възможност на дружеството жалбоподател да депозира допълнителни
писмени възражения, от което същото се е възползвало.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно нормативната
уредба, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице.
Нарушението е описано надлежно в НП
от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на правилата, свързани с показателите за качество на
електроснабдяването.
Не може да бъде възприето
възражението, че в АУАН, съответно в НП не са посочени конкретните нарушени
разпоредби. Недвусмислено в споменатите актове е отразено, че нарушената
разпоредба е тази на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Тъй като приложението на последната
норма и съответно отговорността е ангажирана за неспазване на условията за
издадената лицензия, то респективно в обстоятелствената част на НП следва да
намери място и конкретното неизпълнение на тези условия. Затова и
постановлението съдържа информация за т. 3.3.1 от лицензията на дружеството
лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по
мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в
съответствие е показателите за качество на електроснабдяването, определени с
решение на Комисията - № 87/17.06.2010 г.. Е него именно е разгледана и приета
Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на
показателите за качество на електрическа енергия и качество на обслужване на
мрежовите оператори, обществени доставчици и крайните снабдители (Методиката).
Съгласно т. 3.2 на Методиката при нормални работни условия, отклоненията на
напрежението трябва да съответства на стандарт БДС EN 50160:2007 и съответно на
посоченото в т. 3.2.1.3.2 от Методиката, където са посочени конкретни стойности
при нормални условия на работа, на които следва да отговаря отклонението на
напрежението. Доколкото нарушението се състои в проследяване на поредица от
препращащи норми (ЗЕ, лицензията, решението на комисията, методиката и БДС
50160:2007) и всички от тях са отразени в обжалвания акт, то и съдът счита, че
не е нарушено правото на санкционираното лице да разбере коя точно норма и чия
точно диспозиция, предписваща правило за поведение, не е спазило. Това именно
са минималните стойности, до които са допустими отклонения. Посочената от
жалбоподателя съдебна практика не е релевантна, тъй като същата касае неяснота
в конкретното поведение на нарушителя – какво е изпълнил и какво не е, защото в
настоящото дело такъв пропуск не се открива.
За неоснователно се прие и
аргументът, че не се съдържа дата на извършване на нарушението. Съдът прецени,
че в НП и АУАН е посочено, че в обследвания период 27.11.2019 г. - 05.12.2019
г. електроразпределителното дружество не доставило електрическа енергия с
качество, което да отговаря на минимално допустимото. Тъй като проверката е
обследвала период от една седмица понеже такова е изискването на стандарта и
методиката, то и следва да се приеме, че нарушението е извършено с изтичането
на този период. Като се има предвид, че е посочен крайният момент на
изследвания период, а именно 05.12.2019 г., така и че именно в него е допуснато
извършването на нарушението, е закономерно да се приеме, че това е моментът на
извършване на самото нарушение. Така и че този момент е посочен ясно и без да
се подлага на съмнение или извлича по някакъв тълкувателен или дедуктивен начин
от постановлението или акта. Затова и възражението се остави без уважение.
По същия начин следва да се
процедира и по отношение на възражението за липсата на посочване на място на
извършване на нарушението. Съвсем ясно и точно в НП и АУАН се съдържа
информация, че дружеството жалбоподател е пренесло до обект на РПК
„Наркооп-Пловдив“ с ИТН 1068505 и с клиентски № ********** на адрес с. Крумово,
обл. Пловдив. Това именно е и мястото на извършване на нарушението и съмнения в
същото не може да съществуват.
Приемайки че е извършено нарушение,
административнонаказващият орган противно на изложеното в жалбата е обсъдил
направените възражения, които е преценил като неоснователни. Те са взети
предвид от него в цялост и, посочвайки че не са налице допуснатите процесуални
нарушения, е направил самостоятелна оценка на доказателствата, данните по делото
и оспорванията на жалбоподателя. От друга страна е отделил специално внимание
на основното възражение, че посоченият стандарт БДС е неприложим. Необходимо е
да се спомене, че и дори да не беше обсъдил възраженията на жалбоподателя, това
не ще представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да
засегне до така степен правата на нарушителя, че да оправдае отмяна на
обжалвания акт.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата
на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че не е доставил електрическа енергия с качество, което
да отговаря на стандарт БДС 50160:2007, по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Посочената норма
гласи, че на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на
подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на
които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове
на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му
лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв. В конкретния
случай отговорността на дружеството е ангажирана за нарушаване на условията на
издадената лицензия, а именно на поддържане на определено качество на
доставяната електрическа енергия съобразно показателите, определени е решение
на комисията – приложение № 5 – т. 3.3.1 от Лицензията. Тези показатели са
приети с решение, обективирано в протокол № 87 от 17.06.2010 г. за приемана на
Методиката, в чиято т. 3.2. е закрепено правилото, че при нормални работни
условия, напрежението трябва да съответства на БДС 50160:2007, а в т.3.2.1.3.2
– че 95% от усреднените за 10 мин ефективни стойности на захранващото
напрежение в продължение на произволен период от една седмица трябва да бъдат в
обхвата на Un +/- 10 %, както и че всички усреднени за 10 мин ефективни
стойности на захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата на Un +10%
/-15%.
Безспорно
се установява, че за периода от 27.11.2019 г. до
05.12.2019 г. „Електроразпределение Юг” ЕАД е пренесло до обекта на РПК
„Наркооп-Пловдив“ с ИТН 1068505 и с клиентски № ********** на адрес с. Крумово,
обл. Пловдив, електрическа енергия със следното качество - към фаза „А” 85,33%
от регистрираните стойности от усреднените
за 10 мин ефективни стойности на захранващото напрежение в продължение на
произволен период от една седмица са в обхвата на Un +/- 10 %. Тоест
дружеството не е изпълнило задължението си 95% от тези стойности да попадат в обхвата
на Un +/- 10 % и вместо това 85,33 % от доставената електрическа енергия
отговаря на определените стойности.
Същевременно
се установява за същия период и обект, че дружеството е пренесло и електрическа
енергия със следното качество в напрежението, а именно за фаза „А“ 99,55% от
регистрираните стойности и за фаза „С” 99,82% от регистрираните стойности
всички усреднени за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение
попадат в обхвата на Un=+10%/-15%. От това следва, че не всички усреднени стойности
на захранващото напрежение отговарят на 100% от Un=+10%/-15%, доколкото
показателите от измерването на са стопроцентови, каквото е изискването на
закона.
По
приложението на материални закон съдът прие, че правилно
административнонаказващият го е приложил. Именно нарушената разпоредба въвежда
правило за поведение, с което енергийното предприятие следва да се съобразява,
което го задължава да спазва условията на издадена му лицензия. В същата се
съдържа задължение за пренасяне на електрическа енергия до обектите на
потребителите в определеното от същата лицензия качество. А то в такова по
силата на препращането към решение на държавния регулатор, в който е посочено
именно конкретните проценти от всички усреднени стойности за определен
произволен период от време и допустимата норма на отклонение. За конкретното
нарушение дори и не е необходимо да се препраща към условията на БДС
50160:2007. Същевременно обаче чл. 5, ал. 1 от Закона за националната
стандартизация предвижда доброволен характер на националните стандарти.
Условията същите да имат задължителен характер е да бъдат приети и
имплементирани в националното законодателство или да обвържат конкретното лице
по силата на акт или договор. В конкретния случай това е издадената лицензия и
предвидената възможност условията за качеството на напрежението да бъдат
определени от държавния регулатор. По силата на задължителността на неговите
решения, то и същият стандарт придобива задължителен характер за лицензиантите.
В ред на мисли и предвид липсата на препращане на към друг стандарт и
доброволността му при изпълнение приемането на нов стандарт не може просто да
отмени нормативно закрепеното задължение за изпълнение на условията на стария.
Затова и възражението за нарушаване на материалния закон чрез неприлагането на
последващ стандарт по БДС е неоснователно. Следва да се отбележи, още че правилно
е посочена и приложена Методиката за отчитане
изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на
електрическата енергия и качество на обслужването па мрежовите оператори,
обществените доставчици и крайни снабдители, тъй като именно същата е приета с
решение № № 87 от 17.06.2010 г. на
ДКЕВР.
Нарушението,
състоящо се в пренеса на електрическа енергия в качество, неотговарящо на
допустимите отклонения на напрежението, е единно и се доказа от събраните
доказателства и свидетелските показания на актосъставителя. Както съставеният
констативен протокол така и показанията на свидетеля са еднопосочни и
установяват именно непокриването на максимално допустимите проценти от
отклонения в качеството на напрежението за всички усреднени ефективни стойности
за 10 мин за произволно определен едноседмичен период. В този смисъл това е
първичният документ, който е издаден от енергийното дружество и въз основа на
който е издаден АУАН, а в последствие и НП. Не се представиха от жалбоподателя
други такива документи, нито се изискаха, за да се установи различна фактическа
обстановка. Това не е и необходимо, защото единственото за установяването на
нарушението са показателите в проценти на усреднените ефективни стойности. Без
значение е, че в констативния протокол дружеството чрез негов представител е
вписал, че показателите са в рамките на допустимите отклонения, тъй като
последното е процес на оценка на актосъставителя и наказващия орган, доколкото
представлява подлагането на определен факт (какъв е въпросния процент) под
диспозицията на разписаното правило. Тоест това е процес по оценка на фактите и
прилагане на закона. Затова и възражението за съдържанието на констативния
протокол се оцени като неоснователно, тъй като достатъчно и минимално
необходимо за него е посочване на резултатите в проценти от измерванията с
мрежов анализатор от дружеството. Впрочем то само е съставило протоколите и ги
е предало на регулатора и е следвало да впише коректно резултатите от
обследването. За отговарящи на това положение съдът прие и представените
констативни протоколи, чието съдържание не се и оспори.
Неотносими
към спора са предложените в жалбата Правила за управление на електроразпределителните
мрежи, доколкото същите регулират посочените в ч;. 1 и 2 от тях отношения.
Затова и посочената разпоредба на чл.
74, ал. 3 вр. чл. 75 от ПУЕМ не регламентират нито право, нито
задължение на държавния регулатор да издаде предписания за отстраняване на
отклоненията. Същата разпоредба регламентира отношенията между предприятието и
клиента. Затова и съдът ги счете в цялост за неприложими.
Доколкото
с наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на
юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото
производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано
по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение
по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, за които е наказан с обжалваното наказателно
постановление.
За наказанието:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 206, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай е наложена имуществена санкция в
минимален размер от 20 000 лв., което е в предвидените от закона рамки. Така
определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът
намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В
настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Не може да бъде
възприет доводът, че настоящият случай е с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи от същия вид. Това остана голословно твърдение,
като не се твърди, нито се доказа някакво обстоятелство, което да разграничи
случая от обикновените и да го характеризира с неговата изключителност. Не е
необходимо и не рефлектира върху законосъобразността на постановлението липсата
на мотиви за избора на минимално наказание. По друг начин щеше да се третира,
ако наказанието бе в по-висок от минималния размер и липсваха мотиви за това,
не такъв е случаят по делото. Нещо повече, в постановлението има изложени
мотиви за избора за размера на санкцията.
Впрочем
съдът споделя становището за важността на засегнатите обществени отношения и
противно на изложеното в жалбата административнонаказващият орган е посочил, че
те са свързани с разпределението на електрическа енергия през мрежата като
услуга от обществен интерес по смисъла на пар. 1, т. 66б от ДР към ЗЕ. Затова и
съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид
и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед
на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност, а наказателното
постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание за
нарушаването на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ е справедливо и затова обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № НП-13/08.04.2020 г. на Председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл. 206,
ал. 1 от ЗЕ.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания,
предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.