№ 4216
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100505822 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Подадена е въззивна жалба от Г. С. К. срещу решение № 20870/17.12.2023 г. по
гр.д. № 45170/2021 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, с която на основание чл.
441 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ Ч. С. К. е осъден да заплати
солидарно с ПЧСИ М. П. Л. в полза на Т. П. Т. сумата в размер на 273 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от отменено
постановление за налагане на глоба от 21.11.2019 г. по изп. дело № 20199240401239,
издадено от ПЧСИ М. Л., както и незаконосъобразно действие на Ч. К., допуснал
неправомерното действие на своя помощник, която сума включва 200 лв. - част от
разходите на Т. П. за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Р. Ш., и 73 лв. -
разходи за такси и разноски към съд и съдебен изпълнител във връзка с подадена
жалба, по която е било образувано ч.гр.д. № 16157/2019 г. по описа на СГС, IV-а
въззивен състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
30.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят – Г. С. К., твърди, че решението е неправилно. Счита, че в
производството по обжалване на актове на съдебния изпълнител не се дължат отделни
1
разноски, извън разноските, дължими в изпълнителното дело, поради което не е
налице основание за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител, въпреки
отмяната на постановление за налагане на глоба от 21.11.2019 г. по изп. дело №
20199240401239 по описа на Ч. К., издадено от ПЧСИ М. Л.. Ето защо, моли
решението на СРС в обжалваната част да бъде отменено и искът, предявен срещу Ч.
К., да бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата – Т. П. Т., не взема становище във връзка със жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. П. Т. със субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл.
74, ал. 1 ЗЧСИ, предявени срещу Г. С. К. и М. П. Л., за осъждането на ответниците при
условията на солидарна отговорност да заплатят в полза на ищеца сумата в размер на
273 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от отменено
постановление за налагане на глоба от 21.11.2019 г. по изп. дело № 20199240401239,
издадено от ПЧСИ М. Л., както и незаконосъобразно действие на Ч. К., допуснал
неправомерното действие на своя помощник, която сума включва 200 лв. - част от
разходите на Т. П. за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Р. Ш., и 73 лв. -
разходи за такси и разноски, дължими в полза на СГС и ЧСИ К. във връзка с подадена
жалба, по която е било образувано ч.гр.д. № 16157/2019 г. по описа на СГС, IV-а
въззивен състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
30.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата - Т. П. Т., твърди, че е претърпяла имуществени вреди, които са в
резултат на незаконосъобразни действия на ПЧСИ М. Л., изразяващи се в
незаконосъобразно постановление за налагане на глоба от 21.11.2019 г. по изп. дело №
20199240401239 по описа на Ч. К., издадено от ПЧСИ М. Л.. Сочи, че вредите се
изразяват в извършени разноски в общ размер на 273 лв. във връзка с обжалване на
посоченото постановление, за което е образувано ч.гр.д. № 16157/2019 г. по описа на
СГС, IV-а въззивен състав. СГС е отменил постановлението за налагане на глоба, но е
отказал присъждането на разноски в полза на жалбоподателя. Твърди, че същите
представляват имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ПЧСИ Л., за
които следва да отговоря и Ч. К. като възложител на работата, при която е причинено
увреждането. Ето защо, предявява посочените искове.
С решение № 20870/17.12.2023 г. по гр.д. № 45170/2021 г. по описа на СРС, 25
състав исковете са уважени изцяло.
Решението е обжалвано само от ответника Ч. К..
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно
в обжалваната част. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви във връзка с основателността на претенцията, предявена срещу
ответника К., които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272
ГПК препраща към мотивите, изложени в обжалваното решение.
В допълнение на това и във връзка с доводите за неправилност на решението,
изложени във въззивната жалба, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
На основание чл. 441, ал. 1 ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 и сл. ЗЗД за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение.
За основателност на иска по чл. 441 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74,
ал. 1 ЗЧСИ следва да се установи противоправно поведение от страна на ответника М.
П. Л., действащ като ПЧСИ при ответника Ч. К., изразяващо се в издаване на
постановление за налагане на глоба, което е отменено от съда, в резултат на което
ищецът е претърпял имуществени вреди, тъй като е извършил разноски за обжалване
на незаконосъобразното постановление.
Видно от представеното изпълнително дело № 20199240401239 по описа на Ч.
К., с постановление от 21.11.2019 г. на ПЧСИ М. Л. е наложена глоба в размер на 400
лв. на длъжника по изпълнителното дело Т. П. Т.. С решение № 1800/05.03.2020 г. по
ч.гр.д. № 16157/2019 г. по описа на СГС, IV-А състав, което не подлежи на обжалване,
посоченото постановление е отменено. Ч.гр.д. № 16157/2019 г. по описа на СГС, IV-А
състав, е образувано по жалба на Т. П. Т., като не се спори, че за обжалване на
незаконосъобразното постановление за налагане на глоба същата е направила разноски
в размер на 273 лв., които включват: 200 лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, и 73 лв. - разходи за
такси и разноски, дължими в полза на СГС и ЧСИ К. във връзка с подадена жалба.
Фактът, че ищцата е направила разноски във връзка с обжалване на постановление за
налагане на глоба от 21.11.2019 г. се установява и от представения договор за правна
защита и съдействие, видно от който същата е заплатила адвокатско възнаграждение за
обжалване на постановлението в размер на 300 лв., както и от представените платежни
нареждания, видно от които е заплатила такса в размер на 25 лв. в полза на СГС, както
и 48 лв. в полза на ЧСИ.
Посочените имуществени вреди са в резултат на незаконосъобразните действия
на ПЧСИ Л., предмет на обжалване, за които отговаря и ЧСИ К., тъй като ЧСИ се
явява възложител на работата, по повод на която е осъществено противоправното
поведение. Същите подлежат на обезщетяване по реда на чл. 441, ал. 1 ГПК, доколкото
3
се дължат на незаконосъобразни изпълнителни действия. Няма основание да се
възложат на взискателя по изпълнителното дело, който е страна по образуваното
частното гражданско дело, по повод на което са сторени разноските, тъй като същият
не следва да носи отговорност за незаконосъобразните действия, извършени от ЧСИ.
Действително, в производството по обжалване на актове на съдебния
изпълнител не се дължат отделни разноски, които да се възложат в тежест на
взискателя. Всяко конкретно незаконосъобразно изпълнително действие от страна на
съдебния изпълнител може да стане причина за извършването на такива, за да се
осигури възможност на страната в изпълнителния процес да осъществи правото си на
защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение. В процесния случая,
всички разноски са извършени в причинна връзка с незаконосъобразно действие на
ПЧСИ, осъществено в рамките на изпълнителен процес, от което следва, че ответникът
носи деликтна отговорност и следва да възстанови нанесените вреди.
Ето защо, искът, предявен срещу Ч. К., е основателен, поради което решението
на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не е претендирал такива за въззивното производство, поради което не следва
да се ангажира отговорността на въззивника по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20870/17.12.2023 г. по гр.д. № 45170/2021 г. по
описа на СРС, 25 състав, в частта, с която на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ Ч. С. К. е осъден да заплати солидарно с ПЧСИ М. П. Л.
в полза на Т. П. Т. сумата в размер на 273 лв., представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди от отменено постановление за налагане на глоба от 21.11.2019 г. по
изп. дело № 20199240401239, издадено от ПЧСИ М. Л., както и незаконосъобразно
действие на Ч. К., допуснал неправомерното действие на своя помощник, която сума
включва 200 лв. - част от разходите на Т. П. за заплатено адвокатско възнаграждение на
адв. Р. Ш., и 73 лв. - разходи за такси и разноски към съд и съдебен изпълнител във
връзка с подадена жалба, по която е било образувано ч.гр.д. № 16157/2019 г. по описа
на СГС, IV-а въззивен състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 30.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5