Решение по дело №2371/2020 на Районен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 861 гр.Пловдив, 09.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 04.06.2020г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2371/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0333-000311/07.04.2020г., издадено от Началник РУ-Стамболийски към ОД на МВР-Пловдив, с което на С.Д.Б. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300/триста/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/месец на основание чл.183, ал.7 ЗДВП за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП, административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДВП и административно наказание "Глоба" в размер на 20/двадесет/ на основание чл.185 ЗДВП за извършено нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДВП.

            Жалбоподателят Б., оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

           Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

           В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и се представлява от адв.С., който подържа жалбата.

           Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:

            На 31.03.2020г. около 16.35часа в Община Родопи на път Първи клас №8 на км 208+670 жалбоподателя управлявал лек автомобил Ауди А6 с рег. номер **.Бил забелязан, че е без колан и навлиза в забранен участник от пътя от *** на РУ Стамболийски А.К. и спрян за установяване на самоличността.*** на РУ-Стамболийски, установил кой управлява автомобила и разпоредил на Б. да кара след него.След което Б. отново потеглил следвайки К., който го съпроводил до Стамболийски, където полицейския служител Т. изпълнявал служебните си отношения и обранотвал ПТП.К. описал, установените от него нарушения извършени от Б. на актосъставителя Т. и последния съставил АУАН на Б. за нарушения по чл.6, т.1, чл.137, ал.1 от ЗДВП и по чл.190, ал.3 от ЗДВП, тъй като установил, че има и неплатени в срок глоби.

            Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателното постановление от началника на РУ-Стамболийски за нарушенията, които лично установил.

            Като свидетел по делото е разпитан актосъставителя Т., който дава кратки показания, които описват  извършеното нарушение и че не е свидетел на нарушенията, а последните са установени от *** на РУП-Стамболийски, който е съпроводил до него Б. непосредствено след извършване на нарушенията.По делото бе разпитан и св.Е. Д., който потвърди че Б. бил без колан и също така, че *** на РУП-Стамболийски видял че водача е без колан и за това ги спрял, след които ги съпрововодил до Стмаболийски за да се състави АУАН на Б..

            При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

             Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства - гласни - свидетелките показания на актосъставителя, св.Д.,  които съдът кредитира тъй като изцяло кореспондират едни с други и писмени такива - приложените по преписката.

            В случая липсват кредитирани от съда доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации.

          На първо място съда следва да отбележи, че в хода на производството е налице нарушение на проесуалните правила тъй като нарушенията по чл.6, т.1, и чл.137, ал.1 от ЗДВП са установени лично от наказващия орган и фактически въз основа на неговите констатации е издаден АУАН.С това е нарушен чл.51, ал.1, б.Б от ЗАНН, тъй като наказващия орган се явява свидетел на нарушението и е следвало да се отведе от решаване въпроса за вината.Ако не се приеме, че е налице нарушена б.Б тъй като наказващия орган формнално не е вписан като свидетел в акта, а като очевидец на нарушението именно това е следвало да стане, то е нарушен чл.51, ал.1, б.В от ЗАНН тъй като се явява лице заинтересувано от изхода на производството като такова лично установило нарушението и указало практически да се състави АУАН.Това е така тъй като св.Д. заяви, че *** на РУ им е казал, карайте след нас да отидем в районното и да се състави АУАН на Б..Това е съществено нарушение на процесуалните правила и наказващия орган е следвало да се отведе от решаване въпроса за вината.Ето защо според съда в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно именно поради така описаното процесуално нарушение.

          Действително нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДВП, за което е наложена глоба 20лв. на основание чл.185 от ЗДВП не е установено от *** на РУ, поради което по отношение на това наказание не важат горните констатации, но в тази част наказателното постановление следва да се отмени на друго основание.

          Нормата на чл.190, ал.3 не запретява определено поведение, а това е инструктивен законов срок за заплащане на глоба, след който наказващия орган може да предаде нарушителя на органите на принудителното изпълнение.Ето защо съдът намира, че тази норма не визира състав на нарушение.

          По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

           Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата страна до края на съдебното заседание и ОД на МВР-Пловдив, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 300 лева.

           Водим от горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът

 

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

 

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0333-000311/07.04.2020г., издадено от Началник РУ-Стамболийски към ОД на МВР-Пловдив, с което на С.Д.Б. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300/триста/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/месец на основание чл.183, ал.7 ЗДВП за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП, административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДВП и административно наказание "Глоба" в размер на 20/двадесет/ на основание чл.185 ЗДВП за извършено нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДВП..

            ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на  С.Д.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева за направените по делото разноски.

            Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                   

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                             

Вярно с оригинала: И.П.