Решение по дело №4/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 132
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20195320200004
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 15.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд             І наказателен състав,

на двадесет и пети юни                 две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 4 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 95 от 30.11.2018 г. на Директора на Дирекция „****“, на Т.И.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ е наложено административно наказание- глоба в размер на 700 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Д. и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

 В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д.- упълномощена, която поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Излага доводи.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от адв. А.- упълномощен, който оспорва жалбата, счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да бъде потвърдено.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Разгледана от съда е неоснователна.

          След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели Н.М. като актосъставител, Р.П. като свидетел по акта и очевидец на нарушението и В.К.като очевидец на нарушението, както и приобщените писмени доказателства- заявление за издаване на разрешително за паша вх. № 10200334/20.03.2018 г., декларация към заявлението за спазване правилата при паша на селскостопански животни в ** и условията за опазване на съответните пасища, разрешително № **********/ 13.04.2018 г., уведомление за придвижване на селскостопански животни на територията на **, ветеринарномедицинско свидетелство, констативен протокол № 13982/29.06.2018 г., уведомление от 17.09.2018 г. за придвижване на селскостопански животни на територията на **, ветеринарномедицинско свидетелство от 17.09.2018 г., констативен протокол № 0016009/18.09.2018 г., констативен протокол № 0016137 от 07.08.2018 г., снимков материал към констативния протокол, справка от ИИС на БАБХ към 07.08.2018 г., показана за съставяне на АУАН, известие за доставяне на покана за съставяне на АУАН, АУАН № 50307/13.09.2018 г., наказателно постановление № 95 от 30.11.2018 г., известие за получаването му, плик от куриер, ведно с обратна разписка, наказателно постановление № 50/15.05.2017 г., решение № 234/15.12.2017 г. по НАХД № 356/2017 г. на КрлРС, решение № 442/26.02.2018 г. по КАНД № 192/2018 г. на ПАС, наказателно постановление № 5/27.02.2018 г., наказателно постановление № 48/15.05.2017 г., решение № 233/15.12.2017 г. по НАХД № 355/2017 г. на КрлРС, решение № 644/21.03.2018 г. по КАНД № 191/2018 г. на ПАС, наказателно постановление № 49/15.05.2017 г., решение № 10/26.01.2018 г. по НАХД № 357/2017 г. на КрлРС, решение № 1115/17.05.2018 г. по КАНД № 681/2018 г. на ПАС, схема на местонарушение, трудов договор № 1006/18.12.2015 г., допълнително споразумение към трудов договор, заповед № РД-93/05.01.2003 г., длъжностна характеристика за длъжността „Началник отдел КО“ в Д**, заповед № РД-137/18.02.2014 г., заповед № РД-506/29.12.1998 г., заповед № РД-75/03.02.2006 г., заповед № РД-40/28.02.208 г., годишен план за пашата и ползването на сено в **, 2018 г., райони за паша и ползване на сено, 2018 г., наказателно постановление № 88/15.11.2018 г., справка от Д**, съдът намери за установено следното:

          На 07.08.2018 г. служителите на Д**- свидетелите П. и К. осъществявали служебните си задължения на територията на резерват „Д.“, на територията на **, в землището на гр. К.. В местността „***на вр. ***“, парков ачустък К., охранителен участък Ю. грамада, част от територията на резерват „Д.“ двамата служители на Д** установили пашуващи общо 10 бр. говеда без пастир. Служителите успели да установят ушните марки на три броя от говедата, а именно: BG 31086077, BG 31319418 и BG 31374155. Проверката продължила от 11,30 ч. до 11,45 ч., като през това време при животните не дошъл собственик или пастир. За констатираното бил съставен констативен протокол 0016137/07.08.2018 г. При проверката бил използва служебен фотоапарат марка „Sony“, модел „Lens G“, с който били направени фотоснимки на място.

          След извършена проверка в ИИС на БАБХ било установено, че установените при проверката 3 бр. говеда с номера на ушните марки BG 31086077, BG 31319418 и BG 31374155 били собственост на жалбоподателя Д. и следвало да се намират на пасище на територията на **, Зона Многофункционална, Парков участък К., Пасищен район Б., пасище К., за което имало издадено разрешение за паша на 24 бр. говеда за периода от 01.05.2018 г. до 15.11.2018 г., включително.

          Във връзка с констатираното, на жалбоподателя била изпратена показана, получена лично на 05.09.2018 г. за съставяне на АУАН.

          На датата, упомената в поканата, а именно- 13.09.2018 г., в присъствие на жалбоподателя, бил съставен процесния АУАН, с който било прието, че същия е осъществил нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ, тъй като на 07.08.2018 г., в 11,30 ч., в резерват „Д.“, част от територията на **, зона Резервата, парков участък К., охранителен участък „Ю. грамада“, местност ***на вр. ***, на място с GPS координати N 42º43´25.7´´, E 24º57´00.4´´ в зелището на гр. К. пашувало стадо от 10 бр. домашни животни-говеда, от които 3 бр. с номера на ушните марки BG 31086077, BG 31319418 и BG 31374155 били собственост на жалбоподателя Д.. Посочено е, че с това деяние същият е извършил нарушение, изразяващо се в ползване на природен ресурс- паша на 3 бр. говеда в резерват „Д.“, в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите. Проверката продължила от 11,30 до 11,45 ч., като през това време при животните не дошъл пастир или собственик. При установяване на нарушението бил използван служебен фотоапарат марка „Sony“, модел „Lens G“, предоставен за служебно ползване на Р.П.. Поради изложеното било прието, че жалбоподателят е нарушил режима в защитената територия, определен в разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗЗТ, съгласно която „в резерватите  се забраняват всякакви дейности….“.

          При съставяне на акта жалбоподателят направил възражение относно местата за водопой в ПУ- К..

          Въз основа на така съставения АУАН, на 95/30.11.2018 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Д. било наложено на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ административно наказание- глоба в размер на 700 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ. В наказателното постановление са изложени мотиви за налагане на наказанието в размер над минимално предвидения в ЗЗТ, като наказващият орган е обосновал решението си с извършени още четири други нарушения на ЗЗТ, едно от които е идентично с процесното нарушение, като са цитирани и влезлите в сила четири наказателни постановления.

          Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 10.12.2018 г., а жалбата срещу него- депозирана на 15.12.2018 г.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът не констатира пороци в съдържанието на наказателното постановление и процедурата по издаването му, които да налагат неговата отмяна. Административно- наказващия орган на база на събраните в административно- наказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя.

Съгласно чл.7 ал.1 от ЗЗТ- „В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети. Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл.81 от ЗЗТ, която в ал.1 т.1, предвижда да се наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта.

Съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че визираното по- горе нарушение е осъществено от жалбоподателя. Свидетелите П. и К. са категорични, че са установили стадо от 10 бр. говеда на процесната дата в резерват „Д.“, на територията на **, в землището на гр. К., местността ***на вр. ***. Процесните животни- 3 бр. говеда били част от описаното стадо. За времето на проверката при животните проверяващите органи не установили пастир или собственик. Към процесната дата животните следвало да се намират на пасище на територията на **, Зона Многофункционална, Парков участък К., Пасищен район Б., пасище К., а не на територията на резервата. Животните били индивидуализирани чрез заснемане със служебен фотоапарат, като номерата на ушните им марки, след като били установени са записани в констативен протокол, съставен на мястото на проверката.

Съдът кредитира показанията на М., П. и К. , които са непротиворечиви по между си, пълни, взаимнодопълващи се и пряко относими към предмета на доказване по делото. Показанията им не са повлияни от някакви отношения с жалбоподателя, които да се отразят на безпристрастността им. Подкрепени са и от писмените доказателства по делото.

Прави се възражение от страна на защитата на жалбоподателя, че контролните органи не са извършили процесната проверка с оглед представено от жалбоподателя наказателно постановление № 88 от 15.11.2018 г., според което двамата служители на Д** в 10,30 ч. са се намирали на друго място, където са констатирали друго нарушение по отношение на същия жалбоподател. Оспорва се и мястото на извършване на твърдяното нарушение, предвид индивидуализацията чрез упоменаването на GPS координати, които затруднявали жалбоподателя без специална техника да разбере точното място. Възраженията в горния смисъл са неоснователни. От събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П. и К. става ясно, че в деня на процесната проверка същите са се движили с автомобил и наред с тази проверка са извършили още 16 други проверки, като в нарочна справка по делото са посочени и часовете на тези проверки. Проверките, които тези служители е следвало да извършат са касаели цялата южна част на връх Б.в посока К., а процесното стадо от 10 бр. животни е било констатирано в близост до пътя, по който са се движили. Т.е. безспорно се установява, че служителите на Д** са извършили процесната проверка. Доказателства, опровергаващи обстоятелството, че е извършена такава проверка, както и направената констатация по време на тази проверка не са представени. Що се отнася до възражението досежно мястото на извършване на процесната проверка предвид използването на GPS координати, съдът намира, че в АУАН и атакуваното наказателно постановление освен тези координати словестно е изписано ясно и точно мястото на констатиране на нарушението, поради което и неяснота относно този елемент от задължителното съдържание на акта и наказателното постановление не се констатира.

Доколкото при така събраните доказателства безспорно се установи пашуване на 3 бр. говеда, собственост на жалбоподателя, на територията на резерват „Д.“, в рамките на **, се налага извода за осъществяване на нарушението на чл.17 ал.1 от ЗЗТ.

При определяне на наказанието, административно- наказващият орган е приложил разпоредба на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил наказание над минималния предвиден размер, а именно глоба в размер на 700 лв.. Съдът намира, че така определеното по размер наказание се явява съобразено с тежестта на нарушението. Установените 3 бр. говеда са пашували на територията на резерват, където са забранени абсолютно всякакви дейности, освен изрично изброените в чл.17 ал.1 от ЗЗТ, като пашуването не е сред тях. От друга страна при животните не е установен пастир или собственик, т.е. същите абсолютно безконтролно са обикаляли територията на резервата. Видно е и че жалбоподателят неколкократно е наказван за нарушения на разпоредбите на ЗЗТ, като едно от наложените му наказания е за идентично с процесното нарушение, касаещо паша на селскостопански животни в резерват. Изброените обстоятелства обуславят по- висока от обичайната за този вид нарушения обществена опасност, поради което и наложеното наказание в размер на 700 лв. се явява съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН.

          Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 95 от 30.11.2018 г. на Директора на Дирекция „****“, с което на Т.И.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ е наложено административно наказание- глоба в размер на 700 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ПВ