Решение по дело №186/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Н. Р. М. от [населено място], против Решение № 60/27.02.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 141/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 24-0869-002378/23.07.2024г. на началник група към ОД на МВР - [населено място], сектор „Пътна полиция“, с което на Н. Р. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че при съставянето на АУАН и изготвянето на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на детайлно описание на относимите факти. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която оспорва предявената жалба. Моли за решение, с което да бъде оставен в сила касирания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна по същество.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 05.07.2024г. жалбоподателят Н. М. управлявал лек автомобил [Марка] с рег. №[рег. номер], собственост на Д. М., като се движел по [улица]в посока площад „Оборище“ в [населено място]. Около 18.30 часа се намирал на кръстовището, образувано от [улица]и [улица]. Светофарната уредба работела, като водачът навлязъл в кръстовището на светеща жълта светлина на светофара, направил обратен завой и продължил движението си.

Това обстоятелство било възприето от свидетелите П. С. П. и А. С. С., двамата служители в ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, които в този момент се намирали на същото кръстовище, но се движили в срещуположна посока от бензиностанция „Кастрол“ към пл. „Оборище“ и били спрели, за да изчакат смяната на светофарната уредба и светването на зелена светлина. Двамата с помощта на управлявания от тях автомобил последвали водача и го спрели в близост до Ресторант „Попшейтанова къща“ в [населено място]. Срещу водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1374251 от 05.07.2024г., в който актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1, пр. второ от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателят не е посочил възражения, като впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал писмени възражения и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и атакуваното пред районния съд НП.

При тази фактическа обстановка предходната инстанция счела, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Анализирайки приобщените гласни доказателства, съдът формирал и извод относно безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за законосъобразност на наказателното постановление, като приема, че материалите, съдържащи се в административно наказателната преписка по обжалваното наказателно постановление и тези, събрани в хода на съдебното производство, съдържат достатъчни и безспорни доказателства, че е налице нарушение, което е извършено виновно от привлеченото към административно наказателна отговорност лице.

Събраните в хода на въззивното производство доказателства еднозначно налагат извод за съставомерност на поведението на водача по приложения санкционен състав. Най-съществено значение в тази насока имат показанията на служителите на МВР, очевидци на простъпката, които съдът правилно е ценил поради тяхната обективност и незаинтересованост. Нарушението е установено в момента на извършването му от контролните органи, извършили впоследствие и проверката, като при контролните органи са отразили в акта, а впоследствие и в НП, по надлежен начин обстоятелствата, относими за казуса. По категоричен начин е доказано, че водачът е предприел маневрата при светеща вече жълта светлина на светофарната уредба, като не се установява обективна необходимост от извършването ѝ в този момент. В тази насока правилно съдът не е ценил твърденията на лицето за наличие на друг автомобил, доколкото аргументи в тази насока се поддържат единствено от водача и се опровергават по категоричен начин от обективните показания на полицейските служители.

С оглед на това правилно касаторът е санкциониран на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от с.з. До аналогичен извод е достигнал и районният съд, възприемайки описаното в акта и в НП нарушение за безспорно доказано от обективна и субективна страна.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед на това и съобразявайки разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че в полза на ОД на МВР – Шумен следва да се присъди възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60/27.02.2025г., постановено по АНД № 141/2025г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Н. Р. М. от [населено място], [ЕГН], да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.