РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Перник , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500560 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. И. против Решение № 31/23.03.2020 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 138/21.08.2020г., постановени по гр. д. №
319/2019 г. на РС – Брезник, в частта за осъждането му да заплати солидарно на С. А. по
исковете с пр. осн. чл. 45, ал. 1 и чл. 84, ал. 3, вр чл. 86 ЗЗД сумата 3 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на извършено от
ответниците на 02.03.2018 г. в гр. Б. престъпление – нанасяне на множество леки телесни
повреди /кръвонасядания с лек отток по челото в дясно, по долния клепач на дясно око и
дясна ябълчна област. Кръвонасядания по челото в ляво, по двете ушни миди, по раменете,
по шията в ляво, по дясна плешка, по гърба в ляво, по брадичката и по дясното бедро.
Охлузване по десен лакът/, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното
изплащане, както и сумата 435,83 лв. - законна лихва за забава върху главницата от
увреждането - 02.03.2018 г., до исковата молба - 06.08.2019 г.
В жалбата се оспорват изводите на РС, че от причинената му лека телесна повреда,
ищецът е претърпял претендираните болки и страдания; че евентуално получените
увреждания от процесния инцидент са довели до продължителни болки и страдания, като
счита, че по делото липсват мед. документация, която да обосновава, че ищецът е претърпял
1
емоц. страдания, потърсена лекарска помощ, страх от нападение и т.н., както и за
предприето мед. лечение, което би следвало да е задължително, при наличие на
депресивните симптоми, описани в исковата молба. Не се установяват обстоятелствата за
възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер неим. вреди, както и
тяхната продължителност и да е налице причинно-следствена връзка на всички твърдени
неим. вреди с причинената на ищеца лека телесна повреда. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските и решаване на спора
по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете.
Въззиваемият-ищец С. А. оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението;
въззиваемият-ответник А. К. не оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението;
въззиваемият-ответник К. К. не оспорва жалбата и иска изменение на решението поради
прекомерност на присъдената сума.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Решението на РС в осъдителната му част срещу ответниците А. К. и К. К. по исковете с пр.
осн. чл. 45, ал. 1 и чл. 84, ал. 3, вр чл. 86 ЗЗД не е обжалвано от тях, като не са се
присъединили към жалбата на Д. И. по реда и в срока по чл. 265, ал. 1 ГПК, а в случая не
намира приложение чл. 265, ал. 2 ГПК, тъй като ответниците по иска не са необходими
другари. С оглед горната констатация предмет на въззивното производство е решението
единствено в осъдителната му част срещу ответника-жалбоподател Д. И.
Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан
от въззивната жалба и доводите на страните, се установяват следните относими за спора
факти:
С влязла в сила на 16.05.2019 г. присъда № 48/30.04.2019 г. по нохд № 96/2018 г. на
РС – Брезник жалбоподателят Д. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 1, пр. 1-во, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 02.03.2018 г. в
гр. Б., в игрална зала "М.", в съучастие-съизвършител причинил на длъжностното лице С. А.
/крупие в игрална зала "М. " гр. Б./, при изпълнение на службата му лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания с лек отток по челото в дясно, по долния клепач на дясно
око и дясна ябълчна област. Кръвонасядания по челото в ляво, по двете ушни миди, по
раменете, по шията в ляво, по дясна плешка, по гърба в ляво, по брадичката и по дясното
бедро. Охлузване по десен лакът, причинили на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Съгласно чл. 300 от ГПК приложеното право и установените
факти посредством акта на наказателния съд са задължителни относно преценката на
гражданските последици от престъплението, извършено от Д. И. относно осъществяването
на деянието, противоправността и виновността на същия.
Освен от горецитираната присъда, обстоятелствата относно твърдения от ищеца
характер и интензитета на болките и страданията, вследствие на причинената му телесна
2
повреда, се установяват и от показанията на св. И. К. /работник в игрална зала "М."/. От тях
се установява, че след нанесения му побой на процесната дата от ответниците, ищецът имал
уплах и бил неадекватен, говорел често за случилото се. Ищецът в момента не работел в
игралната зала, като напуснал заради инцидента с него, да не се страхува да се повтори.
Според съдебно – медицинската експертиза (СМЕ) при инцидента на 02.03.2018 г.
ищецът е получил следните травматични увреждания: кръвонасядания с лек отток по челото
в дясно, по долния клепач на дясно око и дясна ябълчна област. Кръвонасядания по челото в
ляво, по двете ушни миди, по раменете, по шията в ляво, по дясна плешка, по гърба в ляво,
по брадичката и по дясното бедро. Охлузване по десен лакът. Тези увреждания в съвкупност
са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота и отговарят
да са получени по начин и време в резултат от нанесен побой при инцидент, настъпил в
ранните часове на 02.03.2018г. В резултат от посочените травматични увреждания ищецът е
претърпял физически болки и страдания по време на възстановителния период, който за
конкретните травми е бил с продължителност от около 2-3 седмици. Болките са били с по-
голям интензитет през първите часове и дни след получаване на уврежданията и са
намалявали по интензитет по време на възстановителния период.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и при събраните в настоящото производство
доказателства, съдът приема, че са налице всички елементи от състава на отговорността по
чл. 45 ЗЗД, а именно – причинени на ищеца неимуществени вреди – болки, страдания,
уплаха и неудобства и причинна връзка между тях и инкриминираното деяние, извършено
от ответника Денис Иванов, поради което възраженията и доводите на жалбоподателя в
противен смисъл са неоснователни.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд взе
предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характерът и
степен на увреждането, претърпените болки и страдание и продължителността и
интензитета на страданието, описани от СМЕ /кръвонасядания с лек отток по челото в
дясно, по долния клепач на дясно око и дясна ябълчна област. Кръвонасядания по челото в
ляво, по двете ушни миди, по раменете, по шията в ляво, по дясна плешка, по гърба в ляво,
по брадичката и по дясното бедро. Охлузване по десен лакът/. Ограниченията, които е
следвало да изтърпи ищецът – по време на възстановителния период, който за конкретните
травми е бил с продължителност от около 2-3 седмици след инцидента, което от своя страна
е довело до непълноценност в битовия и социален живот на ищеца. Това, че се касае за
множество леки телесни повреди, продължителността на претърпените болки, страданията и
неудобствата - невъзможност за консумиране на всеки вид храна и в изменение във външния
облик що се отнася до кръвонасяданията в лицевата област. От увреждането не се очаква да
настъпят неблагоприятни последствия за здравето на ищеца в бъдеще и не е довело до
функционален дефицит. Това, че самото негативно изживяване, като болки, страдания и
неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността им, са естествена
последица от претърпените от ищеца телесни повреди, тъй като всеки човек, претърпял
3
физическа травма, изразяваща се в горепосочените увреждания изживява негативни емоции,
включително и твърдяните и доказани от ищеца болки и страдания, както и негативното
отражение върху психо - емоционалното състояние на ищеца и претърпения силен стрес,
нестабилно психично състояние, което е потвърдено и от св. показания.
При преценка на тяхната тежест, характер и обхват, както и интензитета на негативно
въздействие в живота на пострадалия, обсъдени по-горе, съдът приема, че справедливият по
см. на чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата 3000 лв., в какъвто размер е и
присъдената от РС сума. Тази сума ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на
ищеца за времето досега, съставлява точно измерение на гражданската отговорност и
съставомерното поведение на въззивника -ответник, а в общ план е в съответствие с
обществените условия, морал и икономическото положение в страната. В този смисъл
доводите на жалбоподателя, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с
претърпените вреди съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което
размерът е завишен, са неоснователни.
На осн. чл. 84, ал. 3, вр чл. 86 ЗЗД върху главницата се претендира и обезщетение за
забава от датата на увреждането - 02.03.2018 г., до 06.08.2019 г. – исковата молба, което при
съответните изчисления на осн. чл. 162 ГПК е в размер на 435,83 лв., в какъвто размер е и
присъдената от РС сума.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С решението в обжалваната част РС е достигнал до идентични правни изводи и краен
резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемите не доказват разноски по въззивното производство, поради което такива
не им се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31/23.03.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
Решение № 138/21.08.2020г., постановени по гр. д. № 319/2019 г. по описа на Районен съд –
Брезник в обжалваната част.
Първоинстанционното решение в останалата необжалвана част е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5