Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс.
в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №11427 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Т.И.К.,
ЕГН ********** с адрес *** приморски парк № 43 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на имот, представляващ ПИ с идентификатор ***по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата и уточняваща я молба: Собственик е
на процесния имот придобит въз основа на договор за покупко-
продажба обективиран в НА № ***. на нотариус рег. №
190 на НК. Твърди, че неговите праводатели са М.Н.И.и
И. К.И., които са се легитимирали като собственици на имота въз основа на
упражнявано давностно владение осъществявано в
периода от 2003г. до 02.05.2017г., за което са се снабдили с КНА № ***. След
като придобил имота, ищецът узнал, че същият е актуван с акт за частна общинска
собственост № 8691/15.10.2015г. на основание чл. 2, ал.1, т. 7 ЗОС. Оспорва
ответната община да е собственик на имота, както и да го е придобила чрез някои
от предвидените в чл. 2 ЗОС способи. И доколкото ответникът оспорва правата му,
заявявайки собствени такива, за ищеца се сочи да е налице правен интерес от
отричането им. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва
иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че имотът попада
в терен по пар. 4, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, намира се в
урбанизирана територия и не е земеделска земя. С влезли в сила Заповеди №
РД-1-7706-467/04.12.2002г. и № РД-1-7706-68/11.03.2003г. на Областния управител
на област Варна е бил одобрен ПНИ на местността. Твърди, че нито ищецът, нито
неговите праводатели попадат в някоя от категориите
лица, легитимиращи се като собственици на имоти подлежащи на нанасяне в ПНИ.
Твърди, че процесният имот е съответен на ПИ 1643 по
КП 1979г., който съобразно разписен лист е бил предоставен за ползване по реда
на пар. 4, но липсват данни на кое лице, както и
такива за трансформиране правото на ползване в такова за собственост. Съгласно
ПКП се сочи, че имотът попада с различна площ в имоти на стари собственици,
както следва: с площ от 249,24кв.м. в имот № 955, целият с площ от 2232,12кв.м.
вписан на А.К.и 542,18кв.м. в имот 1301 целият с площ от 1754,85кв.м., без
данни за собственост. Последният имот се сочи, че съобразно таблицата за
разпределение на площите попада в нива 301-стар имот 1301 вписана като
собственост на Д.С.Д.със заявление по чл. 11 ЗСПЗЗ вх. 50199. В текстовата част
на ПНИ се сочи имотът да е вписан на неидентифициран собственик. В случая не са налице данни за възстановяване
правото на собственост по реда на пар. 4к, ал.7 ПЗР
на ЗСПЗЗ в полза на правоимащото лице по заявлението
по чл. 11 ЗСПЗЗ. Липсват данни за проведена процедура по пар.
4к, ал.8, т.1-3 ПЗР на ЗСПЗЗ. С влязло в сила решение на ОбС
Варна № 322-4 от 29.05.2000г., са одобрени околовръстните полигони, като е било
създадено и с.о Боровец юг. Предвид на това се сочи, че нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ
не намира приложение и територията, в която имотът попада е земеделска земя по
смисъла на пар.4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ. Посочва, че за
местността е налице одобрен и влязъл в сила ПУП- ПУР, одобрен с решение на ОбС- Варна, с който дефакто
имотът е бил вкаран в регулация. Въз основа на плана, 7кв.м. от имота е била
отнета по регулация. Твърди се този план да има пряко отчуждително
действие, тъй като е изработен при условията на чл. 16, ал.7 ЗУТ. Съответно,
ответната община е собственик на имота по силата на закона и на основание чл.2,
ал.1, т. 7 ЗОС- в частност нормата на чл. 25 ЗСПЗЗ, т.е земеделски земи,
обобществени и подлежали на възстановяване, но незаявени за реституция в
предвидените за това срокове, както и такива, които не са били изкупени от
ползвателите. Това е дало и основание за издаване на АЧОС № 8691/15.10.2015г.
Оспорва ищецът да е станал собственик на така въведения придобивен
способ, като посочва, че давност в полза на неговите праводатели
не е текла предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС /в сила до 1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС/изм. ДВ бр. № 107/2014г./. Оспорва и
упражняваното от тях владение. Затова твърди издаденият в тяхна полза КНА, че
не ги легитимира като собственици на имота. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
В Разписен лист от
1960г. имот 1301 е записан на наследниците на Г.Д..
Съгласно извадка от
Регистъра на имотите имот №39000 с площ от 542 кв.м. е вписан с неидентифициран
собственик.
На 03.08.2015г. М.Н.И.е
депозирала молба до Община Варна с искане да бъде заверена молба-декларация за
обстоятелствена проверка по отношение на имот ***.
На 15.10.2015г. е
съставен Акт №8691 за частна общинска
собственост по отношение на ПИ с
идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, район
Аспарухово, ***с площ от 542 кв.м., с номер по предходен план 3900, при граници
имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***, на основание чл.2,ал.14, т.7 от ЗОС.
С НА за собственост на недвижим имот придобит по
давност №***г. на нот.№212-Роза Кожухарова, вписан в
СВ под №*** М.Н.И.и И. К.И. са признати за собственици по давностно владение на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, район Аспарухово, ***с площ от 542
кв.м., с номер по предходен план 3900, при граници имоти с идентификатори ***; ***;
***; ***.
С договор за
покупко-продажба от 24.10.2017г., обективиран в НА №***.
на нот.№190-Е.Д., вписан в СВ под №***. М.Н.И.и И. К.И.
са продали на Т.И.К. ПИ с идентификатор ***, находящ
се в гр.Варна, район Аспарухово, ***с площ от 542 кв.м., при граници имоти с
идентификатори ***; ***; ***; ***.
Представено е Решение
№550/
По делото е проведена
СТЕ. Вещото лице е посочило действалите и действащите планове за територията, в
която попада процесния имот, както следва – Най – старият план е КП от 1960г.,
който е бил технически приет и ползван от администрацията без наличие на данни
да е бил одобрен с конкретна заповед, като по него е с кадастрален номер 1301 и
неизвестна площ, тъй като част от него е извън обхвата на плана, а за негов
собственик в разписната книга са вписани наследници на Г.Д.без посочено
основание, предназначението на територията е земеделска, начин на трайно
ползване- пасище, при граници и съседи : имот 955/неустановен собствениик/,имот 957/ на наследници на Васил И.ов Тишев/ и път; Последващият
кадастрален план е този от 1979г., за който също няма данни да е бил
одобрен с конкретна заповед, но е ползван от администрацията до 1996г., като по
него имотът е с кадастрален номер 1643 и площ 789 кв.м., собственик –
неустановен, предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – лозе, при граници и съседи : имот 1644/неустановен собственик/, и
пътища от три страни; Последващият план е КП от 1996г.
, по който имотът е с кадастрален номер 1643 с площ от 791 кв.м., собственик по
разписната книга – неустановен, предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – лозе, при граници и съседи : имот 1644/неустановен
собственик/, и пътища от три страни; Комбиниран план от 1997г. , одобрен със Заповед
№3/12.11.1997г. на ПК-Варна, който съдържа в себе си две съставки : едната ПКП
съставка е КП-ползватели/1997г. , в която имоти 1643 и 1644 са идентични по
местоположение, граници и площ по предходния КП от 1996г.; другата ПКП
–съставка е плана на старите имотни граници ПСГИ/1997г. , в който имота е с
кадастрален номер 0.301 с площ от 1755 кв.м. , като собственик в регистрите са
записани – наследници на Д.С.Д.без посочено основание, предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, при граници и съседи
– на запад- имот 447; на север имот 955; на изток имот 957; на юг имот 9529-
път.стар имот 955 е с кадастрален номер 0.955 с площ пот 2232 кв.м., собственик
по регистър –неидентифициран, предназначение на територията –земеделска, начин
на трайно ползване – лозе, , граници и съседи – на запад- 447; на север – 646,
на изток -954 и на юг – 301; ПНИ/2002г., 2003г. е одобрен със Заповед
№РД-1-7706-467/04.12.2002г. и Заповед №РД-1-7706-68/11.03.2003г. на Областния
управител, по който новообразуван имот 3900 е с кадастрален номер 404.3900 с
площ от 542 кв.м., собственик по регистъра –неустановен, предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, при
граници и съседи : на запад – имот 9754/път/, на север – имот 3901/ на
наследници на Кръстю Тодоров Георгиев,
на изток – имот 9752/път/, на юг – имот 9753/път/; новообразуван имот 3901 е с
кадастрален номер 404.3901 с площ от 1858 кв.м., с вписан собственик по
регистъра – наследници на Кръстю Тодоров Георгиев, предназначение на
територията – урбанизиране, начин на трайно ползване- за ниско застрояване, при
граници и съседи – на запад – имот 9754/път/; на север – имот 3902; на изток-
имот 1646 и 9752; на юг – имот 3900; КККР/2008г. в начален вид, одобрен със
Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, по който ПИ ***е напълно
идентичен по граници и площ на НИ 10135.404.3900 по предходния му ПН; КККР в
сегашен вид- няма извършени промени, касаещи граници и площ на процесния имот,
но в КР е извършена промяна, като имотът е записан като собственост на Община
Варна на основание АОС №150/16.10.2015г. и на Т.К.И. на основание НА
№158/24.10.2017г. Действащият регулационен план е ПУП-ПУР/2010г. на с.о.
„Боровец-юг“ , който е одобрен с Решение №2134-8/24.03.2010г. на Общински
съвет-Варна. Територията на сегашното с.о. „Боровец –юг“ е в обхвата на
строителните граници на гр.варна от 21.09.1999г. , съгласно Заповед №РД
-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ. Земята в територията на сегашното
с.о.“Боровец-юг“ към 1959г., когато е извършвано кооперирането на земите в
землище Галата е със статут „земеделска“ и е била със същия статут в периода
1959г. – 21.07.2000г., като в периода след 21.07.2000г. и към настоящия момент
е вече селищно образувание /терен по §4/ и има статут на урбанизирана
територия. Имотът не е бил държавна собственост, не е бил одържавен с АДС и не
е бил включен и обработван в ТКЗС или други подобни образувания. По КП съгласно
списък на ползвателите имотът е бил предоставен за ползване , но без
индивидуализиращи данни за лицата, на
които е бил предоставен , като това не са лицата И. К.И. и М. Николова Илиева.
За имота не е проведена процедура за изкупуване по §4, както и реституционна
процедура. В таблицата приложена на л.73 от делото е вписано, че лицето Д.С.Д.,
идентифицирано като собственик на ПИ 0.301 с площ от 1755 кв.м. по ПИСГ/1997г.
е подало заявление за възстановяване на бивша собственост по реда на ЗСПЗЗ. Въз
основа на извършена справка в отдел“ Земеделие“ при Община Варна се установява,
че няма данни за издаване на заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, касаеща имота. След извършен оглед на място се установява,
че в имота няма постройка, същият е ограден от всички страни с полумасивна ограда от телена мрежа на бетонни колове и че в
северозападния и югоизточния край на
имота са налични няколко овощни дръвчета.
Свидетелят М.А.В.излага,
че познава ищеца от 15-20 години и знае, че е закупил от леля си и чичо си имот в Галата, м-ст „Боровец –юг“. Познавал и леля му от 70 –те години, а
чичото след като сключили брак. Ходил в имота за пръв път 2003-2004г., за да
берат череши, тъй като живеел в Ракитника. Имота бил
стопанисван от М. и И.. В имота имало фургон, бил ограден от всички страни,
откъм пътищата, които били от три страни било с бетонни блокчета, а северната
граница била с една къща и там имало телена ограда. Посещавал този имот два-три
пъти в годината, като последно ходил миналата година. Сочи, че имотът е около
500-550 кв.м. М. и И. имали в близост
друго лозе, което използвали като
овощна градина и сеели нещо там. Прехвърлили мястото на Т. през 2017г. и той
махнал фургона. При предявяване на скицата на имота, находяща
се на л.69 от делото свидетелят посочва, че имотът на Т. е имот 3900.
Свидетелят Л.Н.П.излага,
че се познава с ищеца повече от 10 години. Знае, че той купил имот от стринка
си на Галата. Ходил няколко пъти в имота
с чичо му и стринка му. За първи път го посетил през 2003-2004г.В него имало
нещо като фургон –тенекиено, където държали мотики и лопати. Имало няколко
череши и ходели основно за това да берат череши и да запалят огънче през събота и неделя. Имотът бил около 500 кв.м.Имал
ограда от бетонни блокчета. Преди 2004г. имало бодлива тел. От трите страни на
имота имало път, а от едната страна друг имот с постройка като към него имало
мрежа с бетонни колове. Познавал чичото и стринката на Т. от 1983г. Не знае
откъде те имат този имот.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
По предявения
отрицателен установителен иск за собственост в тежест
на ответника е при условията на пълно и главно доказване е да установи
наличието на права върху процесния имот, произтичащи от въведеното в процеса придобивно основание.
Ответната страна Община
Варна твърди, че е придобила правото на собственост върху процесния имот еx lege съгласно чл.2, ал.1, т.7
от ЗОС.
Според чл. 5 от ЗОС
общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост върху имоти с акт за общинска собственост, а според ал.2 на чл. 5
от ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ, съставен
от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Като официален
документ, той удостоверява с обвързваща доказателствена
сила фактите, констатирани в него. Това би било така и по отношение на
основанието за придобИ.ето на имота, ако същото бе
вписано в акта. В случая, обаче в акта за общинска собственост не е било
вписано основание за придобИ.е на имота, а само
правната норма. Затова, общината в настоящия казус следва да докаже заявеното в
процеса придобивно
основание, основаващо се на наличието на предпоставките на чл.25 ЗСПЗЗ.
Съгласно нормата на
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите
или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се
включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но
не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от
ползватели по см. на § 4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата
на чл. 19 ЗСПЗЗ. ПридобИ.ето правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, следователно общината
следва да установи, че процесният имот има земеделски
характер, че не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените
по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.
От хронологичното
проследяване на плановете, извършено от вещото лице по назначената СТЕ се
установява,че процесният имот е бил земеделска земя
до 21.07.2000г., след който и към настоящия момент има статут на урбанизирана
територия. Вещото лице е направило
извод, че имотът е бил частна собственост, а не държавна или такава включена в
ТКЗС или други образувания. Имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което следва, че
земята е била обобществена, като в тази връзка съдът не споделя извода на
вещото лице, че същият не е бил внесен в ТКЗС или други образувание, направен с
оглед липсата на данни в тази насока. Съгласно списъка на
ползвателите имотът е бил предоставен за ползване, като липсват данни за
лицата. Изводът на вещото лице , че за имота не е проведена процедура за изкупуване
по §4 и реституционна процедура се опровергава от заявлението за възстановяване с вх.№50199,
подадено от Д.С.Д.по реда на ЗСПЗЗ и Решение №550/03.09.1998г. на ПК-Варна е възстановено правото на собственост на
наследниците на Д.С.Д.в съществуващи/възстановими/ стари реални граници за Нива
от 2.600 дка в Галата, м-ст Челъери
по плана на старите имотни граници на м.“Боровец-юг“ , който представлява част
от имот №301. Макар и да липсват ангажирани доказателства имотът предмет на
решението да е идентичен с процесния, такава идентичност може да се изведе с оглед съвпадане на номера на заявлението,
цитирано от вещото лице и посочен в решението на ПК, както и от номера на имота по плана на старите имотни
граници/301/. Съобразно представените
доказателства имотът е подлежал на реституиране, за него е подадено заявление
за реституция, респ. е издадено реституционно решение, като без значение в
настоящата хипотеза е издаването на скица и заповед по §4 к, тъй като законът не
е предвидил срок за това. Горните факти и
обстоятелства изключват възможността на Община Варна да придобие собственост в
хипотезата на чл.25,ал.1 ЗСПЗЗ. Издаването на АОС не създава, а констатира наличието на права, каквито не се
установява да е притежавала Община Варна при съставянето му.
С оглед горното
съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва
да се уважи.
По разноските :
С оглед изхода
на делото в полза на ищците следва да бъдат присъдени реализираните разноски, възлизащи
както следва : 120.32 лева
за заплатена д.т.; 16 лева
– заплатена д.т. преписи; 65 лева –
депозит за вещо лице и 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Воден от горното,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124,ал.1 ГПК по отношение на Т.И. Т., ЕГН: **********
с адрес ***, ЕИК: *** с адрес гр.Варна, бул.“***, представлявана от Кмета И. П. НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПИ с идентификатор ***по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 542кв.м., находящ се в
гр. Варна, район Приморски, м-ст „Боровец -юг”, кв.
Галата, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ***, ***, ***, ***.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК: *** с адрес гр.Варна, бул***, представлявана от
Кмета И. П. да заплати на Т.И. Т., ЕГН: ********** с
адрес *** сумата от 1201.32/хиляда и двеста и един лева и тридесет и две ст./ лева, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: