Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 25.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 7902 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена
на иска 832,17 лв. и иск с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 101,63 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу В.П.И., с ЕГН**********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№5019/18 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за
изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника-
апартамент № 10, находящ се на адрес ***с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен
в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че
ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № 23 е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се
намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-
391,33 лева, сума за отопление без ИРУ- 174,76 лв., енергия, отдадена от
сградна инсталация- 210,68 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00 лв,
услуга дялово разпределение- 55,40лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 3 ИРУ, 0
водомер и 1 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена
при отопляем обем 125,58 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение,
с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за
сумата 832,17 лева за главница за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018 г. и лихва
върху главницата в размер на 101.63 лева за периода 02.03.2016 г. до 04.07.2018
г. и законната лихва върху главницата от 11.07.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5019/2018г.
по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника по делото, в който взема становище за допустимост на
предявения иск. Счита, че исковите претенции биха били основателни, ако в
процеса чрез надлежно главно доказване ищцовата страна докаже:1. Качеството на
задължено лице на ответика за доставена топлинна енергия в процесния имот.
Такова качество би било налице, ако ответницата е била собственик или титуляр
на ограничено вещно право на процесния имот в ***, през посочения в ИМ период
01.01.2016г. - 30.04.2018г. 2.
Количеството доставена топлинна енергия през процесния период, респ. нейната
цена съгласно установените през периода от ДКЕВР цени на енергията, и 3. Факта на непогасяване на натрупаните
задължения към момента на постановяване на съдебното решение. Счита, че по
делото липсват доказателства, че ответницата е собственик на процесния имот.
Единственото такова е представено копие от писмен документ, озаглавен «Протокол
от общо събрание на етажната собственост относно избор на Ф.Д.Р.» /вероятно
«фирма за дялово разпределение»/, който дори не носи дата на съставяне, т.е. не
е ясно кога изобщо е бил съставен. Този документ обаче по никакъв начин не
доказва качеството на задължено лице за имота на отв. И., поради следните
причини: 1. Под №10 в протокола действително е посочена отв. В. И. и срещу
името ѝ е положен подпис, без обаче да става ясно дали тя е собственица,
наемател или просто временен обикновен ползвател на друго /безвъзмездно/ правно
основание. 2. Протоколът на ОС не е документ за собственост. Поради това, а и
поради липсата на достоверна дата върху него, чрез този документ не може да се
докажат правата /респ. задълженията/ на отв. И. за имота през заявения в ИМ
период 2016-2018г. Счита, че дори и към определен момент /но неустановен
надлежно/ тя да е бил собственик, е напълно възможно към 2016г. собствеността
върху имота да е била прехвърлена на трето лице, поради което ответникът не би
имал никакви задължения към ищцовото дружество. Моли, ако в хода на процеса се
съберат доказателства за плащане на претендираната сума, те да бъдат съобразени
от съда.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***"
ЕООД със седалище и адрес на управление:*** ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен,
приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен
с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Видно от Протокол от Общо събрание на етажната
собственост относно избор на ФДР на адрес: ***, под номер десет фигурира името В.П.И.
и има положен подпис срещу името.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че неплатеното задължение за процесния топлоснабден имот за
топлинна енергия за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г. е в общ размер от 832,17
лв. главница/566,09 лева топлоенергия за отопление, 210,68-ТЕ за сградна инсталация и 55,40 лв.-
такса услуга дялово разпледеление/. Лихвата за върху горепосочената главница за
периода от изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 11.07.2018г. е в размер на 103,32 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 832,17 лв. :
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответниците в размера на претендираните суми. Да
докаже, че ответницата има качеството на потребител/клиент за процесния период.
Да докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно дължимото качество
топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната стойност, че
разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно предвидените
нормативни правила, да докаже, че ответника е
изпаднал в забава- нейния начален момент, както и размера на дължимите
лихви за забава.
Съдът намира, че по делото остана недоказано
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на ответницата. За
доказването на този факт по делото е представен само Протокол от Общо събрание на етажната собственост
относно избор на ФДР на адрес: ***, в който под номер десет фигурира името В.П.И.
и има положен подпис срещу името. Протокола не носи дата за да бъде установено
към кой момент В.П. го е подписала,
както и не е ясно в какво качество за да бъде приет като извънсъдебно признание
на неизгоден за страната факт, че е собственик на процесния имот през процесния период. Протокола е оспорен от
особения представител на ответницата и на ищеца е дадедена възможност да
ангажира други доказателства за установяване на факта, че ответницата има
качеството на клиент на топлинна енергия през процесния период. Други
доказателства от носещия доказателствената тежест ищец не се ангажираха.
Представения протокол може да бъде само индиция за факта, че В.И. е собственик или
е била собственик на процесния топлоснабден имот, но от него не може да бъде
приет за доказан този факт при условията на пълно и главно доказване. Предвид
гореизложеното, съдът приема, че по
делото остана недоказана една от кулативно изискуемите предпоставки за
основателност на предявения иск, а именно ответницата да е била
потребител/клиент на топлинна енергия през процесния период от 01.01.2016г. до 30.04.2018г., поради което
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 832,17 лв. се явява неоснователен и недоказан в
целия си предявен размер и следва да бъде отхвърлен.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 101,63
лв.
Искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния и с оглед неоснователността на същия, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и предявения иск за заплащане на лихва за забава в
целия си предявен размер от 101,63 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и неоснователността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ищеца дължи
заплащане на направени от ответницата разноски в заповедното производство, но
по делото няма доказателства за направени такива и не е направено искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Съобразно изхода на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца дължи заплащане на ответника на направените
от него разноски, но по делото няма доказателства за направени от ответника
разноски и не е направено искане за присъждане на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***" ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *** против В.П.И., с ЕГН**********,*** иск с правно основание
чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 832,17 лева, представляваща
стойността на консумирана и
незаплатена топлоенергия за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 3115/12.07.2018г. по ч.гр.д.№5019/2018
по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***" ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *** против В.П.И., с ЕГН**********,*** иск с правно основание
чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД
за заплащане на сумата 101,63 лева, представляваща лихва за забава върху
сумата от 832,17 лева за периода от 02.03.2016г.
до 04.07.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3115/12.07.2018г.
по ч.гр.д.№5019/2018 по описа на РС-Плевен като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач, на страната на ищеца *** ЕООД със седалище
и адрес на управление:*** ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: