Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 19.11.2019 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 794 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС.

 

Предявени са обективно съединени искове от В.В.Р., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. В.Д.,***, срещу Ц.В.К., ЕГН **********,***,  за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът  посочва, че с ответника са съсобственици по наследство на имот № 114030 в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана.

Ищцата е подала заявление по чл. 410 ГПК и по ч.гр.д. № 335/2018 год. на ЛРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което и за него има интерес да установи вземането си.

Твърди се, че съгласно ДОГОВОР ЗА АРЕНДА, сключен със З. – А. ООД, арендаторът ежегодно е заплащал на ответника дължимите суми. За това ответникът дължи на ищцата като съсобственик на имота, съответната на дела й сума за всяка една от стопанските години.

Заплащаните от арендатора на ответника суми са както следва:

-        1080 лв. за стопанската 2012/2013 год.,

-        1350 лв. за стопанската 2013/2014 год.,

-        1475 лв. за стопанската 2014/2015 год.,

-        1475 лв. за стопанската 2015/2016 год.,

-        1475 лв. за стопанската 2016/2017 год.,

Или общо 6855,00 лв.

Твърди се, че от тази сума ответникът дължи на ищцата 3427,50 лв., която към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не е била изплатена въпреки многократните покани.

За това се претендира и мораторна лихва /лихва за забава/, считано от падежа на всяко вземане.

Твърди се също, че след като придобил имотите, той писмено уведомил ответника за промяната в собствеността, като уведомителното писмо било получено от ответника с обратна разписка.

До настоящия момент няма извършено плащане.

           Иска се: да бъде уважен предявеният положителен установителен иск за задължението на ответника към ищцата, възникнало на осн. сключен Договор за аренда  на земеделски земи за стопански години: 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017 год., от ответника, за съсобствени с ищцата недвижими имоти, което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.02.2018 год./, е в следните размери: 1./ Главница от 3427,50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и 2./ мораторна лихва за забава – 787,83 лв., от 01.10.2013 год. до 21.02.2018 год.

Претендират се и разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез пълномощника, адв. Н. К., МАК.

В отговора си ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Оспорва фактическите твърдения в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.

Ответникът твърди, че няма парично задължение към ищцата, произтичащо от договор за аренда, сключен с П. А. ООД за имот № 114030, от 30,996 дка. Счита, че доколкото може да се направи извод от обстоятелствената част на исковата молба, ищцата претендира от него суми, дължими на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, но и такава претенция би се явила неоснователна, доколкото той би трябвало да е сключил договора за аренда и да е получил дължимата арендна цена, нода не я е разпределил между съсобствениците. А такъв факт не се установява от представените доказателства.

Твърди, че няма и договорза аренда, сключен със З. – А. ООД за процесния имот, по който на ответника да са изплащани исковите суми.

Счита, че представените с исковата молба РКО са неотносими, тъй като в тях е отразено, че ответникът е получавал суми по договор за наем на земя, за имот от 25 дка.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдяните в нейна полза обстоятелства.

 

В съдебно заседание ищцата, редовно и своевременно призована не се явява, не се явява и процесуалният й представител,  адв. В. Д.,***, която в писмено становище поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени като основателни и докаани и претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претенидани от ответната страна.

Ответникът не се явява, представлява представлява се от адв. Н. К., МАК, който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени – по съображенията, изложени в писмения отговор – като неоснователни и недоказани.  Претендира разноски, като счита възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           От фактическа страна:

По ч.гр.д. № 335/2018 г. по описа на ЛРС, е издадена, на осн. чл.410 ГПК, Заповед от 27.02.2018 год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника, за  сумата 4215,33 лв., представляваща парично вземане по Договор за аренда на земеделски земи за стопанските години: 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017 год., от което: главница в размер на 3427,50 лв. и мораторна лихва за забава в размер на 787,83 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.02.2018 год., до окончателното плащане на вземането, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 584,31 лв.

Посочено е в Заповедта, че вземането произтича от даговор за аренда, сключен със З.А.ООД, по който договор, арендаторът е заплащал на длъжника дължимите по договора суми. Заявителят /настоящата ищца/ е съсобственик на имотите, предмет на договора и претендираната сума по главниците съответства на притежаваните от нея идеални части от земеделските земи.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника на 02.03.2018 год. /видно от отбелязването на съобщението/.

От длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срок е подадено Възражение от 08.03.2018г. и съдът, с Разпореждане от 08.03.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 19.03.2018 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е предявен в указания срок /на 16.04.2018 год./.

В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От писмените доказателства се установява, че:

С Решение № 378А/12.03.1995 год., по пр. № 1735/06.11.1992 год. на ПК Вълчедръм, обл. Монтана, на наследниците на Г.Г.К.,***, е възстановено правото на собственост по отношение на земеделски имот – нива от 30,997 дка, трета категория, имот № 114030 в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана.

От приложеното Удостоверение за наследници на Г.Г.К.,***, поч. 28.11.1942 год. се установява, че той е бил наследен от синовете си К.Г.К., поч. 18.05.1955 год. и В.Г.К., поч. 21.07.1991 год.

Страните по настоящото производство – Ц.В.К. и В.В.Р. са наследниците на В. К..

С Договор за наем на земеделска земя от 11.02.2013 год., вписан в Сл.вп. – Лом на 12.02.2013 год., Дв.Вх.рег. № 1248, акт № 52, т. 4, М.Е.К., като пълномощник на Б. К.К. /наследник на Ге. К. от коляното на сина му К./ е отдала под наем за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 2012/2013 год., имот № 114030 в землището на гр. Вълчедръм, нива от 30,996 дка, на ответника Ц. В. К. като наемател. Договорена е наемна цена от 35 лв./дка за първата година от договора. Договорена е и неустойка в размер на 0,1% върху просрочената сума, в случай на забава на годишното плащане с повече от два месеца след приключването на съответната стопанска година.

Договорът е регистриран в ОСЗ Вълчедръм.

С Договор за аренда на земеделска земя от 14.01.2013 год., сключен между ответника Ц.В.К. чрез пълномощника си Б.Ц.Б., като арендодател и арендатора З.А.ООД, ЕИК *********, ****, на последния са предоставени за ползване следните земеделски имоти:  1./ - нива от 2,500 дка, имот № 234824 в землището на с. Септемврийци, обл. Монтана и 2./ - нива от 12,000 дка, имот № 049121 в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 2012/2013 год. и на цена от 35 лв./дка годишно.

Договорът е вписан в сл.вп. Лом на 17.01.2013 год., дв.вх.рег. № 418, акт № 23, т. 2.

Към доказателствата по заповедното производство – ч.гр.д. № 335/2018 год. на ЛРС са приложени 5 бр. копия от РКО, всички издадени от З.А.ООД и отразяващи плащания за наем на земя, извършени на ответника Ц.В.К., както следва:

-        За 2012/2013 год., за 27 дка, по 40 лв./дка – 1080 лв., без дата

-        За 2013/2014 год., за общо 30 дка, по 45 лв./дка – 1350 лв., без дата

-        За 2014/2015 год., за 29,500 дка, по 50 лв./дка – 1475 лв., без дата

-        За 2015/2016 год., за общо 29,500 дка, по 50 лв./дка – 1475 лв., без дата

-        За 2016/2017 год., за общо 29,500 дка, по 50 лв./дка – 1475 лв., без дата

 

Същите доказателства /договор за аренда и РКО/ са изискани на осн. чл. 192 ГПК от третото лице З.А.ООД и в хода на настоящото производство и са приложени по делото.

С Платежно нареждане от 05.05.2017 год., на М.Е.К. ответникът е превел сумата от 94,06 лв., рента за 2015/2016 год. за имот № 030142 с пояснение – Н.Е.Н..

Според заключението на вещото лице, прието по делото, дължимата сума от 35 лв./дка по процесния аренден договор за 4 стопански години е 658,40 лв.

Платената от ответника сума за този период е 676,38 лв., или със 17,98 лв. в повече.

Според вещото лице, ако се приеме за дължима устно уговорена цена от 50 лв./дка по договора, то задължението за четирите стопански години би било в размер общо на 799,50 лв. /от които  за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години – от по 235,15 лв./, като оставащата сума за плащане би била в размер на 123,12 лв.

При така установеите факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в законоустановеният едномесечен срок.

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В случая се иска да бъде уважен предявеният положителен установителен иск за задължението на ответника към ищцата, възникнало на осн. сключен Договор за аренда  на земеделски земи за стопански години: 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017 год., от ответника, за съсобствени с ищцата недвижими имоти, което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.02.2018 год./, е в следните размери: 1./ Главница от 3427,50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и 2./ мораторна лихва за забава – 787,83 лв., от 01.10.2013 год. до 21.02.2018 год.

Разпределяйки доказателствената тежест, съдът е указал на ищеца, че той следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че съществува съсобственост върху процесния недвижим имот, както и да установи, че са реализирани ползи от съсобствения имот чрез отдаването му под наем и тези ползи /в случая наемната цена/ са получени от ответника.

Съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно своята част. Наемът, респ. рентното плащане съставлява добив от вещта по см. чл. 93 ЗС и следователно е полза, която се извлича от имота, катов секи от останалите съсобственици има право на част от нея, съобразно своя дял.

Претенцията на ищцата се основава на съсобственост между нея и ответника, като наследници на Г.Г.К., заедно с останалите му наследници, на замеделски имот № 114030 – нива от 30,997 дка в землището на гр. Вълчедръм, възстановена с Решение № 378А/12.09.1995 год. на ПК Вълчедръм.

В случая, дяловете на страните са равни и са по ¼ ид.ч.

От доказателствата по делото, ангажирани от ищцата се установява,че по отношение на имот № 114030 действително има сключен и действащ договор за наем на земеделска земя.

Този договор обаче е сключен между трети за делото лица – наемодател е друг от съсобствениците, а именно Б.К.К., действащ чрез пълномощника си М.К., а наемател – Ц. В.К..

Не са ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства, от които да се установи, че по този договор за наем отвътникът Ц.В.К. е получавал наемната цена.

Договорът за аренда на земеделска земя, на който основава претенцията си ищцата пък действително е сключен между ответника Ц.В.К. като арендодател и третото лице З.А.ООД – като арендатор, но този договор има друг обект, различен от въведения в исковата молба – сключен е за  нива от 2,500 дка, имот № 234824 в землището на с. Септемврийци, обл. Монтана и нива от 12,000 дка, имот № 049121 в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана.

По арендния договор, сключен между ответника и З.А.ООД първият действително е получавал рентни плащания.

Не се установява от доказателствата по делото обаче, а липсват и твърдения в тази насока, че имотите № 234824 и № 049121, за които е сключен арендния договор са съсобствени между страните по делото.

При разпределянето на доказателствената тежест при проекта си за доклад, съобщен на страните и с който те са се съгласили, съдът изрично е насочил ищцовата страна, че следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че съществува съсобственост върху процесния недвижим имот, както и да установи, че са реализирани ползи от съсобствения имот чрез отдаването му под наем и тези ползи /в случая наемната цена/ са получени от ответника.

На практика, ищцата е доказала съсобственост между страните по отношение на един имот и получени добиви от страна на ответника по отношение на други два имота, за които липсват дори и твърдения за съсобственост и следователно тези плащания са неотносими.

За това предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Поради отхвърлянето на главния иск, на отхвърляне подлеи и претенцията за мораторната лохва за забава, която се претендира от падежа на всяко от задълженията. Само за прецизност следва да се отбележи, че това обезщетение се дължи след покана, която в случая е отправена едва с подаването на заявлението по чл. 410 ТПК.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски.

Предвид изхода от делото и на осн. чл .78, ал. 3 ГПК, ищцата ще следва да заплати на ответника сторените от него разноски за процесуално представителство и защита. 

Видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие, разноските на ответника за адвокатско възнаграждение са в размер на 500 лв.

Ищцата е предявила установителни искове с обща цена 4215,33 лв.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следващият се хонорар за един адвокат за защита по дело с такъв материален интерес е 525,07 лв. Сторените от ответника разноски са под този размер. В същото време, процесуалния представител на ответника е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и е взел непосредствено участие в три съдебни заседания.

Предвид горното, възражението на ищцовата страна за прекомерност на възнаграждението за адвокат, заплатено от ответника е неоснователно.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените от него разноски за процесуално представителство и защита пред настоящата инстанция в размер на 500 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от В.В.Р., ЕГН **********,***, срещу Ц.В.К., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата 4215,33 лв., което задължение е възникнало на основание сключен Договор за аренда  на земеделски земи за стопански години: 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017 год. от ответника, за съсобствени с ищцата недвижими имоти и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.02.2018 год./, е в следните размери: 1./ Главница от 3427,50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и 2./ мораторна лихва за забава – 787,83 лв., от 01.10.2013 год. до 21.02.2018 год., за които по ч.гр.д. № 335/2018 г. по описа на ЛРС, е издадена, на осн. чл.410 ГПК, Заповед от 27.02.2018 год.  като  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В.В.Р., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ  на Ц.В.К., ЕГН **********,*** направените за водене на делото пред  тази инстанция съдебно-деловодни разноски в размер 500,00 лв. /петстотин лв., 00 ст./

 

Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

Районен съдия: