Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 11602
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 1967 ат 02.03.2016 г., постановено по гр.
д. № 45063/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав, е признато за установено
в отношенията между страните, по иска с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР,
предявен от С.О. срещу Н.Б.Х., наличието
на грешка в основни данни на кадастралната карта и кадастралните регистри по
отношение на имот с идентификатор 04234.7001.572 по кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на с. Бистрица, СО, Район „Панчарево“,
одобрена със заповед № РД 18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК,
идентичен с Микроязовир с площ от 20 416 кв. м., в местност Капрал,
землище на с. Бистрица, СО, Район „Панчарево“, по отношение на вписването на
обстоятелството, че Н.Б.Х. е собственик на имота. Оставен е без разглеждане
като недопустим предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от СО
срещу Н.Б.Х., че ищецът е собственик на горепосочения имот, като е върната
исковата молба и е прекратено производството по делото в тази му част.
Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 454, 71 лв., на
основание чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.84,
т.3 ГПК, представляваща държавна такса.
С решение от 05.05.2016 г., постановено по гр. д. №
45063/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав, е отхвърлена молбата на Н.Б.Х.,
за изменение на решението в частта за разноските с правно основание чл.248 ГПК.
Допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 02.03.2016
г., като на лист трети, трети абзац в частта за разноските, след израза „представлявана
от кметаЙ.А.Ф.сумата“, вместо 2 702, 06 лв. да се чете 1 351, 03 лв.,
на основание чл.247 ГПК.
С определение №
27822 от 25.11.2016 г., постановено по гр. д. № 7833/2016 г. по описа на СГС,
ТО, VІ-15 състав, е отменено горепосоченото решение в частта, с която е оставен
без разглеждане иска по чл.108 ЗС, като делото е върнато на СРС за продължаване
на процесуалните действия.
С решение № 219515 от 20.09.2017 г., постановено по
гр. д. № 45063/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав, е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С.О., ул. „********срещу
Н.Б.Х. – за установяване, че ищецът е собственик на имот с идентификатор
04234.7001.572 по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на
с. Бистрица, СО-Район „Панчарево“, одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011
г. на изпълнителния директор на АГКК, идентичен с Микроязовир с площ от
20 416 кв. м., м. „Капрал“, землище на с. Бистрица, СО – Район „Панчарево“,
както и за осъждане на ответника да й предаде владението му.
С решение № 316940/18.01.940 от 18.01.2018 г.,
постановено по горепосоченото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка
в решението от 20.09.2017 г., в диспозитива на решението, абзац първи, вместо
израза „ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С.О.,
ул. „********срещу Н.Б.Х. – за установяване, че ищецът е собственик на имот с
идентификатор 04234.7001.572 по кадастралната карта и кадастралните регистри за
землището на с. Бистрица, СО-Район „Панчарево“, одобрени със заповед №
РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, идентичен с
Микроязовир с площ от 20 416 кв. м., м. „Капрал“, землище на с. Бистрица,
СО – Район „Панчарево“, е постановено ДА СЕ ЧЕТЕ: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска
с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С.О., ул. „********срещу Н.Б.Х., че
ищецът е собственик на имот с идентификатор 04234.7001.572 по кадастралната
карта и кадастралните регистри за землището на с. Бистрица, СО-Район
„Панчарево“, одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, идентичен с Микроязовир с площ от 20 416 кв. м., м.
„Капрал“, землище на с. Бистрица, СО – Район „Панчарево“,
Срещу решението от 20.09.2018 г. е депозирана въззивна
жалба от ищеца С.О., с което го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че от представения по
делото договор за наем от 01.07.2011 г. със срок от 10 години се установява, че
ответникът владее процесния имот, в каквато насока са и ангажираните
свидетелски показания. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
предявеният ревандикационен иск. Претендира сторените във въззивното
производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответника Н.Б.Х., с който я оспорва. Излага съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че ищецът не е
доказал, че е собственик на процесиня имот, както и че ответникът го владее.
Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Н.Б.Х. срещу
постановеното на 18.01.2018 г. съдебно решение по реда на чл.247 ГПК. Излага
съображения, че обжалваното решение е недопустимо. В случая никоя от страните
не е отправила искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението
от 20.09.2017 г. В нарушение на закона въззивният съд с определение от
03.01.2018 г. по гр. д. № 15983/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен
състав, е прекратил производството по делото и е върнал делото на СРС, 120
състав за поправка на очевидна фактическа грешка. Съдът е следвало да уведоми
страните за исканата поправка на очевидна фактическа грешка, на основание
чл.247, ал.2 ГПК, което не е сторено от СРС, нито от СГС. Счита, че обжалваното решение е и неправилно,
тъй като съдът е приел, че е налице само първата от двете предпоставки на
чл.108 ЗС. Поддържа, че по делото не е доказано, че ищецът е собственик на
процесиня имот. Представеният нотариален акт не е оспорен от ищеца. Експертното
заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза счита,
че не следва да се кредитира, тъй като вещото лице е дало отговор на въпроса за
идентичност по акта за общинска собственост без наличието на каквито и да е
скици и графични данни към акта за общинска собственост. представените по
делото съдени решения са изключени от доказателствата. Също така ответникът не
е участвал в тези производства, поради което решенията нямат сила спрямо него.
В диспозитива на съдебното решение на СРС, 41 състав не е посочено по отношение
на кой имот се е произнесъл съда. Със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрен кадастралния регистър на
недвижимите имоти на с. Бистрица, е от 03.11.2011 г. и същата е влязла в сила.
С тази заповед ответникът е вписан като собственик на процесиня имот. Счита, че по делото не е доказано, че ищецът е
собственик на недвижимия имот, а доказателствата сочат, че собственик на имота
е ответникът. Имотът е закупен през 2006 г., а актът за публична държавна
собственост е съставен в последствие – през 2008 г. Счита, че по делото не е
доказано и обстоятелството, че владее имота. Недоказани по делото са останали
твърденията за вписана искова молба по гр. д. № 8222/2003 г., по която е
постановено влязло в сила съдебно решение. Поддържа, че по делото е доказано
придобиването на имота въз основа на изтекла придобивна давност. До завеждане на делото СО не е оспорвала
правото му на собственост. Счита, че е доказал по делото, че е собственик на
процесния имот. Моли съда да обезсили обжалваното решение, а в условията на
евентуалност – да го отмени. Претендира сторените по делото разноски.
Депозирана е въззивна жалба от ответника Н.Б.Х. срещу решение
№ 1967 от 02.03.2016 г. , постановено по гр. д. № 45063/2014 г. по описа на
СРС, 120 състав, в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание
чл.53, ал.2 ЗКИР. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита,
че неправилно решаващият съд е приел, че ответникът не е ангажирал достатъчно
доказателства за установяване неистинност на оспорените писмени доказателства
относно недостоверност на датата на акта за публична общинска собственост №
2436 и акта за частна общинска собственост № 0001. Поддържа, че ищецът не е
доказал, че е собственик на процесиня микроязовир, както и че имотът е
изентичен с ПИ с идентификатор 04234.7001.572 по кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на с. Бистрица, СО, Район „Панчарево“,
одобрени със заповед № РД—18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на
АГКК. С посочениата заповед ответникът е посочен като собственик на поземления
имот. Представеният нотариален акт от 14.02.2006 г., с който се легитимира
ответникът, не е оспорен от ищеца. Тъй като ищецът не е доказал правото си на
собственост, същият няма правен интерес от предявяване на иск с правно
основание чл.53, ал.2 ЗКИР. Неправилно решаващият съд е кредитирал заключението
на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза, което е
изготвено без наличието на скици и графични данни към акта за общинска
собственост.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищеца С.О., с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Съгласно
заключенията на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза –
основно и допълнително и комбинирана
скица към тях, отразяваща границите на процесния имот съгласно КВС, КККР
и аероснимки от 1954 г. имотът, описан в акт за публична общинска собственост №
2536 от 25.08.2004 г.на СО е напълно идентичен с имот с идентификатор
04234.7001.572 по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на
с. Бистрица, СО, Район „Панчарево“, одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011
г. на изпълнителния директор на АГКК.
С решение от 15.01.2019 г., постановено по гр. д. №
5079/2018 г. по описа на СГС, ІІ А въззивен състав, е обезсилено решение № 1967
от 02.03.2016 г. по гр. д. № 45063/2014 г. по описа на СРс, ГО, 120 състав,
поправено по реда на чл.247 ГПК, в частта за разноските, с решение от
05.05.2016 г., в частта, с която е признато за установено по иск при
квалификация на чл.53, ал.2 ЗКИР, предявен от СО срещу Н.Б.Х., наличието на
грешка в основни данни на кадастралната карта и кадастралните регистри по
отношение на имот с идентификатор 04234.07001.572 по кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на с. Бистрица, СО, Район „Панчарево“,
одобрени със заповед № РД-1851/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК,
идентичен с Микроязовир с площ от 20 416 кв. м., местност „Капрал“,
землище на с. Бистрица, СО, Район „Панчарево“, по отношение на вписването на
обстоятелството, че Н.Б.Х. е собственик на имота, с изключение в частта за
разноските и е прекратено производството по делото в частта му по предявения
иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР (ред. ДВ бр.49/2014 г.), като
недопустимо. Отменено е решение № 219515 от 20.09.2017 г., постановено по
горепосоченото дело, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №
316940/18.01.2018 г., в частта, с която по иска с правно основание чл.108 ЗС,
предявен от СО срещу Н.Б.Х., е отхвърлено искането за осъждане на ответника да
предаде на ищеца владението на имот с идентификатор 04234.7001.572 по
кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Бистрица, СО,
Район „Панчарево“, одобрени със заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, идентичен с Микроязовир с площ от 20 416
кв. м., местност „Капрал“, землище на с. Бистрица, СО, Район „Панчарево“ и
вместо това е постановено ответникът да предаде на ищеца владението върху
горепосочения имот. Потвърдено е решение № 31694/18.01.2018 г., постановено по
гр. д. № 5063/2014 г. на СРС, 120 състав, по реда на чл.247 ГПК. СО е осъдена
за заплати на Н.Б.Х., на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 227, 36 лв. Н.Б.Х.
е осъден да заплати на СО сметка от 300 лв., на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК., както и да заплати по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 вр. с
чл.84, т.3 ГПК, сумата от 227, 36 лв., представляваща държавна такса. В
необжалваната част, с която по иска с правно основание чл.108 ЗС е признато за
установено, че ищецът е собственик на процесния имот, решение № 219515 от
20.09.2017 г. по гр. д. № 45063/2014 г. на СРС, 120 състав, поправено по реда
на чл.247 ГПК с решение № 16940/18.01.2018 г., е влязло в сила.
С решение № 86 от 05.10.2020 г., постановено по гр. д.
№ 2566/2019 г. по описа на ВКС, ГК, І ГО, е отменено решение № 293 от
15.01.2019 г. по гр. д. № 5079/2018 г. на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав, в
частта, с която е потвърдено решение № 2019515 от 20.09.2017 г., поправено по
реда на чл.247 ГПК, решение № 316940 от 08.01.2019 г. и двете постановени по
гр. д. № 45063/2014 г. на СРС, 120 състав, с което е прието за установено по
предявения от СО срещу Н.Б.Х. иск по чл.108 ЗС, че СО е собственик на недвижим
имот – микроязовир с площ от 20 416 кв. м., находящ се в местността
„Капрал“, землище на с. Бистрица,, СО, район „Панчарево“, съставляващ имот с
идентификатор 04234.7001.572 по кадастралната карта на с. Бистрица, в частта, с
която е отменено решение № 2019515 от 20.09.2017 г., поправено по реда на
чл.247 ГПК с решение № 316940 от 18.01.2019 г. и двете постановени по гр. д. №
45063/2014 г. на СРС120 състав, в частта, с която искът по чл.108 ЗС е
отхвърлен в осъдителната му част, вместо което е постановено решение, с което Н.Б.Х.
е осъден да предаде на СО владението върху описания имот, както и в частта, с
която същият е осъден да заплати на СО сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното
производство по чл.78, ал.8 ГПК, а на Софийски градски съд – държавна такса да
въззивната жалба в размер на 227, 36 лв., като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик по силата на акт за публична общинска
собственост № 2436/25.08.2004 г. на микроязовир с площ от 20 416 кв. м.,
местност Капрал, землище на с. Бистрица, СО, Район „Панчарево“. Имотът бил
идентичен с ПИ с идентификатор 04234.7001.572 по кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на с. Бистрица, СО, Район „Панчарево,
одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г.на изпълнителния директор на АГКК.
В Кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Бистрица като
собственик освен СО фигурира и ответника Н.Б.Х., който се легитимирал с
нотариален акт № 55/14.02.2006 г., том І, вх. регистър 5670, дело 54/2006 г. на
нотариус № 31- Александър Чакъров с район на действие СРС. По силата на
посочения нотариален акт ответникът е придобил правото на собственост от „Т.“ ЕООД,
което от своя страна го е придобила от Т.Б.Н., собственик по силата на
констативен нотариален акт № 7 от 23.08.2000 г. на нотариус № 046 Е. Б.. С
влязло в сила на 08.01.2008 г. решение по гр. д. № 8222/2003 г. по описа на
СРС, І ГК, ІІ отделение, 48 състав, е отхвърлен предявеният от Т.Н.установителен
иск с правно основание чл.97 ГПК (отм.) за признаване за установено по отношение
на СО, че е собственик на микроязовир в с. Бистрица на основание разпределение
в дял имущество на прекратеното и заличено по реда на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ –
ТКЗС „Витоша“. С посоченото съдебно решение е прогласена нищожността на
осъществената покупко – продажба по реда на § 29, ал.1 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ
бр.45 от 1995 г.), обективирана в протокол № 45/27.03.1997 г., на основание
чл.52, ал.2 ППЗСПЗЗ, осъществен от Общото събрание на правоимащите за
разпределят имуществото на ТКЗС „Витоша“, декларация за въвод във владение№
513/31.03.1998 г. и договор за покупко – продажба на № 513/31.03.1998 г.,
поради допуснати съществени процесуални нарушения. . в хода на висящия съдебен
процес с нотариален акт № 95 от 20.07.2005 г. Т.Н.е прехвърлил на основание договор
за покупко – продажба правото на собственост върху микроязовира на „Т.“ ЕООД. С
нотариален акт № 55/14.02.2006 г. дружеството е прехвърлило чрез договор за
покупко – продажба собствеността върху съоръжението на ответника. Исковата
молба по гр. д. № 8222/2003 г. по описа на СРС, І ГК, ІІ отделение, 48 състав е
била надлежно вписана, поради което и на основание чл.121 ГПК (отм.), респ.
чл.226 ГПК, влязлото с сила решение има действие не само по отношение на Тошко
Ноев, но и по отношение на приобретателите, които са придобили язовира от
несобственик. Твърди, че е собственик на процесния микроязовир по силата на
горепосочения акт за общинска собственост № 2436/25.08.2004 г., който е издаден
на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. с § 7, ал.1, т.2 ПЗР на ЗМСМА. След
влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините и следните имоти –
язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други
материали от местно значение. Процесният
имот се владее от ответника, който по силата на договор за наем от 01.07.2011
г. е предоставил имота за временно и възмездно ползване за срок от 10 години –
до 01.07.2021 г. на „Х.Ф.“ ЕООД. Ответникът владее имота без правно основание.
Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника,
че е собственик на горепосочения недвижим имот и да го осъди да предаде
владението на същия. претендира сторените по делото разноски.
Доколкото производството по делото в частта на иска с
правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР е прекратено с влязъл в сила съдебен акт,
изложените твърдения и искания в исковата молба не следва да се обсъждат, тъй
като са извън пределите на настоящото производство.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба, ответникът оспорва предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца, че описаният в
акта за общинска собственост имот е идентичен с процесния. Оспорва твърдението
на ищеца, че с постановеното съдебно решение е прогласена нищожност на
извършената по реда на § 29, ал.1 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Твърди, че съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, ответникът е посочен
като собственик на ПИ с идентификатор 04234.7001.572. оспорва представените от
ищеца акт за частна общинска собственост от 1996 г. и акт за публична общинска
собственост от 2004 г., като същите нямат достоверна дата. Представените по
делото съдебни решения счита, че са неотносими към спорния предмет, тъй като
ответникът не е участвал в тези производства. Също така в диспозитива на
съденото решение не е посочен имота, по отношение на който е постановено. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
С акт за частна
общинска собственост № 0001 от 30.09.1996 г. СО е призната за собственик на
микроязовир и прилежащи площи от 20 416 кв. м., находящ се в землището на
с. Бистрица, местност „Каприл“, на основание § 7 ДР на ЗМСМА.
Представен е акт за публична общинска собственост №
2436 от 25.08.2004 г., по силата на който, на основание чл.3, ал.2, т.2 ЗОС СО
е призната за собственик на микроязовир с прилежаща площ общо от 20 416
кв. м., находящ се в с. Бистрица, м. „Капрал“, извън регулация, с граници на
имота – възстановени земеделски земи.
С решение от 25.05.2004 г., постановено по гр. д. №
8222/2003 г. по описа на СРС, І ГК, ІІ отделение, 41 състав, е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК – за установяване правото на
собственост върху недвижим имот, съставляващ микроязовир, състоящ се от водоем
– водна площ, дига и преливник, в землището на с. Бистрица, без прилежащата
земя, съставляваща по скица парцел І по плана на стопанския двор на с. Бистрица
– София, Район „Панчарево,“ предявен от Т.Б.Н. срещу СО.
С решение от 08.11.2005 г., постановено по гр. д. №
86/2005 г. по описа на СГС, решението на СРС е оставено в сила.
С определение № 499/16.04.2007 г., постановено по гр.
д. № 142/2006 г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО, е оставена без разглеждане
касационната жалба, подадена от СО.
С определение № 321 от 08.01.2008 г., постановено по
гр. д. № 453/2007 г. по описа на ВКС, петчленен състав, е оставено в сила
горепосоченото определение на ВКС.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот рег. №
55, том І, вх. рег. № 5670, дело № 54 от 14.02.2006 г. „Т.“ ЕООД е продал на Н.Б.Х. следния свой
собствен недвижим имот: микроязовир, състоящ се от водоем – водна площ, дига и
преливник, изграден върху имот пл. № 000572, находящ се в гр. София, СО, Район
„Панчарево“, в землището на с. Бистрица, към стопански двор на ТКЗС – Витоша (в
ликвидация), без прилежащата към микроязовира земя – нерегулирано място,
представляващо по скица УПИ І по плана на стопанския двор на с. Бистрица –
София, Район „Панчарево“, при съседи на водната площ: имот № 044018 – нива на
наследници на С.С.А., имот № 000569 – дере, общински имот, имот № 000571 –
водно течение, имот № 000573 – дере, общинско, имот № 045103 – ливада на
наследниците на Д. Б.Т., имот № 045104 – ливада на наследниците на Г.А.П., имот
№ 045053 – нива на наследниците на С.И.Г., имот № 045106 – ливада общинска,
имот № 045014 – общински, имот № 03071 – пасище общинско, имот № 505215 –
пасище общинско, имот № 505139 – пасище на Т.Б., имот № 005679 – овраг и яма на
район „Панчарево“, имот № 00568 – водно течение на МООС, имот № 005679 – овраг
и яма на общината и имот № 044017 – нива на наследници на Н.Д.С..
От заключението на вещото лице инж. Л.И.Г.по изслушаната
пред СРС съдебно - техническа експертиза се установява, че имотът, описан в акт
за общинска собственост (публична) № 2436/25.08.2004 г., представлява
микроязовир с прилежаща площ от 20 416 кв. м. в с. Бистрица, м. „Капрал“,
извън регулация. В акт за частна общинска собственост № 0001/30.09.1996 г. е
записан микроязовир с прилежащи площи от
20 416 кв. м. в землището на с. Бистрица, местност „Капрал“. Имот № 572 е
идентичен с имот от КВС. В одобрената КККР на Район „Панчарево“ микроязовирът
фигурира с идентификатор 04234.7001.572
и площ от 20 471 кв. м.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че е
използвало парцеления план, който е правен, като е подаден язовир, когато е
продадено ТКЗС. Използвало е кадастралната карта, ползвала е КВСТ. В софийския
кадастър язовирът е отразен. Вещото лице не е видяло скици към акта за общинска
собственост от 25.08.2004 г. вещото лице е установило, че има идентичност по
съседи на имота. Нанесла е имота по координати. Изготвила е заключението въз
основа на самия акт.
Експертното заключение е оспорено от ответника като
необосновано, тъй като липсват скици и графични данни към акта за общинска
собственост.
Пред СРС е изслушана допълнителна съдебно – техническа
експертиза. От експертното заключение на вещото лице инж. Л.И.Г.се установява,
че на приложената комбинирана скица на
КККР, която е идентична с КВС и аероснимката от старо летене – 1954 г., ясно се
вижда, че земеделски земи е имало само
от югоизточната страна на процесния микроязовир в м. „Капрал“, землище
Бистрица, като реално засегнати от процесния имот са само части от бивши
земеделски земи. От северозападна страна на язовира не се виждат земеделски
земи и вероятно е било общинско пасище.
С определение, постановено в проведеното на 15.12.2015
г. открито съдебно заседание са изключени от доказателствата по делото
приложените към исковата молба съдебни актове, описани по – горе.
В проведеното на 16.02.2016 г. открито съдебно
заседание в СРС съдът е извършил констатация по представения в оригинал акт за
общинска собственост – публична № 2436, вписан в книгите за вписвания за 2008
г., том 10, № 8, вх. № 27894 на Служба по вписванията. Положена е дата със син
печат на 23.4.2008 г., който не се различава от представеното заверено копие.
Съдът е констатирал, че представеното заверено копие е идентично с оригинала,
върху който са поставени правоъгълен печат на служба по вписвания, кръгъл мокър
печат на Служба по вписвания и кръгъл
мокър печат на СО – Район „Панчарево“, като са положени подписи със син
химикал. Извършена е констатация и по
представения оригинал на акт за общинска собственост – частна № 0001, като е
констатирано, че представеното заверено копие е идентично с оригинала, върху
който са поставени кръгъл мокър син печат на СО – Район „Панчарево“, подпис на
кмета на общината с черен химикал и подпис със син химикал на актосъставителя.
Съдът е отхвърлил искането за приемане на представените съдебни решения поради
настъпила преклузия. Разкрито е производство по оспорване на актовете за общинска
собственост в частта за тяхната достоверност на съдържанието и относно
достоверната дата, като е указано на ответника, че тъй като се касае за
официални документи, тежестта за доказване е върху него.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел И.Д.П.се
установява, че познава ответника отдавна. Запознали се през 1994 г. Живеел в
гр. Благоевград в един квартал със съпругата на ответника свидетелят знаел от
ответника, че имал два имота в с. Бистрица. Единият имот бил язовир, а другият
– паркинг. Язовирът бил около 20 дка, а мястото било с по – малка площ.
Свидетелят ходил до язовира заедно с ответника, за да му го покаже, както и
ходел, за да види нещо на стената. Язовирът бил зарибен. Свидетелят не бил
ходил там от 2014 г. За пръв път отишъл през 2006 г. Ходел на язовира поне
веднъж годишно. Свидетелят знаел, че имало интерес да се наеме язовира. Само
ответникът се грижел за имота. През 2014 г. имало вода в язовира, както и всеки
път, когато е ходел там. Свидетелят не е участвал в почистване на язовира.
Във връзка с достоверността на показанията на
свидетеля е представена заповед № РД-09-179 от 15.06.2010 г.¸ с която е
наредено да бъде изпразнен язовир Бистрица в срок до 30.06.2010 г.
Съгласно протокол от 24.06.2010 г. на комисия на СО –
Район „Панчарево“ е извършено източване на язовир Бистрица, който е изпразнен
изцяло и е оставен с отворени източвателни кранове.
Със заповед № РД-09-360/22.08.2008 г. на кмета на СО -
Район „Панчарево“ е наредено за се обособи и оборудва в близост до язовирната
стена на язовир Бистрица авариен склад с необходимия минимум от материали,
инструменти и средства за защита.
С писмо от 11.10.2011 г. СО – Район „Панчарево“ е
уведомила „Х.Ф.“ ЕООД във връзка с предложение за организиране на спортен риболов
в микроязовир Бистрица, с. Бистрица, Район „Панчарево“ – СО, че язовирната
стена на посочения язовир е с влошено техническо състояние. На 30.06.2010 г.
язовирът е бил изпразнен, както и липсва разрешение за завиряване на язовира.
Налице е спор за собственост на язовира.
Със заповед № РД 09-36/10.02.2012 г. на кмета на СО –
Район „Панчарево“ е наредено в срок до
24.02.2012 г. да бъде източен язовир Бистрица.
Съгласно протокол от 21.02.2012 г. на комисия на СО –
Район „Панчарево“, съгласно който язовир „Бистрица“ е бил изпразнен изцяло и
оставен с отворени източвателни кранове.
С протокол от 28.02.2012 г на комисия на СО – Район
„Панчарево“ е установено, че изпускането на язовир „Бистрица“ е приключило,
като главният изпускател е оставен в отворено положение.
По делото е представен доклад на кмета на СО – Район
„Панчарево“ от 10.02.2012 г. относно статута, състоянието и предприетите
действия, касаещи микроязовира в землището на с. Бистрица.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирана страна, като същите са процесуално допустима.
Разгледани по същество, жалбата на ищеца е основателна, а жалбата на ответника
срещу решението, постановено по реда на чл.247 ГПК е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваните съдебни решения са валидни и процесуално допустими.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя –
ответник, че недопустимо СРС е постановил решение по реда на чл.247 ГПК при
липса на искане от някоя от страните, без връчване на препис от молбата, на основание
чл.247 ГПК. В нормата на чл.247, ал.1 ГПК е предвидена възможност съдът по
своя инициатива или по молба на страните да поправи допуснатите в решението
очевидни фактически грешки. В случая решаващият съд се е възползвал от
възможността по своя инициатива да отстрани допуснатата в съдебното решение от 20.09.2017
г. съдебно решение очевидна фактическа грешка. Във втората алинея на посочената
норма е регламентирано, че съдът съобщава на страните за исканата поправка с
указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Провеждането на тази
процедура се предпоставя от сезирането на съда от някоя от страните с искане за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно
решение. Същата не може да намери приложение в хипотезата на отстраняване на
очевидна фактическа грешка в съдебното решение по инициатива на съда, когато
съдът не е сезиран от някоя от страните. Възраженията на същите срещу акта на
съда, постановен по реда на чл.247 ГПК подлежат на разглеждане по реда на инстанционния
съдебен контрол, от която възможност ответникът се е възползвал.
По изложените съображения въззивниятсъд счита, че
възраженията на жалбоподателя – ответник за недопустимост на постановеното по
реда на чл.247 ГПК по инициатива на съда съдебно решение са неоснователни, а
съдебното решение е процесуално допустимо.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение №
86 от 05.10.2020 г. по гр. д. № 2566/2019 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по
реда на чл.190 ГПК, в случай, че за някоя от страните правото на въззивно
обжалване на първоинстанционно решение се е породило едва след поправката му по
реда на чл.247 ГПК и в подадената от тази страна въззивна жалба са изложени не
само доводи за постановяване на решението за поправка в нарушение на чл.247 ГПК,
но и доводи за неправилност на поправеното решение и се иска пререшаване на
правния спор, предметът на въззивно обжалване включва не само решението за
поправка, но и поправеното първоинстанционно решение. Ето защо следва да се
обсъдят по същество оплакванията на ответника относно принадлежността на
правото на собственост върху процесния микроязовир.
Ищецът се легитимира като собственик на
процесия микроязовир с представените по делото актове за общинска собственост,
достоверността на датите на които е оспорена от ответника.
В нормата на § 7, ал.1, т.2 от ПЗР на
ЗМСМА е регламентирано, че с влизане в сила на този закон в собственост на
общините преминават и онези посочени в тази разпоредба държавни имоти, между
които са и язовирите, езерата и принадлежащите им плажове, кариери за инертни и
други материали от местно значение. В § 6 и § 7 от ПЗР на ЗМСМА е дадена законодателна
уредба кои държавни имоти стават общинска собственост след влизане в сила на
конституцията от 1991 г.
В чл.19, ал.1, т.4, б. „в“ от Закона за
водите от 2000 г. (ЗВ) е регламентирано, че публична общинска собственост са
язовирите и микроязовирите, с изключение на тези по чл.13, ал.1 (язовирите,
които са посочени в приложение № 1 на закона като комплексни и значими язовири
и които поради това се считат за публична държавна собственост) и на язовирите,
включени към датата на влизане в сила на този закон в имуществото на
търговските дружества. В посочената норма не са описани изчерпателно кои правни
субекти могат да са собственици на язовири, а посочва само кои язовири са
собственост на общината - язовирите, които не са посочени като публична
държавна собственост в списъка по приложение № 1 от Закона за водите и които не
са собственост на други юридически или физически лица.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 468 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 921/2009 г.
на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, след влизане в сила на Конституцията на РБ от 1991 г. не са общинска собственост сгради и съоръжения,
изградени до влизане в сила на Конституцията на РБ (13.07.1991 г.) със средства
на кооперации или сдружения с идеална цел, както и включените в капитала на
търговски дружества имоти. Въпросът кои обекти са общинска собственост се
разрешава по принципа на остатъка - общинска собственост са всички обекти-бивша
социалистическа собственост по смисъла на ЗС в редакцията му до изменението с
ДВ бр. 31 от 1990 г., които не са собственост на държавата по изрични разпореди
на закона, или които не са придобити от други юридически или физически лица на
законно основание от държавата преди разделянето на държавната и общинската
собственост, или спрямо които не съществува законова презумпция, че щом са
били изградени с чужди средства върху държавна земя, следва да се считат за
собственост на юридическите лица, които са ги изградили.
В разглеждания случай след влизане в
сила на ЗМСМА по силата на закона ищецът е придобил правото на собственост
върху процесния микроязовир, който не е сред посочените в Приложение № 1 към ЗВ.
Съставеният акт за публична общинска
собственост № 2436 от 25.08.2004 г. не поражда права, а единствено констатира
придобитото на друго правно основание – по силата на закона, право на
собственост от СО. Ето защо датата на съставяне на акта за публична общинска
собственост не рефлектира върху момента на придобиване на правото на
собственост, който съвпада с момента на влизане в сила на ЗМСМА. Ето защо
оспорванията на ответника относно датата на съставяне на акта за публична
общинска собственост не рефлектират върху материално – правната легитимация на
ищеца, която произтича от ЗМСМА.
Съставеният акт за публична общинска
собственост № 2436 от 25.08.2004 г., който удостоверява придобитото от ищеца
право на собственост върху процесния микроязовир, не е оборен от ангажираните
от ответника доказателства, на които основава принадлежността на правото на
собственост.
Жалбоподателят поддържа, че не следва да
се кредитира експертното заключение по изслушаната пред СРС съдебно –
техническа експертиза относно извода за наличие на идентичност на описания в
акта за публична държавна собственост микроязовир и процесния, тъй като липсват
скици и графични данни към акта за общинска собственост.
Експертното заключение по основната
съдебно – техническа експертиза е своевременно оспорено от ответника – докато
трае изслушването. Съдът възприема експертното заключение като задълбочено
обосновано и компетентно дадено. За да отговори на поставения въпрос вещото
лице е съобразило границите на микроязовира, посочени в акта за публична
общинска собственост, акта за частна общинска собственост, който го предхожда и
границите на процесния микроязовир. По делото не са събрани никакви
доказателства, които да разколебаят или опровергаят изводите на вещото лице. Ето защо доводите на жалбоподателя – ответник
за липсата на доказателства за идентичност между микроязовира, описан в акта за
публична държавна собственост и процесния микроязовир, се явяват неоснователни.
Ответникът извежда правото си на
собственост от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 55, том І, вх. рег. № 5670, дело № 54 от
14.02.2006 г.
Съгласно задължителните указания, дадени
с горепосоченото отменително решение на ВКС, в настоящото съдебно производство съдът
следва да съобрази, че съгласно чл.153 ГПК на доказване подлежат само спорните
факти от значение по делото. В случая ответникът не е оспорил твърдението на
ищеца, че с влязло в сила решение по гр. д. № 8222/2003 г. на СРС, ІІ ГО, 48 състав
е бил отхвърлен предявен от Т.Б.Н. против С.О. иск по чл.97, ал.1 ГПК (отм.),
за признаване за установено по отношение на С.О., че ищецът е собственик на
процесния имот, като го е придобил по реда на § 29 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 27 ЗСПЗЗ,
чрез разпределение на имуществото на ТКЗС „Витоша“, прекратено по силата на §
12 ПЗР ЗСПЗЗ, с договор за продажба № 513/31.03.1998 г., сключен с лица
упълномощени от общото събрание на правоимащите, след взето решение на общото
събрание на правоимащите, обективирано в протокол № 45/27.03.1997 г. Заявил е,
че не е обвързан от силата на пресъдено нещо на така постановеното решение, тъй
като не е участвал в исковото производството и диспозитивът не съдържа описание
на имота. Тоест ответникът не е оспорил съществуването на сочения от ищеца
правораздавателен акт, влязъл в сила, но е възразил да е обвързан от силата на
пресъдено нещо на решението. При така изразените от страните становища не е
било необходимо съдът да изисква, на основание чл.183 ГПК, ищецът да представи
официално заверени преписи на приложените към исковата молба копия на съдебни
актове (решение от 25.05.2004 г. по гр. д. № 8222/2003 г. на СРС, решение от
8.11.2005 г. по гр. д. № 86/2005 г. на СГС, 2Б отделение, определение № 499/07
от 16.04.2007 г. по гр. д. № 142/2006 г. на ВКС, ІV ГО оставящо без разглеждане
касационната жалба срещу въззивното решение и определение № 321/2007 от
8.01.2008 г. по гр. д. № 453/2007 г. на ВКС, 5 чл. състав) и да ги изключва от
доказателствения материал, а е следвало да обсъди и тях, отговаряйки на спорния
между страните въпрос, въведен с доводите на ищеца и възражението на ответника
- дали силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение разпростира
действието си и по отношение на ответника по иска Н.Х..
В нормата на чл.121, ал.3 ГПК (отм.),
действала към момента на постановяване на влязлото в сила съдебно решение, е
регламентирано, че постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено
нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се
касае за недвижим имот (чл.114 ЗС) и за придобиване собственост чрез добросъвестно
владение (чл.78 ЗС). В този смисъл е и разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК.
Доколкото ответникът по делото Н.Х. е приобретател на недвижимия имот, по
отношение на който е съдебно отречено правото на собственост на праводателя Т.Б.Н.
и на основание чл.121, ал.3 ГПК (отм.) и чл.226, ал.3 ГПК, същият е обвързан от
силата на пресъдено на нещо на постановеното съдебно решение. Спорът, решен с
влязлото в сила съдебно решение, е иницииран през 2003 г., а прехвърлителната
сделка, на която се позовава ответника, е извършена на 14.02.2006 г., т. е. в
хода на висящия съдебен процес.
Жалбоподателят – ответник поддържа, че
по делото не са ангажирани доказателства, че исковата молба, по която е
постановено влязлото в сила съдебно решение, е вписана.
В разпоредбата на чл.114, ал.4 ЗС е
регламентирано, че на молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата,
докато не бъдат вписани. Праводателят на ответника и ищец в производството по
иска с правно основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.) Т.Б.Н. е разполагал с възможност
да възрази в хода на съдебния процес, че не е спазено изискването на чл.114,
ал.4 ЗС, в случай, че исковата молба не е била вписана. По делото не се твърди
и не се установява същият да се е възползвал от това право. Ето защо и при
липса на доказателства за неизпълнение на задължението на съда да впише
исковата молба по предявения установителен иск за собственост, следва да се
приеме, че изискването на чл.114, ал.4 ЗС е спазено и исковата молба е своевременно
и надлежно вписана в годината на образуване на делото – 2003 г. Доколкото
сделката, от която ответникът черпи права, е сключена на 14.02.2006 г. – в хода на висящия съдебен процес, същият е
обвързан от постановеното влязло в сила съдебно решение.
На основание чл.297 ГПК влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България. Ето защо въззивният съд следва да
съобрази съдебно отреченото право на собственост на праводателя на ответника Т.Б.Н..
Доколкото никой не може да прехвърли права, които няма, ответникът не се
легитимира като собственик на процесния микроязовир въз основа на сключения
договор за покупко – продажба от 14.02.2006 г., който не е произвел вещно –
правно действие.
С писмения отговор на исковата молба
ответникът е заявил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност,
което поддържа с въззивната жалба.
В нормата на чл.79, ал.1 ЗС е регламентирано, че
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. В чл.68, ал.1 ЗС владението е
дефинирано като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Според втората алинея на същата норма
държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя.
Предвид легалната дефиниция на владението и съобразно
правната теория и съдебна практика, владението по чл.68, ал.1 ЗС се
характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа
власт върху вещта и субективен - намерението да се държи вещта като своя. В
нормата на чл.69 ЗС е регламентирана оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. Ето защо съдът е длъжен да приеме, че щом
като е доказан фактът на упражняване на фактическата власт, то съществува и не
се нуждае от доказване и предполагаемият факт – че владелецът държи вещта като
своя. Доколкото въведената от законодателя презумпция е оборима, то в
доказателствената тежест на страната, която оспорва наличието на намерение да
се свои вещта от владелеца, да я обори – да установи липсата на такова
намерение.
На основание чл.86 ЗС не може да се придобие по
давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. В разглеждания
случай имотът е публична общинска собственост, поради което не може да се
придобие по давност. Отделен е въпросът, че разпитаният пред СРС свидетелИ.П.не
установява осъществяването на фактическа власт върху процесния микроязовир,
което да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително. Свидетелят има спорадични впечатления относно стопанисването на
язовира от ответника, като същите противоречат на ангажираните писмени
доказателства относно наличието на вода в микроязовира през 2010 г. и 2012 г.
Това рефлектира върху доказателствената стойност на свидетелските показания.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че ответникът не се легитимира като собственик на процесния микроязовир
по силата на давностно владение.
Тъй като с постановеното на 20.09.2017 г.
съдът е достигнал до извода, че ищецът е собственик на процесния микроязовир,
но е пропуснал в диспозитива на съдебното решение да признае за установено това
субективно право на ищеца, правилно с обжалваното решение от 18.01.2018 г., е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка. Обжалваното съдебно решение,
постановено по реда на чл.247 ГПК, е съобразено със задължителните разяснения,
дадени с ТР № 4/14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., т.2, съгласно които
съдът, сезиран с осъдителен иск по
чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Ето защо
решението от 18.01.2018 г., постановено по реда на чл.247 ГПК следва да се
потвърди.
Жалбоподателят – ищец релевира доводи за
необоснованост на решението от 20.09.2017 г., с което е отхвърлен
ревандикационния иск.
С постъпилия по делото в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът признава, че осъществява
фактическата власт върху процесния микроязовир, като противопоставя възражения
за наличието на правно основание за това.
Ето защо фактът на упражняване на
фактическата власт от ответника е безспорен в отношенията между страните.
Същевременно на основание чл.153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на
делото и връзките между тях. Независимо от това от показанията на свидетеляИ.П.се
установява, че ищецът упражнява фактическата власт върху процесния язовир, като
е имало интерес същият да бъде отдаден под наем, в каквато насока е и представения
доклад до кмета на СО относно статута, състоянието и предприетите действия,
касаещи микроязовир в землището на с.
Бистрица.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че е необоснован изводът на решаващия съд, че по делото не е установено
упражняването на фактическата власт върху процесния микроязовир от страна на
ответника.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции частично не съвпадат, решението от 20.09.2017 г. следва да се отмени
в частта, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск, като ответникът
следва да се осъди да предаде владението върху процесния микроязовир.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя – ищец следва да се присъдят
сторените във въззивното производство разноски. Техният размер възлиза на 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
в тежест на Н.Б.Х. следва да се възложи държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 227, 36 лв.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 280 лв. – сторени разноски в производството пред СРС. Тъй като ищецът
е защитаван по делото от юрисконсулт, на същия следва да се присъди сумата от
100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 454,
71 лв. за ревандикационния иск.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 219515 от 20.09.2017 г., постановено по гр. д. №
45063/2014 г. по описа на СРС, І ГО,
120 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 316940/18.01.2018 г., В ЧАСТТА, с която по иска с правно
основание чл.108 ЗС, предявен от С.О., ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „********срещу
Н.Б.Х., ЕГН **********, с адрес ***, е отхвърлено искането за осъждане на Н.Б.Х.,
ЕГН **********,***, ЕИК *******, владението на ИМОТ с идентификатор 04234.7001.572 по кадастралната карта и
кадастрални регистри за землището на с. Бистрица, С.О., район „Панчарево“,
одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.201 1г. на изпълнителния директор на
АГКК, идентичен с микроязовир с площ от 20 416 кв. м., местност „Капрал“,
землище на с. Бистрица, С.О., район „Панчарево“, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.Б.Х., ЕГН **********,***, да предаде на С.О., ЕИК *******, с адрес
гр. София, ул. „********владението на ИМОТ
с идентификатор 04234.7001.572 по кадастралната карта и кадастрални регистри за
землището на с. Бистрица, С.О., район „Панчарево“, одобрени със заповед №
РД-18-51/03.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, идентичен с
микроязовир с площ от 20 416 кв. м., местност „Капрал“, землище на с. Бистрица,
С.О., район „Панчарево“.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 316940/18.01.2018 г., постановено по гр. д. № 45063/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, І ГО, 120 състав, с което по реда на чл.247 ГПК е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по посоченото дело
решение № 219515 от 20.09.2017 г.
ОСЪЖДА Н.Б.Х., ЕГН **********,***, да заплати на С.О., ЕИК *******, с адрес
гр. София, ул. „********на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК сумата 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство, да заплати сумата от 280
(двеста и осемдесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
разноски в производството пред СРС, както и да заплати сумата 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8
вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство производството пред СРС.
ОСЪЖДА Н.Б.Х.,
ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.6 вр. чл.84, т.3 ГПК, да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 227,
36 (двеста двадесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА Н.Б.Х., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.6 вр. чл.84, т.3 ГПК,
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 454, 71 (четиристотин петдесет и четири лева и седемдесет и една
стотинки), представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.