№ 152
гр. Пловдив, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20225300900337 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 430 от ТЗ.
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 133А, твърди, че на 30.10.2014 г. между нея , в качеството й на
кредитор, и ответника Н. Ш., в качеството на кредитополучател, е сключен
договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти
(ЗКСД), по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя
банков кредит в размер на 78233,20 лева за заплащане на такси за обучение в
Медицински университет - гр. Пловдив. Твърди също, че ответникът е
допуснал просрочие на кредита, в резултат на което дължи на ищеца сумата
108 828,20 лв. (сто и осем хиляди осемстотин двадесет и осем лева и 20
стотинки), формирана съгласно договореностите между страните от
първоначално отпуснатия размер на кредита 78 233,20 лева, с капитализирани
лихви - 30 595,00 лв. Претендира ответника да бъде осъден да заплати
посочените суми, ведно с дължима договорна (възнаградителна) лихва в
размер на 5269,10 лева, за периода от 28/10/2021 г. до 06/06/2022г., както и
160.55 лева - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, за периода от
28.10.2021г. до 06.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът Н. Ш., идентификатор ****, ЛН № ****, документ № ****
(съгласно "Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС" - **** г.,
издадено от МВР П.); паспорт N ****, изд. на **** г., от В., не е взел
становище по исковете и не ангажира доказателства.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Представен е договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен между страните на
30.10.2014 г., който не се оспорва от тях.
Въз основа на него банката предоставила на ответната страна банков кредит в
размер на 78233.20 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в
Медицински университет, гр. Пловдив при общи условия неразделна част от
договора. Кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %,
усвоявал се на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище и
следвало да се погаси на равни месечни вноски в срок от 120 месеца считано
от изтичане на уговорения гратисен период. Последният обхващал времето от
първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане
на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно
учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна
степен. Споменава се също, че лихвата се начислявала върху усвоената част от
кредита, включително и по време на гратисния период, като се капитализирала
годишно.
По този повод се твърди, че е извършвана капитализация на 30. 10. 2015 г.,
30.10. 2016 г.; 30.10.2017, 30.10.2018, 30.10.2019, 30.10.2020 и 30.10.2021 г. в
общ размер на капитализирана към главницата лихва за гратисния период от
30595 лева.
Ищецът сочи, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит от
ответника бил 30.09.2020 г. Така първата дата за плащане на погасителна
вноска била 28.10.2021 г., но на същата такова не било извършено. Липсвали
плащания и на следващите такива до 06.06.2022 г.
В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 17.1 от ОУ към договора при забава в
плащането на вноската за главница същата от деня следващ датата на падежа
се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на
10 пункта.
Неплащането на месечните вноски за 8 поредни месеца, породило според
ищеца, в патиромониума му потеставиното право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Посочено е, че същото се упражнява с подаване на
исковата молба на 07.06.2022 г. и кредита следва да се счита за предсрочно
изискуем от получаване на препис от същата от ответника.
На основание изложеното е направено искане кредитополучателя да бъде
осъден за заплати на ищеца следните суми:
- 108 828.20 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба на 07.06.2022 г. до окончателното й
изплащане, която сума е главница по договора, от които 78233.20 лв. усвоена
сума и 30595 лв. капитализирана към нея лихва,
- 5269.10 лв. договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от
28.10. 2021 г. до 06.06.2022 г. вкл.,
- 160.55 лв. изискуема лихвена надбавка за забава по чл. 17.1 от ОУ,
2
начислена за периода от 28.10.2021 г. до 06.06.2022 г. вкл.
При така представеният договор, който не е оспорен от страните, както и
предвид липсата на доказателства, представени от ответника за изплащане на
която и да е от посочените като дължими суми, съдът намира, че се налагат
следните фактически и правни изводи:
Относно искането за постановяване на неприсъствено решение:
Съдът не се е произнесъл с изрични мотиви по направеното от ищеца
искане за постановяване на неприсъствено решение. Това е така, тъй като съда
прие, че писмените доказателства, приложени към исковата молба, макар да
обосновават вероятна основателност на предявените искове, изискват
служебна проверка относно действителността на някои от клаузите на
представения договор. Въз основа на това, съдът продължи разглеждането на
делото като потвърди проекта за доклад и прие заключение на допусната
съдебно - счетоводна експертиза, след което даде ход на устните състезания.
Ето защо, въпреки липсата на изричен акт, съдът намира, че напълно волята
му е напълно ясна, която се изразява чрез действията по продължаване
разглеждането на делото и по събирането на допълнителни доказателства.
По същество:
Така предявените искове са основание чл. 430 от ТЗ.
В тази разпоредба на ТЗ е казано, че с договора за банков кредит банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Предвидено е че
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката и че договорът за
банков кредит се сключва в писмена форма.
Това сочи, че основателността на процесните искове е обусловена от
наличието на сключен между ищеца и ответника договор за банков кредит,
респективно от наличието на доказателства за неизпълнение на задълженията
по същия от страна на кредитополучателя, а с оглед на това, че се търси
връщане на предоставения кредит в пълния му размер и от наличието на
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.
В случая следва да се има предвид, че банката твърди този договор да е
за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти.
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 1 от ЗКСД е предвидено, че с
него се уреждат условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с
държавна финансова подкрепа.
В чл. 6, ал. 1 е казано, че кредитите по този закон се предоставят от
банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор,
уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с
участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с
държавна финансова подкрепа.
За самия типов договор между държавата и съответната банка в чл. 7 е
посочено, че се утвърждава от министъра на образованието и науката и
3
министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за
кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в „Държавен
вестник“ и с него се определят:
1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване,
предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон;
2. задължителните реквизити на договора между банката и студента
или докторанта;
3. реда за гарантиране на кредитите;
4. реда за погасяване от държавата на задължения на
кредитополучателите към банката;
5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за
изплащането й от държавата;
6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия
договор.
Въпросите касаещи условията по отпускане, усвояване, погасяване,
съдържанието и действителността на договорите за кредит сключени на
основание ЗКСД между банка и студент или докторант са уредени в глава 4 от
ЗКСД-чл.16-чл. 27. Със същите логично следва да са съобразени и
определените с типовия договор условия и документи за отпускане на кредита
и реквизитите на самия индивидуален договор.
От тях става ясно, че при сключване на договора банката няма право да
изисква обезпечение от кредитополучателя или трети лица, да начислява
такси, комисионни или други разходи във връзка с отпускането и
управлението на кредита - чл. 19.
Размерът на дължимата на банката от кредитополучателя лихва пък не
може да е по- голям от 7 % - чл. 20, ал.1.
Начините, по които се определят максималните размери на кредитите за
заплащане на такси за обучение, респ. за издръжка, начина на усвояване на
същите и т.н. са посочени в чл. 21 и 22 от ЗКСД и като цяло се равняват на
сбора от дължимите семестриални такси или издръжки за срока на обучение.
Относно таксите е казано, че те с изключение на първата се превеждат
по банковите сметки на висшето училище в срок не по- късен от от последната
дата за заплащане на таксата за съответния семестър.
Относно размера на издръжката е казано, че семестриалната такава е
равна на минималната работна заплата умножена по броя на месеците и
същата се превежда по сметка на кредитополучателя в началото на всеки
семестър.
От страна на законодателя е предвидено и че плащане на главница и
лихва не се дължи за времето от сключване на договора за кредит до изтичане
на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит
или защита на дипломна работа /гратисен период/. Подчертано е, че през
същия върху кредита се начислява лихва и че е възможно извършване на
доброволно плащане от страна на длъжника. По тази причина банките
4
кредитори са задължени изрично от законодателя да приемат същите.
С оглед описаните до тук особени характеристики на кредити от
процесния тип в чл. 24, ал.1 от ЗКСД логично е посочено, че общият размер на
задължението по кредита се формира след изтичането на гратисния период.
Подчертано е че той включва:
- главницата в размер равняващ се отпуснатите средства за такси
и/или издръжки и
- лихвите дължими за срока на кредита.
Според чл. 24, ал. 2 и 3 изплащането задължението започва 1 месец след
изтичане на гратисния период съгласно погасителен план уговорен между
страните и се извършва на равни месечни вноски за срок от 10 години считано
от края на гратисния период.
В чл. 25 е предвидена възможност за предсрочно изпълнение на
задълженията по договор. Подчертано е, че във връзка със същото не се
дължат такси, комисионни и лихви, както и че предварителното погасяване
води до намаляване лихвата и разходите по кредита съответстващи на
остатъка от погасителния период.
Тук следва да се спомене, че според чл. 16 от ЗКСД договор за
кредитиране на студенти и докторанти може да се сключва само с банка
сключила типов договор с държавата. При сключен такъв в нарушение на това
изискване кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита без
лихви, такси или други разходи.
Начинът, по който се стига до сключване на договор е посочен в чл. 18,
където се говори за отправено от кандидата искане до банката и са изброени
документите, които следва да се приложат към същото. Срокът за сключване
/отказ/ е определен от законодателя на 1 седмица като в чл. 18, ал. 3 е въведено
изискване, че преди сключването на договора банката е длъжна да уведоми
длъжника за всички условия по същия.
Изискванията за форма, съдържание, предмет и действителност на
договора са уредени в чл. 17.
Според тази законова разпоредба той се с сключва в писмена форма на
ясен и разбираем език и има за предмет предоставяне на кредита за заплащане
на таксите за обучение и/или за издръжка срещу задължение за връщане на
заетата сума при условията и по реда, предвидени в договора.
В чл. 17, ал. 4 изрично е посочено, че кредитополучателят не е длъжен
да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения
договор, а в ал. 5 е казано, че по отношение на договори от процесния тип са
приложими разпоредбите на чл. 143 - 148 ЗЗП.
Неспазването на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3 от
ЗКСД и тези за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени
в типовия договор по чл. 7 според чл. 17, ал. 6 от ЗКСД прави договора
недействителен.
Това законово предвиждане налага да се посочи и че задължителните
реквизити според чл. 6 на обнародвания в ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г. типов
5
договор са:
1. вида на кредита по смисъла на чл. 4, ал. 2 от настоящия типов
договор,
2. срока на договора за кредит,
3. максимален размер на кредита,
4. уточнение, че кредитът се отпуска само в български левове,
5. дължимата по кредита лихва,
6. размера на лихвата за забава,
7. срока и начина на усвояване на кредита,
8. гратисния период на кредита,
9. срока и начина на погасяване на кредита,
10. уточнение, че по кредита не се дължи каквото и да е обезпечение
от кредитополучателите или трети лица,
11. уточнение, че кредитополучателят не дължи заплащането на такси,
комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускането и
управлението на кредита,
12. уточнение, че кредитополучателят не дължи плащане на
главницата и лихвата по кредита по време на гратисния период,
13. уточнение, че Банката не може да откаже да приеме плащане от
кредитополучателя по време на гратисния период,
14. уточнение, че кредитополучателят може да изпълни предсрочно
задълженията си по договора за кредит без такси, комисиони и допълнителни
лихви,
15. условията и процедурата за отсрочване на задължението на
кредитополучателя,
16. условията и процедурата за погасяване на задължението на
кредитополучателя,
17. процедура за отказ на кредитополучателя да ползва средства по
кредита за обучение и/или за издръжка през съответния семестър,
18. обстоятелствата, при настъпването на които задължението по
договора за кредит става предсрочно изискуем,
19. условията за прекратяване на договора,
20. адреси за кореспонденция на страните.
Както се посочи, договорът, представен от ищеца, не се оспори от
ответната страна, нито фактите, които се твърдят в обстоятелствената част на
исковата молба.
При сключване на договора е участвал преводач. Изрично е отбелязано,
че текстът на договора е преведен на кредитополучателя на английски език от
преводача Милена Атанасова. От същата е представена и нотариално заверена
декларация относно верността на превода. С подписване на договора на всяка
от страниците му двете страни са потвърдили авторството на
6
материализираните в същия волеизявления. В чл. 11 от него е постигната
уговорка, че неразделна част от същия са и Общите условия на банката за
предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти. Споменато е и че кредитополучателя е получил същите и ги
приема. Самите общи условия също са представени с исковата молба.
Съдът намира, че Общите условия следва да се считат за част от
съдържанието на договора. Те са подписани от кредитора и
кредитополучателя на всяка страница, с което е материализирана волята на
страните за обвързаност със съдържанието им. При извършване превод на
договора е преведена и клаузата на чл. 11 от същия - относно съдържанието на
договора, включващо и ОУ и обстоятелството, че кредитополучателят приема
и тях. Не е отбелязано възражение от страна на кредитополучателя при
превода на тази клауза, каквото би било логично да направи, ако такива Общи
условия не са му известни. Липсва оспорване на това обстоятелство и по
настоящото дело, в което ответникът, редовно уведомен, не е депозирал
никакви възражения и оспорвания на изложените в исковата молба твърдения.
Ето защо, следва извод, че преценката дали сключеният между страните
договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД е съобразен с изискванията на този закон и ЗЗП
ще се направи на база съдържанието на договора от 30.10.2014 г. и явяващите
се неразделна част от него ОУ. По повод на същата следва да се посочи, че
делото не се спори, че банката ищец е сключила типов договор с държавата,
т.е. в случая не може да се говори за приложимост на чл. 16, ал. 3 ЗКСД.
С исковата молба са представени копия от издаден във В. документ за
самоличност на ответницата и копие от Удостоверение за пребиваване на
гражданин на ЕС издадено от МВР П.. Представено е и издадено от МУ
Пловдив уверение за студентски кредит. Това съобразено с датата на
сключване на договора е индиция за спазване на процедурата по чл. 18, ал.1 и
2 от ЗКСД. За съда, с оглед материализираното в чл. 10 от индивидуалния
договор изявление за запознаване с ОУ, следва извод и за спазване на
изискването на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД по причина, че в тези ОУ се съдържат
всички съществени условия на договора за кредит, който ответника е поискал
да сключи.
Индивидуалният договор и явяващите се неразделна част имат
съдържанието посочено в чл. 6 от типовия договор, което води до извод, че не
е налице липса на задължителни реквизити и недействителност на договора на
основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД.
На следващо място, съдът следва да отговори на въпроса налице ли е
нарушаване на изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 21 и
чл. 24 от ЗКСД предвид наличието на клаузи в договора за капитализиране на
начислената през гратисния период възнаградителна лихва към равняващата
се на размера на отпуснатите средства за такси главница и за начисляване на
възнаградителна лихва върху получилия се сбор.
В чл. 10.2 от общите условия действително се говори за това, че
начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно.
7
В договора, респ. ОУ не е дадено определение за това какво следва да се
има предвид под понятието „капитализиране“. Определение за същото не е
дадено и в действащото в момента българско законодателство. Има обаче
такова във вече отменените НАРЕДБА № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на
рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на
риска от загуби и НАРЕДБА № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от
обезценка. В тях е казано, че това е увеличаването на главницата за сметка на
прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви. В този смисъл е и
определението дадено в икономическата теория. В тези два отменени акта има
и предвиждане, че банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен
когато в първоначалния договор е предвидена възможност за капитализиране
на лихви.
Към момента действащ нормативен акт в този смисъл липсва. Това води
до извод, че начисляването на лихва върху лихва не е възможно с оглед чл. 10,
ал. 3 от ЗЗД дори и в даден договор за кредит да има уговорка за
капитализация на лихвата.
В случая обаче изрично предвиждане в договора, че възнаградителна
лихва се начислява не само върху главницата, равняваща се на отпуснатите
такси, но и върху капитализираната към нея лихва липсва. В подкрепа на този
извод на съда следва да се посочи, че в чл.7 изрично е казано, че лихвата се
начислява само върху предоставения кредит, който според чл. 1 е този
предназначен за заплащане на такси и е в общ размер от 78233.10 лв.
Постигната уговорка само за капитализация не е в противоречие с
разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗКСД, която определя общия размер на
задължението по договори от процесния тип. Според него,
кредитополучателят дължи усвоената главница с оглед отпуснатите средства
за такси и/или издръжка и лихвите за срока на договора. Лихва според закона,
а и според договора, се начислява и през гратисния период, но не се плаща. По
тази причина за съда е логично към момента на изтичането му да се определи
общо дължимата, но неизискуема сума като сбор от усвоената главница и
начислената лихва върху същата през гратисния период и отделно да се
определят дължимите лихвени плащания с оглед 10 г. срок на погасяване,
начислени само върху усвоената главница, равняваща се на отпуснатите
средства за такси.
Не може да се говори за недействителност на договора и с оглед
намиращите се в ОУ клаузи да заплащане на лихва за забава. В тази връзка
следва да се посочи, че тези ОУ са подписани от двете страни и се явяват част
от самия договор. Уговорката за заплащане на лихва по чл. 17.1 от същите са
ясни, разбираеми като в тях ясно е посочен основанието за възникване на
задължението за плащане така и момента, от който същата се дължи.
Подобно е положението и по отношение на тази по чл. 17.2 от ОУ.
Плащането на същата видно от пълното съдържание на този текст с оглед
представените по делото ОУ и даденото от ВКС тълкуване на чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ с ТР № 4/2014 г. на ОСКТК е обусловено от момента на от момента на
8
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.
По отношение на размера на лихвата за забава следва да се има предвид,
че в чл. 20 от ЗКСД се говори за максимален размер от 7 % на дължимата
лихва на банката и за нищожност на уговорка за по- висока лихва.. От
съотнасянето на този текст с нормата на чл. 430 от ТЗ следва обаче да се
направи логичен извод, че този размер касае дължимата възнаградителна
лихва, а не тази забава, която има санкционен, обезпечителен и
обезщетителен характер и е логично да е в по- голям размер. До този извод
следва да се достигне и от факта, че в чл. 4, т. 1 от ЗКСД се говори за два вида
лихви - уговорена лихва и лихва за забава, а в чл. 20 лихва се употребява в
единствено число и безспорно касае уговорената възнаградителна лихва
явяваща основна характеристика на договора за банков кредит
Така изложеното и факта, че според представените по делото уверения
последният държавен изпит е бил на 30.09.2020 г. води до извод, че за
ответника кредитополучател от момента на изтичане на гратисния период на
30.09.2021 г. е възникнало задължението за погасяване на дължимата сума за
главница и лихви. Това е следвало да става с оглед изложеното по- горе на
равни месечни вноски платими на 28 число на месеца следващ този на
изтичането, т.е. от 28.10.2021 г. Плащания на такива не е извършвано към
предявяване на иска на 07.06.2022 г., а и в последствие. Това води до извод, че
в патримониума на кредитора е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем с оглед клаузите на чл. 18.1 от ОУ неразделна част от
договора и да иска връщане на дължимата главница и лихви до момента на
тази изискуемост. Изявлението в тази насока е направено с исковата молба,
която е редовно връчена на ответника по реда за връчване на документи -
съдебни книжа по чл.6 от Хагската конвенция за връчване от 15.11.1965г. чрез
Централния орган на Обединеното кралство в Лондон. От този момент
кредитът е станал предсрочно изискуем. Това води до извод, че за ответника е
възникнало задължението да заплати цялата усвоена главница и
възнаградителната лихва, начислена върху същата за гратисния период.
В патримониума на кредитора са и вземанията за падежиралата
възнаградителна лихва, начислявана след изтичането му до настъпване на
предсрочната изискуемост, както и тези за лихва за забава върху неплатените
вноски за главница. Видно от данните в заключението на съдебно -
счетоводната експертиза, прието от Окръжен съд в съдебно заседание на
26.03.2025 г., размерът на възнаградителната лихва начислявана през
гратисния период е 30595 лв.
Падежиралата лихва, начислявана след изтичането му, т.е. за времето от
28.10.2021 г. до 06.06.2022 г. върху падежиралите и неплатени равни месечни
вноски за образуваната от отпуснатите средства за такси главница е 5269.10
лв., а лихвата за забава върху падежиралите и неплатени равни месечни
вноски за образуваната от отпуснатите средства за такси главница за времето
28.10.2021г. - 06.06.2022 г. е 160.55 лв. Това са и сумите, които с оглед
действителността на процесния договор, следва да бъдат присъдени на ищеца
от настоящия съд и състав, наред с размера на усвоената главница от 78 233,
20 лв.
9
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 10349.27 лева,
съгласно списък по чл.80 от ГПК, представен надлежно от ищеца.
Предвид изложеното, съдът на основание чл. 239 от ГПК във вр. с чл.
430 от ТЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ш., идентификатор ****, ЛН № ****, документ № ****
(съгласно "Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС" - **** г.,
издадено от МВР П.); паспорт N ****, изд. на **** г., от В., да заплати на
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. Антим I
№ 3, следните суми, дължими по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен между
страните на 30.10.2014 г., а именно: сумата 108 828.20 лева, представляваща
сбор от първоначално отпуснатия размер на кредита от 78233,20 лева за
заплащане на такси за обучение в Медицински университет - гр. Пловдив, и
сума в размер на 30 595 лева, представляваща възнаградителна лихва,
начислявана през гратисния период, както и 5269.10 лв., представляваща
дължима договорна /възнаградителна лихва/ за времето от 28.10.2021 г. до
06.06.2022 г., както и 160.55 лева – лихва за забава, изчислена за периода
28.10.2021г. - 06.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 10349.27 лева.
Решението е окончателно, на основание чл. 239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10