Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Враца, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НO, 1-ви състав, в
публично заседание на двадесет и десети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. М.
като разгледа н.а.х.д.№1017/2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.А.И.,***, срещу Наказателно постановление
(НП) №922/24.01.2019 г. на директора на РДГ Б., с което на основание чл.257,
ал.1, т.1 Закона за горите, за нарушение по чл.108, ал.3 закона за горите, вр.
чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
С. Г. – ВрАК, която поддържа жалбата и твърди, че обвинението е неправилно и
недоказано. При това заявява искане за отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 10.09.2018 г., И. Н.и С. С.– гл. специалисти при ИАГ С.,
по повод подаден сигнал, извършили проверка в землището на с. В., общ. В.в имот
с кадастрален план №102020, отдел 233, подотдел „У“. В хода на проверката
установили, че жалбоподателят е лицензиран лесовъд с Удостоверение №2441/2011
г., получил позволително за сеч №0447430/2018 г. за същия имот. Установили
също, че в близост до имота се намират лицата И. М., Кр. Т., Б. Н. и Л. Б., без
същите да са вписани в разрешителното за достъп. При това проверяващите приели,
че за периода от 03.08.2018 г. до 10.09.2018 г. жалбоподателят не е упражнил
контрол върху извършването на добива на дървесина като е допуснал присъствието
на лицата И. М., Кр. Т., Б. Н. и Л. Б.. С оглед установеното бил съставен
констативен протокол №152074/10.09.2018 г. и констативен протокол №152075/10.09.2018
г., които били подписани от жалбоподателя и лицата, извършили проверка.
На 18.10.2018 г., въз основа на констативния протокол и
отразеното в него, св. М. К. – гл. горски инспектор при РДГ Б., в присъствието
на двама свидетели на съставянето на АУАН, съставил АУАН №108644, в който
посочил, че като жалбоподателят, като лицензиран лесовъд, не е упражнил контрол
върху извършването на добива на дървесина като е допуснал присъствието на
лицата И. М., Кр. Т., Б. Н. и Л. Б. в периода 03.08.-10.09.2018 г., същият е
извършил нарушение по чл.108, ал.3 закона за горите, вр. чл.12б, ал.1, т.4
Наредба №1 от 2012 г. за КОГТ. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя
и му е връчен лично.
На 24.01.2019 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и при
посочване на същата правна квалификация на извършеното нарушение, на е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл.257, ал.1, т.1 Закона за горите,
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв..
Горната фактическа обстановка
се установява от показанията на св. М. К., И. И., М. М.и Т. Х., констативен
протокол №152074/10.09.2018 г. и и констативен
протокол №152075/10.09.2018 г., както и
от останалите приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира
показанията на св. М. К., който разказва, че е съставил АУАН въз основа на
отразеното в констативния протокол от извършената проверка. Същият заявява, че
не е присъствал на проверката, но е направил извод за извършено нарушение с
оглед отразеното от извършилите на 10.09.20218 г. проверка и пресъздава отразените
в констативния протокол констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля.
Отнесе с е с доверие и към показания на св. И. И., който също като св. М. К. не
е присъствал на проверката, а се е запознал с констатираното от колегите си въз
основа на отразеното в констативните протоколи.
Анализирайки показанията на св.
М. М.и Т. Х., съдът установи, че двамата еднопосочно разказват за това да са
работили на обекта на жалбоподателя, в деня на проверката да са извършвали сеч
и да са работили само те с още три лица, вписани в разрешителното за достъп.
Разказват също, че в близост до имота минава оживен път и преминават лица, като
непосредствено преди проверката жалбоподателят е разговарял на пътя с няколко
лица от мъжки пол. Сочат, че към момента в който са дошли проверяващите,
жалбоподателят все още е разговарял с тези лица. По отношение на самата
проверка – как е извършена и какво е възприето за установено, свидетелите и не
дават информация, тъй като заявяват, че са си вършели работата и жалбоподателят
е комуникирал с проверяващите.
Съдът се довери и на приложения
по делото констативен протокол, както и на двата технологични плана, като
счита, че същите са в унисон с доказателствената маса. Съдът кредитира и
останалите доказателства по делото, като доколкото ги намира за еднозначно
установяващи изведената по-горе фактическа обстановка, не намира за необходимо
да ги анализира по-прецизно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Атакуваното наказателно постановление е от
категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения
преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент
на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя
основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния
закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при
спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН. Описаното в наказателното постановление нарушение кореспондира
изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи и са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Не се споделя и тезата, че тъй
като АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели на съставянето му, а не
в присъствието на свидетелите по установяването на нарушение, е допуснато
съществено нарушение на процедурните правила. Нормата на чл.40, ал.3 ЗАНН
предвижда, че при липсата на свидетели, присъствали на извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави в тяхно
присъствие, АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели. Предвид
редакцията на текста, в хипотезата, когато е имало свидетели на установяване на
нарушението и АУАН е съставен в присъствието на други двама свидетели, не може
да се приеме, че е допуснато съществено процедурно нарушение, тъй като очевидно
нормата предвижда възможност съставянето на АУАН в присъствието на двама други
свидетели да е допустимо и когато е липсвала невъзможност АУАН да се състави в
присъствието на очевидците на установяването на нарушението. В тази връзка
следва да се отбележи, че съдът не счита, че е необходимо специално доказване
на предвидената в чл.40, ал.3 ЗАНН невъзможност, тъй като тя може да е от
всякакво естество и щом АУАН е съставен в присъствието на свидетели на
съставянето му, за процедурно нарушение не може да се говори. Не се установяват
и други несъответствия и неясноти относно фактическото и юридическо обвинение,
както и каквито и да е пороци от външна страна.
Споделя се обаче тезата на
защитата, че за фактическото обвинение не кореспондира в правната норма, под
която е възведено и не описва съставомерните му белези, а в резултат съдът
достига до извод и за недоказаност на нарушението. Съображенията на съда в тази
насока са следните:
В чл.12б ал.1, т.4 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии е разписано, че лицензираните лесовъди трябва да следят за наличието на документи за правоспособност
на лицата, извършващи сечта и за наличието на документи за достъп до
съответната горска територия. И в
АУАН и НП е описано че жалбоподателя не е изпълнил това си задължение, тъй като е допуснал
присъствието на лицата И. Й., Кр. Т., Б. Н., М.
Н. и Л. Б., без да са вписани в разрешителното за достъп до обекта. Нито в АУАН, нито в НП, обаче е описано дали „присъствалите лица“ са
извършвали сеч или друга дейност и каква е тя, за да може да се прецени
необходимостта от документ за правоспособност и документ за достъп до
съответната горска територия. Това прави фактическото обвинение непрецизно и
несъответстващо на юридическото обвинение, което съдът приема за съществено
нарушение на процесуалните права, затрудняващо правото на защита и обуславящо
на самостоятелно основание отмяната на атакувания акт.
Отделно от изложеното, съдът констатира, че не се доказва
дали установените лица са извършвали сеч или пък
друга дейност, ангажиращи жалбоподателя по смисъла на
чл.12, ал.1, т.4 от наредбата да извърши проверка дали тези лица имат документ
за правоспособност и документи за достъп,
в случай, че те са там поради други причини. Нещо повече - от доказателствата по делото не се
установява по какъвто и да е начин тези лица да са били в имота, за който
жалбоподателя е имал позволително за сеч. Разпитани в хода на производството
св. М. К. и И. И. заявяват, че са
запознати единствено с отразеното в констативните протоколи и при съставянето
на АУАН са се позовали на тях. В самите констативно протокол не е посочено къде
точно са установени лицата и каква дейност са извършвали. А разпитаните св. М. М.и
Т. Х. заявяват, че по време на проверката в обекта са работили само вписани в
разрешителното лица, като при пристигането на проверяващите, жалбоподателят е
разговарял с други лица, но същите са били преминаващи край имота и не са имали
достъп до горската територия, нито са извършвали сеч. При това съдът приема, че
не се доказва жалбоподателят да е имал задължение да провери дали описаните в
АУАН и НП лица имат документ за достъп до горската територия и документ за
правоспособност. А недоказаността на обвинението, предмет на
административно-наказателното производство е основание за отмяна на санкционния
акт, с които се цели постигането на неблагоприятни правни последици за
възприетия като нарушител.
Водим
от горните съображения, съдът намира, че жалбата като основателна следва да се
уважи, а НП като недоказано и неправилно, да се отмени.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът следва да направи произнасяне и по
направеното от страна на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. При
това, доколкото по делото се съдържат данни жалбоподателят да е заплатил за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 за разглеждане на жалбата му по
н.а.х.д. №131/2019 г. на ВрРС, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за
разглеждане на жалбата му по н.а.х.д. №1017/2019 г. на ВрРС, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за разглеждане на жалбата му по к.а.н.д.
№502/2019 г. на ВрАС, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сума в размер на 900 лв.
По изложените по-горе съображения и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №922/24.01.2019 г. на директора на РДГ Б.,
с което на основание чл.257, ал.1, т.1 Закона за горите, за нарушение по
чл.108, ал.3 закона за горите, вр. чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1/30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии, на И.А.И.,***, е наложена
глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по Горите,
гр. Б., да заплати на И.А.И.,
ЕГН:**********, сумата от 900,00 лв. (деветстотин лева), представляващи направени
разноски, както следва: 300 лв. за адвокатско
възнаграждение по н.а.х.д. №131/2019 г. на ВрРС, 300 лв. за адвокатско възнаграждение по н.а.х.д. №1017/2019
г. на ВрРС и 300 лв. за адвокатско възнаграждение
по к.а.н.д. №502/2019 г. на ВрАС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В.в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: