№ 6073
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110143766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове по чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу К. М. С. и В. М. С. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца разделно и
поравно сумата 394,74 лева за главница, представляваща стойност на доставка на топлинна
енергия за стопански нужди за имот в ***********, за периода от 01.05.2018-30.04.2021 г.,
със сумата 67,52 лева за мораторна лихва за периода 01.07.2019-14.03.2022г.; сумата 24,42
лева за главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2018-31.08.2020г., със сумата 05,04 лева за мораторна лихва за периода
01.07.2019- 14.03.2022г.; ведно със законна лихва върху главниците от 22.03.2022 г. до
окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 14814/2022 г. по описа на СРС.
Твърди се, че ответникът e потребител на топлинна енергия за стопански нужди на
посочения имот. Според Закон за енергетиката се изисквало сключване на писмен договор за
доставка на топлинна енергия, което задължение ответникът не изпълнил. Поддържа се, че
поради липсата на облигационна връзка през процесния период ответникът се обогатил
неоснователно и дължи да върне това, с което за сметка на ищеца се обогатил-стойност на
доставена топлинна енергия. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
Ответната страна поддържа неоснователност на исковете. Не спори по техния размер,
както и че не са правени погашения. Всеки един ответник оспорва да е живял и/или ползвал
процесния имот, както и да е получил Писмо изх. №Г-614/12.01.2021 г. Счита, че наличието
на издадени фактури сочат на извода, че ищецът се намира в договорни отношение с друг
клиент на дружеството. Оспорва имотът да е със стопанско предназначение. Твърди, че
цитираните в писмото абонатни номера касаят жилищен имот, за който следва да се
претендират суми на договорно основание. Оспорва иска за цена на услуга дялово
разпределение поради липса на материална легитимация на ищеца и изискуемост на
лихвите. Прави възражение за давност.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната ищеца счита исковете за
основателни.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3-4 от ГПК, прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е размер на исковете; липса на извършени плащания за претендираните суми и
периоди.
От писмените доказателства – Нотариален акт №63 по нот.дело №486/20.08.2003 г. на
Нотариус с рег. №№ на НК и удостоверение за наследници от 29.09.2020 г. на Методи
Киров С., се установява, че отв. К. и В. С.и, на основание наследствено правоприемство,
притежават през исковия период правото на собственост върху имот в **********, при
равни квоти. Не се спори, че имотът е топлоснабден и че е извършена доставка на топлинна
енергия в заявения от ищцовото дружество размер. Имотът е предназначен за задоволяване
на стопански нужди, а не битови, жилищни, нужди, доколкото представлява офис, което се
установява от приетия акт, ведно със скица, за разпределяне на отопляем обем и по арг. от
чл. 38, ал.2 от ЗУТ. Не се спори, че между страните не е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за исковия период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма,
поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно отношение за продажба
на топлинна енергия за небитови нужди.
Необосновано е твърдението на ответната страна, че ищецът се намира в облигационни
отношения с друг клиент, предвид вписания получател на представените фактури за
извършената доставка. Наистина, посочен е Методи Киров С., който е наследодател на
ответниците, но по силата на универсалното правоприемство това обстоятелство не променя
страната, ползвател на топлинна енергия.
Преклудирано и необосновано е твърдението на ответната страна, че през исковия
период имотът е предоставен за възмездно ползване на трето лице по договор за наем. В
срока за отговор на искова молба не е противопоставено изрично това твърдение, което в
контекста на правния спор е релевантно за извода на съда за ползването на имота. Поради
липсата на своевременно направено твърдение, правоизключващо ползването на
собственика, неоснователно е и направеното доказателствено искане за събиране на
писмени доказателства в негова подкрепа.
Съдът, като взе предвид, че не се твърди и не се доказва за процесния период
ответниците да са лишени от възможността да ползват собствения имот поради
предоставянето му на трети лица, и съобразно житейските и опитни правила, приема, че те
са тези, които за процесния период са имали възможността реално да ползват имота и
доставяната в него топлинна енергия. Не са събрани доказателства през процесния период
лице, различно от собствениците, да упражнява фактическа власт върху имота.
Същевременно, дали те са ползвали възможността да обитават имота е ирелевантно;
относимо е, че дори да не си служат пряко и неспосредствено с вещта, имат достъп до нея.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя,
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Доколкото страните не спорят и доказателствата не
установяват друго- наличието на писмено съглашение между тях, съдът намира, че между
тях липсва облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия. Следователно за ищцовото дружество не съществува правно основание, съобразно
изискванията на закона, въз основа на което да претендира договорна отговорност за
неплащане цената на доставката, а когато няма на разположение друг иск, приложима е
хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Липсата на писмено съглашение не представлява пречка за
приложението на института на неоснователното обогатяване и не изключва задължението на
ответника да заплати доставената топлинна енергия до процесния имот. Правният мир не
2
допуска неоснователно имуществено разместване и облагодетелстване на определен правен
субект за сметка на друг, без да е налице правно основание. Една от проявните форми на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД е служенето с чужди блага без
основание. В настоящия случай се изразява в спестяване на разходи, които обогатилият се
ответник е трябвало да понесе-заплащане на доставката за топлинна енергия, а обедняването
е пропуска да бъдат придобити имуществени блага от ищеца, който не е получил
продажната цена за реалното потребено количество топлинна енергия. Не се спори по
размера на иска за главница за сумата 394,74 лева, за който съдът приема, че правото на
парично вземане е възникнало. Не се спори, че правото не е погасено чрез плащане, поради
което подлежи на разглеждане възражението за изтекла давност на ответниците. Искът за
съществуване правото на парично вземането, удостоверено в оспорена заповед за
изпълнение, се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК, което в случая е сторено на
22.03.2022 г., когато спират да текат давностните срокове, на осн. чл. 116, б. б от ЗЗД. Съдът
отчита, че за периода 13.05.2020-20.05.2020 г. давност не тече, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13
от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. За
предявеното парично вземане за неоснователно обогатяване е приложима общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В случаите на първия фактически състав
на чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на
получаването на престацията – 01.05.2018г., съгласно т. 7 от Постановление № 1/ 28.05.1979
Г., Пленум на ВС, предвид което към датата на подаване на искова молба – 22.03.2022г.
вземането не е покрито с давност, а възражението на ответника за това неоснователно.
Съдът приема, че акцесорният иск за лихва за забава е неоснователен. При така
ангажираните писмени доказателства от ищеца не се установи, че е отправена и достигнала
покана за плащане на главното задължение до длъжника, с оглед на което е изпаднал в
забава.
Претенцията на ищеца за заплащане на цената за услуга за дялово разпределение,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Видно от чл. 1 от раздел III „Цена и начин на
плащане“ от Общите условия на ищеца, макар и необвързващи ответника, е предвидено, че
дължимите от потребителите такси за дялово разпределение се заплащат от ищцовото
дружество в полза на дружеството за дялово разпределение. По делото липсват
доказателства ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради
което не може да се приеме нито, че ищецът е обеднял, нито ответникът се е обогатил със
спестяване на такъв разход. Предвид това явява се неоснователен и акцесорният иск за
лихва за забава, претендирана за неплатена в срок главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение.
В заключение съдът приема, че всеки един ответник дължи на ищеца сумата 197,37
лева за главница, представляваща стойност на доставка на топлинна енергия за стопански
нужди за имот в ***********, за периода от 01.05.2018-30.04.2021 г. Търсеното парично
задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи
поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -22.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Останалите
искове подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати
на ищеца сторените съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете. С оглед
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното
производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на
разноски за сумата общо 200,68 лв. за исково и за заповедно производство за платени
държавни такси и възнаграждение на юрисконсулт, от която сума всеки ответник дължи
100,34 лв. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, юрисконсултското
3
възнаграждение е определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от
НЗПП.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК всеки ответник има право на съдебни разноски
съобразно отхвърлената част от иска, които са заявени при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.
На основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА ищецът трябва да заплати на процесуалния
представител на всеки ответник, адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част
от исковете по 88,75 лв. за оказана безплатна правна помощ в настоящото производство и по
ч.гр.дело №14814/2022 г. по описа на СРС. Съдът определи възнаграждението на адвоката,
като взе предвид чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ и чл. 6, т. 5 от НМРАВ, във вр. пар. 1 от НМРАВ
(бр.68 от 31.07.2020 г.) и кога е сключен съответния договор за правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. М. С., с ЕГН:**********, и В. М. С., с
ЕГН:**********, и двамата с адрес: гр. *********, дължат на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 59, ал.1 от ЗЗД, сумата 394,74 лева или всеки един сумата 197,37 лева – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за стопански нужди, ползвана без
правно основание, за имот в ***********, за периода от 01.05.2018-30.04.2021 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 22.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 14814/2022 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, срещу К. М. С., с
ЕГН:**********, и В. М. С., с ЕГН:**********, искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, във
вр. чл. 59, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че К. М. С., с
ЕГН:**********, и В. М. С., с ЕГН:**********, дължат разделно и поравно на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК:*********, сумата 67,52 лева за мораторна лихва за периода 01.07.2019-14.03.2022г.;
сумата 24,42 лева за главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2018-31.08.2020г., сумата 05,04 лева за мораторна лихва
за периода 01.07.2019- 14.03.2022г.; ведно със законна лихва върху главницата от 22.03.2022
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14814/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА К. М. С., с ЕГН:**********, и В. М. С., с ЕГН:**********, и двамата с
адрес: гр. *********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: **********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 200,68 лева или всеки
един сумата 100,34 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело № 14814/2022 г. и по гр.дело №
43766/2022 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на адвокат Р. Ц. А. – САК, с личен №**********, с адрес на
упражняване на дейността: ***********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА, сумата 88,75 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по ч. гр. дело № 14814/2022 г. и по гр.дело № 43766/2022 г., и
двете по описа на СРС.
. ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на адвокат Р. Л. Д. – САК, с личен №**********, с адрес на
упражняване на дейността: **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА, сумата 88,75 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по ч. гр. дело № 14814/2022 г. и по гр.дело № 43766/2022 г., и двете по описа
4
на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5