№ 20
гр. Варна, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20243000600002 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.
С определение №1191/13.12.2023г. по чнд №1490/2023г. Варненският
окръжен съд на основание чл.25 НК групирал наказанията на осъденото лице
С. И. С., наложени му с общо пет присъди, като определил за изтърпяване
най-тежкото от тях – пет години и четири месеца лишаване от свобода, което
на основание чл.24 НК увеличил с една година лишаване от свобода. Така
определеното наказание съдът постановил да бъде изтърпяно в затвор при
първоначален строг режим.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адв.Г.
Димитрова в качеството й на защитник на осъденото лице, в която се изразява
недоволство от увеличението на общо определеното наказание по реда на
чл.24 НК, както и от вида на определения за изтърпяване на наказанието
първоначален режим. В тази насока е и отправеното към съда искане – да се
отмени приложението на чл.24 НК, както и да се измени определения режим
от строг на общ.
В съдебно заседание осъденото лице и защитниците му поддържат
1
жалбата изцяло – считат, че общо определеното наказание е достатъчно за
постигане целите на закона, настояват за отмяна на определението в частта му
досежно увеличението на наказанието, както и за промяна на режима.
Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира жалбата
за неоснователна, а атакуваното определение за правилно и законосъобразно,
поради което настоява за негово потвърждаване.
Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1
НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и
като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е частично основателна.
С. И. С. е осъждан общо девет пъти, като предмет на настоящото
производство са последните му шест осъждания, както следва:
1.С определение по нохд № 220/2017г. по описа на Районен съд -
Балчик, влязло в сила на 14.08.2017г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, т.5
и т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК извършено на 19-20.02.2017г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от девет месеца, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години. Наказанието e изтърпяно за времето 24.04.2020- 31.12.2020 г.;
2.С определение по нохд № 102/2020г. на Районен съд - Балчик, влязло
в сила на 15.04.2020 г., за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК
извършено на 01.08.2019г., му е наложено наказание „лишаване от свобода"
за срок от три месеца при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно
за времето от 31.12.2020 г. до 19.01.2021 г. и от 06.07.2021 г. до 03.02.2022 г.;
3.С определение по нохд № 109/2020 г. по описа на Районен съд -
Балчик, влязло в сила на 01.10.2020 г., за престъпление по чл.197, т.3 вр.
чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК извършено на 20-
21.06.2019 г. и на 11-12.11.2019 г., му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от три месеца при първоначален общ режим, като на
основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднато времето, през което С. е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража", считано от
18.02.2020 г. Наказанието е изтърпяно за времето от 31.12.2020г до
19.01.2021г и от 06.07.2021 г. до 03.02.2022г.;
4.С определение по нохд № 1939/2021 г. по описа на Районен съд -
2
Варна влязло в сила на 23.06.2021 г. за престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1,
3 т.2, пр.3 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК, извършено на 18-
19.10.2018 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от една
година при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно за времето от
31.12.2020г до 19.01.2021г и от 06.07.2021г до 03.02.2022г.;
5.С определение по нохд № 281/2020 г. по описа на Районен съд -
Балчик, влязло в сила на 14.07.2021г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т.З,
т.4, т.5 и т.7, вр. чл. 194,ал.1, вр. чл.26,ал.1 от НК извършено на 11-15.02.2020
г., му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от единадесет
месеца при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно за времето от
31.12.2020 г. до 19.01.2021 г. и от 06.07.2021 г. до 03.02.2022 г.;
6.С присъда по нохд № 1381/2022 г. по описа на Варненски окръжен
съд, влязла в сила на 19.10.2023 г., за престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3
б."б" вр. ал.1 НК извършено на 19.10.2018г., му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от пет години и четири месеца при
първоначален общ режим. Присъдата е приведена в изпълнение на
21.10.2023г.
Наказанието по нохд № 220/2017г. по описа на Районен съд – Балчик е
изтърпяно, поради което въпреки че не попада в съвкупността, не следва да се
привежда в изпълнение – както правилно е отбелязано и от първостепенния
съд.
Очевидно е от изложеното, че са налице условията за определяне на
общо наказание измежду тези, наложени на осъденото лице със съдебните
актове по нохд № 102/2020 г. на PC - Балчик, нохд № 109/2020 г. на PC -
Балчик, нохд № 1939/2021г. на PC - Варна, нохд № 281/2020 г. на PC - Балчик
и нохд № 1381/2022 г. на ОС - Варна. Деянията по тях са извършени преди да
има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и налице са
основанията за приложението на чл.25 ал.1 НК. Затова и правилно, и
съответно на закона на осъденото лице е било определено общо наказание от
пет години и четири месеца лишаване от свобода.
Основното възражение на жалбоподателя е по отношение приложението
на чл.24 от НК. То обаче е неоснователно.
И въззивният съд намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените
3
наказания са от един и същи вид - лишаване от свобода. За да бъде увеличено
наказанието следва определеното общо наказание да е несправедливо и
несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат
да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК. Очевидно в случая е
така.
Предмет на разглеждане в производството по чл.306 НПК са шест
присъди/определения за одобряване на споразумения, за разнородни
престъпления – по чл.195 НК, по чл.345 НК, по чл.346 НК, по чл.343 ал.1
б.“в“ НК, осъществени със седем деяния, шест от които в периода
19.10.2018г. – 15.02.2020г. Преди това С. е осъждан три пъти като
непълнолетен. Затова и категорично се налага извода, че С. реализира
интензивна престъпна дейност, която е на път да се превърне за него в начин
на живот, отличава се с упоритост и градация на престъпните посегателства,
с липса на трудови навици, както и със стремеж към осигуряване на средства
за съществуване единствено по престъпен начин. Което пък еднозначно сочи,
че той въпреки младата си възраст е личност с висока степен на обществена
опасност и установени престъпни навици. Именно обаче защото е все още
сравнително млад то въззивният съд намира, че може да бъде поправен и
превъзпитан. За тази цел, а и за постигане останалите цели на закона,
наказание в размер на пет години и четири месеца обаче е недостатъчно.
Поради това определеното общо наказание правилно е било увеличено при
спазване изискванията на чл.24 НК с една година, до размера на шест години
и четири месеца лишаване от свобода. То би било ответно на целите на
закона, а като такова - и справедливо. Същевременно ще препятства
извършването на престъпления от страна на С. за по-дълъг период от време.
Второто възражение на жалбоподателя е по отношение вида на режима.
И е основателно. Съдът не е изложил мотиви защо е определил първоначален
строг режим за изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода.
Нещо повече – в мотивите на съдебния акт е посочено, че това е сторено на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС и чл.33 ал.3 от ППЗИНЗС, а в
диспозитива – на основание чл.57 ал.1 б.“в“ ЗИНЗС и чл.33 ал.3 ППЗИНЗС.
Според настоящия състав посочените хипотези на чл.57 ЗИНЗС не са налице,
не е налице и тази по чл.33 ал.3 ППЗИНЗС – определеното общо най-тежко
наказание е наложено за непредпазливо престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3
б.“б“ вр. ал.1 НК, а и за изтърпяването на наказанията по всички
4
присъди/определения, включени в съвкупността, е определен от съдилищата
първоначален общ режим. Определеното общо наказание от пет години и
четири месеца, увеличено по реда на чл.24 НК до размера на шест години и
четири месеца лишаване от свобода, следва да бъде изтърпяно при общ
режим на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС – доколкото хипотезите на чл.57
ал.1 т.2 ЗИНЗС не са налице. В тази насока и следва да бъде изменен
обжалваният съдебен акт.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за
изменение на обжалваното определение, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение №1191/13.12.2023г. по чнд №1490/2023г. на
Варненски окръжен съд в частта, в която е постановено осъденото лице С. И.
С. да изтърпи определеното му общо наказание от пет години и четири
месеца, увеличено по реда на чл.24 НК до размера на шест години и четири
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, като определя
за изтърпяване на така определеното наказание на основание чл.57 ал.1 т.3
ЗИНЗС първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
В останалата част потвърждава определението.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5