№ 231
гр. Варна, 27.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500132 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. КР. АНТ., чрез процесуален
представител адв.М. против определение № 73/10.03.2022г. на ОС –
Търговище, постановено по гр.д. № 52/2022г., с което съдът е прекратил
производството по предявения от жалбоподателката иск с правно основание
чл.69 СК.
По подробно изложени доводи за неправилност на обжалваното
определение като нарушаващо правото й на достъп до съд, се иска неговата
отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
На основание чл.130 ГПК препис от частната жалба не е връчван на
насрещните страни.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
настоящата жалбоподателка съединени искове с правно основание чл.62, ал.4
СК и чл.69 СК - за оспорване на извършеното й от К.А.М. припознаване и за
установяване произхода й по бащина линия от Б.А.А. /също така и с имена
Б.А.А./.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че през
1
м.август 2021г. ищцата, родена на 19.07.2985г., е разбрала от майка си, че
нейният биологичен баща не е вписаният в акта й за раждане К.А.М., а Б.А.А.,
с турски имена Б.А.А., починал м.декември 2020г. Сочи, че К.М. я е
припознал през 1986г., но не е живял заедно с майка й, припознаването е било
извършено по настояване на родителите на майка й, след което същият си
заминал. Твърди, че никога не го е виждала, а от баба си и дядо си по майчина
линия до този момент знаела, че баща й К.М. е починал, когато е била много
малка. Била отгледана от А.Г., с когото майка й заживяла на семейни начала.
Твърди се още, че след като узнала за действителния си баща се свързала с
неговия баща – Ахм. Ал. Й., който потвърдил казаното й, споделил, че баща й
съжалявал, че не я е припознал и записал като негова дъщеря, както и че
поправянето на тази грешка било едно от последните му желания преди да
почине. С цел избягване на каквито и да е съмнения направили и ДНК – тест,
резултатът от който е, че вероятността А.Й. да е неин биологичен дядо е
99.95%. С оглед на това е предявила и горепосочените искови претенции
срещу майка й Б. ИВ. АНГ. и ИЛ. КР. АНТ., като наследник на К.А.. за
оспорване на извършеното от наследодателя на последния припознаване, на
основание чл.62, ал.4 СК вр. чл.72, ал.2 СК, съответно срещу майка си и Ахм.
Ал. Й. за установяване, че неин баща е Б.А.А., на основание чл.69 вр. чл.72,
ал.2 СК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение
първоинстанционният съд е приел, че вторият от така предявените искове е
недопустим, тъй като е предявен след изтичането на тригодишния
преклузивен срок по чл.69 СК, считано от датата на навършването на
пълнолетие от ищцата, поради което и е прекратил производството по тази
искова претенция.
Мнозинството на съдебния състав намира този извод за правилен и
законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл.69 СК детето може да предяви
иск за установяване на бащинство в 3-годишен срок от навършване на
пълнолетие. В настоящия случай ищцата иска установяване на произхода й по
бащина линия, като безспорно към датата на подаване на исковата молба
визираният 3-годишен срок е изтекъл. Същият е преклузивен и има за
последица погасяване на правото й да иска установяване на този произход,
поради което и липсва абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща
съществуването правото й на иск.
Изложените в частната жалба доводи за ограничаване правото й на
достъп до съд, признато в чл.6 ЕКЗПЧОС и аргументирани с практиката на
ЕСПЧ са неоснователни. Предвидените в СК срокове за оспорване и
установяване на произход, в това число и процесния са израз на признатото
право на всяка държава-членка за намеса и ограничаване на субективните
права с цел постигане на справедлив баланс между конкуриращите се
интереси на лицето и тези на обществото.
Ето защо, като е приел, че предявеният иск с правно основание чл.69 СК
2
е недопустим първоинстанционният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 73/10.03.2022г. на ОС – Търговище,
постановено по гр.д. № 52/2022г., с което съдът е прекратил производството
по предявения от Б. КР. АНТ. иск с правно основание чл.69 СК.
Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с
частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от
връчването му на жалбоподателката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3