Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
Гр. Русе, 21 февруари 2014г.
Русенският окръжен съд, търговско отделение, в откритото заседание на
21 януари 2014г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
като
разгледа търговско дело № 414 по описа за 2012 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът Г.Г.С. ЕГН ********** предявява
иск срещу "С. з." ООД ЕИК ***, представлявано от П.А.П., на основание
чл. 155, т.1 от ТЗ за прекратяване на търговско дружество "С. з." ООД
ЕИК ***, за откриване на производство по ликвидация на дружеството на основание
чл. 156 от ТЗ и за назначаване на Г.Г.С. за ликвидатор.
Ищецът е съдружник в "С. з."
ООД от учредяването на дружеството през 2008г. и притежава 1600 лв. от
капитала, което представлява 32%. Другите двама съдружници са Х. Т. - кипърски
гражданин с постоянен адрес в гр.Л., Р. К., и М. И. З. - също с постоянен адрес
в Р. К.. Управител на дружеството е П.А.П..
Ищецът твърди, че другите двама
съдружници Х. Т. и М. И. З. се дезинтересирали от дейността на дружеството и трайно
се установили в Р. К.. Те предоставили пълномощно на П.А.П., която освен
управител била и счетоводител на дружеството. Дружествените дела не вървели
добре, трупали се задължения към държавата, към служители и към клиенти за
неизплатени печалби от казиното. Ищецът не можел да установи връзка с другите двама
съдружници. Пратил нотариална покана на управителя П.А.П. да се яви в кантората
на нотариуса, за да представи търговските книги на дружеството, но последната
не се явила. Същата самоволно се разпореждала с активи на дружеството, с наличните
пари в касата и с реализираната печалба.
Изложените обстоятелства ищецът
определя като "важни причини" по смисъла на чл. 155, т.1 от ТЗ, които
обосновават прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация. Налице е
непреодолима пречка за осъществяване предмета на дейност на дружеството. Не е
възможно да се проведе общо събрание на съдружниците и да се приемат решения по
управлението на дейността и контрола.
Ищецът прави искане за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза за установяване финансовото състояние на
дружеството и за изискване на обяснения от П.А.П. в качеството й на управител -
законен представител на дружеството.
Ответникът "С. з." ООД ЕИК ***,
представлявано от П.А.П., е подал отговор на исковата молба, в който взема
становище, че искът е процесуално допустим, но изцяло неоснователен. Не са
верни твърдените в исковата молба обстоятелства и същите не представляват важни
причини за прекратяване на търговското дружество. Волята на съдружниците Х. Т.
и М. З. е отнетото имущество да бъде върнато в патримониума на дружеството, а
последното да продължи да извършва търговска дейност. Съдружникът Г.С. е
нанесъл вреди на дружеството чрез присвояване на цялото негово имущество. Той
държи всички основни средства на дружеството, включително и тези, които се
ползват по силата на договори за наем с трети лица. Управителят П.А.П. е била
за последен път в игралната зала на
Русенският
окръжен съд прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
прие следното:
„С. З.“ ООД ЕИК *** е учредено на 27
август 2008г. Дружеството е с регистриран капитал 5000 лв., от които внесени
3500 лв. Съдружници са Х. Т. 1700лв., Г.Г.С. 1600лв, М. И. З. 1700лв. Още при
учредяването в чл. 21, ал.2 от дружествения договор като управител на
дружеството е вписана П.А.П.. Предмет на дейност на дружеството е: организиране на хазартни игри след получаване
на разрешение от държавната комисия по хазарта при министерството на финансите,
търговия на едро и дребно, цигари и алкохол, сделки с недвижими имоти, посредничество,
внос и износ, производство, всички други дейности и услуги, които не са забранени
от закона. Съдружниците се задължили по дружествен договор да допълнят капитала
до приключване на финансовата 2008г. под страх от изключване.
Правната квалификация на иска е по чл.
155, т.1 от ТЗ - иск на съдружник за прекратяване на търговско дружество, ако
важни причини налагат това. Ищецът Г.Г.С. притежава 16 от общо 50 дяла от
капитала на дружеството, което представлява повече от 1/5 и му дава право да
води настоящия иск.
Г.Г.С. чрез нотариус рег. № 217 е
изпратил нотариална покана до П.А.П. – управител на „С. з.“ и поискал да се яви
в нотариалната кантора и да представи по опис всички фирмени книжа на
дружеството от основаването му 23.09.2008г. до 30.01.2012г. Съдружникът се
оплаква, че не получава информация за дружествените дела и предупреждава
управителя за отговорността по чл. 145 от ТЗ. Нотариусът е отбелязал, че
поканата се счита връчена при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК и е съставил
констативен протокол за неявяване на П.П. в нотариалната кантора. При
обясненията в съдебно заседание същата заявява, че не е получавала нотариалната
покана.
Съдът приема, че не е установен факта
на връчване на нотариалната покана на управителя. Управителят е длъжен да
предоставя информация за дружествените дела на всеки съдружник, но това става обикновено
в офиса по седалището на дружеството, където се намират по правило и
търговските книги. Обвинението към управителя е за неизпълнение на негови
задължения. Неизпълнението на задължения на управител на дружество с ограничена
отговорност така, както са уредени в дружествения договор и Търговския закон,
има други последици и не представлява важна причина за прекратяване на
търговското дружество. Това се отнася с още по-голямо основание за случай,
когато управителят не е съдружник.
Съставът на съдружниците не е променян
от учредяването на дружеството. Единият от тях е кипърски гражданин, другите
двама са български граждани. Не е доказано твърдението, че двама съдружници са се
установили трайно в Р. К. и се дезинтересирали от дружествените работи. Подобно
поведение би могло да се приеме за важна причина по смисъла на чл. 155, т.1 от ТЗ, но за целта е необходимо да се установи, че всички съдружници са
пребивавали постоянно на територията на Република България при учредяването,
приели са решение за учредяване на дружество с ограничена отговорност, в което
участието поначало не е чисто капиталово, а и чрез личен принос, а впоследствие
са напуснали трайно страната, поради което дейността на дружеството е била
затруднена или станала невъзможна. Тези
обстоятелства не са общо известни или безспорни и подлежат на доказване.
По делото е представена справка от НАП
за общите задължения на дружеството: 253896,99 лв. главница, 62856,52 лв.
лихва, общо 316753,51лв.
Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, назначена по делото, показва, че дружеството разполага по
счетоводни справки и баланс с активи на стойност 130554,06 лв. В търговския
регистър са публикувани годишните финансови отчети за 2008 и 2009години. За
2010, 2011 и 2012години годишните финансови отчети са съставени, но не са
обявени в търговския регистър. Според обясненията на управителя в съдебно
заседание, причината за това бил отказът на ищеца да подпише протокол за общо
събрание на съдружниците за приемане на годишен финансов отчет. За тези три
години са подадени данъчни декларации в НАП. Финансовият резултат за 2008
година е 0, за 2009г. 196000лв. печалба. Счетоводството на дружеството е
предоставило на вещото лице допълнителни данни, от които следва, че финансовият
резултат на 2010г. е 163371,34лв. печалба, за 2011г. 107961,94лв. печалба, а за
2012г. загуба 565,83 лв. Касова наличност по документи /оборотни ведомости/ е
както следва: 2009г. - 376022,97лв., 2010г. - 155769,41лв., 2011г. - 185630,92лв.,
2012г. – 185630,92лв. Към момента на изготвяне на заключението две лица са на
трудов договор: управителя П.А.П. и Д. И. И. – крупие в отпуск по майчинство.
Граждански договори не са налични.
Съдът преценява, че търговските книги
отчитат едно сравнително добро финансово-икономическо състояние на дружеството.
Задълженията към държавата в размер на 316753,51лв.
могат да бъдат изплатени с касовата наличност от 185630,92 лв. и стойността на
активите 130554,06лв.
Основната дейност на дружеството е
хазартни игри в игрална зала – Казино „Л.“ в гр. Р., ***. По делото са
представени разрешения № И-1584/3.10.2011г.
№ И-2084/3.01.2012г., издадени от Държавната комисия по хазарта за
организиране на хазартни игри в игрална зала в гр. Р., *** с 31 броя игрални
автомати и 55 броя игрални места. Разрешението се дава за срок от пет години,
считано от 29.09.2009г. С решение № И-846 от 29.03.2012г. по искане на „С. з.“
ООД предсрочно е прекратено действието на разрешението за организиране на
хазартни игри с игрални автомати в игралната зала. Държавната комисия по
хазарта е изпратила на съда общо четири протоколи за извършени проверки.
Първият е № 003785/24.11.2009г. по повод жалба от П. С. П.. Инспекторите са
констатирали формално нарушение на управителя на залата Р. К. да състави
протокол за спор с клиента и да го изпрати на комисията, но не и неизплащане на
дължими суми на клиента. Вторият протокол № 3455/28.09.2010г. констатира
наличието на 38 броя игрални автомати и 55 броя игрални места в залата и не
открива нарушения. Третият протокол № 4061/30.11.2011г. е по повод сигнал от Й.
И. Й., като в резултат на проверката се установява, че цялата печалба на
клиента в размер на 2400 лв. е изплатена. Четвъртият протокол № 49/26.06.2012г.
отразява проверка в „помещение-гараж, в който се съхраняват игралните автомати“
на „С. з.“ ООД. Адресът на гаража не е посочен. Достъп е осигурен от ищеца Г.Г.С..
Комисията е установила съхранението в две помещения – гаражи на 23 броя игрални
автомати. Изрично е записано, че помещенията са „без адрес“, а игралните
автомати се съхраняват от Г.Г.С..В протокола е записано също, че на четири
игрални автомати се визуализират „сумите, за които се твърди в жалбите, че са
спечелени“. Не е ясно от самия протокол за какви жалби става думи и какви са
последиците от констативния протокол.
В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца представи решение на Русенския районен съд
№ 1645 от 10.10.2013г. по гр. д. № 144/2013г. /постановено по време на
разглеждане на настоящото дело/, от мотивите на което става ясно две лица С. А.
Д. и И. Т. Т. са спечелили 201745 лв. на
игрални автомати в залата на ответното дружество, които не им били изплатени.
Русенският районен съд приема също така, че двамата са в близки отношения със
сина на Г.С. /ищеца/, който „неправомерно е изнесъл игралните автомати от
залата“. Решението на Русенския районен съд не е заверено дали е влязло в сила.
Окръжният съд прави извод, че ищецът
съхранява игрални автомати в гаражни помещения, като именно изнасянето на тези
автомати от игралната зала на ***, независимо от кого е извършено, е довело до
прекратяване на хазартните игри в игралната зала. Не е представено решение на
общото събрание на дружеството за предоставяне на право на съдружника Г.Г.С. да
съхранява игралните автомати. Управителят на дружеството П.А.П. е поискала
предсрочно прекратяване на разрешението за организиране на хазартни игри поради
невъзможността да продължи експлоатацията на игралната зала, което от своя
страна е свързано с действията на ищеца. Така установеното обстоятелство е
въведено в спора от ответното дружество чрез законния му представител, поради
което не може да служи като важна причина за прекратяване на дружеството.
Самото дружество счита, че ако игралните автомати бъдат върнати е възможно
възобновяване дейността на игралната зала,. Наред с това организирането на
хазартни игри не е единствен предмет на дейност на дружеството.
Иск по чл. 155, т.1 ТЗ за прекратяване
на дружество с ограничена отговорност е основателен ако постигането на дружествената
цел е станало невъзможно или пък съществуват други важни причини, засягащи
самото дружество. Дружеството не е създадено с някаква специална цел, различна
от целта на всяко търговско дружество – печалба от стопанска дейност. Основната
дейност – организиране на хазартни игри – е блокирана в момента поради действия
на ищеца Г.Г.С.. Дейността може да бъде възобновена, ако същият върне игралните
автомати в игралната зала, а управителят – поиска ново разрешение от Държавната
комисия за хазарта. С други думи спирането на дейността е временно. Това
обстоятелство е посочено чрез възражение от ответника и не може да бъде
основание за уважаване на иска. Съдът е ограничен до фактическите основания,
посочени в исковата молба. Никое от тези
фактически обстоятелства, посочени от ищеца, не представлява важна причина,
която да не може да бъде преодоляна. Финансово-икономическото състояние на
дружеството не показва неплатежоспособност. Дезинтересирането на двама от
съдружниците от дружествените дела, липсата на контакт с тях поради трайно
установяване в чужбина са обстоятелства, които не бяха установени по делото.
Наличието на евентуален конфликт между единия от съдружниците – ищеца и
управителя на дружеството не е важна причина по смисъла на чл. 155, т.1 ТЗ.
Върховен орган на дружеството е общото събрание на съдружниците. Не е
установено този орган да не може да се конституира поради някаква причина. Ищецът
има достатъчен по големина дял, за да предизвика свикване на общо събрание по
реда на чл. 138, ал.2 ТЗ. Общото събрание на съдружниците е органът, който може
да разреши въпросите, поставени от ищеца в исковата молба по настоящото дело:
липса на участие на двама от съдружниците в дружествените дела, действия на
управителя, които вредят на дружеството и други.
С оглед на изложените съображения
съдът приема, че искът по чл. 155, т.1 ТЗ не е основателен.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.С. ЕГН **********
***, иск за прекратяване на „С. з.“ ООД
ЕИК ********* гр. Р., ***, ***, представлявано от П.А.П., на основание чл. 155,
т.1 от ТЗ, за обявяване на дружеството в ликвидация и за назначаване на Г.Г.С.
за ликвидатор.
ОСЪЖДА Г.Г.С. ЕГН ********** ***, да
ЗАПЛАТИ на „С. з.“ ООД ЕИК *** гр. Р., ***, представлявано от П.А.П., сумата
200 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Съдия: