ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 751
от 04.10.2022 г., гр. Хасково
Административен
съд - Хасково,
в закрито съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа дело № 864/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за
социално подпомагане /ЗСП/ във връзка с чл. 197 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
на В.Т.Р. срещу Заповед №
ЗСП/Д-Х/686 от 25.07.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Хасково.
Твърди, че
незаконосъобразно му е отказана целева помощ за отопление за периода 2022 г. –
2023 г. Същият бил в брак с чужденка, която от 20 години не била в България и
няма контакт с нея, вкл. не знае и актуалния й адрес. Бил инвалид и живее в
общинско жилище, като няма средства за отопление. Сочи, че и за предходни
периоди е получавал целева помощ след произнасяне от съда. Моли заповедта да
бъде отменена.
Ответникът -
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, представя отговор по
жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че заявителят е декларирал семейно
положение „женен“ без данни на съпругата си и не е отстранил нередовностите в
срок. Сочи, че целевата помощ за отопление се отпуска на лица и семейства, в
което понятие се включват и лицата в брачни отношения, т.е. съпрузи, без
поставено изискване да живеят заедно. Липсата на данни за социален статус на
съпругата, неин подпис и съгласие за извършване на служебни проверки препятства
преценката за определяне правото на подпомагане, тъй като наличието на
обстоятелствата по чл. 10 и чл. 11 Правилника за прилагане на закона за
социално подпомагане /ППЗСП/ за всеки от двамата съпруги е формална законова
пречка за отпускане на социална помощ. Фактът, че съпругата на жалбоподателя е
с отнет статус на пребиваване от 2006 г. обуславяло единствено разделното живее
на брачната двойка, но не и прекратяването на брачната им връзка. Моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен съд – Хасково, въз основа на твърденията
на страните и след като се запозна със събрания по делото писмен доказателствен
материал, установи следното от фактическа страна:
На 04.07.2022 г. В.Т.Р. е подал заявление – декларация
за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия с вх. № ЗСП/Д-Х/686,
в което е посочил, че е пенсионер, здравословно състояние – ТЕЛК от 70 % до
89,99 %, обитавано жилище – общинско, движима собственост – лека кола, семейно
положение – женен за А.М.Б.– Р./без данни за настоящия й адрес и документи за
самоличност/.
На 04.07.2022 г. В.Т.Р. е уведомен по телефона, че
следва в 14-дневен срок да представи лична данни на съпругата си, както и
декларация за съгласие /разкриване на служебна тайна с декларация за данъчна и
осигурителна информация/.
На 22.07.2022 г. е
изготвен социален доклад по заявлението, в който е посочена липсата на данни за
съпругата. Констатирано е, че при приемането на декларацията е даден 14-дневен
срок за отстраняване на нередовностите, а именно – деклариране на съпругата му,
полагане на неин подпис и представянето й на документа за самоличност за
справка. Заявителят не бил отстранил нередовностите в срок. Предложено е да
бъде отказана целева помощ за отопление, тъй като г-н Р. не отговаря на
условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД07/5 във връзка с чл. 26, ал. 8 ППЗСП
– не може да бъде преценено правото на подпомагане, не са отстранени
нередовностите в дадения 14-дневен срок.
На основание чл. 13,
ал. 2 ЗСП, чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД07-5/2008 г., заповед на
Министъра на труда и социалната политика и РМС за одобряване изплащането на
допълнителни средства към целевата помощ за отопление за отоплителен сезон 2022
г. - 2023 г., въз основа на заявлението – декларация и изготвения социален
доклад е издадена Заповед № ЗСП/Д-Х/686 от 25.07.2022 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, с която се отказва целева помощ за
отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. /от 01
ноември до 31 март/ на лицето В.Т.Р.
с мотиви, че не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД07/5 във
връзка с чл. 26, ал. 8 ППЗСП – не може да бъде преценено правото на
подпомагане, не са отстранени нередовностите в дадения 14-дневен срок.
Заповедта е получена
от В.Т.Р. /лично/ на 28.07.2022 г.,
като е обжалвана пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане
/РДСП/ – Хасково в 14-дневен срок.
С Решение № 26-РД06-0016/24.08.2022
г. Директорът на РДСП – Хасково е потвърдил Заповед № ЗСП/Д-Х/686 от 25.07.2022
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково.
Решението е получено
от В.Т.Р. /лично/ на 26.08.2022 г.
При така установената фактическа обстановка
Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 149,
ал. 3 във връзка с ал. 1 АПК от лице срещу индивидуален административен акт по
чл. 21, ал. 1 АПК във връзка с чл. 98, ал. 2, изр. Второ и по аргумент от чл.
145, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, който го засяга неблагоприятно.
Разгледана по
същество, е основателна.
Заповед № ЗСП/Д-Х/686
от 25.07.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково
представлява отказ на административния орган да се произнесе по същество по
отправеното искане. Поради това и настоящото производство се развива по реда на
чл. 197 и сл. от АПК. Съдебното оспорване по този ред има за цел да установи
законосъобразността на преценката на административния орган за нередовността и недопустимостта
на искането, с което е сезиран. То няма за предмет да се произнесе налице ли са
основанията за издаване на искания акт. В правомощията на съда, произнасяйки се
с определение, е да отхвърли жалбата или да отмени отказа, като изпрати
преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по
същество /чл. 200, ал. 1 АПК/. При отмяна на изричния отказ по чл. 197 АПК
поради незаконосъобразност следва да се има предвид и прогласяване на
нищожността на акта, доколкото в теорията и практиката е застъпено становището,
че в широкия смисъл на понятието „незаконосъобразност“ се включва и
невалидността на акта. Процесният казус обхваща хипотезата, при която
административният орган не е разгледал заявлението за отпускане на целева помощ
за отопление с електроенергия, като е обективирал отказ поради неотстраняване
на нередовности в 14-дневния срок и невъзможност да се извърши преценка за
правото на подпомагане, без да прекрати образуваното пред него производство и
да остави без разглеждане като нередовно постъпилото заявление. Така вж.
Определение № 16870 от 11.12.2019 г. по адм. дело № 12528/2019 г., VІ отд. на
ВАС.
В производството по
чл. 197 и сл. от АПК съдът извършва проверка на законосъобразността на акта на всички
основания по чл. 146 АПК, като обсъжда и доводите на жалбоподателя.
Заповедта е издадена
от компетентен орган /чл. 13, ал. 2-3 ЗСП и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5
от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление,
издадена на основание чл. 12, ал. 4 ЗСП - Наредба № РД-07-5 от 2008 г./, поради
което не е налице основанието за прогласяване на нейната нищожност чл. 168, ал.
1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
„Социалните помощи са
средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи
до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали
потребности на подпомаганите лица и семейства“ /чл. 11, ал. 1 ЗСП/. Социалните
помощи са месечни, целеви и еднократни, като отпускането им се извършва въз
основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се и след преценка на доходите
на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в системата
на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат
на задължително предучилищно или училищно образование, възрастта и други
констатирани обстоятелства /чл. 13, ал. 1, чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗСП/.
Съгласно чл. 4, ал. 1
от Наредба № РД-07-5 от 2008 г. „лицата и семействата подават
заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на
Агенцията за социално подпомагане, в дирекции „Социално подпомагане“ по настоящ
адрес и при спазване на изискванията по чл. 26, ал. 2, 4, 5, 6, 7 и 8 от ППЗСП“.
Съгласно чл. 26, ал. 4
ППЗСП „към заявление-декларацията се прилагат документи за брутните доходи от: а)
трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения; б) извършване на
услуги с личен труд; в) дейности в областта на селското, горското и водното
стопанство; г) стипендии.“. „При необходимост дирекциите „Социално подпомагане“
могат да изискват и други документи от значение при определяне на правото на социално
подпомагане, които не могат да бъдат получени служебно“ /чл. 26, ал. 6 ППЗСП/.
„В случаите, когато е прието заявление-декларация с нередовни или липсващи
документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите
нередовности или за представяне на липсващите документи“ /чл. 26, ал. 8 ППЗСП/.
В конкретния случай на
04.07.2022 г. заявителят В.Т.Р. е
уведомен по телефона, че следва да представи лична данни на съпругата си, както
и декларация за съгласие /разкриване на служебна тайна с декларация за данъчна
и осигурителна информация/. Указано му е отстраняването на нередовностите да се
извърши в срока по чл. 26, ал. 8 ППЗСП, но същият не е предупреден какви са
последиците от неизпълнението на дадените указания, противно на разписаното в
общата разпоредба на чл. 30, ал. 2 АПК. В изготвения на 22.07.2022 г. е
констатирано, че при приемането на декларацията е даден 14-дневен срок за
отстраняване на нередовностите, а именно – деклариране на съпругата му,
полагане на неин подпис и представянето й на документа за самоличност за
справка. Тази констатация не съответства на обективираното в уведомлението от
04.07.2022 г., поради което и се формира извод за неяснота у лицето заявител в
какво се изразяват допуснатите в заявлението му нередовности и/или какви са
липсващите документи, отстраняването на които /първите/ и представянето на
вторите ще обуслови извод за редовно заявление, по което и директорът на
съответната дирекция „Социално подпомагане“ ще извърши преценка по същество и
конкретно налице ли е правото на подпомагане, а именно – да бъде отпусната
целева помощ за отопление.
С издадената и
оспорена в настоящото съдебно производство заповед, обаче, се отказва целева
помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. на
лицето В.Т.Р. с мотива, че същият не
отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД07/5 във връзка с чл. 26,
ал. 8 ППЗСП – не може да бъде преценено правото на подпомагане, не са
отстранени нередовностите в дадения 14-дневен срок. Административният орган
вместо да прекрати производството по едно нередовно заявление по реда на чл.
56, ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 1 и ал. 2 АПК е отказал предоставянето на исканата
целева помощ. Този негов подход, доколкото се смесват произнасянето по редовност/допустимост
и по същество по подаденото заявление, рефлектира върху извода каква в
действителност е волята на административния орган – отказ да разгледа едно нередовно
заявление по смисъла на чл. 26, ал. 8 ППЗСП или отказ да бъде отпусната
социална помощ поради отсъствието на право на подпомагане по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 2008 г. и чл. 10 – чл. 11 ППЗСП.
Отделно от това,
следва да бъде посочено, че след подаване на заявлението за социална помощ
социален работник извършва социална анкета и посещение на адреса, посочен в
заявлението. „Социалната анкета се изразява в установяване на факти и
обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на
подпомагане на заявителя и неговото семейство“, като при извършването й „се
вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен,
битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или
помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка“ /чл. 27, ал. 2 и ал.
8 ППЗСП/. От тълкуването на посочените разпоредби и чл. 12, ал. 2 ЗСП се
обуславя извод, че в обхвата на социалната анкета е и семейното положение на
лицето заявител. В случая не се оспорва, че жалбоподателят В.Т.Р. декларира съпруга А.М.Б.– Р.. Формално е налице „семейство“
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 ДР ППЗСП, поради което и преценката за право на целева
помощ за отопление следва да бъде осъществено и по отношение на съпругата на
жалбоподателя. Подробни доводи за това за първи път са обективирани в решението
на Директора на РДСП – Хасково, с което на практика се допълват мотивите за
постановяване на отказ, като се акцентира върху липсата на подпис от страна на
съпругата на жалбоподателя, съответно – се формира извод за липсата на съгласие
да бъдат извършени служебни проверки, свързани с това дали отговаря на
условията на чл. 10 и чл. 11 ППЗСП. От така формираната воля на органа при
осъществено оспорване на акта по административен ред отново се достига до
извода, че заявлението е разгледано по същество, а не е постановен отказ по
смисъла на чл. 197 АПК.
Независимо от това, в
разпоредбата на чл. 2, ал. 5, т. 5 от Наредба № РД-07-5 от 2008 г. е посочено,
че диференцираният доход за отопление се определя за всеки един от съвместно
живеещи съпрузи. По делото се установи, че жалбоподателят и съпругата му не
живеят заедно, т.е. не е налице хипотезата на „съвместно живеещи съпрузи“
въпреки съществуващите между тях семейни отношения, като изясняването на тези
обстоятелства по повод образуваното по подаденото заявление административно
производство не е извършено от социален работник. Безспорно В.Т.Р. попада в обхвата на понятието
„лице, живеещо само“, поради което и по отношение единствено на него следва да
бъде определен диференцираният доход за отопление по чл. 2, ал. 5, т. 1 от Наредба
№ РД-07-5 от 2008 г., а оттам и има ли право на целева помощ за отопление, като
отговарящо на условията по чл. 10 и чл. 11 ППЗСП. В този смисъл
административният орган, като е приел, че не са отстранени нередовностите на
заявлението в срок, за отстраняването на които, както се установи по-горе, са
дадени неточни указания по смисъла на чл. 26, ал. 8 ППЗСП, съответно - не може
да бъде преценено правото на подпомагане, е отказал исканата помощ на формално
основание, без да бъдат изследвани всички факти и обстоятелства от значение за
случая, вкл. и да бъдат събрани доказателствата, въз основа на които се
установяват, при спазване на разпоредбите на чл. 35 – чл. 37 АПК и принципите
на „истинност“ и „служебно начало“, разписани в чл. 7 и чл. 9 АПК.
Следва да се
акцентира и върху обстоятелството, че обективираният със заповедта отказ не се
основава на посоченото в социалния доклад – неотстраняване на нередовностите
чрез деклариране на съпругата, полагане на подписа й и представянето на
документи за самоличност, впоследствие и възпроизведени в решението на
Директора на РДСП – Хасково. Дори и да се приеме, че горното попада в обхвата
на понятията нередовност или непълнота на заявлението, в частта – придружаващи
го документи, то от значение е какви указания са били дадени по смисъла на чл.
26, ал. 8 ППЗСП, които, както се установи по-горе, не кореспондират с посоченото
в социалния доклад.
Оспореният акт е
издаден при неспазване на установената писмена форма /чл. 13, ал. 3 ЗСП/, при
допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи правото на защита на
заявителя, в противоречие с материалния закон и неговата цел /чл. 146, т. 2 -
т. 5 АПК/.
В конкретния случай Директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково е бил длъжен да се произнесе по
същество по подаденото от В.Т.Р.
редовно заявление, поради което отказът му да стори това следва да бъде
отменен, а преписката – изпратена за решаване на искането по същество след извършването
на социална анкета и посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението, и
изготвянето на социален доклад от социален работник съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ РД-07-5 от 2008 г., като органът следва да посочи налице ли са основанията за
отпускане на исканата социална помощ, а при отказ – последният да бъде
мотивиран съгласно изричната норма на чл. 13, ал. 3 ЗСП.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 200 от АПК, чл. 144 от АПК във връзка с чл. 253 от ГПК Административен
съд - Хасково,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-Х/686 от 25.07.2022 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния административен
орган -Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, за произнасяне
по същество по заявлението - декларация на В.Т.Р. за отпускане на целева помощ
за отопление с електроенергия с вх. № ЗСП/Д-Х/686/04.07.2022 г., КАТО ОПРЕДЕЛЯ 1-месечен /едномесечен/ срок,
считано от постъпване на преписката.
ОТМЕНЯ разпореждане от 14.09.2022 г., с което
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, и ЗАЛИЧАВА датата и часа на последното –
25.10.2022 г. от 10:45 ч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В
ЧАСТТА, с която е отменен оспореният акт и преписката е изпратена за
произнасяне от административния орган, подлежи на обжалване от страните,
участващи в административното производство, с частна жалба, подадена в 7 -
дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република
България чрез Административен съд - Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните
на основание чл.138, ал. 3 АПК.
Съдия: