Мотиви по НЧХД 110/2017 г.
В районен съд гр. Левски е постъпила тъжба от Д.П.Н. против Р.Г.И.
от с.гр., с която е повдигнато обвинение по чл. 130 ал.1 от НК затова, че на
27.08.2016 г. в гр. Л. причинил на Д.П.Н. разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота, изразяващо се в счупване на костите на носа, без
разместване на фрагментите и разкъсно – контузна рана по кожата на носа.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия и моли съда да постанови присъда, с която да го
признае за виновен и да му наложи съответно наказание.
Подсъдимия не се явява в съдебно заседание и не е изразил
лично становище по повдигнатото му обвинение с тъжбата. Не е давал обяснения.
Защитникът на подсъдимия изразява становище, че по делото
няма категорични доказателства, от които да се направи несъмнения извод, че
автор на деянието е подсъдимия, както и такива от които да се приеме, че ако
подсъдимия е извършил деянието, то той да е действал виновно.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от показанията наразпитаните по делото свидетели е, че
на 27.08.2016 г. вечерта св. С.Ш. и тъжителя Д.Н. излезли да се почерпят. Малко
по-късно Н. отишъл някъде и след известно време /около половин – един час/ Ш.
видял Н. да бяга и чул, че имало разправия, че станало сдърпване между Р. и Д.,
но той самия е категоричен, че не знае какво е станало, че от други хора „в
тълпата” разбрал, че Д. побягнал, че станало сдърпване между Д. и Р., след
което отишъл в домът на бабата и дядото на тъжителя и казал да го потърсят, „че
имало някакъв инцидент”. Св. Ш. заявява, че по-късно говорил по телефона с Д. и
от него разбрал, че е в болницата с разбит нос, но се помни дали Д. му е казал
кой му е разбил носа.
По делото в качеството на свидетел е разпитана и бабата на
тъжителя – св. Н.А., която заявява, че на 27.08.2016 г. вечерта св. С.Ш. й казал, че Д. са го били и отишъл в кака си А.
да го заведат в Бърза помощ. Свидетелката обяснява, че по-късно /когато отишла
в Бърза помощ/ от Д. разбрала, че Р. отишъл при него, че докато започнали да си
говорят го ударил с глава, че рукнала кръв, след което Д. отишъл при кака си А.
да го заведат в Бърза помощ, където го намерила св. А.. Св. А. заявява, че от Д.
знае, че той изобщо не е закачал Р., че не е имало нищо между тях и изведнъж Р.
го ударил с глава и кръвта рукнала, а по-късно в отговор на поставени й въпроси
свидетелката казва, че Д. е казал на Р. „Като си мъжкар, излез навън да се
разправяме”, ама последния „не чакал това нещо и го удари”.
От показанията на свидетелката Н.А., както и от тези на св. А.И.
се установява, че към онзи момент Д. и Р. не били в много добри отношения, че
имали конфликт, тъй като Д. живеел с братовчедка на Р., с която тогава се били
разделили.
От показанията на св. А.И. се установява, че вечерта на
панаира в гр.Л. й се обадил по телефона Д., който й казал, че Р. го е ударил и
е пред дома й, че когато тя и съпруга й се прибрали, видели, че е в кръв и го
закарали в Бърза помощ. Относно случилото се вечерта на 27.08.2016 г. преди
отвеждането на Д.Н. в ЦСМП гр. Л., свидетелката не дава подробно и конкретни
показания, а само, че е разбрала от Д., че с Р. са се спречкали, че тя
позвънила на бащата на Р. и му казала, че Д. ще потърси правата си, както и че
по-късно Д. е подал жалба. Свидетелката твърди, че когато разговаряла с бащата
на Р. той знаел за случилото се, но не пресъздава конкретно казани думи от
него, заявява че не е разговаряла с Р. по повод случилото се.
По делото няма разпитани други свидетели. Нито една от
страните не е поискала разпит на други лица, нито е посочила техни конкретни
имена и евентуални адреси за призоваване. От изложените свидетелски показания,
съдът приема, че по делото са останали много неизяснени въпроси от фактическа
страна, но от страна на тъжителя нито има направени искания за събиране на
допълнителни доказателства, нито са представени други такива, въпреки
твърденията в тъжбата, че е имало много хора, като последното се подкрепя и от
св. С.Р.Ш., който заявява, че е разбрал, че Р. е ударил Д. „от тълпата” – без последния да посочва
конкретно лице.
И тримата разпитани
по делото свидетели заявяват, че това за което говорят го знаят от Д.
/тъжителя/. Нито един от свидетелите не заявява да е възприел каквито и да било
факти относно действително случилото се между тъжителя и подсъдимия.
В тъжбата се твърди, че И.Б. е присъствал, когато Р.И. е
отишъл при Д., че го бутнал по рамото и му потърсил сметка за минал случай, при
който Д. го бил обидил в Г. по телефона, както и че в един момент И.Б. се
намесил и дръпнал настрана И., за да не се сбият, както и че Р.И. заявил, че
няма такива намерения, тъй като имало много хора. Нито едно от тези твърдения в
тъжбата не се установява. По делото не е доведено за разпит посоченото лице –
И.Б., нито е направено искане за призоваването му и разпитването му с посочване
на трите му имена и адрес за призоваване, с оглед твърденията, че е присъствал
на проявено агресивно поведение от страна на подсъдимия непосредствено преди
нанасянето на удара, за който се твърди от тъжителя.
По делото няма нито едно пряко доказателство, от което да се
установи, че действително подсъдимия и тъжителя в конкретния момент са се
срещнали, че между тях е възникнал конфликт и какво конкретно се е случило
между тях – нанесъл ли е някой от тях удари на другия, ако да – защо и т.н.
Показанията на свидетелите имат производен характер, тъй
като същите не са възприели извършването на престъплението, а дават информация
само въз основа на разказ на пострадалия, който не е бил в добри отношения с
подсъдимия /предвид данните за наличие на конфликт между тях – от св. Н.А. –
баба на тъжителя и св. А.И. – също роднина на тъжителя/.
Използването на производни доказателства е допустимо и
възможно, но в настоящия случай те не дават пълна информация за конкретно
осъществените факти, включени в състава на деянието, за което е повдигнато
обвинение с тъжбата.
От фактическа страна, съдът приема, че по делото е
установено, че на 27.08.2016 г. /на панаира/ в гр. Левски, тъжителя и св. С.Ш.
излезли да се почерпят. Известно време се това тъжителя Д.Н. отишъл някъде и
когато след около половин-един час св. Ш. го видял отново, той бягал и по-късно
му казал, че е в болницата. Св. Ш., разбирайки, че е „станало сдърпване” отишъл
в дома на бабата и дядото на тъжителя и им казал да го потърсят, че Р. го бил
ударил. Междувременно тъжителя Д.Н. отишъл пред дома на св. А.И., след което
бил откаран от нея и съпруга й в ЦСМП гр. Левски, където му била оказана
медицинска помощ. На следващия ден тъжителя посетил „Съдебна медицина” гр.
Плевен, където му бил извършен преглед и му било издадено медицинско
удостоверение за установеното при прегледа, а именно, че е налице счупване на
носа без разместване на фрагментите и разкъсно-контузна рана по кожата на носа.
От заключението на вещото лице съдебен лекар по делото, се
установява, че на тъжителя е причинено разстройство на здравето временно и
неопасно за живота, съчетано с болки и страдания, и оздравителен период между 2
до 3 седмици, както и че е възможно увреждането да е причинено от удар с глава.
При изложената фактическа обстановка, приета от съда и след
съобразяване на всички доказателства събрани в хода на съдебното следствие,
съдът приема, че в хода на съдебното следствие не са събрани никакви безспорни
и категорични доказателства за авторството на престъпното деяние, в което
подсъдимия е обвинен – за нанесена чрез удар с глава в областта на лицето на Д.Н.
лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носа.
Нито
едно от гласните доказателства не разкрива описания в тъжбата механизъм на
осъществяване на престъплението – подсъдимия да е нанесъл директен удар с глава
в областта на носа на тъжителя, не разкрива какво конкретно се е случило между
тях, нанасял ли е някой удари на другия, защо, кой е нанесъл удара, с който е причинено
телесното увреждане на Н., както и какви са конкретните обстоятелства
съпътстващи удара.
По
изложените съображения, съдът е приел, че не е установено подсъдимия да е автор
на престъплението по предявеното му обвинение и го е оправдал.
По
предявения граждански иск:
В
предвид обвързаността на гражданския иск от изхода на обвинението, съдът е
отхвърлил предявения от частния тъжител против подсъдимия граждански иск за
причинените от престъплението неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
При
този изход на делото, съдът е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия
направените деловодни разноски.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: