Р Е Ш Е Н И Е
№ 1529
17.06.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 8827 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД против Д.Г.А. и е за установяване на дължимост от ответника
на ищеца на сума, установена в производството по ч. гр. дело номер ***/2018 г.
по описа на БРС.
С определение № 1091/06.02.2019 г. съдът е приложил по делото съобщението до ответника
Д.Г.А., с
което са й изпратени препис от исковата молба и от
приложенията към нея за депозиране на отговор, и
й е назначил на основание чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител, който депозира отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество не се
явява.
В
съдебно заседание особеният представител на
ответника моли съда да отхвърли иска.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.01.2018 г. между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, в
качеството на кредитор, и Д.Г.А., в качеството на кредитополучател, е сключен
договор за кредит № MAX-*** (за
краткост Договора) на основание Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закон за потребителски кредит и Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Условията на договора са следните: размер на
кредита – 350 лева; погасителна вноска – 183,75 лева; срок на кредита – 3
месеца; брой погасителни вноски – 2; обща стойност на плащанията – 367,50 лева;
годишен процент на разходите – 27,03 %; годишен лихвен процент – 39,78 %.
Според чл.6, ал.1 от Договора при одобрение на заявката
за кредит, кредиторът се задължава да предостави потребителски кредит на
кредитополучателя в размер на 350 лева, наричан „заемна сума“, а
кредитополучателят се задължава да върне заемната сума на кредитора при
условията на Договора. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора кредиторът предоставя на
кредитополучателя заемната сума по банков път в срок от 5 работни дни, считано
от деня, следващ подписването на Договора.
Длъжникът приема и доброволен пакет „Всичко на Макс“, по
който се дължи възнаграждение на кредитора. Така общата дължима сума по кредита
и доброволния пакет е 525 лева, като същата следва да бъде платена, както
следва: на дата 20.02.2018 г. – 105 лева от допълнителния пакет; на дата
20.03.2018 г. – 172,15 лева главница, 11,60 лева лихва и 26,25 лева от допълнителен
пакет; на дата 20.04.2018 г. – 177,85 лева главница, 5,90 лева лихва и 26,25
лева от допълнителен пакет.
В Договора на няколко пъти се споменава за ОУ, но същите
не са представени по делото.
Тъй като кредитът не е погасен на падежа, кредиторът
подава в БРС на 08.06.2018 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу А.,
по което е образувано ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на съда. На 22.06.2018 г. по това дело е издадена заповед за
изпълнение № 2353 за сумата от 525 лева, представляваща главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението в съда.
Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява установителен иск за вземането
си пред БРС, по който е
образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК.
Според
чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. В този смисъл договор за
кредит № MAX-***/23.01.2018
г. попада под уредбата на ЗПК.
Според чл.11, ал.2 от ЗПК общите
условия (за краткост ОУ) са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. С доклада по делото, изготвен в съдебно заседание,
проведено на 29.05.2019 г., съдът указа на ищеца, че в негова тежест е да
докаже, че ответникът е получил и подписал ОУ. Със същото определение съдът
констатира, че ищецът не сочи доказателства за тези факти. Въпреки това „БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ“ ООД не ангажира доказателства, че е предоставило на А. ОУ, всяка
страница от които да е подписана от нея. Според чл.22 от ЗПК когато
не е спазено изискването на
чл.11, ал. 2, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Нормите, уреждащи
нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им
съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор
(ищецът черпи правата си от договор за потребителски кредит), съдът е длъжен да
провери неговата действителност и без да има позоваване на нищожност –
в този смисъл Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о. и Определение
№ 483 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2015 г., I г. о.
След като договорът за потребителски кредит е недействителен,
кредитополучателят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита – чл.23 от ЗПК. Такова задължение обаче ще възникне, ако
кредитополучателят е получил в действителност заемната сума. Както вече се
посочи, според чл.6, ал.2 от Договора кредиторът предоставя на
кредитополучателя заемната сума по банков път в срок от 5 работни дни, считано
от деня, следващ подписването на Договора. С доклада по делото съдът указа на
ищеца, че в негова тежест е да докаже, че сумата по Договора е предоставена на
ответника. Със същото определение съдът констатира, че ищецът не сочи
доказателства за този факт. Въпреки това „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД не ангажира
доказателства, че заемната сума е преведена на ответника по банков път. Ето защо
А. няма задължение да връща каквато и да е сума на дружеството.
Предвид изложеното искът се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото ищцовото
дружество няма право на разноски нито в
заповедното, нито в исковото производство.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски, а и
реално такива не е направил (представляван е от особен представител), поради
което такива не му се дължат.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК – *********,
против Д.Г.А., ЕГН – **********, иск за приемане за
установено, че А. дължи на дружеството сумата от 525 (петстотин двадесет и пет)
лева, представляваща главница по договор за кредит № MAX-***/23.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на
БРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с
оригинала!
ММ