МОТИВИ по НОХД № 503/08 г. по описа на РС - МОНТАНА
Подсъдимият Т. А. И. е обвинен в това, че на 18.04.2008
г. в гр. Монтана в качеството си на длъжностно лице – пласьор във фирма ЕТ “Б. М.
”*** присвоил чужди пари – 251.50 лева, собственост на фирмата, връчени в това
му качество – престъпление по чл. 201 от НК.
Прокурора поддържа обвинението, считайки, че може да
се приложи нормата на чл. 205, ал. 1, т. 1 от НК, без да е налице маловажен
случай.
Подсъдимият И. се признава за виновен и дава съгласие
по смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват свидетелите. При
условията на чл. 371, т. 2 НПК подс. И. призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитника на подс. И., изрази също съгласие по смисъла
на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за преквалифициране на деянието, сочейки, че е
налице маловажен случай и възможност наложеното наказание да е глоба.
Производството се разви при условията и реда на чл. 370,
ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без
да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. И. ***. 2000 г. – 18.04.2008 г. бил назначен
като пласьор при ЕТ “Б. М. ”***, представляван от св. Б. К. М..Това
обстоятелство се установява от приложените по досъдебното производство / ДП/ -
трудов договор № 27/03.07.2000 г. и допълнително споразумение към трудовия
договор от 01.01.2008 г..За да изпълнява дейността си на пласьор едновременно с
това подс. И. бил и шофьор при ЕТ, управлявайки служебен автомобил на ЕТ, за да
изпълнява заявки по обслужваните от ЕТ търговски обекти. Подс. И. следвало да
разнася хляб и хлебни изделия произвеждани от ЕТ “Б. М. ”***, като това ставало
в магазини по ежедневен предварително определен маршрут. Доставяйки хлебните
изделия подс. И. получавал и съответната сума за доставените и продадени
изделия, а наред с това вземал и заявките за следващия ден, за да ги представи
при ЕТ за изпълнение. След края на всеки дневен курс подс. И. предавал
събраните заявки от магазините по маршрута, който обслужвал и отчитал събраната
сума пари за вече доставената и реализирана продукция на ЕТ. На 18.04.2008 г. както
обикновено подс. И. тръгнал по ежедневния си маршрут с натоварена продукция за
разнасяне управлявайки служебния т. а. “Мерцедес 308 Д” с ДК № ***********. След
обяд на 18.04.2008 г., както следвало да стане, подс. И. не се явил в офиса на
фирмата и не отчел събраните пари, нито заявките за следващия ден. Часове след
края на работния ден св. М. притеснявайки се за подс. И., който бил съвестен и
принципен работник при ЕТ, започнал да се опитва да се свърже по телефон с подсъдимия.
При позвъняването св. М. установил, че мобилния телефон на подс. И. е изключен,
при което със св. Камелия Каменова тръгнали по маршрута на подс. И., установявайки,
че подс. И. е доставил стоката и на последния магазин по маршрута си, но
въпреки това не се е прибрал в гр. Монтана. Заради горното св. М. *** на 21.04.2008
г. сигнализирайки липсата на подс. И. и управлявания от него т. а. “Мерцедес
308 Д” с ДК № ***********. По повод на жалбата на св. М. било образувано ДП при
РУ на МВР Монтана в хода на което на 22.04.2008 г. т. а. собственост на ЕТ “Б. М.
”*** и управляван от подс. И. на 18.04.2008 г., бил намерен изоставен в гр. Видин.
Намерения т. а. бил без установени липси и повреди, като с приемо –
предавателен протокол от 22.04.2008 г. без липси, повреди и интервенции бил
върнат на св. М..Видно от приложената по ДП служебна бележка от ЕТ – л. 27 от
ДП, стойността на доставената продукция от подс. И. по маршрута на 18.04.2008 г.,
възлизала на 251.50 лева, именно и толкова пари следвало да отчете подс. И. в
офиса на фирмата. След време подс. И. се свързал по телефона със св. М. и
поискал да се срещнат. На срещата подс. И. споделил със св. М., че на 18.04.2008
г. заради дължими пари бил заминал за чужбина, ползвайки оборота от доставките.
Така подс. И. известно време работел в Чехия, като след добиване на средства
необходими му за връщане на заемите, се завърнал отново в България. Още през м.
10.2008 г. подс. И. върнал дължимата сума на св. М. в размер на 251.50 лева, а
в рамките на съдебното следствие по делото на 21.01.2009 г. св. М. лично заяви,
че дължимата сума е възстановена от подс. И. и затова няма претенции към него. Междувременно
подс. И. продал и наследствена земя, което също му помогнало да върне взетите
заеми. Парите взети в заем от подс. И. били главно за покриване на лечението на
майка му, която е 98 процента инвалид нуждаеща се от чужда помощ. Заради
последното подс. И. се грижел за майка си и преди да замине за чужбина я
настанил в дом за възрастни хора. Понастоящем подс. И. когато бъде нает доставя
МПС – ва от чужбина по заявка, и така се препитава.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът
намира, че обвинението за присвояване по смисъла на НК е доказано по несъмнен
начин. Към 18.04.2008 г. подс. И. е имал качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. ”б” от НК.
Съдът призна подсъдимия Т. А. И. за невинен
и го оправда по обвинението за извършено престъпление по смисъла на
основния състав на чл. 201 от НК, приемайки, че деянието е маловажно по смисъла
на чл. 205, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 204, б. ”а” от НК – липсват настъпили вредни
последици и са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които
определят деянието на подс. И. с по – ниска степен на обществена опасност, сравнявайки
го с обикновените случай на присвояване от този вид. Приемайки, че деянието е
маловажно имаше за последица оправдаването на подс. И. по обвинението за
престъпление по смисъла на основания състав на чл. 201 НК. Многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства са – ниския размер на присвоените пари, поведението
на подсъдимия при извършване на деянието и след това, и не на последно място
семейното и социалното му положение – подс. И. сам се е грижил за болната си
майка, вземал е в заем пари, за да я снабдява с нужните й лекарства, защото
макар и съвестно да работел при св. М., получаваното минимално възнаграждение
не му достигало. Вярно е, че на 18.04.2008 г. освен, че е присвоил чуждите пари,
подс. И. е изоставил без надзор повереното му служебно МПС – во, без да съобщи
за това на св. М., но видно е от данните по делото, че само няколко дни по –
късно т. а. е бил намерен и по него не са били установени липси или повреди. Винаги
следва да се изследва конкретното деяние в контекста на всички други
обстоятелства по делото, които имат значение за неговото правилно квалифициране.
В случая не става дума за деяние по смисъла на основания състав на чл. 201 НК, защото
деянието е маловажно от гледна точка на неговите конкретни обективни и
субективни признаци. Вида на производството не пречи на съда когато констатира
материална незаконосъобразност имаща за последица на квалифициране на деянието
като по – леко наказуемо, съдът да отстрани тази незаконосъобразност и да
приложи закон за по – лекото наказуемо престъпление.
Налице е и хипотезата на чл. 205, ал. 1 от НК защото
до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд – РС Монтана, присвоените
пари са били заместени от подс. И. – лично св. М. заяви, че сумата от 251.50
лева му е възстановена от подс. И..
Имайки предвид гореизложената фактическа обстановка и
при това тълкуване на закона, съдът намери, че подсъдимия Т. А. И. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 205, ал.
1, т. 5 вр. с чл. 204, б. ”а” вр. с чл. 201 от НК:
- на 18.04.2008 г. в гр. Монтана при условията на
маловажен случай в качеството си на длъжностно лице – пласьор присвоил
чужди пари в размер на 251.50 лева, собственост на ЕТ “Б. М. ”***, представляван
от Б. К. М., връчени в това му качество, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд присвоените пари са били заместени от
подсъдимия.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс. И. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са: неправилното
отношение към повереното му чуждо имущество в контекста на моментното състояние
на И. – лични и парични проблеми.
За извършеното от подсъдимия Т. А. И. престъпление
по чл. 205, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 204, б. ”а” вр. с чл. 201 от НК, съдът го
призна за ВИНОВЕН като намира, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал.
1, б. ”а” – б. ”в” НК, респ. следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в
размер на 500 / петстотин / лева. В особената част на НК са предвидени
наказания – пробация или глоба от сто до триста лева за престъплението по чл. 205,
ал. 1, т. 5 вр. с чл. 204, б. ”а” вр. с чл. 201 от НК, подсъдимия не е осъждан,
досега по отношение на същия не е прилагано и освобождаване от наказателна
отговорност, а имуществените вреди от престъплението макар и причинени са вече
възстановени от подс. И. – При определяне размера на глобата съдът съобрази във
връзка с чл. 27, ал. 2 ЗАНН, че подсъдимия е извършил престъпление за първи път,
искрено съжалява за извършеното, понастоящем е без постоянна работа. Липсват
доказателства за обстоятелства, които да налагат определяне на глобата в по –
голям размер, затова и съдът наложи размер на глоба от 500 лева – при минимума
предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК.
Съдът изхождайки от Решение №480/2001 г. – второ
наказателно отделение при ВКС намира, че след като са налице предпоставките за
приложението на чл. 78а НК то той е длъжен да приложи тази разпоредба.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подс. И.
да заплати по сметка на ВСС сумата 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист за събиране на наложената глоба.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: