Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на
петнадесети февруари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А. гр.д.№
2801 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение №
20254132 от 17.11.2020 г. СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 12831/2020 г. е осъдил „Б.И.“
АД да заплати на И.А.Б. сумата от 1 000 лв. на основание чл.498, ал.3 вр.
чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.493, ал.1 КЗ вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД-обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило на 09.09.2018 г., като е отхвърлил иска за
горницата над сумата от 1 000 лв. до пълния предявен размер от 4 000
лв., като частичен иск от 6 000 лв., като неоснователен.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от
ищцата- И.А.Б. в частта, с която е отхвърлен иска.Въззивницата излага
оплаквания, че присъденият размер на обезщетението за претърпените от нея
неимуществени вреди не е справедлив и е драстично занижен.Излага доводи, че
обезщетението не е съобразено с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като по
делото е установено, че от процесното ПТП тя е получила контузия на гръдния кош
и травма на левия лакът, които са й причинили интензивни болки, които са
налагали приемането на обезболяващи медикаменти, като болковият синдром в
засегнатите зони се е засилвал при всяко движение на ръката в областта на лакътната
става и при движение на снагата и при дълбоко вдишване, който е водил и до
функционални нарушения и до необходимостта от щадящ режим.Претърпените болки и
страдания са оказали отрицателно въздействие и върху психиката на
ищцата.Твърди, че съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото
относно наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото
на ищцата за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди, за
ангажиране на отговорността на ответника, както и относно липсата на
съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, но не е преценил
правилно обстоятелствата при определяне на еквивалентния размер на дължимото
обезщетение в конкретния случай.Решението не е съобразено и с установената
съдебна практика относно справедливия размер на обезщетението за претърпените
вреди с оглед на всички обстоятелства в конкретния случай, както и лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти
ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лв. при
две и повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи предявения иск до претендирания
размер.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба- ЗД „Б.И.“ АД оспорва същата.Изразява становище, че
присъденият размер на обезщетението напълно репарира претърпените от ищцата
вреди.Твърди, че от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е
установено, че ищцата е получила травми от процесното ПТП, които са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота-контузия на гръден кош,
без да има счупване на гръдна кост, както и охлузване в областта на лява
лакътна става, като раната е била единствено почистена и обработена с
антисептични средства и е поставена ваксина против тетанус, раните са без шевове
или друга хирургична манипулация.В показанията на разпитания по делото свидетел
не се споменава за болки и травми в лявата ръка, ищцата не е претърпяла
оперативна интервенция, не е лежала в болница, не й е било приложено някакво
специално лечение, претърпените травми са леки и не изискват продължителен
лечебен период.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.Ищцата- И.А.Б. твърди, че на
08.09.2018 г. около 18,30 ч. в гр.София, на бул.„Царица Йоанна“ е реализирано
пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил марка „БМВ
530“ с рег.№ ********и лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с рег.№ ********и лек
автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ *******.Твърди, че ПТП е настъпило по вина на
водача на л.а. „БМВ 530“, който се е движел по бул. „Царица Йоанна“ в посока от
бул. „Панчо Владигеров“ към ул. „Луи Пастьор“ в лявата от три пътни ленти.В
същия момент л. а. „Фолксваген Лупо“ се е движел в обратна посока в лявата от
три пътни ленти, а зад него в средната пътна лента се е движел л.а. „Киа
Сийд“.Водачът на л.а. „БМВ 530“ по неустановени причини се е отклонил наляво и
е изгубил управление на автомобила, навлязъл е в лявата пътна лента за насрещно
движение, в резултат на което е последвал сблъсък между л.а. „БМВ 530“ и л.а. „Фолксваген
Лупо“.Същевременно водачът на л.а. „Киа Сийд“ не е имал техническата възможност
да спре и е ударил л.а. „Фолксваген Лупо“.Ищцата твърди, че вследствие на
инцидента като водач на л.а. „Фолксваген Лупо“ е получила травматични увреждания,
изразяващи се в контузия на гръдния кош и контузия на лявата лакътна
област.Непосредствено след ПТП е прегледана и транспортирана от екип на
ЦСМП-София и е приета по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с оплаквания от
силни болки в гръдната област и лявата ръка, назначени са и комплексни
рентгенографски изследвания и поради продължаващите оплаквания от болки в
областта на гръдния кош й е извършен последващ преглед и са й направени
последващи рентгенографии.Твърди, че
резултат на преживяното ПТП е изпитала интензивни и негативни
изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и цялостно емоционално и
физиологическо сътресение и смущение, а в областта на засегнатите области на
тялото е изпитвала интензивни болки.Излага твърдения, че движенията на снагата
й са били ограничени и болезнени заради придобитата гръдна травма, която е
предизвиквала болков синдром при палпация, при завъртане и навеждане, както и
при дълбоко дишане, кашляне, кихане и т.н.В резултат на контузията на левия
лакът освен болковият синдром в тази област е била ограничена временно
възможността за функционално и пълноценно използване на травмирания горен ляв
крайник с ограниченост на движенията му и се е наложило гръбначният стълб и
лявата ръка да бъдат поставени под щадящ режим, изключващ физическото им
натоварване.За овладяване на болките ищцата е приемала обезболяващи и
противовъзпалителни средства, придобитите травми са й създали неудобства при
намирането на удобна поза за сън, в резултат на
което е страдала и от временно безсъние, което е рефлектирало
отрицателно върху цялостния й жизнен тонус.Събитието се е отразило негативно и
върху психиката й и е породило перманентно посттравматично притеснение у нея
при последващо управление на моторно превозно средство, изпитва тревожност,
напрегнатост и раздразнителност.С оглед уврежданията ищцата е ползвала отпуск
за временна неработоспособност за период от 14 календарни дни.Към датата на ПТП
отговорността на водача на „БМВ 530“ с рег.№ ********е застрахована в ЗД „Б.И.“
АД по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/002/118001327267
с период на застрахователно покритие от 02.05.2018 г. до 01.05.2019 г.Твърди,
че е предявила претенция по реда на чл.380 КЗ към ЗД „Б.И.“ АД за изплащане на
застрахователно обезщетение, получена от ответника на 01.11.2019 г., по повод
на която е заведена щета № **********, по която с писмо с изх.№
НЩ-8573/20.11.2019 г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.Твърди, че с изтичането на 3-месечния срок за окончателно
произнасяне по претенцията ответникът е изпаднал в забава и дължи законна
лихва, считано от 01.02.2020 г.Моли съда да осъди ответника-ЗД „Б.И.“ АД да й
заплати сумата от 4 000 лв. /частичен иск от 6 000 лв./-обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 08.09.2018 г.
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Видно
от
представения констативен протокол на СДВР № К 583 на 08.09.2018
г. около 18,30 ч. в гр.София, бул. „Царица Йоанна“ в района на бл.963 е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил марка „БМВ 530“ с рег.№ ********с водач Л.З., лек автомобил
„Фолксваген Лупо“ с рег.№ ********с водач И.Б. и лек автомобил
„Киа Сеед“ с рег.№ ********с водач Р. В. при
следните обстоятелства: л. а. „БМВ 530“, който се е движел по бул. „Царица
Йоанна“ в посока от бул. „Панчо Владигеров“ към ул. „Луи Пастьор“ и в
района на бл.963 участва в ПТП с
насрещно движещия се л. а. „Фолксваген Лупо“,
който вследствие на удара участва в ПТП с намиращия се отдясно л.а. „Киа Сеед“.
Видно
от представения болничен лист № Е 20182118141 от 13.09.2018 г. ищцата е била в
отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 10.09.2018 г. до 23.09.2018
г. /14 дни/.
С
писмо изх.№ НЩ-8573/20.11.2019 г. ответникът е отказал да изплати
претендираното от И.Б. застрахователно обезщетение за ПТП от 08.09.2018 г., тъй
като не е представила служебна бележка, че постановление за прекратяване на наказателно
производство № 37316/2019 г. не е обжалвано-оригинал или заверено копие.
Първоинстанционният
съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че водачът
на л.а. „БМВ 530“ с ДК№ ********е бил застрахован по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника към датата на процесното ПТП.
От
заключението на приетата по делото комплексна авто-техническа и медицинска експертиза
на вещите лица Й.Й.и Ц.Г.е установено, че процесното ПТП е настъпило, като водачът на л.а. „БМВ
530“с рег.№ ********се е движел по бул. „Царица Йоанна“ в посока от
бул. „Панчо Владигеров“ към ул. „Луи Пастьор“ в лявата от три пътни ленти със
скорост от 60 км/ч.В същия момент л. а. „Фолксваген Лупо“ с рег.№ ********се е движел в
обратна посока в лявата от три пътни ленти със скорост от 40 км/ч, , а зад него в
средната пътна лента се е движел л.а. „Киа Сийд“ с рег.№ *******.Водачът на
л.а. „БМВ 530“ по неустановени причини се е отклонил наляво и в условията
на изгубена управляемост на автомобила е навлязъл в лявата пътна
лента за насрещно движение.Водачът на л.а. „Фолксваген Лупо“ не е
имал възможност да спре и е реализирал удар в пътната лента на лек автомобил
„Фолксваген“.Първоначалното съприкосновение е било между предната част на лек
автомобил „Фолксваген“ и страничен в левите врати на л.а. „БМВ“.Водачът на
движещото се зад л.а. „Фолксваген“ превозно средство-л.а. „Киа“ не е имал
техническа възможност да спре и с предната лява част на автомобила е ударил
ротиращия около масовия си център л.а. „Фолксваген“ в неговата предна част.Същевременно
водачът на л.а. „Киа Сийд“ не е имал техническата възможност да спре и е ударил
л.а. „Фолксваген Лупо“.От техническа гледна точка причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „БМВ“, който е навлязъл в
лентата за насрещно движение.Водачът е имал възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако с органите за управление на превозното
средство и изборът на скорост се е движил в собствената пътна лента, без да
навлиза в лентата за насрещно движение.При пострадалата И.Б. установени данни
за травма с контузия на гръден кош, като са изказани съмнения за счупване на
гръдната кост, установено е и охлузване в областта на лява лакътна става.При
контролен преглед на 10.09.2019 г. е отхвърлено съмнението за счупване на
гръдната кост и е прието, че се касае само за мекотъканни травми.Получените
травми поотделно и заедно са с характер на временно разстройство на здравето
неопасно за живота.Травмите са били съпроводени с болки и страдания, които в
началото са били по-интензивни и са налагали прием на обезболяващи
медикаменти.До 1-2 седмици от инцидента болките са се усилвали при всяко
движение на ръката в лакътна става и при движение на снагата, което е водело и
до функционални нарушения.За ръката временно са били затруднени движенията в лакътната става, а за снагата-усилващи се
болки при движения на гръден кош, включително и при дълбоко вдишване.С времето
болките са отшумявали до пълното им изчезване средностатистически до около 3
седмици.По делото липсва подробно описание на травмата в лява лакътна става,
като за дълбочината на увреждането индиректно говори факта, че е проведен само
тоалет на охлузването и е поставен ТАП 0,5 сс /ваксина против тетанус/ без
хирургична обработка и имобилизация на ръката.През първите две седмици е била
налице смутена функция на ръката, както
и съобразен с това щадящ режим.При благоприятно протичане на оздравителен
процес пълно възстановяване е настъпило до 3 седмици след инцидента.Липсата на
представени медицински документи за контролни преглед след този период потвърждава
този извод.
Свидетелката Л.З. твърди, че е била
водач на л.а. „БМВ 530“ с рег.№ *******, участвал в процесното ПТП.Спомня си,
че е било дъждовно и мокро, загубила е контрол на колата, тя е поднесла и е
влязла в насрещното платно, като е ударила две коли-едната „Фолксваген“ и
другата-такси, без да си спомня марката.Жената от „Фолксвагена“ е била
изплашена и се е оплаквала от болки в гърдите, била е извикана „Бърза помощ“ и
е транспортирана в „Пирогов“.
По делото е разпитана и
свидетелката А.П., която твърди, че преди две години, през м. септември или
октомври привечер ищцата й се е обадила по телефона и й е казала, че е
претърпяла катастрофа.Когато свидетелката е отишла на място, ищцата е била в
линейката и не си е спомняла, че й се е обадила.Твърди, че ищцата е имала много
силна болка в гърдите, оплаквала се е, че не може да диша, но е отказала да
остане в болница.Твърди, че след напускането на болницата ищцата е имала болки
в крака, но основно болката е била в гърдите и е дишала трудно.Доста време се е
възстановявала, първоначално не е била на работа, после е ходила почасово на
работа, била е много стресирана, не е искала да шофира, имала е страх да излиза
от вкъщи сама без придружител, ходила е на рехабилитация.До Нова Година на 2018
г. е била в по-тежко състояние.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката относно
периода на отсъствие от работа на ищцата и относно продължителността на
възстановителния период, тъй като в тази част те не съответстват на представените
писмени доказателства, от които е установено, че ищцата е била в отпуск поради
временна нетрудоспособност 14 дни в какъвто смисъл са и твърденията на самата
ищца.По отношение на възстановителния период липсват доказателства същият да е
продължил извън обичайния такъв съгласно медицинската част на приетата
комплексна експертиза.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380.
За да са налице предпоставките за уважаване на иска, е необходимо наличието
на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и
ответника, и предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно виновно поведение на
застрахования, вреди и причинна връзка между тях и поведението на деликвента.
Първоинстанционният съд е приел, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди от процесното ПТП, които е определил на 1 000 лв. и е
отхвърлил като недоказано възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата поради непоставен предпазен колан по време на
инцидента.
Предмет на спор пред въззивната инстанция е единствено
размера на обезщетението.
Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупната преценка на всички релевантни критерии справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди с оглед
разпоредбата на чл.52 ЗЗД възлиза на 2 000 лв.При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази характера и тежестта на уврежданията, които са
причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота; възрастта
на пострадалата към момента на настъпване на ПТП; краткият възстановителен
период /около 3 седмици/; проведеното консервативно лечение; липсата на
неблагоприятни последици за здравето на ищцата; интензивността и
продължителността на изпитваните от нея болки, които са отшумели в рамките на
възстановителния период; търпените неудобства, свързани с временно затруднение
на движенията в лакътната става; преживеният страх, както и стресът от
произшествието, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Лимитите на застраховане са сред
обективните критерии, които се съобразяват, но те нямат самостоятелно значение
и могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически
условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост /в този
смисъл-решение № 95/24.10.2012 г. на ВКС, т.д.№ 916/2011 г., I ТО/.Обезщетението следва да бъде съобразено с
действително претърпените неимуществени вреди.
Други оплаквания във въззивната жалба не са въведени, а
съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в
нея.
Поради частичното разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 1 000 лв. до
2 000 лв., както и в частта, с която ищцата е осъдена за заплати на
ответника разноски за сумата над 235 лв. до 352,50 лв., като вместо това се
постанови решение, с което в тази част искът да се уважи.В останалата обжалвана
част решението следва да се потвърди.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивника и сумата от 265 лв.-разноски за първата инстанция, както
и 166,67 лв.-разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция или общо 431,67 лв.Съдът намира за неоснователно
направеното от въззиваемия възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, тъй
като същото е в минималния размер /440 лв./ съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия
сумата от 66,67 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20254132 от 17.11.2020 г. на СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 12831/2020 г. в
частта, с която е отхвърлен иска на И.А.Б. ***“ АД с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за сумата над 1 000 лв. до 2 000 лв.- -обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.09.2018 г. в гр.София, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на И.А.Б. с ЕГН ********** и с адрес: ***
и сумата от 1 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 08.09.2018 г. в гр.София със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска-04.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на основание чл.78, ал.1 ГПК на И.А.Б. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 431,67
лв.-разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА И.А.Б. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Б.И.“ АД с ЕИК *******
и със седалище и адрес на управление:*** сумата 66,67 лв.-разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.