Решение по дело №867/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалбата от З.С.Д., ЕГН **********,***, срещу Заповед № ЗСПД/Д-В-ДЧ/434/09.03.2023г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни чифлик, с която на Д. е отказано отпускането на еднократна/месечна помощ за детето Б.З.Д..

Жалбоподателят твърди, че вече четвърта година майката на Б.Д.– М.Р., не живее с него и детето, като нямат никакъв контакт с нея. Д. сочи, че живее със своите родители и заедно се грижат за детето. В депозирана уточняваща молба сочи, че всички разходи за отглеждането на детето се поемат от него и няма сключен брак с Р.. С тези съображения намира оспорената заповед за незаконосъобразна и отправя искане да бъде отменена. В съдебно заседание поддържа жалбата.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик в писмено становище от 19.05.2023г. излага, че жалбоподателят няма изрично получено писмено съгласие от майката на детето за получаване на помощи по чл.2, ал.3 от ЗСПД, и на същия не са предоставени родителските права по отношение на детето Б.З.Д., поради това ДСПД – гр. Долни чифлик не би могла да направи преценка на кого от двамата родители да бъде отпусната помощта по чл.7, ал.1 от ЗСПД.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

З.С.Д. е подал Заявление - декларация № ЗСПД/Д-В-ДЧ/434/07.03.2023г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст по чл.7 от ЗСПД за детето Б.З.Д. ЕГН **********. Към заявлението е приложена Служебна бележка от „АИППМП ДП Д-р Р. Т. М.“ ЕООД – гр. Бяла, че на детето са извършени задължителните имунизации и профилактични прегледи, и Удостоверение от „Артебяла“ ЕООД за изплатени трудови възнаграждения на З.С.Д. за периода м.03.2022г. – м.02.2023г.

Със Заповед № ЗСПД/Д-В-ДЧ/434/09.03.2023г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик, е отказано на З.С.Д. предоставянето на месечна помощ за Б.З.Д., тъй като не отговаря на условието на чл.22, ал.1 от ППЗСПД - месечните помощи за дете да се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, и не е предоставено изрично писмено съгласие на майката помощите по чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД да се получават от бащата, съгласно чл.9, ал.2 и ал.3 от ЗСПД.

В съдебното производство жалбоподателят е представил служебна бележка изх. № ЗР-22-17/18.04.2022г. от директор на Детска градина „Първи юни и детска кухня“ – гр. Бяла, с която е удостоверено, че Б.З.Д. е записана за учебната 2022/2023г. в трета възрастова група, и редовно посещава детската градина. Към жалбата е приложено и Удостоверение за раждане на Б.З.Д., от което се установява, че нейни родители са М.А.Р.и З.С.Д..

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена на 25.04.2023г., видно от приложеното в административната преписка известие за доставяне, т.е. след постъпване на жалбата в съда на 19.04.2023г. В самата нея е посочено от жалбоподателя, че е получил заповедта на 13.04.2023г. Видно от гореизложеното, жалбата е подадена в установения срок, от надлежна страна, пред компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, съобразно чл.10, ал.4 от ЗСПД. В същата са изложени фактически и правни основания, мотивирали административния орган да откаже отпускане на месечна помощ за дете, като е налице съответствие между едните и другите. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспорената заповед.

С чл. 2, ал.3, т.2 от ЗСПД е предвидено предоставяне на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. На основание чл.3, т.2 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната. Съгласно чл.4а, ал.1 от ЗСПД, право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. В чл.7 от ЗСПД е предвидено, че месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето:

1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

2. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

3. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние;

5. живее постоянно в страната.

Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗСПД, помощите по чл. 2, ал. 3 се предоставят през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката), родителя, настойника или попечителя. Съгласно ал.2 на разпоредбата, с изричното писмено съгласие на майката помощите по чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3 могат да се получават от бащата. Съгласно чл.9, ал.4 от ЗСПД, месечните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3 за деца с разведени родители се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. На основание чл. 22, ал.1 от ППЗСПД, месечните помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. При разведени родители се вземат предвид само доходите на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

При анализа на гореизложената нормативна уредба се налага извод, че в ЗСПД и ППЗСПД липсва изрична уредба за случаите, в които родителите са без брак, във фактическа раздяла са и майката не е дала съгласие за получаване на месечните помощи на детето.

Няма спор между страните, че детето – Б.З.Д.се отглежда от бащата – З.С.Д.. Между родителите няма брак и те са във фактическа раздяла от четири години, като липсва какъвто и да било контакт между двамата. Майката не е предоставила изрично писмено съгласие за предоставяне на помощите и липсва акт, с които родителските права да се предоставят на бащата.

Спорът между страните е при липса на установен контакт с майката на детето, липса на дадено съгласие от нея за получаване на месечните помощи и липса на акт за предоставяне родителските права на бащата, има ли право бащата да получава месечните помощи за дете, за което се грижи. След като родителите са във фактическа раздяла, нормите на чл.123, ал.1 и 2 от СК, които предвиждат родителските права да се упражняват по общо съгласие на родителите са практически неприложими. Нормата на чл.9, ал.4 от ЗСПД, която предвижда, че месечните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3 за деца с разведени родители се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, следва да намери приложение в случая, защото фактическите отношения са като при развод, и бащата полага изцяло и единствено грижи за детето, което не се оспорва от ответника.

На основание чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В настоящия случай детето и бащата са е в едно семейство, по смисъла на §1, т.1, б. “в“ от ДР на ЗСПД, същият полага грижи за него, като няма доказателства майката да полага грижи за детето. За постигане целите на чл.2, ал.3, т.2 вр. чл. 4а, вр. чл. 7, ал.1, т.1 – 5 от ЗСПД, следва месечната помощ да бъде отпусната на бащата, без да е необходимо майката да дава съгласие по реда на чл.9, ал.2 от ЗСПД, и да е необходим акт по чл.22, ал.1 от ППЗСПД, с който да се удостовери, че родителските права са предоставени на бащата.

Ответникът в процесната заповед е обосновал отказа си само на основание чл.22, ал.1 от ППЗСПД и чл.9, ал.2 и ал.3 от ЗСПД, а именно липса на предоставяне родителските права на бащата и липсата на съгласие на майката. Не са изложени мотиви за липса на други предпоставки за предоставяне правото на месечна помощ, поради което оспорената заповед следва да се отмени, като издадена в нарушение на материалния закон. Административната преписка следва да се върне на ответника за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, след като изследва наличието на всички други предпоставки за предоставяне на месечна помощ за отглеждане на дете по чл. 7 от ЗСДП в 7-дневен срок от получаване на преписката, на основание чл. 174 от АПК.

Водим от горното, и на основание чл. 173, ал. 2 и чл.174 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-В-ДЧ/434/09.03.2023г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни чифлик.

ИЗПРАЩА на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик административната приписка по Заявление - декларация № ЗСПД/Д-В-ДЧ/434/07.03.2023г. от З.С.Д., за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, в 7 - дневен срок от получаване на съобщението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Съдия: