Решение по дело №7/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е образувано по жалба на Г.Д.Б., ЕГН **********,***, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4724 от 16.11.2023 г., издаден от Зам. - Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, ****.

Според жалбоподателя актът е постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е немотивиран.

На първо място, жалбоподателят настоява, че актът е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Добавя, че изискването за това е проявление на основен принцип в административното производство - принцип на истинността и нарушаването му представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което само на това основание счита, че актът подлежи на отмяна. Изтъква, че в акта е посочено, че е представил писмо с вх. № 01-6500/4724 от 16.10.2023 г., а всъщност той не е представял такова писмо.

Продължава, че в писмено становище, изпратено от него на 17.11.2023 г. (всъщност писмото е с дата 8.11.2023 г.), до ДФ „Земеделие“, е дал обяснения във връзка с Уведомително писмо с изх. № 01-6500/4724 от 16.10.2023 г. на Фонда, като е изразил съгласие с констатациите на ДФ „Земеделие“, че действително не е подал Заявление за плащане за кампания 2023 г., но е указал на причините за това, а именно: изключително влошеното му от 2022 г. здравословно състояние, което му пречело да се занимава с поетите земеделски ангажименти. Позовава се на обстоятелството, че от дълги години страда от онкологично заболяване и е с диагноза „Хронична еритремия вера“, за което е приложил към обяснителното писмо извадка от Персонализираната система на НЗОК, в която са отразени по години неговите заболявания (л. 23), вкл. за 2015 г. „Левкемия. Хронична еритремия“. Приложил е и Епикриза от последната му хоспитализация през 2021 г. в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна, в която е описано здравословното му състояние към 2021 г. От тези факти навежда довод, че административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., според която в случаите на изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява, но не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Счита, че административният орган е следвало да възприеме онкологичното му заболяване като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и да приложи цитираната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Наредбата. С оглед на това, възразява, че въпреки прекратяването на ангажимента, не следва да се изисква от него възстановяване на получената финансова помощ, като се позовава на чл. 4 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, където е посочено, че по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони съгласно членове 28, 29, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, ако даден бенефициер не е бил в състояние да изпълни ангажимента в резултат на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, съответното плащане следва да бъде пропорционално оттеглено за годините, през които е възникнала непреодолима сила или извънредни обстоятелства.

Излага становище, че липсата на дължимо обсъждане на обясненията и възражението, дадени от страната, е съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 35 от АПК и съставлява отменително основание по АПК.

Прави оплакване, че в писмото до Фонда е указал изрично, че с оглед състоянието му, със съпругата му, ****, решили, че ще е по-добре тя да продължи да се занимава с отглеждането на лавандулата и да изпълнява поетите от тях 5-годишни ангажименти, поради което през 2022 г. тя подала заявление, че през 2023 г. ще обработва и парцела, който дотогава обработвал той - „Заявление за подпомагане 2023“ в Общинска служба по земеделие - Балчик, в което били посочени както парцелът, който тя обработва, така и обработваният до този момент от него парцел, предмет на прекратения с Акта ангажимент. Заявлението ѝ било прието, а те не са получавали уведомление от Фонда, че е необходимо да извършват корекция или да представят други данни и документи, поради което решили, че не е редно да подава и той заявление за плащане, за да не се дублират площите в ИСАК. Действайки така, предположили, че след като съществува единна интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), в случай, че са допуснали грешка, като са подали заявление само от името на съпругата за подпомагане/плащане, в т.ч. касаещо и земите, обработвани от него по прекратения с Акта ангажимент, ще бъдат уведомени да я отстранят, съответно да коригират заявлението и при необходимост да представят допълнителни документи, довод за което черпи от целите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. Вместо това обаче му била наложена санкция, независимо от разпоредбата на чл. 64, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година.

На последно място твърди, че оспореният акт е немотивиран, което намира за самостоятелно основание за неговата отмяна.

С оглед тези съображения жалбоподателят иска отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Упълномощеният от него процесуален представител, адв. Мариана *****, ДАК, в молба с вх. № 698/ 21.02.2024 г. и писмена защита към нея (л. 229 - 230) изразява съгласие да се приемат писмените доказателства, поддържа жалбата и заявява, че няма искания по доказателствата. Иска отмяна на акта по съображенията, изложени в жалбата.

Ответникът - Зам. - изпълнителният директор на ДФЗ - София, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт М., която оспорва жалбата и претендира съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Признава, че в Уведомителното писмо (УП) е допусната техническа грешка, тъй като изпратеното от жалбоподателя обяснение/възражение е от дата 08.11.2023 г., а не от 16.10.2023 г., както е записано в УП. Настоява, че в случая жалбоподателят и съпругата му не са подавали заявления по смисъла на чл. 28 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., където са регламентирани условия за прехвърляне на стопанството с подаване на съвместна декларация по образец, която е по реда на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5/ 2009 г. в срока по чл. 17, ал. 9 от същата Наредба. При тези доводи счита възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Заявява, че Фондът не оспорва, че съпругата на жалбоподателя обработва парцелите, но не е спазена изискуемата процедура, поради което жалбоподателят не изпълнява изискванията на своя 5-годишен ангажимент.

Административен съд – Добрич, в настоящия състав, като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Актът за прекратяване на ангажимент (Актът) е връчен на 01.12.23 г., видно от положения върху последната страница на същия подпис от жалбоподателя (л. 13).

Обжалван е чрез административния орган пред съда с жалба вх. № 01 – 6500/4724 от 14.12.2023 г. (л. 4) В този смисъл жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Г. Димитров Б. е регистриран като земеделски производител с УРН 207285 в ИСАК (л. 46).

С вх. № 19219988/ 09.04.2020 г. е подал общо Заявление за подпомагане, по което с изх. № 02-080-6500/2104 от 26.12.2020 г. е получил Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г. (л. 26). Съгласно Таблица на използваните парцели за 2019 г. Заявлението касае парцел с № на БЗС от ИСАК 66250-386-2-1, с площ 2.96 ха, в землище с. Сенокос, общ. Балчик и парцел с № на БЗС от ИСАК66250-388-2-7, с площ 2.03 ха, в землище с. Сенокос, общ. Балчик (л. 47).

По Таблица на използваните парцели за 2020 използваният от земеделския производител (ЗП) парцел е от 5.00 ха, № на БЗС от ИСАК 66250-386-2, в землище с. Сенокос, заявление за подпомагане 2020 от 27.05.2020 г. (л. 73). На 27.05.2020 г. ЗП е упълномощил с нотариално заверено пълномощно лице, което да извършва от негово име и за негова сметка посочените в пълномощното действия, а именно: да управлява и прилага дейности по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР за периода 2014-2020 за Кампания 2020 г; 2021 г. (л. 106).

По Заявление за подпомагане от 27.04.2021 г. (л.110) в Таблица на използваните парцели 2021 са посочени два такива – с № на парцела от ИСАК 66250-386-2-2 и 66250-386-2-3, съответно с площ от 2.00 и 3.00 ха, в землище с. Сенокос, общ. Балчик (л. 114)

На 04.05.2022 г. е подадено Заявление за подпомагане 2022 (л. 156) за парцели според таблица на използваните парцели 2022 с № на парцел от ИСАК 66250-386-4-1 и 66250-386-4-2 с площ съответно от 3.00 и 2.00 ха в землището на с. Сенокос (л. 160).

С пълномощно, заверено нотариално на 04.05.2022 г. от Нотариус с рег. № 535 на НК (л. 184), ЗП е упълномощил ****Б., ЕГН **********, да управлява и прилага дейности по мярка 11 „Биологично земеделие“ , направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2022 г.; 2023 г.

В резултат на извършени административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за спазване на поет биологичен ангажимент от ДФЗ-РА е установено, че ЗП не е подал „Заявление за плащане“ по направление ..Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“, през кампания 2023.

С оглед установяването е изпратено до ЗП уведомително писмо (УП) с изх. № 01-6500/4724/ 16.10.2023 г. (л. 15), в което му е указано, че с изменение на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4/ 2015 г., в сила от 19.04.2022 г., е въведена единна процедура, с която ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция едновременно прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане. Посочено е, че съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (Наредба № 4), биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като срокът по ал. 1, 4 и 6 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“, като през всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“. Извършено е позоваване на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 за това, че ДФЗ – РА едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение № 1 и е уведомен ЗП с писмото на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че се открива производство и по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.

Административният орган е посочил, че ЗП е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 207285 в ИСАК, одобрен е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2020 г., както и че на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и във връзка с чл. 28, чл. 29, чл. 32 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година, са извършени всички задължителни административни проверки и/или проверки на място по Заявлението му, съответно, че са изплатени следните суми по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“: през първата година от ангажимента за Заявление с УИН 08/040520/16153 за кампания 2020 – 3960.50 лв.; през втората година от ангажимента за Заявление с УИН 08/280521/27182 за кампания 2021 – 2558.19 лв.; през третата година от ангажимента за Заявление с УИН 16/200522/33915 за кампания 2022 – 5574.77 лв. Отразено е, че общата изплатена по направлението сума, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 12093.46 лв. В тази връзка е указано, че в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „б“ от Наредба № 4 земеделският стопанин следва да възстанови 40 % от 12093.46 лв., а именно сумата от 4837.39 лв.

В заключение е разяснена възможността за представяне на възражения и допълнителни доказателства в случай на несъгласие с писмото, като е заявено изрично, че писмото представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, тъй като е първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност и подлежи на незабавно вписване в Регистъра за нередности по чл. 14, ал. 3 от същата Наредба (л. 16). Писмото е получено лично от ЗП на 25.10.23 г.

Срещу УП е подадено с вх. № 01 – 6500/4724 от 08.11.2023 г. Становище от ЗП (л. 17), в което той не оспорва изложените в УП обстоятелства, признава, че не е подал заявление за плащане за 2023 г с твърдението, че от 2022 г. здравословното му състояние се е влошило изключително много и това му попречило да се занимава с поетите от него ангажименти. Прилага Епикриза от 2021 г. Добавя, че с напредване на възрастта и след прекарани няколко грипни и вирусни заболявания, в т.ч. и Ковид 19, от 2022 г. вече е изключително затруднен да се занимава със земеделска дейност. Прави оплакване, че след като съпругата му на 20.07.2023 г. е подала заявление, че тя ще обработва и неговия парцел, не са получили указания за изправяне на грешки. Същевременно споделя, че разбира, че чисто формално е налице неизпълнение от негова страна на Наредба № 4, но настоява да бъде взето предвид, че до съответния момент е изпълнявал добросъвестно поетия ангажимент и не е извършвал нарушения на законовите разпоредби.

Възражението е счетено за неоснователно и в резултат е издаден оспореният пред съда Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01 – 6500/ 4724/ 16.11.2023 г.

В Акта за прекратяване на ангажимент Зам. - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ - София е указал, че на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл. 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, в резултат на извършени административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за спазване на поет през кампания 2020 ангажимент е установено, че Г.Д.Б. не е подал „Заявление за плащане“ по направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2023.

Изредени са в Акта изплатените за отделните кампании суми и е обосновано, че ЗП дължи възстановяване на 40 % от изплатената общо сума. Указано е, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК до ЗП е изпратено УП за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. Изрично е отбелязано, че с УП е дадена възможност на ЗП да предостави допълнителна информация в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. Обсъдено е подаденото от г-н Б. възражение, като е извършена проверка по него за изпълнение изискванията на чл. 28 от Наредба № 4, където са регламентирани условията за прехвърляне на стопанство и е констатирано, че ЗП не е изпълнил условието на чл. 28, ал. 1, т. 4 по Наредба № 4, според който прехвърлителят и приобретателят подават пред Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на ДФЗ) по регистрация на прехвърлителя съвместна декларация по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ - РА, за прехвърляне на стопанството, по реда на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от 2009 г. и в срока по чл. 14, ал. 9 от същата наредба. Взето е отношение и по приложената Епикриза, издадена на 21.06.2021 г., която е счетена за неотносима към периода на неизпълнението на ангажимента.

При тези съображения административният орган на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, б. „б“ от Наредба № 4, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е прекратил по отношение на Г.Д.Б., ЕГН **********, адрес: ***, ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 и е определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2020, 2021 и 2022 във връзка с подадените от Г.Д.Б. заявления за подпомагане с УИН 08/040520/16153, УИН 08/280521/27182 и УИН 08/020622/34809 в размер на 4837.39 лв. (четири хиляди осемстотин тридесет и седем лв. и тридесет и девет стотинки).

При така установените факти, съдът приема следното:

По отношение размера на изплатените суми и изчисленията спрямо тях спор не се повдига, т.е. няма спор и по отношение обстоятелството, че се касае за 4-та година от ангажимента, поради което е приложима нормата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „б“ от Наредба № 4.

Няма спор, че ЗП не е подал Заявление за плащане за Кампания 2023.

Според представеното пред административния орган възражение дори няма повдигнат спор относно констатациите на ответника, а единствено се претендира да се приеме, че поради твърдения за влошено състояние, напреднала възраст и добросъвестно изпълнение на задълженията до 2023 г. не следва да се възстановява сума от жалбоподателя. Излагат се доводи, че съпругата му е подала заявление за обработка и на неговия парцел, поради което е счел, че са изпълнени нормативните изисквания, а не е бил уведомен за нередности.

В жалбата до съда вече се претендира, че заболяването на ЗП представлява извънредно обстоятелство, поради което не следва да възстановява определената му сума. Твърди се, че са налице изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/ 2013 г., които са довели до неизпълнение на задълженията му и са се отразили на отговорността му, като налагат изключването ѝ поради установена професионална нетрудоспособност.

Навеждат се и доводи за процесуални нарушения при постановяване на Акта – липса на мотиви и необсъждане на подаденото възражение.

При така установения спор съдът съобрази следното:

На първо място, при издаване на Акта не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение компетентността на издателя на Акта спор няма. За пълнота следва да се отбележи, че Актът е издаден от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, ****, на която Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на основание чл. 20, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 4 и 5, предл. първо, във връзка с ал. 6 от ЗПЗП правомощията си със Заповед № 03-РД/3203/ 24.07.2023 г., т. 5 (л. 33) да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по различни мерки, в това число по Мярка 11 „Биологично земеделие“. Изпълнителният директор на ДФЗ е едновременно и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, оторизирана да извършва плащанията. Зам. - изпълнителният директор на ДФЗ е действал в рамките на делегираните му от Изпълнителния директор на Фонда правомощия. Делегирането на правомощия изрично е допуснато с разпоредбата на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП. В този смисъл Актът е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените правомощия.

Конкретните фактически и правни основания са посочени в самия Акт, като се съдържат и в Уведомителното писмо, респ. останалите материали по приложената административна преписка. В този смисъл в Акта се съдържат фактическите и правни основания, които го мотивират.

Земеделският производител е уведомен надлежно за започване на административното производство. Дадена му е възможност за възражения, каквито е представил. Актът е издаден след изясняване на всички факти по случая с участието на заинтересованата страна, като в този смисъл е спазена административната процедура. Неоснователно е оплакването, че не са обсъдени изложените във възражението доводи. Напротив, в Акта административният орган изрично е изложил защо не приема възражението, свързано с подадено от съпругата на жалбоподателя Заявление през 2023 г., че ще обработва и втори парцел, т.е. обработвания от него дотогава, като е указано конкретно какъв е редът, който не е бил спазен от ЗП, ако е искал да бъде прехвърлено стопанството. Указано е още, че Епикризата не е относима към периода на неизпълнение, което е резонно, като се има предвид, че същата е от 2021 г., а се твърди настъпило изключително обстоятелство/извънредно обстоятелство през 2023 г. В тази връзка съдът счита, че следва да отбележи, че заболяването на жалбоподателя е диагностицирано през 2015 г., т.е. е съществувало към момента на поемане на ангажимента. Липсват доказателства за влошено здравословно състояние, което да изпълнява условията на чл. 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, на който се позовава жалбоподателят. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 4 форсмажорни или изключителни обстоятелства са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., в това число дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера. В случая, както беше посочено, представените доказателства установяват наличие на заболявания, но не установяват, че те са се отразили на професионалната трудоспособност на жалбоподателя. До 2023 г. той е изпълнявал поетия ангажимент, поради което няма как Епикризата и извадката от НЗОК да обосноват нетрудоспособност. В този смисъл правилно ответникът е приел Епикризата за неотносима към периода на неизпълнение.

На следващо място, ако се настоява за настъпили извънредни обстоятелства през 2023 г., то приложима е нормата на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 4, съгласно която случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА, от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това. В същия смисъл е и нормата на чл. 4, § 2 от Делегирания Регламент. В случая това условие не е изпълнено. Същевременно следва да се има предвид, че за отделните кампании, вкл. за 2023 г., ЗП е упълномощил конкретно лице, с нотариално заверено пълномощно (л. 184), което да действа от негово име, поради което, дори и той да не е бил в състояние да подаде Заявление за плащане, респ. да подаде документи за прехвърляне на стопанството/за прекратяване на ангажимента, то е било налице упълномощен представител, който да стори това. В случая обаче, както ЗП, така и упълномощеното от него лице, не са предприели разписаните в Наредба № 4 действия. Във връзка с второто възражение, съдът приема и него за неоснователно, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства нито пред административния орган, нито пред съда, а и не твърди извършени такива действия, които да са в изпълнение на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 - прехвърлителят и приобретателят подават пред областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на ДФЗ) по регистрация на прехвърлителя съвместна декларация по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ - РА, за прехвърляне на стопанството, по реда на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от 2009 г. и в срока по чл. 14, ал. 9 от същата Наредба. При липса на отправено такова искане то неоснователно е и оплакването, че не му е изпратено съобщение за изправяне на нередовности.

Анализът на доказателствата във връзка с приложимите правни норми навежда на извода, че са налице правни и фактически основания за прекратяване на ангажимента, които обосновават законосъобразното му прекратяване на посоченото от административния орган правно основание с последица възстановяване на 40 % от изплатената помощ. Не е налице форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 9 от Наредба № 4, което да обуслови приложението на чл. 15, ал. 5 от същата Наредба, а същевременно, с оглед твърдението за наличието на извънредно обстоятелство, не са изпълнени пък условията на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 4.

С оглед горното Актът се явява съобразен с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона за подпомагане на земеделските производители, отговарящи на всички законови изисквания за подпомагане.

По изложените съображения оспореният акт е законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и с оглед изрично стореното от процесуалния представител на ответника искане, на последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ следва да бъде определено в размер на 100 лв.(сто лева).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.Д.Б., ЕГН **********,***, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4724 от 16.11.2023 г., издаден от Зам. - Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, ****.

ОСЪЖДА Г.Д.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ - София съдебно - деловодни разноски в размер на 100.00 лв. общо (сто лева).

Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд – Добрич пред Върховния Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия: