РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. ХАСКОВО, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.М. Д.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500735 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 260407/18.10.2021 година, постановено по гр.д. №
2263/2020 година по описа на РС-Хасково е уважен предявеният от "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, с peг. № ********* в Търговския
и фирмен регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. „Осман“
№ 1, 75009, Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София сг. 14, срещу А. Г. З., ЕГН **********
от с.***, общ. ***, ул. *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. I ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РС е приел за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца,
по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта №*** г. суми в размер на: 1495.52 лв. за
главница; 219.31 лв. за възнаградителна лихва; и 73.85 лв. - законна лихва за
забава за периода от 12.08.2019г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 488/2020г. по описа на Районен съд - Хасково -
24.02.2020г. до окончателното й изплащане. Със същото решение са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
1
на главница и възнаградителна лихва в останалата част — за разликата до
пълния предявен размер от 1496.14 лв. и 287.12 лв. С оглед изхода на делото,
направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство са
възложени на ответницата, съразмерно на уважената част от иска.
Недоволен от така постановеното решение, в частта, в която искът е
уважен, е останал особеният представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на
ответницата А. Г. З.. С въззивната жалба се въвеждат оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че неоснователно
районният съд не е приел доводите на ответната страна за липса на надлежно
уведомяване на А.З. за предсрочната изискуемост на кредита. На второ място
въззивникът настоява, че дружеството-ищец не доказва сключването на нов
договор или изменение на процесния такъв, с който кредитният лимит да е
бил увеличен от 1000 лева на 1500 лева. Счита, че по тази причина
ответницата не дължи връщане на суми над 1000 лева. Прави искане за
отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск изцяло.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ подава писмен отговор на въззивната жалба. Изразява становище за
правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение.
Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните
доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията
на страните, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана
по същество – жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта
на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства, след което
ги е обсъдил в съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения. Въз
основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
допустими доказателства, които да дават основание за извод, различен от
направения от решаващия съд.
ХОС споделя изцяло възприетата от първоинстанционния съд
2
фактическа обстановка, а тя и не е спорна по делото, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението на РС-
Хасково, без нужда да се преповтарят.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
Първото от тях касае обявяването на длъжника на предсрочната
изискуемост на кредита. Въззивникът счита, че ищецът е дължал изрично
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до ответницата и в тази
връзка се позовава на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8/2017
година от 02.04.2019 година на ВКС. Този довод е неоснователен. С
представените по делото надлежни доказателства – процесния договор и
заключението на ССчЕ ищецът доказва наличието на предпоставките на чл.
17 от договора за настъпване на незабавна изискуемост на целия кредит.
Заключението на вещото лице установява, че е налице пълно преустановяване
на редовното обслужване на кредитната карта на 22.02.2019 година, докато
изричното писмено съглашение на страните предвижда безусловна,
автоматична изискуемост при неплащане на две или повече вноски, т.е.
налице е обективно настъпване на предсрочната изискуемост. При
сключването на договора длъжницата изрично се е съгласила, че при
настъпване на предпоставките по чл. 17 от договора кредитът ще бъде
предсрочно изискуем в пълния му размер, без да се дължи изпращане на
съобщение до длъжницата. Следователно, не е налице хипотезата,
разглеждана в ТР 8/2017 година, на което се позовава въззивникът.
Видно от заключението на ССчЕ, което въззивният съд също кредитира,
длъжницата е усвоила не само паричните средства в първоначално
договорения размер на лимита, но и допълнително предоставения - до общия
търсен от ищеца размер 1500 лева. С превеждането на сумата по сметката на
длъжницата и усвояването на допълнителния лимит, кредитополучателят е
приела изменение на договора, без да е необходимо ищецът да доказва
сключване на допълнително писмено съглашение в тази насока. Ето защо,
при настъпване на пълна изискуемост на кредита, тя дължи връщане на
всичко получено по главницата, а именно сумата 1495,52 лева.
3
Споделят се и останалите мотиви, изложени от РС-Хасково в
атакуваното решение, поради което ХОС препраща към тях на основание чл.
272 ГПК.
По тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния съдебен
акт, споделени от ХОС, въззивната жалба се явява неоснователна, а
атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260407/18.10.2021 година, постановено по
гражданско дело № 2263/2020 година по описа на РС-Хасково, в обжалваната
му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4