Р Е Ш Е Н И Е
260035/15.1.2021г.
гр.Варна, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 3818 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „С.Г.Б.“ ООД срещу
Наказателно постановление № 03-009880/30.05.2018г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за неправилно
и незаконосъобразно. Твърди, че лицето Тодор Христов никога не е полагало труд
за дружеството и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща
представител.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е
подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо
лице,
в преклузивния 7-дневен срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: През м.април 2018г. дружеството-жалбоподател
извършвало строително-монтажни
дейности на обект- хотел
„Астория Маре“ в КК „Зл. Пясъци“, за
изпълнението на които,
освен наетите по трудов договор работници,
дружеството-жалбоподател ангажирало
и лицето Тодор Петров Христов. На 11.04.2018г.
от Е. Даниелов
Н.,
работещ като инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-Варна,
била извършена проверка по спазването
на трудовото законодателство на посочения обект. При проверката било установено, че лицето Тодор Христов извършва довършителни работи на строителния обект. При
запитване от проверяващия същият заявил, че работи за „С.Г.Б.“ ООД, както и че
няма сключен трудов договор. При извършената по-късно документна проверка санкционираното дружество
представило трудов договор с посоченото лице, сключен на 20.04.2018г., с който
Христов бил назначен на длъжност общ работник. Във връзка с тези констатации на 23.05.2018г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това,
че е допуснато до работа лицето Тодор Петров Христов да престира
труд в полза на „С.Г.Б.“ ООД, с определено работно време, с договорено трудово
възнаграждение, с място на работа- процесния
строителен обект, на длъжност общ работник, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудово правоотношение. Актът бил съставен в
присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан
без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт на 23.05.2018г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5000,00 лева за извършено
нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 и чл.61,
ал.1 от Кодекса на труда.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от
разпита на свидетелите Е.Д.Н. и П.М.М., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените
свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви
и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото
не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите,
поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. В
показанията си инспекторите са категорични, че Тодор Христов е извършвал строително-монтажни
работи на строителния обект, като е бил с работни дрехи и е заявил пред тях, че
работи именно за дружеството-жалбоподател. Показанията на свидетелите се
подкрепят и от приложените писмени доказателства, сред които с най-съществено
значение са Трудов договор №65/20.04.2018г. и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ, от която е видно, че е прието уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за
Тодор Христов на дата 20.04.2018г.- след тази на проверката.
В жалбата се твърди, че Тодор
Христов никога не е полагал труд за
дружеството както на този, така и на други обекти, където последното е
развивало дейност. Това твърдение очевидно не отговаря на истината, най-малкото
предвид приложения по делото Трудов
договор №65/20.04.2018г., сключен между дружеството-жалбоподател и посоченото
лице. Съдът намира за безспорно установено и че Христов е полагал труд за
дружеството преди датата на сключване на трудовия договор. Както беше посочено,
в тази насока изрично са достоверните показания на разпитаните свидетели.
Същевременно липсват доказателства в обратна насока, които да разколебават
фактическите изводи на съда. По изложените съображения съдът счете фактическата
обстановка за установена по несъмнен начин, като намери, че приведените в
жалбата доводи се явяват недоказани и голословни.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: В
настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Според
чл.1, ал.2 от КТ отношенията
при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови
правоотношения. Разпоредбата
на чл.62, ал.1 от с.к. от своя
страна посочва, че трудовият договор
се сключва в писмена форма. Предвид коментираните достоверни доказателства съдът приема за установено,
че на посочените в НП дата и място Тодор Христов е извършвал
строително-монтажни работи на обект, изпълняван от дружеството-жалбоподател.
Същият е заявил на свидетелите, че работи за „С.Г.Б.“ ООД, като по-късно с него
е бил сключен и съответен трудов договор. При така установеното съдът
приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството. Преценката
дали са налице отношения, които следва да бъдат уредени като трудови, се
извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната
воля на страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно
физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа
при определен работен режим, заплащане, работно време и пр. В конкретния случай
Христов е извършвал дейности, за осъществяването на които санкционираното
дружество се е ангажирало с Договор за изпълнение на строително-монтажни работи
от 23.02.2018г. Очевидно е при това положение, че Христов е осъществявал
възложени му от жалбоподателя функции, на място, посочено от последния. Предвид гореизложеното съдът приема, че посоченото лице
действително е полагало труд за дружеството, но с него не е бил сключен трудов
договор в изискуемата от закона писмена форма. След като дружеството-жалбоподател
е приело на работа лице, без да има сключен предварително с него писмен трудов
договор, съдът намира, че същото несъмнено е нарушило разпоредбите на чл.1,
ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, което обстоятелство правилно е констатирано в обжалваното
наказателно постановление.
Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като наказанието е наложено
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на
чл.62, ал.1 от КТ, какъвто е и процесният случай. За осъществяването на състава на това нарушение е необходимо извършителят да се явява работодател спрямо конкретното лице и да го
е допуснал до работа, без да има
сключен с него трудов договор в писмена форма. Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това
качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение. От показанията на проверяващите е видно, че Тодор Христов е бил ангажиран
именно от санкционираното дружество за изпълнение на определени
трудови функции и че то е
лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „С.Г.Б.“ ООД
има качеството работодател, чиято административнонаказателна
отговорност следва да бъде ангажирана за установеното нарушение.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по
чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН
и издаденото въз основа на него
НП съдържат законоустановените
в чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове,
като при връчването им не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на
Заповед № 0280/03.08.2010г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и
ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на
административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал
наличието на процесното неизпълнение на
административно задължение; надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба.
Не следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
тази норма се явява обща
и приложението ѝ е изключено
поради наличието на специалната норма на чл.415в от КТ- становище, последователно застъпвано в практиката на съдилищата. Втората алинея на
посочения текст изрично изключва възможността да бъдат квалифицирани като маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.
1 и 2 и следователно тежестта на нарушението в тази насока не
следва да се обсъжда.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал
правилно наложеното наказание. Санкцията е определена в размер много над
минималния, предвиден в закона, но за определянето му не са изложени конкретни
мотиви. При това положение, като взе предвид сключването на трудов договор с
работника след проверката и с оглед липсата на постъпили данни за влезли в сила
наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за
законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в
закона, а именно 1500 лева.
С оглед изхода на делото
и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение,
в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Искането е за присъждане на възнаграждение в минимален размер. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение
на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа
или правна сложност, но с оглед
провеждането на две съдебни заседания и проявената процесуална активност от
юрисконсулта съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер над предвидения в
закона минимум, а именно-100,00 лева. Като съобрази размера на оставената
без уважение част на жалбата (1500 лв., доколкото това е размерът на
потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 30,00 лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя
в полза на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна.
Независимо
от изхода на делото на дружеството-жалбоподател не следва да се присъждат
разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били
направени.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-009880/30.05.2018г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като намалява наложеното на „С.Г.Б.“ ООД,
ЕИК:*********, на основание чл.416, ал.5, вр.
с чл.414, ал.3 от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от 5000,00 лева на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА „С.Г.Б.“ ООД, ЕИК:********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 30 /тридесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: