РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Кубрат , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Дяк. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Дяк. Великова Административно
наказателно дело № 20213320200043 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Б. Т., ЕГН ********** от *** против
Наказателно постановление № 20-0290-000036/14.02.2020 г. на Началник
група „Охранителна полиция“, ОДМВР – Разград, РУМВР – Кубрат,
оправомощен с Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на директора на ОДМВР –
Разград, с което са му наложени административни наказания: 1/глоба в
размер на 200.00 лева, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 5 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 2/ глоба в
размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по
същия; и 3/глоби в размер на по 10.00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
1 и предложение 3 от ЗДвП, за извършени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и
т. 2 ЗДвП, за това, че на 25.01.2020 г. в 23:11 ч. в с. Брестовене, общ. Завет на
улица „Христо Ботев“, като водач на лек автомобил „Ауди“ А4, с рег. № ***,
собственост на С. Д.Т., при управлението на същия: 1/ навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***; 2/при
предприета по отношение на него проверка, отказал да бъде изпробван за
наличието на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишания от водача
1
въздух с Алкотест Дрегер 7510 с № ARDN – 0056; 3/не носи свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него; не носи свидетелство за
регистрация на МПС.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и
неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Акцентира се на обстоятелството, че
приетата от АНО фактическа обстановка не отговаря на действителното
положение.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си
представител адв. Т.М. от АК – Шумен заявява становище, че поддържа
жалбата. Пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На въззивника е съставен АУАН серия GA № 144122/25.01.2020 г. от
актосъставителя Н. Н. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – Разград, РУ –
Кубрат, в присъствието на свидетеля А. А., за това, че на 25.01.2020 г. в 23:11
часа, в с. Брестовене, по улица „Христо Ботев“, при управление на собствения
на С. Д.Т. лек автомобил „Ауди“ А4, с рег. № ***, навлиза в лентата за
насрещното движение и блъска лек автомобил „БМВ“ 330 с рег. № ***,
управляван от Х. М. Х.; отказва да бъде изпробван за наличие на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания от водача въздух с с Алкотест
Дрегер 7510 с № ARDN – 0056; не носи свидетелство за управление на МПС
и контролен талон към него; не носи свидетелство за регистрация на МПС.
Извършените деяния били квалифицирани от актосъставителя като
нарушения, както следва: чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – на платно с двупосочно
движение, с две пътни ленти, Дж.Т. се движи в лентата за насрещно
движение, в следствие на което е причил ПТП; чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП –
отказва проверка с техн. средство за установяване на алкохол в кръвта и не
изпълнил предписание за мед.изследване; чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. ЗДвП – не
носи свидетелство за правоуправление и за регистрация на МПС, при
2
описаната по – горе фактическа обстановка. Актът е съставен в присъствието
на нарушителя, предявен му е, и подписан от него без възражения.
Въз основа на материалите по преписката, вкл. и Протокол за ПТП, и
съставения АУАН, на 14.02.2020 г. АНО издал НП № 20-0290-
000036/14.02.2020 г., предмет на настоящата въззивна проверка.
АНО е издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и е
санкционирал въззивника налагайки му наказания, както следва: 1/глоба в
размер на 200.00 лева, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 5 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 2/ глоба в
размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по
същия; и 3/глоби в размер на по 10.00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
1 и предложение 3 от ЗДвП, за извършени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и
т. 2ЗДвП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели В.В. и С.С., и
двамата към инкриминираната дата полицейски служители в РУМВР–Кубрат,
се установява, че на 25.01.2020 г. двамата постъпили наряд в 20:30 часа и
много малко след това постъпил сигнал за скарване и ПТП в с. Брестовене, на
който те първи са се отзовали и са посетили дома на св. Х. Х., който
сигнализирал за случилото се, а те повикали за установяване на
обстоятелствата относно ПТП, дежурните в РУМВР – Кубрат авконтрольори
– св. Н. Н. и св. А. А.. Категорично от показанията им се установява, че нито
един от водачите не е останал на мястото на ПТП, поради което след
пристигане на колегите им, те отишли до дома на жалбоподателя Д. Т., след
което го докарали с патрулния автомобил при автоконтрольорите. И двамата
свидетели сочат, че са изготвили докладна записка за случая.
От показанията на св. Н. Н. и св. А. А., и двамата на длъжност мл.
автоконтрольори в РУ МВР – Кубрат, първият актосъставител, а вторият –
свидетел при съставяне на акта, на 25.01.2020 г. около 23:00 часа са били в с.
Брестовене, отзовавайки се на повикване от дежурния за ПТП, осъществило
се в с. Брестовене; при пристигането си с помощта на изпратените от участъка
в гр. Завет свои колеги установили водачите, участвали в ПТП, както и че
3
сигналът е подаден от определения от тях като „потърпевш водач“ – св. Х.
Хюсеин. Завявяват, че са огледали мястото на ПТП, така както е посочено от
Х., след което извършили оглед на автомобилите, които са участвали в
инцидента. Твърдят, че и по двете МПС имало следи от сблъсък. Св. А.
заявява, че е направен и снимков материал.
От показанията на св. Х. се установява, че на посочената дата -
25.01.2020 г., късно вечерно време, Д.Т., управлявайки лек автомобил,
срещнал свидетеля, който също управлявал лек автомобил, в близост до дома
му, не може да посочи името на улицата. Когато спрял, за да слезе от колата
си, Т. също спрял и слязъл от своето МПС, държейки в ръка щанга – метален
предмет. Х.; виждайки това и възприемайки го като нападение срещу него, се
уплашил, запалил двигателя на автомобила и дал назад, но Т. също се върнал
в автомобила си, запалил двигателя, подкарал колата и блъснал челно отпред
управлявания от свидетеля автомобил – „БМВ“, в този момент свидетелят
продължавал да се движи на задна скорост, но Т. отново го блъснал – втори
път в предната броня; свидетелят променил посоката си на движение, тръгнал
в друга посока, но Д. Т. го последвал и отново с предната част на автомобила
си се блъснал в неговия автомобил, но вече в задната му част. Свидетелят
успял да се прибере в дома си, отстоящ на 100-на метра от мястото на
последния сблъсък, и по настояване на баща си се обадил на тел.112, за да
уведоми за пътния инцидент и за поведението на Дж. Т., което възприел като
лично нападение срещу него, заради скарване от същия ден между свидетеля
и сина на Д. Т.. Твърди, че и той, и жалбоподателят били сами в колите си.
Отрича инцидента да е станал между 20:00 и 21:00 часа.
От показанията на св.Р., която придружавала жалбоподателя,
инцидентът е станал около 20:00 часа. Движили се по една тясна улица, и
когато завили, имало контейнер и изведнъж Х. се насочил срещу тях с колата
си, и се охлузили. След това тя и Д. веднага излезли от колата, за да видят
дали има нещо, а той Х., избягал. Те изчакали четири – пет минути и после
продължили пътуването си за гр. Завет, откъдето се върнали в 21:00 часа и Т.
се прибрал в дома си.
От изисканата от съда справка от Отдел „Районен център 112“ гр. Русе
към МВР, се установява, че сигналът за инцидента е подаден в 21:46 часа от
4
Х.М. от телефонен номер ***.
Справката изискана от РП–Разград сочи, че срещу жалбоподателя няма
образувани ДП за извършени престъпления по чл. 340 НК и по чл.325 НК.
Описаната изключително противоречива фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства – преписката по
АНП, вкл. АУАН, заповед, протокол за ПТП, справки от РП–Разград и РЦ
112, и гласни доказателства – показания на разпитаните свидетели.
В показанията си полицейските служители В. и С. са категорични, че
инцидентът за който са получили обаждане е станал малко след започване на
смяната им, която започва в 20:30 часа. Сигналът на тел.112 е подаден в 21:46
часа, а в Протокола за ПТП е посочено – в 22:00 часа, а в АУАН и в НП се
посочва, че инцидентът е станал в 23:11 часа.
И двамата водачи не са останали на мястото на ПТП, поради което
протоколът е съставен въз основа на обясненията на потърпевшия, както сочи
актосъставителя и доколкото другия участник – Т. не е оспорвал това, което е
отразено в протокола и в акта.
Не се спори, че жалбоподателят не е представил документите за
автомобила, СУМПС, както и че е отказал да бъде проверен за алкохол.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
5
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се
счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка
с чл. 103, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (т.7 от
Постановление № 10/1973 г.-Пленум на ВС на РБ ). Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и
сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно
спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на
сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се
съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и
законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване
на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието,
вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното
постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното
деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща
състав на административно нарушение, за което по смисъла на чл. 6 ЗАНН
следва да се предвижда съответно наказание. Осъществяваният от съда
контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено
доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление
констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй
като осигурява правото на защита на привлечения към административно-
наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да
знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да
6
може да организира защитата си в пълен обем.
Не е спорно, че Наказателното постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи – съответно - Началник група при ОД на МВР – Разград,
РУ Кубрат и младши автоконтрольор. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение
не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект.
Формално и АУАН, и НП съдържат описание на нарушенията,
посочени са обстоятелства, при които същите са извършени, срещу АУАН не
са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да
извършва разследване на спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Досежно нарушението по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
Доколкото се касае за настъпило ПТП, то основен документ в
преписката съставлява протокола за същото. В него изрично е посочено, че
инцидентът е станал в 22:00 часа, а в АУАН, и в НП е посочено, че ПТП е
станало в 23:11 часа. Показанията на разпитаните в качеството на свидетели
полицейски служители В. и С. сочат, че това е станало малко след като са
застъпили на смяна, т. е. след 20:30 часа. Ако се приеме, че това е станало
след един час (макар това да не е малко след началото на наряда), т. е. в 21:30
7
ч., отново е налице противоречие, защото сигналът към тел. 112 е подаден в
21:46 часа. Съдът намира, че следва да се приеме за меродавен именно този
час – 21:30, доколкото съвпада с показанията на непосредствено отзовалите
се на ПТП полицейски служители и с часа, в който е подаден сигнала на
тел.112. Този извод обаче категорично опровергава отразеното в АУАН и в
НП, че ПТП е осъществено в 23:11 часа. Несъмнено, че след този час са били
съставени документите във връзка с инцидента – закото в протокола за ПТП
се посочва че е съставен в 23:50 часа. Доколкото и двамата участници са
напуснали мястото на инцидента, съдът намира, че не може да се кредитира
безпротиворечиво и съставения протокол за ПТП, изготвен на база
единствено обясненията на подалия сигнала, без да се направят замервания и
пр. Налице е и друго нарушение – в акта е отразено, че има материални щети
без да се конкретизира по кое МПС, а в НП – изобщо не е посочено
наличието на такива.
От изложеното се установява, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването на нарушенията по
време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, не се потвърждава по
категоричен и безспорен начин.
Наказващият орган не е извършил обективно, всестранно и пълно
изследване на събраните по делото доказателства и не е изяснил релевантните
факти и обстоятелства във връзка със сочените нарушения. Основното
доказателство, на което актосъставителят и наказващият орган са изградили
извода си за наличие на настъпило ПТП са обясненията на „потърпевшия“,
въз основа на които е съставен и протокола за ПТП. Единствените обективни
данни, събрани от актосъставителя при съставянето на протокола е оглед на
процесните МПС и констатирането на материални щети по тях. Последните
са описани в акта, но в същото време, наказващият орган изцяло е игнорирал
наличието на такива при издаване на НП. При разпита на свидетелите В. и С.
се установи категорично, че за случилото се те са изготвили докладна
записка, а от показанията на св. А. – че е направен снимков материал. Съдът
изиска съставените документи, но се установи, че налични такива по
преписката са само приложените вече към делото протокол за ПТП, АУАН и
НП. Изясняването на въпросите относно точния час, дата и място, както и
механизма на настъпване на произшествието са изцяло в тежест на
8
наказващият орган, дори и към момента на съставянето им да не са били
оспорени от другия участник. Липсата на яснота по тези въпроси не
позволява да се приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин, че така
описаното в НП нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което
жалбоподателя е подведен под административнонаказателна отговорност е
осъществено.
Събраните по делото противоречиви писмени и гласни доказателства не
са в състояние да формират един безспорен извод относно авторството на
нарушението и начина на извършването му, в които да не се породят
съмнения у съда, че именно жалбоподателят е осъществил описаното в акта
нарушение. В конкретния случай събраните от съда улики не съставляват в
своята съвкупност система от факти, които да водят до извод, който е
единствено възможен и изключващ всички останали.
Досежно нарушенията по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП (отказва проверка с
техн. средство за установяване на алкохол в кръвта и не изпълнил
предписание за мед.изследване) и по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. ЗДвП (не носи
свидетелство за правоуправление и за регистрация на МПС)
В тази насока съдът изцяло възприема направените от жалбоподателя
възражения. Съгласно ал. 3 на чл. 174 от ЗДвП – Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. А според чл. 100, т. 1 и т. 2 от ЗДвП – Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. свидетелство за управление
на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон
към него; 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
9
което управлява, и за тегленото от него ремарке.
Категорично от показанията на полицейските служители се установи,
че и двамата участници в пътния инцидент не са били на мястото на
произшествието, както и че първо са отишли в дома на св. Х., след това са
извикали колегите си автоконтрольори и след пристигането им, В. и С. са
отишли до дома на Т. и с патрулния автомобил са го отвели до дома на Х..
Следователно жалбоподателят към момента на проверката, вече след 23:11
часа, не е имал качеството водач, не е шофирал, поради което няма как да се
изисква от него да носи документи за правоуправление и за автомобила,
както и да бъде проверен за алкохол. Последното е още по-нелогично като се
има предвид, че е изминал минимум един час от твърдяния пътен инцидент
(сигналът на тел.112 е подаден в 22:46 ч., а протокола за ПТП е съставен в
23:50 часа), в рамките на който жалбоподателят след като се е прибрал е
възможно да е употребил алкохол и това е житейски логично.
Ето защо съдът намира, че неправилно жалбоподателят е бил
санкциониран като извършител на горепосочените нарушения.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и
НП следва да бъде отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0290-000036/14.02.2020 г.
на Началник група „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Разград, РУМВР –
Кубрат, с което на Д. Б. Т., ЕГН ********** от *** са наложени
административни наказания „Глоба“, както следва: 1/глоба в размер на 200.00
лева, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 2/ глоба в размер на 2 000.00
10
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по същия; и
3/глоби в размер на по 10.00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и
предложение 3 от ЗДвП, за извършени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2
ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
11