№ 8514
гр. С., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110112980 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., е предявил
искове за признаване за установено, че ответниците И. И. Н., ЕГН ********** гр. С., ...., и
В. И. М., ЕГН ********** гр. С., ...., дължат, всеки от тях с дял ½ от общите задължения за
имота, следните суми: 1 144.65 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.07.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.11.2021г. до изплащане на
вземането, 214.46 лв. мораторна лихва от 01.12.2018г. до 27.10.2021 г., 8.47 лв. цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.10.2018г. до 29.02.2020 г., ведно със
законна лихва от 17.11.2021г. до изплащане на вземането, 2.00 лв. мораторна лихва от
01.12.2018г. до 27.10.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65607/21 г. на СРС. Поддържа, че ответниците са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди като собственици на топлоснабдявания имот
– апартамент № 14 в гр.С., бул. Сливница 212, вх.Б. Твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
за процесния период в имота на ответниците топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена
от тях. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на сумите на интернет
страницата на продавача. Твърди, че топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му
за главница и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която ответниците възразили,
което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
1
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват
предявените искове. Оспорват да са клиенти на ТЕ, тъй като не са носители на вещно право
на собственост или ползване на имота. Оспорват доставката на ТЕ в посочените количества
и стойност. Оспорват дължимостта на таксата дялово разпределение и на лихвите.
Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете.
С протоколно определение от 02.11.2022 г. и на основание чл. 227 ГПК, като ответник по
делото е конституиран М. Н. М., наследник на починалата В. М..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск е предпоставена от
установяване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия
съответно на претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на
ответниците за плащане на дължимата за потреблението цена.
Първият спорен въпрос по делото е дали ответниците са страна по договор за продажба на
топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Тоест, страна по договора за доставка на топлинна енергия до даден имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
освен в хипотезата на сключен изричен договор за продажба на топлинна енергия с
ползвател на облигационно основание /което не се твърди в случая/. При спор кой е страна
по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба
на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване да установи този
факт. Предвид наведеното в отговора на исковата молба възражение от ответниците относно
2
качеството им на потребители, а и доколкото е основен елемент за възникване правото да
получи вземането, което претендира, ищецът следваше да докаже по безспорен начин
наличието на възникнало правоотношение с ответниците като собственици на имота. По
делото няма никакви доказателства, че ответниците притежават каквото и да е вещно право
върху имота. Въпреки дадените указания и възможност в две съдебни заседания, ищецът не
ангажира доказателства относно собствеността върху имота. При липса на доказателства
обуславящи качеството на ответниците на клиенти на ТЕ и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът следва да приеме, че ответниците не са страна по договор за доставка на ТЕ в имота,
съответно не са задължени за процесните вземания. Предявените главни искове следва да
бъдат отхвърлени в цялост.
Като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
неоснователна. На ответниците се дължат направените разноски за адвокатска защита в
размер на платените 600 лв. адвокатско възнаграждение – по 300 лв. за ответник съгласно
договора за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С.,
...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че И. И. Н., ЕГН **********, гр. С., ...., дължи
следните суми: 1 144.65 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.07.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.11.2021г. до изплащане на
вземането, 214.46 лв. мораторна лихва от 01.12.2018г. до 27.10.2021 г., 8.47 лв. цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.10.2018г. до 29.02.2020 г., ведно със
законна лихва от 17.11.2021г. до изплащане на вземането, 2.00 лв. мораторна лихва от
01.12.2018г. до 27.10.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65607/21 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С.,
...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че В. И. М., ЕГН **********, заместена в хода
на делото от наследника си М. Н. М., ЕГН **********, гр. С., ж.к. Западен парк, № 21,
вх.А, ет.3, ап.9, дължи следните суми: 1 144.65 лв. цена на доставена от дружеството
топлинна енергия от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.11.2021г. до
изплащане на вземането, 214.46 лв. мораторна лихва от 01.12.2018г. до 27.10.2021 г., 8.47
лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.10.2018г. до 29.02.2020 г., ведно
със законна лихва от 17.11.2021г. до изплащане на вземането, 2.00 лв. мораторна лихва от
01.12.2018г. до 27.10.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65607/21 г. на СРС.
3
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., да заплати на И.
И. Н., ЕГН **********, гр. С., ...., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 300.00 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., да заплати на
М. Н. М., ЕГН **********, гр. С., ж.к. Западен парк, № 21, вх.А, ет.3, ап.9, заместил в хода
на делото В. И. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 300.00 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4