Решение по дело №30/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 526
Дата: 7 август 2019 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20165500100030
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2016 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 526                                07.08.2019г.                    град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     VІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

на осми юли 2019 година

в публично  заседание, в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                       

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 30 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.

Постъпила е Искова молба с вх.№ 2926/02.03.2016г. от „ИНМАТ" ООД, гр. София, район „Триадица", бул. „Андрей Сахаров" № 58, ЕИК *********, представлявано от Управителя Динко Господинов против ответника „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК" ЕАД, гр. Раднево, ул. „Г.Д." № 13, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор Андон Андонов, с която твърди, че представляваното от него дружество е собственик на следните недвижими имоти:

1. ТЕРЕН с площ 394,507 дка., съставляващ имот № 002046 по плана на землището на ***, с начин на трайно ползване -кариера - чакъл, при граници и съседи: имот №002132 разр.изкопаеми на държавни обекти, имот №002081 гора в зем.земи на "МИНИ МАРИЦА ИЗТОК" ЕАД,   кад.№002088,   полски   път   на   "Мини   Марица  -   Изток"   ЕАД, кад.№002084, храсти на "Мини Марица - Изток" ЕАД, кад.№000082 овраг, промойна на "Мини Марица - Изток" ЕАД, имот №000189 пасище, мера на "Мини Марица - Изток" ЕАД, имот №000260 пасище, мера на Кметство, имот №000986 разр.изкопеми на държавни обекти, имот №000987 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №000997 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №000988 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №057004 нива на наследници на Р.М.Д., имот №002047 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №000990 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №056011 нива на "Мини Марица - Изток" ЕАД, ведно с находящите се в имота сгради: подстанция, представлява едноетажна масивна сграда със застроена площ 49 кв.м.,   механична работилница с гараж, представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ 192 кв.м.; сглобяем бетонен склад, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ 81 кв.м., административна сграда, представляваща едноетажна  масивна сграда със застроена площ 220 кв.м.,  сграда -ражирна инсталация, представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ 40 кв.м., сграда-трошачно-пресевна, представляваща двуетажна масивна сграда със застроена площ 240 кв.м., СКЛАД ГСМ, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ 54 кв.м., ВЕДНО с всички подобрения и съоръжения в имота.

 

2. ТЕРЕН с площ 351,294 дка., съставляващ имот №002122 по плана на ***, с начин на трайно ползване кариера-чакъл, при граници и съседи: имот №002131 разр.изкопаеми на държавни обекти, имот №002129 дървопроизе.площ на Държавно лесничейство, имот №002130 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №000924 дървопроизв. площ на Държавно лесничейство, имот №002124 разр.изкопаеми на държавни обекти, кад.№002080 път IV клас на Министерство на транспорта.

Ищецът още твърди, че имотите в съвкупност представлявали кариера “Маца" - кариера за инертни материали. От началото на 2004 г. ответното дружество започнало да насипва в техния терен (№ 002046) глина (отпадък от собствената му дейност) и пепелина (отпадък от дейността на ТЕЦ „Марица Изток" 2). Пепелината била насипвана по договор между ответника и ТЕЦ „Марица Изток" 2. Ответникът натрупал значително количество пръст и пепелина върху имота, въпреки че за извършеното от него депониране ищците никога не биле давали съгласие.

Вследствие неправомерните действия на ответното дружество, не биле в състояние да използват затрупаната част от имота си, която всъщност представлява част от терена, описан по - нагоре. Затрупаната част възлизала на около 105 000 дка. Насипването на глина и пепелина в имота им представлявало съществено нарушение на правото им на собственост.

Предвид изложеното, както и на основание чл.109 от Закона за собствеността, ищецът моли да се осъди ответника "Мини Марица - Изток" ЕАД да премахне всички последици от незаконните си действия, засягащи упражняването на правото им на собственост върху имота, т.е. да премахне всички натрупвания на отпадъци от дейността си (както и отпадъците, натрупани по договора с ТЕЦ „Марица Изток" 2), описани по - нагоре, като премахването следва да възстанови имота в състоянието му отпреди нарушението.

 

        С допълнителна молба ищецът е представил на съда платежното нареждане за внесената по сметка на ОС – Стара Загора дължима ДТ от 6870 лева, съобразно указанията на съда, дадени с Разпореждането му от 14.03.2016 год.

 

        С писмена молба вх. № 9218/21.07.2016 год. ищецът е уточнил и конкретизирал исковата си молба, съобразно указанията на съда, дадени с разпореждането му от 04.07.2016 год.

 

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, но исковата молба е нередовна, и не отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, по съображения, които съдът ще изложи по-долу:

 

След изпълнение на процедурата по размяна на книжата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът МИНИ МАРИЦА ИЗТОК ЕАД ГР. РАДНЕВО е подал писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./.

 

Впоследствие съдът с Определение от 12.04.2017 год. е ДОПУСНАЛ искането на ищеца по чл.214 от ГПК „ИНМАТ" ООД, гр. София, район „Триадица", бул. „Андрей Сахаров" № 58, ЕИК *********, представлявано от Управителя Динко Господинов за изменение на предявения иск по чл.109 от ЗС с въвеждането и на ново основание за придобивна давност върху процесния недвижим имот, като основателно.

 

Съобразно константната практика на ВКС в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, считано от допускане на изменение на иска ответникът МИНИ МАРИЦА ИЗТОК ЕАД ГР. РАДНЕВО е подал и допълнителен писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./., с който взема становище по допустимостта и основателността и на изменения от ищеца иск, по съображенията подробно изложение в същия писмен отговор вх. № 6555/25.05.2017 год.

 

        ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИЗМЕНЕНИЯ ОТ ИЩЕЦА ИСК, настоящият първоинстанционен съд намира за установено следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 109 ЗС, който дава право на собственика да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право с въвеждането и на ново основание за придобивна давност върху процесния недвижим имот.

 

Първоначално ищецът Инмат е предявил с искова молба иск с правно основание чл. 109 от ЗС, по който се легитимира като собственик на процесиите имоти въз основа на констативен нотариален акт, издаден въз основа на писмени документи на основание „договори за приватизационна продажба и заповед за деактуване", т.е. в първоначалната си искова молба ищецът се легитимира като собственик единствено на деривативно основание. След това ищецът е добавил и ново основание за претендираното от него право на собственост - „давностно владение за период от повече от 10 години", вследствие на което съдът допусна и се стигна и до последващото обективно съединяване на два иска по чл. 109 от ЗС.

 

В случай че ищецът твърди, че въз основа на давностно владение е придобил право на собственост и върху двата имота (002046 и 002122), то тогава отново ще е налице нередовност, защото формулираният в исковата молба петитум (който се запазва непроменен) се отнася само до един от имотите - „моля да осъдите ответника да премахне всички последици от незаконните си действия, засягащи упражняването на правото ни на собственост върху имота". Следователно, в този случай ще е налице противоречие в обстоятелствената част на исковата молба (в която се претендира право на собственост върху два имота) и в петитума, с който ищецът претендира осъждане на ответника да възстанови в състоянието отпреди нарушението само един от имотите.

 

Въз основа на гореизложеното съдът с определението си от датата 24.07.2017 год. е оставил делото без движение като Е даЛ указания до ищеца в 1- седмичен срок от връчването му на съобщението и на настоящото определение, с писмена молба със съответния брой преписи за връчването им на ответника да отстрани нередовностите на ИМ, подробно посочени и описани в обстоятелствената част на настоящото Определение с предупреждението за евентуалните последици от това, а именно, че исковата молба ще се върне и делото ще се прекрати.

 

С писмена молба вх. № 10258/16.08.2017 год. ищецът в изпълнение на указанията на съда, дадени с определението му от 24.07.2017 г., е заявил следното:

С оглед осъществяването на защитата на ответника срещу предявения от тях иск посочват, че искът по чл.109 ЗС, основан на давностно владение,е предявен от тях, като ответник и по него е „Мини Марица Изток" ЕАД.

Уточняват, че са посочили на два имота в обстоятелствената част само с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото - тъй както двата имота в съвкупност представляват притежаваната от ищеца кариера „Маца”.

 

Уточняват също, че затрупаният от ответника имот е бил този с № 2046, съобразно представените доказателства по делото.

Уточняват, че имот 2046, след завеждане на исковата молба, е бил разделен на два имота - № 2148 и № 2149.

Уточняват също,  че  релевантно за  делото  е твърдението  им,  че са собственици на имот № 2046, впоследствие разделен на имот №2148 и № 2149, тъй като върху този имот (имоти) е извършено затрупването.

С оглед изясняване на обстоятелството кой от двата новообразувани имота е засегнат от затрупването и в каква степен, сме поискали допълнителна задача на СТЕ.

 

Посочват, че фактическата власт върху двата имота дружеството „Инмат" ООД е започнало да упражнява със своето възникване, т.е. от 01.06.1999 г., когато дружеството е вписано с решение на ОС, гр. Стара Загора по ф.д. № 1170/1999 г. Дружеството е създадено чрез отделянето му от „Мини Марица Изток" ЕАД и придобива фактическата власт върху имота с акта на преобразуването.

За целия период упражняването на фактическата власт от „Инмат" ООД е било явно, което, наред с приложените към настоящата искова молба доказателства, се установява и от доказателствата, съдържащи се в приложеното    276  по описа  на  съда  за  2004  г.  Дружеството е осъществявало добив на инертни материали (до 2010 г.), водило е съдебни дела и е извършвало и други действия по управлението на имота.

 

Искът се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, като исковата молба е редовна, и отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, поради което следва да бъде разгледан в настоящото гражданско съдопроизводство.

 

Ищецът “ИНМАТ” ООД гр.софия,  редовно призован по делото  явява се пълномощника му адв. Г.,  който моли съда да уважи изцяло така предявения иск, по съображенията подробно изложени в съдебно заседание, както и в депозираната по делото подробна писмена защита.

 

Ответникът по делото “МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” еад, ГР. РАДНЕВО, редовно призован, вместо тях се явяват адв.Б. и мл. адв. Колева, които от името на своя доверител молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, по съображенията подробно изложени в съдебно заседание. По делото  е постъпила и писмена защита, от адв. Б., с която моли иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

 

        След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

 

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, и съобразно неговите уточнения и допълнения, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

 

        ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :

 

Предявеният с исковата молба иск, е негаторен иск по своя правен характер и е с правно основание чл. 109 ЗС. За да е основателен иска, ищецът следва да докаже следните две предпоставки, а именно: 1. че е собственик на имота предмет на делото, 2. че ответникът извършва противоправни действия които смущават и пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост. Настоящият съд счита, че след задълбочения анализ на всички събрани по делото доказателства се установя следната фактическа обстановка:

 

По отношение на първата предпоставка за уважаването на иска по чл.109 от ЗС съдът възприема следното:

 

Не е спорно по делото, а и се установява по несъмнен начин от представените и приети като доказателства по делото съобразно представения нотариален акт с № 37, том I, регистър № 461, н.д. № 22/2004 г. на нотариус Веселин Икономов, ищецът твърди, че е собственик на ТЕРЕНА с площ 394,507 дка., съставляващ имот № 002046 по плана на землището на ***, с начин на трайно ползване - кариера - чакъл, при граници и съседи: имот №002132 разр.изкопаеми на държавни обекти, имот №002081 гора в зем.земи на "МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД, кад.№002088, полски път на “МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" ЕАД, кад.№002084, храсти на "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" ЕАД, кад.№000082 овраг, промойна на “МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" ЕАД, имот №000189 пасище, мера на “МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК” ЕАД, имот №000260 пасище, мера на Кметство, имот №000986 разр.изкопеми на държавни обекти, имот №000987 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №000997 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №000988 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №057004 нива на наследници на Р.М.Д., имот №002047 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №000990 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №056011 нива на "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК” ЕАД, ведно с находящите се в имота сгради: ПОДСТАНЦИЯ, представлява едноетажна масивна сграда със застроена площ 49 кв.м., МЕХАНИЧНА РАБОТИЛНИЦА С ГАРАЖ, представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ 192 кв.м.; СГЛОБЯЕМ БЕТОНЕН СКЛАД, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ 81 кв.м., АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ 220 кв.м., СГРАДА - РАЖИРНА ИНСТАЛАЦИЯ, представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ 40 кв.м., СГРАДА-ТРОШАЧНО-ПРЕСЕВНА, представляваща двуетажна масивна сграда със застроена площ 240 кв.м., СКЛАД ГСМ, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ 54 кв.м., ВЕДНО с всички подобрения и съоръжения в имота.

Ищецът е уточнил с нарочна писмена молба с вх.№ 10258/16.08.2017 год., /лист 602 и 603 от делото/ че този имот - имот 2046, след завеждане на исковата молба, е бил разделен на два имота - № 2148 и № 2149, като ищецът е представил и съответните доказателства (удостоверение от общинската служба по земеделие, гр. Раднево за пълната история на имот 2149). Изслушано е и допълнително заключение на СТЕ в тази връзка. Вещото лице е установило точно кой от двата новообразувани имота с какво количество отпадък е затрупан.

Разделянето на имот с № 2046 следва да бъде взето пред вид от съда, съобразно изричната разпоредба на чл.235, ал.З ГПК, според която съдът взема пред вид и фактите, които са настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право.

Ответникът напълно оспорва правото на собственост на ищеца, като от своя страна е ангажирал и други доказателства в подкрепа на оспорването си. А негова е и доказателствената тежест, пред вид представения констативен нотариален акт за собственост и съобразно константната практика на ВКС /ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ под № 11 ОТ 21.03.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 11/2012 Г., ОСГК НА ВКС/.

Окръжният съд намира, че ищецът не е доказал по убедителен и категоричен начин, че се явява собственик на имотите, описани в констативния нотариален акт, което обстоятелство е абсолютна предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 109 от ЗС. Представеният с исковата молба констативен нотариален акт е бил своевременно оспорен от ответника, във връзка с което оспорване ищецът е изменил своя иск. С цитираното изменение на иска освен на твърдения в исковата молба деривативен способ за придобиване на собствеността, ищецът е  добавил и ново основание за претендираното от него право на собственост - „давностно владение за период от повече от 10 години“. В тази връзка ищецът е ангажирал и свидетелски показания.

 

    Настоящият съд приема, съобразно константната практика на ВКС на РБ, че констативният акт не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти (ТР под № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС). Във връзка с направеното от ответника оспорване и разпределената от съда доказателствена тежест, ответника по делото е представил писмени доказателства, оборващи констатациите, съдържащи се в нотариалния акт, въз основа на който ищецът се е легитимирал като собственик. Ищецът така и не ангажира писмени доказателства, които да докажат, че той действително е придобил на твърдяното в нотариалния акт основание правото на собственост върху процесиите имоти. Напротив - част от приложените към констативния нотариален акт документи, които са послужили за съставянето на констативния нотариален акт и приети като доказателство по делото, опровергават изцяло неговите твърдения и извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост. Наред с това, съдът изключи по реда на чл. 183 ГПК представената от ищеца скица на имот с № 002406, както и не прие като доказателство представената от ищеца друга скица на имота, доколкото същата бе в нарушение на чл. 147 ГПК (стр. 6 и стр. 11 от Определение № 832/06,10.2017 г.). Следователно ищецът така и не е доказал идентичност между посочените в Акт за държавна собственост № 2745/4.06.1992 г., издаден от Община Раднево 11, поземлени имоти и посочените в констативния нотариален акт 2 (два) поземлени имота (терени) в землището на с. Полски градец. В тази насока съдът констатира, че е налице съществено различие между посочените в двата документа недвижими имоти, досежно техните площи, граници, и начин на трайно ползване. Липсата на идентичност между бившите държавни имоти и тези, за които Нотариусът е съставил констативния нотариален акт, се потвърждава и от изводите, направени в представения към исковата молба Доклад върху анализа на правното състояние на „Инмат“ ЕООД (изготвен във връзка с неговата приватизация, на която се основава акта), в който на стр. 5 изрично е записано, че лицето, изготвило анализа, не може да посочи „дали имотите по акт за собственост и имотите, отразени в горните скици, са идентични, защото не е налице идентификация нито като площ, нито като местности, нито на скиците е посочено, че тези имоти по план за земеразделяне са отразени като собственост на „ ИнматЕООД. Видно от приложените към отговора на исковата молба доказателства (неоспорени от ищеца) във връзка с отделянето на ищеца от ответника през 1999 г. в тях не се посочват процесиите имоти сред имуществото, което е преминало в патримониума на ищеца вследствие извършеното отделяне от Мини Марица Изток. От съвкупната преценка на документите по преобразуването и документите, послужили за съставяне на констативния нотариален акт, не следва извод, че ищецът е придобил собственост върху процесиите имоти, а липсата на каквато и да било идентичност между описаните в нотариалния акт имоти и тези, които са предмет на акта за държавна собственост, допълнително опровергава правилността и верността на направения от нотариуса извод. Липсата на идентичност между имотите, описани в констативния нотариален акт, и имотите, описани в документите, послужили за неговото съставяне, също е пречка да се приеме, че ищецът е собственик на тези имоти.

 

                              Също така настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал, че е придобил процесиите имоти въз основа на непрекъснато 10 годишно давностно владение.

След като ищецът не е придобил собствеността върху процесните имоти на деривативно основание, това означава, че те не са престанали да бъдат частна държавна собственост. Следователно през твърдяния от ищеца период, придобивна давност по отношение на тези имоти на основание § 1 ПЗР на ЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.) не тече.

Видно от издадената от Поземлена комисия - гр. Раднево Пълна история на имот с № 002046 към датата 08.02.2006 г. (приета по делото като доказателство), преди “Инмат” ООД да бъде вписано като собственик на имота, собственик на имота е била Държавата. Следователно процесните имоти не са преставали да бъдат собственост на Държавата и представляват частна държавна собственост, в това число и имот с № 002046. Този извод се подкрепя и от представените с отговора на първоначалната искова молба документи, а именно - Заповед под № 208/19.05.1999 г. на Председателя на Комитета по енергетика, Разделителен протокол от 03.05.1999 г., съставляващ Приложение № 1 към Заповедта, и Инвентарна книга на дълготрайните материални активи на бившето предприятие „Инертни материали“, гр. Раднево, от които е видно, че процесиите имоти (в това число и имот 002046) не са посочени сред имуществото, което е преминало в патримониума на Инмат вследствие извършеното отделяне. С оглед на това съдът счита, че твърдението на ищеца за придобиване на собствеността върху имота (съответно - имотите) чрез давностно владение за период повече от 10 години назад, считано от датата на исковата молба, т. е. в периода от 02.03.2016 година назад до 2006 година, е неоснователно, защото на основание на nap. 1 от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за собствеността, от 01.06.2006 година давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече, считано до 31 декември 2017 г., който срок бе удължен до 31.12.2022 г. със Закона за изменение на Закона за собствеността, обнародван в ДВ бр. 7/19,01.2018г. Следователно, дори ищецът да е осъществявал фактическа власт върху процесиите имоти (което също не се доказа по категоричен начин), то срокът, който е изтекъл от 2006 г. до настоящия момент, не се зачита за придобивна давност.

 

         Освен това настоящият съд намира, че ищцовото дружество не е доказало, че е изпълнен фактическият състав на твърдяното придобивно основание - давност.

 

Ако въпреки изложеното се приеме, че процесният имот може да бъде придобит чрез давностно владение, то “Инмат” ООД не е доказал, че е придобило собствеността върху него, защото не са налице останалите елементи от фактическия състав на придобивната давност като придобивен способ.

 

За осъществяване фактическия състав на придобивната давност е необходимо упражняване на фактическа власт върху конкретно определена вещ, която владелецът счита за своя, в посочен от закона период от време (с точно посочени начало и край), като владението следва да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. В случая ищецът изобщо не е въвел твърдения относно конкретните обстоятелства по упражняването на фактическа власт върху имота. Не е ясно точно върху кой имот “Инмат” ООД твърди, че е упражнявало фактическа власт, въз основа на какво, как и от кой момент е установило фактическата си власт, нито в какво са се изразявали конкретните действия по нейното упражняване, нито какъв е бил техният характер (на управление или разпореждане), нито кога точно са били осъществявани такива действия. Освен това, ищецът е юридическо лице и може да упражнява фактическа власт върху вещ само чрез другиго, но въпреки това Инмат не доказа чрез кои лица е упражнявало фактическа власт върху имота. В тежест на ищеца бе при условията на пълно и главно доказване да установи по делото (наред с всички останали елементи от фактическия състав), че през твърдения от него десетгодишен период от време е упражнявал непрекъснато фактическо господство върху имота. Изслушаните свидетелски показания не потвърдиха тезата на ищеца, че е упражнявал добив на инертни материали именно върху процесния имот (имот с № 002046). Това обстоятелство се потвърди и от приетата по делото експертиза, която изрично установи, че засипаният имот (имот с № 002046) няма характера на находище и в него не е осъществяван добива на инертни материали от страна на ищеца. Ако и доколкото е осъществяван от ищеца добива на инертни материали, то той би могло да касае само имот 002122, по плана на ***, обособен като участък кариера “Маца- изток”, но не и процесния имот.

 

Един от доводите на ищеца (заявен и с молба му от м. септември 2017 г.) е, че с акта на преобразуването на Инмат ООД се удостоверявало предаването на владението. Това твърдение се явява неоснователно, поради следните съображения:

 

 Актът на преобразуването сам по себе си не удостоверява преустановяване упражняването на фактическа власт върху имота от лицето, което до този момент я е упражнявало, нито удостоверява предаване на фактическата власт върху имота на друго лице. Установяването на фактическа власт върху имота се осъществява чрез фактически действия и извършването на тези фактически действия не може да бъде удостоверено чрез акта за преобразуването. Обикновено предаването на фактическата власт върху недвижим имот се удостоверява чрез отделен документ - най-често под формата на приемо-предавателен протокол, или се посочва изрично в самият акт, с който се прехвърля собствеността. В настоящия случай актът за преобразуване, на който се позовава ищецът като документ за собственост, не съдържа каквото и да било разпореждане относно предаване на владението. Ищецът не представи каквото и да е писмено доказателство, установяващо предаване на фактическата власт върху процесния имот (а и не твърди наличието на такова), поради което по делото следва да се приеме, че приемо-предавателен протокол относно предаване на процесния имот не е съставян и не съществува. Следователно, липсва годно писмено доказателство, от което да се установява, че „Мини Марица - Изток“ ЕАД е предало фактическата власт върху процесния имот на „Инмат“ ООД. Актът на преобразуването следва да бъде разглеждан като съвкупност от два документа - актът на принципала за преобразуването (който в случая представлява представената по делото Заповед № 208/19.05.1999 г. на Председателя на Комитета по енергетика) и Разделителен протокол от 03.05.1999 г. (представляващ Приложение № 1 към Заповедта), в който е описана съответната част от активите и пасивите на „Мини Марица - Изток“ ЕАД, правоприемник на която става новообразуваното чрез отделяне дружество „Инмат“ ЕООД. Тези документи, обаче, не посочват процесния имот сред имуществото, което е преминало в патримониума на ищеца вследствие извършеното отделяне. Според практиката на ВКС от значение за обхвата на вещно- прехвърлителния ефект е изразената воля на принципала. Ако в акта за преобразуване не е посочено изрично имуществото, което се прехвърля, то се приема, че в капитала на дружеството се включва цялото имущество, предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие. Ако обаче волята на принципала е изразена изрично чрез посочване на конкретно имущество или чрез друг ограничаващ го белег, прехвърлянето се отнася само за имуществото, за което това изрично е предвидено в акта за преобразуване“ (в тази насока Решение под № 197 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2426/2015 г., I г. о., ГК и Решение № 22 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. с № 1339/2009 г., II г. о., ГК).

 

В конкретния случай в Заповедта на Председателя на Комитета по енергетика изрично е посочено, че новоучреденото дружество „Инмат“ ЕООД става правоприемник на съответната част от активите и пасивите на „Мини Марица - Изток“ ЕАД съгласно разделителен протокол, представляващ Приложение № 1 към Заповедта. В този разделителен протокол обаче процесният имот не е посочен изрично като имущество, което се прехвърля, следователно липсва изрично изразена воля на принципала за разпореждане с този имот и той не е обхванат от вещно - прехвърлителния ефект на акта за преобразуването. Придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действия на началното установяване на владението, т. е. на фактическото господство върху вещта с намерението да се свои; по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение; съответстващи на правото на собственост действия, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява; както и изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило. Осъществяването на всеки един от тези елементи подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, каквото не е извършено по делото. Ищецът така и не посочи действията на начално установяване на владението и не ангажира доказателства относно тяхното осъществяване в твърдения период на владение на процесния имот. Твърдението за предаване на владението с акта за преобразуване видно от изложеното по-горе е изцяло несъстоятелен и недоказан. Останалите елементи от фактическия състав на придобивната давност също не бяха доказани при условията на пълно и главно доказване. Видно от доказателствата по делото, не е било налице безпрепятствено владеене на имота от страна на ищеца, тъй като ответникът както през периода 2002 - 2005 г. е изпълнявал задълженията си по депониране на глина и пепелина в процесния имот, така и впоследствие е осъществявал рекултивацията на засегнатите участъци в периода 2010 - 2016 г.

 

С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че твърдението на ищеца “Инмат” ООД, че било придобило имота и чрез давностно владение за период от повече от 10 години, не бе подкрепено с никакви факти и доказателства, а напротив представените от ответника писмени доказателства оборват категорично тези твърдения, поради което не може да се обоснове извод за наличие на право на собственост у ищеца на това основание и съответно - за основателност на предявения иск.

Ищецът не доказа, че са налице предпоставките за уважаване на иска му с правно основание чл. 109 ЗС, поради което той следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По отношение на втората предпоставка за уважаването на негаторния иск по чл.109 от ЗС съдът възприе следното:

 

 Видно от изложеното по-горе, ищецът не е доказал, че е собственик на процесиите недвижими имоти, поради което не притежава активна материално-правна легитимация да иска осъждане на ответника за преустановяване на твърдените неоснователни действия.

 

Но дори и да се приеме, че ищецът е собственик на процесните имоти, то съдът счита, че по делото се доказа, че ответното дружество е използвало насипището „Староселец“ и съответните включени в неговите граници недвижими имоти напълно правомерно и по предназначението им и то още в периода преди приватизирането на Ищеца и структурното му отделяне от Ответника (тоест когато Ищецът и Ответникът са били част от една организационна структура).

Даже и да се приеме , че ищцовото дружество е собственика на процесните имоти, то твърдяното затрупване е било напълно правомерно и законосъобразно, тъй като се обхваща от предоставените на ответника концесионни права. Нещо повече, видно от приетите по делото доказателства, ответното дружество от свое име и за своя сметка е извършило и рекултивацията на терена. Доколкото собственикът на този терен няма правото по реда на ЗПБ да извършва добив на инертни материали (поради липса на концесионни права), то след проведената рекултивация за него не съществува никаква пречка да го използва съобразно предназначението му. Съгласно т.З от ТР № 4/2015 по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС „двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС, Същото ще бъде, само ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по - големи от обикновените /чл.50 от ЗС/. В процесния случай твърдяното затрупване не създава пречки на собственика, тъй като същото не го възпрепятства да ползва имота. Както се посочи по-горе, тъй като Инмат ООД (ако се приеме, че то е собственик) няма правна възможност да извършва дейности по добив на инертни материали, то дружеството спокойно и безпрепятствено може да използва процесния имот в съответствие със ЗСПЗЗ и другите актове, уреждащи ползване на имоти от селскостопанския фонд. Че процесният имот може да се ползва за това свое предназначение е видно и от приетата по делото като доказателство документация във връзка с проведената от страна на ответника рекултивация на терена. Видно от протокол от 14-16 юни 2016 г. на комисия назначена от министъра на земеделието и горите, по отношение на терени от насипище „Староселец“ е извършена от ответника техническа рекултивация за земеделско ползване. Съгласно решението на същата комисия имотите частна собственост запазват собствеността си, но са с предназначение за земеделско ползване. Следователно дори и да има някакво неоснователно действие от страна на ответника (а в случая и такова не е налице), то същото не създава пречки на собственика на терена. Това се потвърждава и от представената от ищеца скица с № К09412/06.06.2017 г., в която изрично е посочено, че имот 002148 (образуван от имот 002046) е с начин на трайно ползване - нива, пета категория. Следователно и съгласно предвиденото в т. 3 от ТР под № 4/2015 г. не са изпълнени посочените в него предпоставки за уважаването на иска по чл. 109 ЗС - нито действията на ответника са неоснователни, а дори и да са неоснователни, те не създават пречки за собственик на земята да я ползва по предназначението й.

Ако ищецът обосновава правото си на собственост въз основа на давностно владение (което е недоказано) за период от десет години преди предявяване на исковата молба, то тогава към тази начална дата на упражняване на фактическа власт върху имота същият е бил в състоянието, в което е и понастоящем (видно от заключението на приетата СТЕ и от писмените доказателства по делото). т.е. следва да се приеме, че ищецът е владял и придобил процесния имот, като е бил наясно и с обстоятелството, че върху имота са депонирани глина и пепелина, че този имот подлежи на рекултивация и че този имот ще може да се ползва съобразно тези обстоятелства. Следователно искането на ищеца до ответника по делото да премахне последиците от „незаконни“ действия, засягащи упражняване на правото му на собственост, е неоснователно и на отделно самостоятелно основание - той няма каквото и да е основание да претендира възстановяване на състоянието на имота към период, в който той не е бил негов собственик, а още повече при положение, че това състояние не е последица от „незаконни“ или противоправни действия от страна на ответника.

 

По изложените по-горе съображения първоинстанционният съд приема иска на ищеца да бъде осъден ответника да преустанови действията си които препятстват неговото право на собственост върху процесните имоти с правното си основание по чл.109 от ЗС, за неоснователен и недоказан.

 

Относно изслушаните и приети като доказателства по делото три тройни съдебно-икономически експертизи съдът взема предвид следното:

Доколкото предявеният иск по чл.109 от ЗС се явява изцяло неоснователен и недоказан, то съдът не дължи произнасяне по делото за размера на разходите, необходими за отстраняването на депонираната глина и пепелина.

Както ответникът своевременно и в отговора на исковата молба, тяхното допускане и изслушване беше изцяло неотносимо и излиза от предмета на спора. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да премахне „всички последици от незаконните си действия, засягащи упражняване на правото ни на собственост върху имота - т.е. предявен е иск по чл. 109 ЗС за премахване на последици от твърдени неправомерни действия, засягащи упражняване правото на собственост. В случая не е предявен иск за овластяването на ищеца да отстрани самостоятелно последиците от тези действия за сметка на ответника, нито иск за присъждане на обезщетението за вреди, поради което тези експертизи към настоящия момент и с оглед този изход на делото се явяват  неотносими и същите по принцип не следва да подлежат на обсъждане от страна на съда. Евентуално уважаване на иска не може да съдържа в диспозитива си стойност на разходите за отстраняване на депонираната глина и пепелина, тъй като по този начин съдът би се произнесъл по непредявен иск, за който дори няма и внесена държавна такса от ищеца.

 

В заключение съдът счита, че следва да отхвърли  предявения иск по чл.109 от ЗС като неоснователен и недоказан.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски по делото общо в размер на 29174.72 лева, от които сумата от 26771 лева съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 986 от делото/, както и сумата от 2402.80 лева, представляваща допълнително довнесеното възнаграждение на вещите лица от последната тройна съдебно-икономическата експертиза, приета като доказателство по делото от съда.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.109 от ЗС във вр. с Пap. 1 от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за собствеността, от 01.06.2006 год., Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

 

                                 Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца „ИНМАТ” ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица", бул. „Андрей Сахаров" № 58, ЕИК *********, представлявано от Управителя Динко Господинов със съдебен адрес ***, офис 5-6 чрез пълномощника адв. С.Г. от САК, с който се иска да се ОСЪДИ ответника „Мини Марица Изток“ ЕАД, град Раднево, област Стара Загора, ул. „Г.Д." № 13, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор Андон Андонов, със съдебен адрес:***, тел. 02 980 18 08 чрез упълномощения адвокат Б.Н.Б., да премахне всички последици от незаконните си действия, засягащи упражняването на правото на собственост на ищеца върху имота, т.е. да премахне всички натрупвания на отпадъци от дейността си (както и отпадъците, натрупани по договора с ТЕЦ „Марица Изток" 2), описани по - горе, а именно: насипаните в техния терен (с № 002046) глина (отпадък от собствената на ответника дейност) и пепелина (отпадък от дейността на ТЕЦ „Марица Изток" 2), като пепелината била насипвана по договор между ответника и ТЕЦ „Марица Изток" 2, като  премахването следва да възстанови имотите в състоянието им отпреди нарушението по отношение на следните недвижими имоти, а именно:

1. ТЕРЕН с площ 394,507 дка., съставляващ имот № 002046 по плана на землището на ***, с начин на трайно ползване -кариера - чакъл, при граници и съседи: имот №002132 разр.изкопаеми на държавни обекти, имот №002081 гора в зем.земи на "МИНИ МАРИЦА ИЗТОК" ЕАД,   кад.№002088,   полски   път   на   "Мини   Марица  -   Изток"   ЕАД, кад.№002084, храсти на "Мини Марица - Изток" ЕАД, кад.№000082 овраг, промойна на "Мини Марица - Изток" ЕАД, имот №000189 пасище, мера на "Мини Марица - Изток" ЕАД, имот №000260 пасище, мера на Кметство, имот №000986 разр.изкопеми на държавни обекти, имот №000987 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №000997 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №000988 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №057004 нива на наследници на Р.М.Д., имот №002047 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №000990 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №056011 нива на "Мини Марица - Изток" ЕАД, ведно с находящите се в имота сгради: подстанция, представлява едноетажна масивна сграда със застроена площ 49 кв.м.,   механична работилница с гараж, представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ 192 кв.м.; сглобяем бетонен склад, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ 81 кв.м., административна сграда, представляваща едноетажна  масивна сграда със застроена площ 220 кв.м.,  сграда -ражирна инсталация, представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ 40 кв.м., сграда-трошачно-пресевна, представляваща двуетажна масивна сграда със застроена площ 240 кв.м., СКЛАД ГСМ, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ 54 кв.м., ВЕДНО с всички подобрения и съоръжения в имота.

 

2. ТЕРЕН с площ 351,294 дка., съставляващ имот №002122 по плана на ***, с начин на трайно ползване кариера-чакъл, при граници и съседи: имот №002131 разр.изкопаеми на държавни обекти, имот №002129 дървопроизе.площ на Държавно лесничейство, имот №002130 разр. изкопаеми на държавни обекти, имот №000924 дървопроизв. площ на Държавно лесничейство, имот №002124 разр.изкопаеми на държавни обекти, кад.№002080 път IV клас на Министерство на транспорта, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ИЩЕЦА „ИНМАТ” ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица", бул. „Андрей Сахаров" № 58, ЕИК *********, представлявано от Управителя Динко Господинов със съдебен адрес ***, офис 5-6 чрез пълномощника адв. С.Г. от САК да заплати на ответника „Мини Марица Изток“ ЕАД, град Раднево, област Стара Загора, ул. „Г.Д." № 13, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор Андон Андонов, със съдебен адрес:***, тел. 02 980 18 08 чрез упълномощения адвокат Б.Н.Б., сумата от 29174.72 лева /двадесет и девет хиляди и сто седемдесет и четири лева и 72 ст./, представляваща направените от ответника разноски по делото.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :