№ 15956
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ .ЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110154130 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ...,
представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ...,
чрез юрк. Ц.П., против В. Г. М., ЕГН **********, с адрес ..., с която са предявени
обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника за следните суми: сумата от 2241,98 лева /двe хиляди двеста
четиридесет и един лева и 98 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
25.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 270,82 лева /двеста и седемдесет лева и
82 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 05.05.2021 г.,
сумата от 54,31 лева /петдесет и четири лева и 31 стотинки/, представляваща такса за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
25.05.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,99 лева /девет лева и 99 стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 05.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по частно гражданско дело № 29032 по описа за 2021 г. на Софийски .ен съд, Първо
гражданско отделение, 162-ри състав.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, бул. „...4, с абонатен № ..., е потребител на топлинна
енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от
2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-
дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава,
а именно след изтичане на 45-дневен срок от публикуване на изравнителните фактури.
Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „...“ ... съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента
на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника Ищецът
моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми. Правният
1
интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение
по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и с 1 даденото указание от съда в разпореждане по частно гражданско дело
№ 29032 по описа за 2021 г. на Софийски .ен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри
състав.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с която
оспорва иска по допустимост и основателност. Не оспорва качеството си на собственик на
процесния имот за исковия период. Поддържа, че между него и соченото за дружество за
дялово разпределение .... не е налице валиден договор, като същият не бил подписан от
него, с оглед което поддържа недействителност на договора. Твърди, че между него и ищеца
не бил сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
Ответникът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото.
Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Представя писмено
становище, с което поддържа направените в отговора възражения и искания. Не сочи
допълнително доказателства.
Третото лице – помагач на ищеца „...“ ... представя писмени доказателства. Не
изразява становище по исковете и възраженията на ответника.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От
приетите като писмени доказателства нотариален акт за собственост върху апартамент
(жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ № 123, том XVI, нотариално дело № 3/23 по описа за 1969 г.
на Нотариалната служба при Софийски .ен съд, удостоверение за наследници на Г. Г. М. и
удостоверение с изх. № 68-00-555/3 от 29.04.2014 г., издадено от управителя на ГИС София,
се установява, че ответникът В. М. е собственик на топлоснабдения имот - жилище,
находящо се на административен адрес гр. София, . ..., бул. „...4. В. М. е депозирал пред
ищцовото дружество молба – декларация за откриване на партида за топлоснабдения имот
на негово име.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на
обстоятелството, че е потребител на топлинна енергия и лпса на облигационни
правоотношение с ищцовото дружество. Избраният от законодателя подход във връзка с
уредбата на облигационните отношения по доставката на топлинна енергия е същите да
възникват, съществуват и да се прекратяват при законовоустановените предпоставки,
2
съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или
липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване. В конкретния случай, собственик на процесния
топлоснабден имот е именно ответникът, което обстоятелство не се оспорва от него и се
установява от данните в писмените доказателства. По делото няма данни трето лице да е
подало молба - декларация за откриване на партида на негово име в топлофикационното
дружество за процесния имот. Предвид на това съдът намира, че В. М. в качеството му на
собственик на процесния топлоснабден имот има качеството потребител, като между
страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на
топлинна енергия, предвид на което е налице основание в закона за ангажиране на
договорната отговорност на ответника.
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответникът е собственик на топлоснабдения имот респ. ползвател на доставената от
ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността на
предоставените от ищеца услуги.
Размерът и стойността на доставената от ищеца топлинна енергия се установяват от
приетите като доказателства счетоводни документи (фактури, съобщения към фактури и
справк), представени от ищеца и от третото лице - помагач. По същество същите не се
оспорват от ответника.
Протокол от 29.08.2002 г. установява, че общото събрание на етажните собственици в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот с аб. № ..,
са избрали третото лице – помагач „...“ ... да извършва дейността по дялово разпределение и
предоставя услуги за индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ. По делото е приет като
писмено доказателство и договор от 29.05.2018 г., сключен между ... и „...“ ..., с който на
последното дружество му е възложено извършването на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сгради етажна собственост при спазване на Общите
условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. Предоставянето на услуга
по дялово разпределение обуславя възникването на задължението в тежест на ответницата
да заплати нейната стойност, макар и да липсват договорни правоотношения между
подпомагащата страна и В. М..
Всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
ТЕ. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на ТЕ в сграда – етажна собственост се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Оговорността за
извършването на дялово разпределение на ТЕ се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната
енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното
3
предприятие или доставчикът на ТЕ не са регистрирани по реда на чл. 139а ЗЕ, те сключват
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, и след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на ТЕ, а съгласно чл. 140,
ал. 5 ЗЕ – лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат
условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.
Дяловото разпределение на ТЕ се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61
и сл. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
ТЕ между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. С
оглед така цитираните норми следва извод, че именно ищецът, а не третото лице – помагач е
носител на вземането за стойността на услугата дялово разпределение на ТЕ, при условия,
че същата е била извършена. В конкретния случай по делото е безспорно, че сградата –
етажна собственост, в която се намира процесният апартамент, е топлофицирана, както и че
в ползвания от ответника имот е било доставено конкретно количество ТЕ. По делото не е
спорно, че дяловото разпределение в сградата е извършвано от "..." .... Не е спорен и фактът
на предоставяне на услугата дялово разпределение до процесния имот и период. При това
положение съдът приема, че услугата е била реално извършена за имота на ответника,
поради което претенцията за заплащането й е установена в своето основание, а размерът й е
установен от данните в счетоводните документи.
Предвид гореизложените съображения съдът намира исковите претенции за изцяло
доказани и основателни.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди и разноските направени от ищеца в настоящето исково производство и в
заповедното производство. При този изход на делото и при уважаването на исковете следва
ответникът да заплати да заплати направените от ищеца разноски в заповедното и в
исковото производство в общ размер от 201,54 лв. (двеста и един лева и петдесет и четири
стотинки), съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ответникът В. Г. М., ЕГН **********, с адрес ... „...“
№ 91, ет. 5, ап. 14 дължи на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в .., представлявано
от изпълнителния директор А.А. сумата от 2 577,10 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и
седем лева и десет стотинки), от която сумата от а) 2241,98 лева (двe хиляди двеста
четиридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки) – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес в
гр. София, . ..., бул. „...4, аб. № ... за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 25.05.2021 г. до изплащане на вземането, б) сумата от 270,82 лева (двеста и
седемдесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
4
от 15.09.2019 г. до 05.05.2021 г., в) сумата от 54,31 лева (петдесет и четири лева и тридесет и
една стотинки), представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 25.05.2021 г. до изплащане на вземането и г)
сумата от 9,99 лева (девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 05.05.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело
№ 29032 по описа за 2021 г. на Софийски .ен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри
състав.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в .., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 201,54
лв. (двеста и един лева и петдесет и четири стотинки), представляваща направените от
ищеца разноски в настоящето исково производство и по частно гражданско дело № 29032 по
описа за 2021 г. на Софийски .ен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „...“ ..., ЕИК ....
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски .ен съд
до Софийски градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по частно
гражданско дело № 29032 по описа за 2021 г. на Софийски .ен съд, Първо гражданско
отделение, 162-ри състав.
Съдия при Софийски .ен съд: _______________________
5