Р Е Ш Е Н И Е
№ 4314/27.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Йоанна Трендафилова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4103
по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са от М.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „М.2.”
ООД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя И.Д.Р., ЕГН **********; М.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Н.К.-П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, субективно съединени искове с правно основание
чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят незаконосъобразните си
действия, изразяващи се в смущаване упражняването на правото на собственост на
ищците върху собственият им имот – МАГАЗИН № 9 (девет), представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2562.149.4.49, находящ се в гр.
Варна, обл. Варна, общ. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. № 183, сграда 4, ет. 1, като
премахнат обособено помещение от найлонови стени, закрепени за тента с метална
конструкция, ведно с масите и столовете, разположени в общите части на имота с
идентификатор 10135.2562.149 непосредствено пред обект с идентификатор
10135.2562.149.4.61, находящ се на административен адрес в гр. Варна, ж.к.
„Чайка”, бл. 183, партер, представляващ Сладкарница със собствено ситничарско
производство.
Ищците основават
исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Като съпрузи при
режим на СИО са придобили по време на брака в собственост МАГАЗИН № 9,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2562.149.4.49, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. № 183, сграда 4, ет. 1, ведно с 0.4440% от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място, представляващо
поземлен имот с идентификатор 10135.2562.149.
Налагат твърдения,
че ответникът „М.2.” ООД е обособил незаконно помещение от дограма и покрив от
метална конструкция с тента пред собствения си магазин с идентификатор
10135.2562.149.4.61, но върху недвижим имот с идентификатор 10135.2562.149,
който има статута на общи части в ЕС. Твърди се, че това действие на ответниците
е незаконосъобразно като същото е предприето в нарушение на разпоредбата на чл.
32, ал. 1 ЗС, тъй като липсва решение на съсобствениците на общата вещ.
С Решение по адм. дело
№ 1094/2015г., по описа на Административен съд Варна, 25-ти състав, е
отхвърлена жалбата на „М.2.” ООД срещу Заповед № 102/19.03.2015г. на кмета на
район „Приморски” при Община Варна, с която на основание чл. 57а, ал. 1 т. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат преместваем обект – обособено помещение от
дограма и покрив от метална конструкция с тента, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 10135.2562.149 по КК на гр. Варна.
На 22.04.2015г.
ответникът „М.2.” ООД прехвърля собствените си недвижими имоти ведно с
идеалните части от общите части върху терена /обекти с идентификатори:
10135.2562.149.4.48 и 10135.2562.149.4.44, като след преустройство са обединени
в един общ имот с идентификатор 10135.2562.149.4.61/ на другите ответници М.С.П. и К.Н.К.-П., но продължава да стопанисва
имота. Съвместно с новия собственик на обекта ответниците изграждат повторно
конструкция върху общите идеални части на ЕС, чийто собственик е и ищеца, като
обособяват помещение, затворено с найлонови стени, които са спуснати до земята
и тента с метална конструкция, като вътре в помещението се разполагат маси и
столове на сладкарницата.
Според ищците от момента, в който
придобиват МАГАЗИН № 9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2562.149.4.49 през март 2013г., не могат да го използват пълноценно и по
предназначение като ответниците неоснователно възпрепятстват упражняването на
правото на собственост върху посочения недвижим имот.
В рамките
на срока по чл. 131 ГПК, ответниците, чрез процесуалния си представител са
подали отговор на исковата молба, с който считат предявените искове за
неоснователни като оспорват твърденията наложени в исковата молба. Оспорват
твърдението, че са изградили конструкция, върху общите части на Етажната
собственост, обособявайки помещение, затворени с найлонови стени и тента с
метална конструкция, като навеждат твърдения, че се ползват от идеални части,
които обслужват само процесните търговски обекти, в този смисъл са общи само за
лицата, чиито обекти обслужват.
Оспорват
твърдението, че по някакъв начин, чрез каквито и да е действия или бездействия,
възпрепятстват упражняването на правото на собственост на ищците, включително и
достъпа на трети лица до процесните обекти. Посочват, че въз основа на проведено Общо събрание на търговските обекти
и етажната собственост на процесната сграда (ж.к. „Чайка”, бл. 183) е взето
решение относно използването на общите части на сградата. Със същото, на
дружеството „М.2.” ООД е разрешено да ползва Общите части намиращи се
непосредствено пред Търговските обекти, срещу което дружеството ще дължи наемна
сума определена от Общото събрание. В този смисъл
считат предявените искове за неоснователни и молят за постановяване на решение,
с което същите бъдат отхвърлени.
В същия
срок депозират насрещна искова молба в която излагат подробни твърдения, че
ищците по насрещната искова молба са придобили по време на брака си в режим на
СИО собствеността върху сладкарница със собствено ситничарско производство,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор 10135.2562.149.4.61 по КККР
на гр. Варна в сграда № 4 с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 183, както и
1.0705% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, върху която е построена сградата, представляващо поземлен имот
с идентификатор 10135.2562.149 – по силата на сделка за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот вместо плащане на дължима сума.
На свой
ред ищците навеждат твърдение, че ищците по първоначално предявения иск, респ.
ответници по насрещния, възпрепятстват възможността на ищците по насрещния иск
да упражняват своето право на собственост върху описания по-горе имот с
идентификатор 10135.2562.149.4.61. Излагат, че ответниците по насрещния иск в
качеството им на собственици на индивидуален обект – магазин № 9 са допуснали
пред този имот да се поставят стелажи с цветя и саксии с цветя, с което пречат
на свободното преминаване до обект собственост ищците по насрещния иск. Молят
за постановяване на решение по спора, с което ответниците по насрещния иск да
бъдат осъдени да преустановят действията или бездействията, с които засягат
упражняването на правото на собственост на ищците върху посочения имот.
Ответниците
по насрещния иск са подали отговор на насрещната искова молба, с който считат
иска за допустим, но неоснователен. Оспорват твърдението, че достъпът до обект
с идентификатор 10135.2562.149.4.61 собственост на ищците по насрещния иск, е
възпрепятствано от ответниците. Налагат твърдения, че достъпът до имота на ищците
не е ограничен не поради стелажите с цветя, поставени от ответниците, а защото
от тази страна към обекта, достъп по проект, а и фактически не съществува. В
този смисъл саксиите са поставени само пред обекта на ответниците и не пречат
на ищците.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от представения
нотариален акт (л. 7) ищците са собственици на МАГАЗИН № 9, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2562.149.4.49, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Чайка”, бл. № 183, сграда 4, ет. 1, ведно с 0.4440% от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворно място, представляващо
поземлен имот с идентификатор 10135.2562.149.
По силата на нотариален акт оформящ
прехвърляне на имот с договор за даване срещу изпълнение (л. 46), ответникът „М.2.”
ООД,**************прехвърля на другите двама ответници сладкарница със
собствено ситничарско производство, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2562.149.4.61 по КККР на гр. Варна в сграда № 4 с адрес:
гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 183, както и 1.0705% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху която е
построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2562.149.
Установява се от приложения с отговора по исковата молба протокол от
общо събрание на етажната собственост в сградата с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Чайка”, бл. 183, че на 28.01.2015 г. е взето решение за използване на общите
части разположени непосредствено пред магазин № 10 и магазин № 11 в сградата.
От съдържанието на протокола се установява, че етажните собственици са взели
решение за предоставяне на безвъзмездно ползване на общите части разположени
непосредствено пред магазин № 10 и магазин № 11 в сградата от техните
собственици. Разрешено е от общото събрание на етажната собственост тези общи
части да бъдат остъклени с лека конструкция, или върху тях да бъдат поставени
временни преместваеми обекти според изискванията на чл. 56, ал. 1 ЗУТ.
От мотивите на Решение по адм.дело № 1094/2015г., 25-ти състав, по описа
на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на „М.2.” ООД срещу
Заповед № 102/19.03.2015г. на кмета на район „Приморски” при Община Варна, е
видно, че със същата заповед на основание чл. 57а, ал. 1 т. 1 ЗУТ е наредено на
ответника „М.2.” ООД да бъде премахнат преместваем обект – обособено помещение
от дограма и покрив от метална конструкция с тента, находящ се в поземлен имот
с идентификатор 10135.2562.149 по КК на гр. Варна.
Съгласно приетото, като доказателство заключение на допуснатата по
делото съдебно – техническа експертиза на вещото лице Вл. А., в ПИ
10135.2562.149 има изградени 5 рампи които могат да се използват за инвалидни и
детски колички. Към момента на огледа липсва достъп по изградените рампи до
Магазин №9, като единственият достъп до МАГАЗИН № 9 на детски и инвалидни
колички по изградените рампи е възпрепятстван от лекото помещение пред
самостоятелен обект 10135.2562.149.4.61, представляващ сладкарница „МИКИ".
Същото изцяло покрива площадката която е на нивото на магазин № 9 и спира
достъпа до двете рампи, намиращи се на североизток. Според заключението това
обособено помещение е с найлонови стени, закрепени за тента с метална конзолна
конструкция, с разположени в него маси и столове. Друг достъп до МАГАЗИН № 9 с инвалидни и детски колички
освен непосредствено пред обект с идентификатор 10135.2562.149.4.61
представляващ закусвалня-сладкарница „МИКИ" не съществува. Помещението засенчва
магазин №9 в сутрешните часове, тъй като се намира на изток от него. Вещото
лице е установило при проверка в Район Приморски, че за процесната тента и
помещение с найлонови стени ведно с маси и столове липсва издадено разрешение
за поставяне по реда на чл. 56 от ЗУТ. Вещото лице уточнява, че съгласно
одобрения инвестиционен проект част „Вертикална планировка" (л. 120-121 от
делото) подходът към магазините на страните би трябвало да се осъществява по
автомобилна рампа, която да се използва и за зареждането на магазините, която
обаче не е изградена на място. От вещото лице не са открити одобрени строителни
книжа и разрешение за строеж за рампата, разположена в североизточната част на
сградата и стълбището във вида в който съществува, като същият изразява
предположение, че е изградени най-вероятно при изграждането на бл. 183. Частта
от сградата в която са разположени обекти с идентификатори №№
10135.2562.149.4.49 и 10135.2562.149.4.61 има функционална но не и
конструктивна самостоятелност от жилищен блок № 183, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Чайка", тъй като тя се намира под жилищната част. Тези два обекта
имат отделни входове от входа на жилищната част на бл. 183. Изградената от
югозапад рампа за инвалидни и детски колички в момента обслужва търговските
обекти, намиращи се на югозападната фасада на бл. 180, 181, 182 и 183, както и
ъгловият обект- съседен на 10135.2562.149.4.49. Тази рампа, според експертното
заключение не може да обслужва площадката изградена пред двата съседни обекта,
тъй като има изградено озеленяване на 70 см от фасадата на търговските обекти,
както и решетка над т.н. „английски двор“, като в тази тясна ивица и
разстоянието между отделните пръчки на решетката е 7-8 см. Чрез тази рампа не е
възможно да се изкачи инвалидна или детска количка на площадката пред двата
магазина и по специално до обект с идентификатор 10135.2562.149.4.49. Съществуващата
решетка над т.н. „английски двор“ в тясната ивица между изграденото озеленяване
и фасадата на обекта съседен на обект с идентификатор 10135.2562.149.4.49 е с
разстояние между отделните пръчки на решетката 7-8 см. Това разстояние е
по-голямо от разрешеното в Наредба №4 за проектиране, изпълнение и поддържане
на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания", което е 2 см, а и разстоянието между
озеленяването и фасадата е по-малко от изискуемото по същата наредба. И за тази
рампа, разположена в югозападната част на сградата вещото лице не е открило
одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, като също предполага, че е
изградена най-вероятно при строежа на бл. 183.
За установяване на възпрепятстване на ползването на всеки от двата
обекта, собственост на страните бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите ДИМИТЪР ДОНЧЕВ КРЪСТЕВ, СТЕФКА БОРИСОВА ХРИСТОВА, ДАРИНКА
ЗАПРЯНОВА СТАНЧЕВА и ДАНИЕЛА ПЕТЕВА М..
Свидетелят Кръстев излага, че е управителят на етажната собственост в
сградата в гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 183 от 08.11.2014г. Спомня си, че на
едно от събранията на етажната собственост имало конфликтни между
собствениците, относно изградена конструкция и желание за заплащане на наем от
страна на собствениците на сладкарница „МИ.2”. Последните поискали свикване на
общо събрание, т.к. от Район Приморски получили писмо за събаряне и спешно им
трябвало разрешение от етажната собственост. След осем дни, на шестнадесети
организирал събрание на което било дадено разрешение за ползване без определяне
на наем. След това се получили възражения и решението било оспорено пред съда
от ищеца С.С.. Пред обекта на ответниците пред
книжарницата която е отдясно на обекта били изградени конструкции с алуминиева
дограма, за които имало предписание от Общината със срок да се събори. Подобна
постройка имало и пред книжарницата изградена от същата конструкция. През зимата тези
найлони се спускали и тогава по - горната рампа не е възможно да се минава с
колички - детски или инвалидни. Те били на нива, горната рампа има три стъпала
и долу има друга пътека, цялото е тротоар. По горната рампа не можело да се преминава,
за да се стигне до съседните обекти. От ляво бил цветарския магазин, а на ъгъла
- магазин „******”, В деня преди разпита на свидетеля масите са били пред сладкарницата и ако трябва да се мине по най горната
пътека, същите пречат да се минава с колички. Ако се върви по най - горната рампа
тези найлони също пречат. Свидетелят излага и че пред
магазина на ищците предния ден имало няколко вази, които били съвсем близо до
двете страни на вратата, но не може да
каже дали са постоянно така или се местят, същият не може да прецени дали
пречат.
Излага, че общото събрание не е вземало решение за изработка на каквато
и да е конструкция пред обектите на сладкарницата и на книжарницата, визирайки
обекти с №№ 10 и 11. След това на 08.01.15 г. общото събрание, след като вече са
били събрани данни, не дало разрешени за ползване на общите части. Конструкцията от алуминиева дограма, която била премахната, била
заменена с друг, която имала спуснати найлони, които през зимата се закопчават
долу, а вътре имало 4 или 5 маси.
През 2015 г. провел личен разговор с ищеца С.С.,
при който същият му споделил че неговите наематели с магазин за цветя поставят
саксии навън от магазина и той предлага да заплаща 10 лв. месечно за летния
период, когато неговите наематели ползват общите части и се слагат саксии. Споразумели
се това да стане в периода от 04.2015 г. до м.11.2015 г., но за това нямали решение на Общото събрание, разбрали се, че
тези пари ще влизат в фонд за ремонти.
Подобно споразумение сключил и с ответника М.П., който първоначално му
предложил 100 лв., а в последствие плащал 50 лв. месечно но целогодишно. За
това също не е имало решение на ЕС.
Свидетелят Х. излага, че сладкарницата на ответниците се намира между
два други търговски обекти, като другите два обекта нямат изнесени маси и
столове пред тях, докато към сладкарницата има изнесени маси и столове и
заграждение от плексигласов вид. Определя конструкцията като постоянна,
изградена от вид найлон, който се спуска от някаква метална рамка, на която има
отгоре поставена тента. Найлоните били постоянно спуснати, като към момента на
разпита били частично разкрити от две страни, а към обекта с цветята найлонът
бил постоянно спуснат. Живее в сградата от 2002г. още преди да съществува
сладкарница „М.2”. Преди това имало друг търговски обект - месарски магазин, но
пред него нямало поставени препятствия и се движели свободно. Свидетелката
излага, че преди това по площадката се движела с детска количка понеже имала
дете на 4 години. Тогава минавала пред всички търговски обекти. Обяснява, че в
момента има внучка на три години и с нея не може да се движи по тези общи
части, т.к. найлонът прегражда движението, а масите спират движението й към
цветарския магазин. Съседи са с наемателката на цветарския магазин, която също
имала деца и се налагало и нейните деца да стоят пред стъпалата в детската
количка, за да работи тя в магазина. Притеснявала се от това, че се спират
клиентите да посещават нейния обект, дори договорила по-нисък наем със
собствениците. От цветарският магазин поставяли саксии с цвята, които не са
постоянни и не пречат и дори и да не се махнат, ако има нормален подход към
магазина винаги може да се стигне до него с инвалидна количка или детска
количка. Нямало подход изграден за инвалиди от страната на
цветарския магазин, като спокойно инвалидна количка и детска количка спокойно
да се качи и да стигне до сладкарница „М.2”. Имало само пътека, по която се
минава през английски двор и решетка на маза, и не може да се мине от магазин „******”
с детска количка. Било опасно да се минава, а единствения възможен подход е от
към горната рампа. По стъпалата също не може да се достигне с детска или
инвалидна количка, т. к. стъпалата били широки, а инвалид без чужда помощ не
можел да мине. Твърди, че самата тя се затруднява да минава оттам.
Според показанията на св. Станчева същата 2005г. до 01.05.2017г. работи
в книжарницата до сладкарницата на ответниците. Лятото изнасяла, за
книжарницата различни стоки, от барчето изнасяли маси, от сладкарницата изнасяли маси, а от цветарския
магазин изнасяли цветя и стелажи на които слагат цветята и една декоративна
маса, на която аранжират цвята.
Металният стелаж се поставял плътно в ляво, покрай стената към магазин „******”,
а масичката - към самото стъкло на магазина. От дясно към сладкарницата имало
поставени саксии с цветя. Според свидетелката не могат да се за обиколят
стелажите, за да се мине. Виждала от страната на магазин „******” да преминават
майки с колички, но от рампата на магазин ****** с инвалидна количка, не може да
стигне, т.к. там има градинка. Имала една клиентка с електрическа инвалидна
количка, която идвала и се качвала по стъпалата. По този начин идвали и
клиентите с детски колички, те излизали да ги обслужват. Конструкцията през
сладкарницата била с найлонова тента със спуснати найлони. През лятото се
вдигат и лятото може да се минава. А зимата те са спуснати, може да се мине
свободно отпред по стъпалата, а от площадката не може и отляво на дясно и
обратно не може да се мине. Тентата е на височина 2 метра и не пречи, такава
имало и върху цветарския магазин. Между поставените маси и столове може да се
мине свободно.
Свидетелят М. излага, че работи в сладкарница „М.2” от 2008г., като
продавач-консултант. Сладкарницата била изнесена напред от търговските обекти, но
имало място за минаване, тъй като стъпалата били ниски. Цветята били
разположени от двете страни на площадката пред магазина, от двете страни по
цялото продължение, имало и масичка. Там било възможно да се мине с детска
количка, по площадката, т.к. найлона бил вдигнат нагоре. Зимата го смъквали и тогава
можело да се минава по стъпалата. Според свидетелката инвалид също можел да
мине по стъпалата, т.к. имало рампа направена между книжарницата и заведението,
и от магазин „******” също имало направена рампа за колички. Пред сладкарница
„М.2” имало маси, като найлонът бил вдигнат от двете страни и закрепен за горе
на тентата. Тентата била над 2 метра височина и не пречела на никого. Найлоните
били поставени от близо година и полови две. Свидетелката обяснява, че по
тротоара можело да се мине, когато са вдигнати найлоните. Масите и столове също
не пречели. Найлонът от страни на цветарския магазин го вдигали когато било топло
и можело спокойно да се преминава. Зимата найлоните били пуснати изцяло.
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Негаторният иск по чл. 109, ал. 1 ЗС е средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което
му пречи да упражнява своето право на собственост според предназначението на
имота или в съответствие обема на правото на собственост. Неоснователно по
смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС е всяко действие, което пречи на собственика да
упражнява правото си на собственост и не се основава на законна разпоредба,
ограничаваща това право. Това означава, че искът предоставя защита срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението,
ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота
според предназначението му от неговия собственик.
В тежест на ищеца по негаторния иск е да установи чрез пълно и главно
доказване материалните предпоставки за уважаване на същия, а именно: 1. Кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост?; 2. Кой е
автора на това действие и в какво се състои нарушението?; 3. Съществуването на
това действие в рамките на висящия процес, както и 4. Наличието на връзката
между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване
упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, така че неоснователното действие да създава
пречки за ползване на собствената вещ (Решение № 62 от 1.07.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 339/2015 г., II г. о., ГК).
Между страните няма спор, а и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че първоначалните ищци са собственици на МАГАЗИН № 9
/девет/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2562.149.4.49,
находящ се в гр. Варна, обл. Варна, общ. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. № 183, сграда
4, ет. 1, а ответниците са собственици на съседния обект с идентификатор
10135.2562.149.4.61, представляващ магазин № 10 в същата сграда.
Не е спорно и че магазинът на ищците се ползва като такъв за цветя, а
магазинът на ответниците, като сладкарница със собствено ситничарско
производство.
Спорните между страните въпроси са от една страна дали изградената пред
магазина на ответниците конструкция от тента и найлонови прегради пречи на
достъпа на трудно подвижни хора,
инвалиди и родители с детски колички до магазина на ищците и дали
рампата и площадката пред двата магазина осигурява единствения им достъп до
него или има друг подходящ такъв?
Вторият спорен въпрос е дали от страна на наемателите на магазина за
цветя са поставени стелажи и вази с цветя, които пък от своя страна да
възпрепятстват достъпа на посочените лица до сладкарницата на ответниците?
По първоначално предявения негаторен иск:
Не е спорно, а и от приетите и обсъдени по-горе доказателства се
установява, че по договор за покупко - продажба ищците са придобили в режим на
СИО право на собственост върху недвижим, представляващ магазин № 9 в сградата
на , в ж.к. „Чайка”, поради което е установена първата предпоставка за
провеждането на иска - ищците да са собственици на имота, по отношение на който
се твърди, че ответниците са нарушили упражняване правата им в пълен обем.
При това положение за основателността на исковете ищците следва да
установят - пълно и главно, поведението (неоснователните действия) на всеки от
ответниците, с които е нарушено правото им на ползване на собствения им имот,
описан по - горе.
Твърденията на ищците основават нарушения на правото им на ползване
свързани с изграждане върху разположената пред двата обекта площадка на
съоръжение състоящо се от тента с прикрепени найлонови прегради и разполагане в
същото на столове и маси, по начин по който същите възпрепятстват достъпа до
имота им посредством тази площадка. Съгласно доказателствата, в това число -
заключенията на вещото лице, единственият достъп до МАГАЗИН № 9 на детски и
инвалидни колички по изградените рампи е възпрепятстван от лекото помещение
пред самостоятелен обект 10135.2562.149.4.61, представляващ
закусвалня-сладкарница „****". То изцяло покрива площадката която е на
нивото на магазин № 9 и спира достъпа до двете рампи, намиращи се на
североизток. Заключението на вещото лице и изразените в същото констатации се
потвърждават и от разпитаните по делото на свидетели, които еднозначно и
безпротиворечиво сочат, че найлоновите прегради и поставените маси и столове
пречат на свободното придвижване на пешеходци, особено на такива с увреждания,
включително и на родители с детски колички и инвалидни колички до обекта на
ищците. Следва да се посочи и че описаната ситуация е надлежно онагледена в
приложените към заключението на вещото лице скица и снимков материал. От същите
се установява нагледно че единственият достъп до магазина на ищците е от източните
рампи, като се премине по площадката пред магазина на ответниците. В този
смисъл не бе потвърдена тезата на ответната страна, че достъпът с инвалидни и
детски колички може да се осъществи безпрепятствено през югозападната рампа.
Вещото лице е категорично в заключението си, че наличието на тревни площи и
решетка покриваща т.нар. английски двор, както и прекалено тясното пространство
възпрепятстват достъпа до магазина на ответниците.
Съдът не споделя и тезата на ответната страна, че разрешението на
етажните собственици, обективирано във влязло в сила решение взето на общо
събрание от 28.01.2015 г. им дава пълно право да изградят и поддържат наличието
на преградното съоръжение, и че въз основа на същото решение ищците са длъжни
да търпят наличието му. В тази връзка следва да се посочи, че самите етажни
собственици при даването на разрешение за ползване на площадката пред магазини 10 и 11 са обвързали действието му със
спазване на устройствените правила, посочвайки текста на чл. 56, ал. 1 ЗУТ.
Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически
превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на
масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на
отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Съгласно ал. 2 на чл. 56 ЗУТ обаче, за тези обекти се издава разрешение за поставяне по
ред, установен с наредба на общинския съвет. По делото не бе представено
надлежно разрешение от съответните общински служби, което да дава правото на
ответниците да поставят и държат процесното съоръжение. Установено бе от
доказателствения материал събран по делото, че преди това от страна на
ответниците дори е било изградено обособено помещение от дограма и покрив от
метална конструкция с тента, което по силата на Заповед № 102/19.03.2015г. на
кмета на район „Приморски” при Община Варна и Решение по адм.дело №
1094/2015г., 25-ти състав, по описа на Административен съд Варна на същите е
било разпоредено да премахнат, като в последствие същите са заменили с
изграденото в момента такова.
Промяната на конструкцията на помещението обаче, не е променило
фактическата обстановка с оглед възможността на определена категория лица да
посещават търговския обект на ищците. Както се установи от събрания
доказателствен материал, найлоновите прегради, ведно с поставените столове и
маси продължават да пречат на достъпа на пешеходци до обекта собственост на
ищците. Вярно е че такъв достъп пешеходците имат и през стъпалата пред магазин
№ 9, но преминавайки от другите търговски обекти до магазина на ищците същите са
принудени, да заобикалят поставените от ответната страна съоръжения. Що се
отнася до посетителите с инвалидни и детски колички, категорично бе установено,
че единственият им достъп до обекта на ищците е през площадката пред магазина
на ответниците, но поради поставените прегради такъв е невъзможен. По този
начин е бил ограничен достъпа на потенциални клиенти до магазина собственост на
ищците, съответно се е достигнало до намаляване на наемната цена за обекта.
Последното се установи от приложените по делото писмени доказателства и от показанията
на свидетелката Х. Установените устройствени правила и норми важат и следва да
се спазват от всички собственици, но независимо дали изграденото от ответниците
съоръжение отговаря на строителните и устройствени правила или не, приложима в
случая е хипотезата на чл. 50 ЗС, която в контекста на предявения иск по чл.
109 ЗС е приложима в смисъла, че никой от собствениците на имоти в етажната
собственост не може да извършва действия, които пречат повече от обичайния
начин на използване на съседния имот.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото бяха установени пълно и
главно и третата и четвърта горепосочени обективни предпоставки на негаторния
иск.
Съдът намира, че от ищцова страна се установи и втората посочена
предпоставка на иска по чл. 109 ЗС, със субективен характер, а именно
ответниците да са автори да действието, обективиращо нарушението на правото на
собственост. По делото безспорно се установи, че магазин № 10 в сградата се
стопанисва от ответника „М.2.” ООД, който със съгласието и съдействието на
собствениците - ответниците М.С.П. и К.Н.К.-П.
собственици на обекта са изградили на общата площадка спорното съоръжение,
поставили са там маси и столове, които пречат на преминаването на пешеходци,
инвалиди и родители с детски колички по тази площадка, като по този начин
осъществяват действията по ограничаване спрямо ищците да упражняват пълноценно правото
си на ползване върху собствения им търговски обект. В тази насока събраните
гласни доказателства са безпротиворечиви и несъмнено установяват авторството на
посочените действия.
По насрещно предявения негаторен иск:
Ищецът по насрещния негаторен иск основава иска си въз основа на
твърденията, че ищците по първоначално предявения иск, съответно ответници по
насрещния, възпрепятстват възможността на ищците по насрещния иск да упражняват
своето право на собственост върху описания по-горе техен имот с идентификатор
10135.2562.149.4.61. Като действие по нарушение на правото им на собственост
релевират обстоятелствата, че в качеството им на собственици на индивидуален
обект – магазин № 9 ищците по делото са допуснали пред този имот да се поставят
стелажи с цветя и саксии с цветя, с което пречат на свободното преминаване до
обекта собственост ищците по насрещния иск.
По така предявения насрещен иск също не е спорно, че ищците по същия са
собственици на имот с идентификатор 10135.2562.149.4.61, представляващ магазин
№ 10, съседен на обекта на ответниците по иска с № 9. В случая спорното между
страните е дали от страна на ищците по делото и техните наематели са извършвани
посочените от ищците по насрещния иск действия по поставяне на саксии и стелажи
и дали тези предмети са поставени така, че да пречат на достъпа на клиенти и по
специално такива с увреждания в посока от югозападната рампа, през магазин ******
до обекта на ищците по насрещния иск.
От заключението на вещото лице и от събраните гласни доказателства бе
установено че наличието на тревни площи и решетка покриваща т.нар. английски
двор, както и прекалено тясното пространство възпрепятстват достъпа до магазина
на ищците по делото откъм югозападната рампа, а щом такъв достъп няма до техния
обект, то следва и извода, че не следва
да им се вменява, като причина липсата на такъв и до обекта на ищците по
насрещния иск.
От друга страна по делото не бе установено пълно и главно дали
поставянето на саксии с цветя и стелажи от страна на ответниците, респ. техните
наематели пречи и как на достъпа на клиенти от страната на магазин № 9. В този
смисъл показанията на свидетелите, разпитани по делото са еднозначни, че
саксиите и стелажите са били поставяни плътно до стената и прозорците на
магазина, като всички свидетели с изключение на св. Станчева не могат да
определят категорично, дали същите пречат на преминаването на инвалидни и
детски колички.
В заключение следва да се посочи и че по делото бе установено, както от показанията на свидетелите, така и от
заключението на вещото лице, включително и от приложения към същото снимков
материал и схема, че входът на сладкарница МИКИ е фронтално откъм стълбите,
пред изграденото съоръжение. Установи се също, че с найлоновите прегради,
особено тази откъм магазина на ищците, която е била постоянно спусната не се позволява
достъпа в посока от и към магазин №9. Така с изграждането на съоръжение върху
общата площадка и зараждането му с найлонови прегради, без разрешение на
съседите, ищците по насрещния иск сами са ограничили достъпа до собствения си
обект в посока откъм имота на ищците по делото. Собствениците на съседните
имоти следва добросъвестно, и в рамките на закона да упражняват правото си на
собственост. Установените устройствени правила и норми важат и следва да се
спазват от всички собственици. Така в хипотезите когато се търси защита от съда
на основание чл. 109 ЗС, поведението на
всички етажни собственици следва да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл,
че никой от тях не може да извършва действия, които пречат повече от обичайния
начин на използване на съседния имот. В този смисъл съдът приема, че с
предявяване на насрещен иск по чл. 109 ЗС и твърденията по него ответниците по
делото се опитват да получат изгода от собственото си противоправно поведение,
което правовият ред не допуска.
По изложените съображения съдът счита предявения насрещен иск за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При тези доказателства и доколкото с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото по двата иска с правно основание чл. 109 ЗС, то на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на действително реализираните такива, които под формата на платени държавни такси /350,00 лв./, възнаграждение на вещо лице /100 лв./ и възнаграждение за адвокат /950,00 лв./ в общ размер на сумата от 1400.00 лв.
От страна на ответниците е направено възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител
на ищеца. Съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№
6/2012г. ОСГТК съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 10 000
до 100 000 лв. възнагражденията се формират на база 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв., при което
минималното адвокатско възнаграждение при паричния интерес по настоящия спор,
включващ предявения от ищеца иск с цена от 32852,60 лв. възлиза на 1515,578 лв.
Съдът, съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото, броя на съдебните заседания, предявяването на
насрещен иск от ответниците, броя на разпитаните свидетели и др. намира, че
хонорарът на процесуалния представител на ищеца в размер на 950 лв. не се явява
прекомерен съобразно материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото, поради което не следва да намалява същия.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА по иска на М.А.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** ответниците „М.2.” ООД, ЕИК *********със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Д.Р., ЕГН **********, М.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** и К.Н.К.-П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА преустановят
неоснователните действия, с които ограничават свободното преминаване на клиенти
и достъпа на клиенти с инвалидни и детски колички до магазина собственост на
ищците с № 9 /девет/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2562.149.4.49, находящ се в гр. Варна, обл. Варна, общ. Варна, ж.к.
„Чайка”, бл. № 183, сграда 4, ет. 1, като премахнат обособено помещение
(съоръжение) от найлонови стени, закрепени за тента с метална конструкция,
ведно с масите и столовете, разположени в общите части на имота с идентификатор
10135.2562.149 непосредствено пред обект с идентификатор 10135.2562.149.4.61,
находящ се на административен адрес в гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 183, партер,
представляващ Сладкарница със собствено ситничарско производство, на осн. чл.
109 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
М.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Н.К.-П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** ИСК с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане
на последните да преустановят действията
си по ограничаване на свободното преминаване до собствения им имот
представляващ магазин с № 10 представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2562.149.4.61 находящ се в гр. Варна, обл. Варна, общ. Варна, ж.к.
„Чайка”, бл. № 183 като премахнат разположените пред имот с идентификатор
10135.2562.149.4.49, находящ се в гр. Варна, обл. Варна, общ. Варна, ж.к.
„Чайка”, бл. № 183 стелажи с цветя и саксии с цветя, разположени напречно на
площадката на двете страни на магазина, като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.2.” ООД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.Д.Р., ЕГН **********, М.С.П., ЕГН **********, с
адрес: *** и К.Н.К.-П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
М.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 1400,00 лева /хиляда и
четиристотин лева/, представляваща реализирани от ищците съдебно
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: