Решение по дело №3174/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2660
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20197180703174
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           2660/13.12.2019г.

 

гр. Пловдив,13.12.2019год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                   ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 3174 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „Медицински надзор“ гр. София, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София, п.к. 1606, ул. „Св. Георги Софийски“ №3, представлявана от Р.И.- Изпълнителен директор, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт А. С., против Решение № 1594/29.08.2019 г., постановено по АНД № 2386/2019 г. по описа на Районен  съд-Пловдив, 11 наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № НП-27-133-19 от 16.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, с което на К.В.К. са наложени 12 бр. административни наказания – глоба, всяка в размер на 100 лева за 12 на брой нарушения на чл. 29 т. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ вр. чл. 81 ал. 1 от Закона за здравето.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен и иска да бъде отменен изцяло.

Излага възражения, че отмененото НП е постановено в съответствие с изискванията на чл. 57, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, като се счита, че установените с НП административни нарушения се потвърждават от събраните по преписката доказателства.

Твърди се още, че не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за особен вид отношения, свързани с постоянен риск за живота и здравето на хората.

Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно потвърждаване на НП.

Ответникът по касационната жалба К.В.К., чрез  процесуален представител, адв. С., в представен отговор на касационна жалба, излага подробни съображения относно неоснователността на касационните оплаквания. Към отговора на касационната жалба е приложени Заповед № 152 от 02.06.2016 г. на Управителя на МБАЛ „Тримонциум“ ООД.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

С процесното наказателно постановление, на д-р К.В.К., в качеството му на завеждащ Очно отделение и лекуващ лекар в Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум“ ООД, на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, са наложени дванадесет административни наказания ГЛОБА от по 100 лв. за извършени нарушения по чл. 29, т. 1 от НОПДМП, във връзка с чл. 81, ал. 3 от ЗЗ.

От фактическа страна е установено, че според изчерпателно посочени в акта за установяване на административни нарушения и наказателното постановление 12 ИЗ пациентите са постъпили в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“, лекувани са по амбулаторна процедура № 19, и са им били извършени факоемулсификация и аспирация на катаракта, вложени са им вътреочни лещи, като оператор е бил д-р К.. Пациентите са подписали заявление за избор на лекар – д-р К. или екип, в който е включен д-р К.. От приложените декларации № 5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника за заплащане за диагностиката и лечението на заболяването и от приложените фискални бонове е установено, че пациентите са заплатили за направения избор на лекар/екип и са получили от лечебното заведение документи за всички извършени плащания, като подпис под тези декларации е положен от д-р К..

От ПРС е прието, че АУАН е съставен  в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Прието е също, че НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН.

ПРС е приел, че за десет от извършените нарушения К. не е изпълнил задължението си да не позволи да бъде същевременно служебно определен лекуващ лекар, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, и избран за лекар или част от екип, който да извърши конкретната интервенция. Посочено в мотивите на ПРС е, че вместо да разясни на всеки един от пациентите правото им по чл. 26 от Наредбата за възможността да им бъде изпълнено искането за избор на лекар/екип, жалбоподателят е заел главна роля в манипулацията, за която е бил избран и за която всеки пациент е платил съответната сума.

По отношение на две от констатираните с АУАН нарушения по т. 4 и т. 11 от АУАН, Районен съд Пловдив е приел, че обвинението за извършено нарушение, свързано с посочените в АУАН и НП пациенти, не се потвърждава от събрания доказателствен материал и наложените за тях санкции.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че наказващият орган е приложил неправилната санкционна разпоредба и незаконосъобразно е приложил материалния закон. Според ПРС вместо да накаже безспорно укоримото поведение на жалбоподателя на основание чл. 221, ал. 1 от ЗЗ, административнонаказващият орган е приложил санкцията на чл. 229, ал. 1 от ЗЗ, чийто фактически състав и размер на наказанието се различава от действителната санкционна разпоредба. ПРС съд е приел, че това съществено ограничава правата на нарушителя, който макар безспорно да е нарушил правата на пациентите по недопустим начин, не следва да бъде наказван по неправилната санкционна разпоредба, което е и основание за отмяна на обжалваното НП.

Решението на ПРС е правилно като краен резултат, но поради други съображения:

Според чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента. В НП нарушението е описано по следния начин: „….. фактът, че д-р К. е допуснал да бъде избран в екип, а същевременно е лекуващият лекар, е нарушение на изискванията на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ….“

Действително от текста на чл.29, т.1 НОПДМП може да се изведе забрана едно и също лице да съвместява едновременно качествата лекуващ лекар и избран лекар и/или участник в екип, който да осъществи конкретни медицински манипулации. Безспорно в случая такова нарушение е допуснато, доколкото от приложените по делото истории на заболяването се установява, че д-р К. противозаконно е съвместявал това качество. Недоказана обаче е преценката на административнонаказващия орган кой е субектът, който би следвало да носи отговорност в този случай. Това е така, защото от събраните в административнонаказателното и в първоинстанционното съдебно производство доказателства се установява, че всички представени по делото заявления за избор на лекар/екип са адресирани до д-р И. – управите на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, следователно той е лицето, което би следвало да се произнесе по исканията на пациентите и да допусне или не избора на лекар/екип, доколкото няма данни да е било оправомощено друго лице, а още по-малко това лице да е д-р К..

Отделно от това, в нито едно от заявленията не фигурират името и/или подписът на д-р К., за да се приеме, че той е взел решенията, с които са допуснати въпросните избори на лекар/екип –заявленията са подпечатани с печат на лечебното заведение и подписани от страна на лечебното заведение единствено от м.с. Дима Игнатова, уведомила пациента за решението. С оглед изложеното, недоказан остава фактът, че именно д-р К. в конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП.

 В тази насока следва да се посочи, че т.нар. избор на лекар или екип от медицински специалисти – услуга, която здравноосигурените лица имат право да получат срещу заплащане съгласно в чл. 24а, ал. 1 , т. 3 от НОПДМП, се осъществява чрез подаване на заявление по образец  (Приложение към чл. 25, ал. 1 от Наредбата), което се адресира до управител/изпълнителен директор на болницата, както е и във всеки от процесните случаи.  Въпросното заявление се разглежда от съответния управител/изпълнителен директор на болницата, който съответно удовлетворява или не искането, като следва да направи изрично изявление в този смисъл. 

Фактът, че д-р К. е знаел за направения избор от пациента не може да бъде механично подведен към нормата на чл.29, т.1 от Наредбата, защото липсват доказателства за това д-р К. е допуснал да бъде направен „избор на екип“ в противоречие с нормативните изисквания.

При липсата на доказателства д-р К. да е извършил сочените административни нарушения, НП е следвало да бъде отменено за  посочените нарушения.

При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

           По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

Р Е Ш И:

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1594 от 29.08.2019 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2386 по описа на същия съд за 2019г.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                     2.